Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение ВКС изяснява спорна практика по договорите за застраховка „Гражданска отговорност“

Тълкувателно решение ВКС изяснява спорна практика по договорите за застраховка „Гражданска отговорност“

Defakto.bg

 

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

  1. Налице е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по който той е страна и при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор.

2.а. Допустимо е по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на съгласие;

2.б. Недопустимо е прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на представителна власт за застрахования, по предявен иск от застрахователя;

2.в. Недопустимо е, по иск на застрахователя, прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ.

  1. Неточното и/или премълчано обстоятелство, оказващо въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, не е основание за унищожаване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 29 ЗЗД. По отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ.
  2. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд.

 

Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива съдебната практика по въпроси, произтичащи от производството по искове за прогласяване нищожността на договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По първия поставен пред ОСТК въпрос върховните съдии приемат, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който, засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия. Внасяйки по този начин яснота в правната си връзка с насрещната страна, застрахователят предотвратява възможността за отправена му бъдеща претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие.

По въпроса дали е допустимо прогласяване на нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ ОСТК намира, че разрешението му е предпоставено от основанията за нищожност, на които застрахователят се позовава.

Върховните съдии пишат, че волята, респективно съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие е основание за нейната нищожност, установено в чл. 26, ал. 2 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По силата на препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ това основание е приложимо и към договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В мотивите на ОСТК се посочва, че нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ не е специална по отношение на чл. 42 от ЗЗД и не урежда по различен начин въпроса с представителната власт. Върховните съдии напомнят, че с т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът, го потвърди. При отказ на потвърждаване договорът, сключен без представителна власт, не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 , пр. 2 от ЗЗД. В мотивите пише, че на недействителността, която от висяща става окончателна, може да се позове само лицето, от името на което е сключен. В разглежданата хипотеза застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск за прогласяване недействителността на сключен без надлежна представителна власт договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По отношение на първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ в тълкувателното решение се посочва, че в облигационното право декларирането на неверни данни в преддоговорните отношения е възприемано като нарушаващо общото изискване за добросъвестност при водене на преговори, въведено с чл. 12 от ЗЗД, но е скрепено единствено със санкция за обезщетение. В специалния закон – КЗ, общото задължение за добросъвестност се свързва с точно и изчерпателно обявяване на съществените обстоятелства от значение за застрахователния риск, но само когато застрахователят е поставил писмено въпроси за това. Но дори и в тази хипотеза за страните по застрахователния договор настъпват различни правни последици, но нито една няма за резултат прогласяване недействителността на договора.

По въпроса дали неточното и/или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, е основание за унищожаване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 от ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 от КЗ върховните съдии пишат, че КЗ има собствена уредба, с която общата разпоредба на чл. 29 от ЗЗД е дерогирана. Въвеждайки забрана за прекратяване на договор по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от застрахователя, законодателят установява и изрична забрана за последния да откаже плащане на увредените лица или да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредата.

По въпроса дали съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е противопоставимо на трети лица и на Гаранционния фонд върховните съдии приемат, че такова съдебно решение е непротивопоставимо на лицата по чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 от КЗ и на Гаранционния фонд като трети неучаствали в делото лица. В мотивите се посочва, че процесуалното правило на чл. 298, ал. 1 от ГПК, според което решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, намира приложение и по отношение правоотношенията, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. „Принципът, че силата на пресъдено нещо важи между страните не противоречи на зачитането й от всички, прогласено с чл. 297 ГПК. Трети лица, които не са взели участие в делото в качеството си на страни или помагачи, също са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо“ – пишат върховните съдии. Общозадължителността на решението обаче не отнема на третите лица възможността да оспорват съответствието между решението и действителното правно положение, щом противоречието заплашва техни права.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

About De Fakto

Проверете също

На втора инстанция: САС напълно оправда бившия прокурор Димитър Захариев

Невинен по всички обвинения, чете Софийският апелативен съд за бившия плевенски прокурор Димитър Захариев. Освен …

Честит празник на духовността, българи!

Честит 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Ден, …

Един коментар

  1. Много добро решение. Единственото основание за прогласяване нищожност на задължителната застраховка ГОА е поради липса на съгласие, се казва в него. При договора ГОА обаче, продължава тълкуването, нито липсата на подпис е липса на съгласие, нито полагането на неизвестно чий подпис. Ако даден застраховател реши да иска от съда прогласяване нищожност на ГОА, не му остава нищо друго, освен да твърди, че е прибрал премията на шега или като учебен пример, или пък че застраховащият го е заплашил, т.е. насила му е платил.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.