Последни новини
Home / Законът / Как съдът реши, че подуправител на БНБ „безконфликтно“ тегли влог от КТБ току преди затварянето й

Как съдът реши, че подуправител на БНБ „безконфликтно“ тегли влог от КТБ току преди затварянето й

Defakto.bg

Нели Кордовска бе приравнена на останалите граждани

Нели Кордовска

Нели Кордовска, изпълнявала функциите на подуправител на БНБ и отговорник за „банковия надзор“, не е била в конфликт на интереси, като е изтеглила влога си часове преди затварянето на Корпоративна търговска банка през юни 2014 г.

Това е решил на 18 февруари тази година административният съд София-град, като е отменил решение на КПКОНПИ от 31 май 2018 г., с което конфликт на интереси е установен.

За съдебното решение съобщи в. „Сега“. А прегледът му е любопитен – освен че връща към паметните събития от юни 2014 г., когато стотици вложители в КТБ се оказаха с блокирани сметки, прави и интересен прочит на това кога едно висше длъжностно лице е в конфликт на интереси.

За яснота на ситуацията – през 2014 г. Кордовска е главен директор на управление „Банков надзор“ в БНБ (и в управата на Фонда за гарантиране на влоговете), а от 18 юни 2014 г. й е възложено да изпълнява и функциите на ресорния подуправител, като тогава по нейно разпореждане е назначена надзорна инспекция на КТБ. Това става ясно от изброяването на фактите в решението на съдия Люба Петрова. А на 20 юни 2014 г. се взема решението за поставяне на КТБ под особен надзор, като по-късно бе отнет лицензът на трезора и се стигна до производство по несъстоятелност.

Как са изтеглени парите

В решението по този повод се приема за установено следното:

На 19.06.2014 г. жалбоподателката Н. Д. К. е заявила и изтеглила сумата от 64 195 евро в 17:09:07 часа от влога си в К.. Работното време за допускане на клиенти на К. АД в банковия салон на централно управление на 19.06.2014 г. е било от 9:00 до 16:30, като в същият ден се е работило до приключване на обслужването на находящите се в него клиенти. Последната касова операция с клиенти е извършена в 17 часа 40 минути и 13 секунди и са обслужени още лица, след извършеното от жалбоподателката теглене.“

Тези факти КПКОНПИ е разчела така: „Като Главен директор на управление „Банков надзор“ и изпълняваща правомощията на подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, по силата на Решение № 72/19.06.2014 г. на УС на БНБ, е използвала информация в свой частен интерес, получена при изпълнение на правомощията и задълженията й по служба, във връзка с приемане на Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ – нарушение на чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗПУКИ (отм.), във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ (отм.)“.

С други думи – антикорупционната комисия приема, че Кордовска е използвала служебната информация за „получаване на предимство, привилегия и
избягване на загуба за лицето, заемащо публична длъжност. К. е получила парите си по влоговата си сметка в КТБ, като е избегнала неблагоприятните последици от специалния надзор и резултата, с който той завършва в конкретния случай – отнемане на лиценза на КТБ“.

Факт е, решението за конфликта на интереси е взето четири години след онези събития, публичните скандали за ставащото и подадения сигнал срещу Нели Кордовска. Като през това време някогашната Комисия за конфликт на интереси се вля и в мегакомисиятта КПКОНПИ и затова производството е довършено там.

Но е факт и друго – защитата на Кордовска е твърдяла включително изтекла давност, но съдът не приема този аргумент.

Неговите аргументи са други.

За публичната информация и информираните решения – в сравнение

Според съда в случая някогашният подуправител не си е осигурила „служебно“ предимство и привилегия пред останалите вложители в КТБ. Понеже публичната информация за състоянието на трезора е била налична, нещо повече – някои вложители са се възползвали от нея и преди затварянето на КТБ общата сума, изтеглена от тях, възлизала на милиони. Докато при Кордовска тя е била 64 хил. евро. С две думи – служебното качество тук не е било фактор и отговорният служител на КТБ е приравнен на всички останали граждани.

От решението едно към едно:

„В нарушение на чл. 35 и чл.36, ал.З от АПК Комисията е изградила изводите си само въз основа на фактите, които подкрепят версията на подателя на сигнала и е пренебрегнала и не е анализирала значението на установените от нея факти, които противоречат на тази теза.

Видно от събраните допълнително пред съда доказателства, налице е била достатъчно публична информация, която е можела да мотивира голямо количество вложители в К. да осъществят правата си и да изтеглят депозираните в банката влогове. Допуснатото нарушение на административно-производствените правила е особено съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите на административния орган, а оттам и до противоречие на диспозитива на решенето в обжалваната му част с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗПУКИ /отм./, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

В решението на Комисията обаче не се съдържа коментар каква вътрешна информация са ползвали останалите вложители в К., които по публично достъпната информация от БНБ за периода от 13 до 20 юни от К. са изтеглили 907 млн. лв. /на фона на изтеглените от жалбоподателката 64 195 евро/. Всъщност, доказа се по делото, че налице е било достатъчно количество публична информация за състоянието на банката, която да послужи за вземане на информирано решение за изтегляне на средствата от нея и информацията е била достъпна до всеки един вложител. Това е била и естествената реакция на лицата, започнали разпореждане със средствата си в цитирания период. Жалбоподателката не е направила нищо по-различно от останалите няколко хиляди граждани, търговски организации и държавни дружества, които и без да разполагат с т.нар. вътрешна информация са започнали изтегляне на средствата си.
Освен това, за да е налице конфликт на интереси по смисъла на закона освен
разгледаните две предпоставки – публична длъжност и частен интерес, е
необходимо да е бил налице и третия елемент – частният интерес да влияе
върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му /т.е. да
е налице упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес/.
Не се твърди от административния орган и не се доказва извършването на
такова действие по служба от жалбоподателката, което да я е поставило в
конфликт на интереси.
Не се може да се направи и категоричен извод за нарушаване на забраната за
използването на информация по чл. 10 от ЗПУКИ (отм.), доколкото
жалбоподателката не е единственото лице /или част от ограничен кръг лица/, което в резултат на публично известните данни е предприело действия по теглене на средства“.

КПКОНПИ е осъдена да плати разноските на ищцата от 621,33 лв. А решението на административния съд може да се обжалва пред ВАС.

Вероятно това ще стане, любопитно дали върховните съдии ще се съгласят с този прочит на фактите.

Не по-малко любопитно е и дали пред касационната инстанция (ако бъде образувано дело там) прокуратурата ще изпрати свой представител. По делото пред АССГ такъв представител не е изпратен, макар че в разглеждането на тези казуси може да участва и прокурор.

About De Fakto

Проверете също

На втора инстанция: САС напълно оправда бившия прокурор Димитър Захариев

Невинен по всички обвинения, чете Софийският апелативен съд за бившия плевенски прокурор Димитър Захариев. Освен …

Честит празник на духовността, българи!

Честит 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Ден, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.