Последни новини
Home / Законът / Има ли подкуп, когато не е бил приет, ще тълкува ВКС

Има ли подкуп, когато не е бил приет, ще тълкува ВКС

Defakto.bg

Ново тълкувателно дело на Наказателната колегия на ВКС ще изяснява спорни въпроси за разликите между даването и предлагането на подкуп и за това кога престъплението е довършено.

Тълкувателно дело 1 за 2019 г. е образувано по искане на Лозан Панов.

Въпросите са:

  1. В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?
  2. Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп“) на длъжностно лице?

От ВКС съобщават:

„Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите „предложи“ и ,даде“, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен.

В искането се посочва, че двете норми на НК криминализират предлагането, обещаването и даването на дар или каквато и да е облага (подкуп) на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За съставомерността на престъпленията по тези текстове е достатъчно деецът да е осъществил поне една от формите на изпълнителното деяние – „предложи“, „обещае“ или „даде“. В постановените съдебни актове по повдигнати обвинения за престъпления по чл. 304. ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но му е бил предоставен в негова фактическа власт, съдиите от страната застъпват различни становища по въпросите коя от формите на изпълнително деяние е осъществена – „предложи“, „даде“ или и двете, и кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК, ако изпълнителното деяние е осъществено под формата „даде“.

Различното тълкуване е пряко свързано с действащото и към момента постановление на Пленума на ВС № 8/30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г., в което се приема, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът/облагата фактически да бъдат приети/получени от длъжностното лице. Развита е тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. необходимо е съгласието и на двете страни както по сключване на сделката, така и по всичките ú елементи. Такова разбиране е застъпвано и в правната доктрина. То е било формирано въз основа на тълкуване на разпоредбата на чл. 304 от НК преди измененията ú от 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на изпълнителното деяние „даде“. Актуалните в момента редакции на чл. 304 и чл. 304а от НК (ДВ, бр. 92/2002 г.) регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде“, още „предложи“ и „обещае“, които логично не са били съобразени при формиране на цитираното становище. Това налага преценка на валидността му съобразно настоящата редакция на обсъжданите състави на престъпления в Наказателния кодекс.

Противоречивата практика

В искането на председателя на ВКС се посочва, че противоречивата съдебна практика може да се обособи в четири основни групи с оглед на начина, по който обвинението е било повдигнато пред съда с обвинителния акт.

При първата група обвинението е повдигнато и поддържано от прокурора за престъпление по чл. 304 или чл. 304а вр. чл. 18 от НК и в постановените от съдилищата осъдителни присъди/потвърдителни решения тази квалификация е била приета. В тази група се разграничават две подгрупи в зависимост от мотивите, поради които съдът е приел посочената квалификация:

– съдът приема, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което подкупът е бил предназначен, не е приело подкупа;

– съдилищата са осъдили подсъдимите за опит предвид повдигнатото обвинение и липсата на изменение на обвинението. В мотивите обаче изрично е отразено, че в обсъжданата хипотеза обстоятелството, че длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело, не се отразява върху довършеността на престъплението, тъй като то е довършено с факта на даването на дара или облагата (подкупа).

Втората основна група съдебни актове са постановени по дела, по които обвинението е било повдигнато и поддържано от прокурора за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК. В осъдителните присъди/потвърдителни решения на съдилищата тази правна квалификация е приета по съображения, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, за което са били предназначени, като неговите последващи действия/бездействия по приемането им са без значение.

Третата група съдебни актове обхваща случаи с повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, като съдилищата са преквалифицирали инкриминираното престъпление като такова, приключило в стадия на опита. Мотивите за постановяване на тези съдебни актове са аналогични с отразените по отношение на първата група: осъществен е довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело.

Всяка от тези три групи включва и значителен брой съдебни актове, в които не са излагани мотиви по въпроса довършено ли е престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК при форма на изпълнителното деяние „даде“, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен.

Четвъртата група обхваща съдебни актове, които също могат да бъдат разграничени на две подгрупи:

– в първата попадат присъди/решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при форма на изпълнителното деяние „предложи“ в хипотезата на предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който последното не е приело. Тази правна квалификация е била възприета от съда и подсъдимият е бил осъден за „предлагане“ на дар/облага (подкуп);

– към втората подгрупа спадат присъди и решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при две форми на изпълнителното деяние – „предложи“ и „даде“, независимо че фактическите обстоятелства са сочели единствено на хипотезата на предоставен във  фактическата  власт  на длъжностното  лице  подкуп,  който последното не е приел. И в тези случаи съдът е приел предложената правна квалификация, като подсъдимият е бил осъден съответно за „предлагане“ и „даване“ на дар/облага (подкуп).

Възприетата в четвъртата група съдебни актове правна квалификация също формира противоречива съдебна практика при подвеждане на едни и същи фактически обстоятелства към различни форми на изпълнителното деяние на тези престъпления“.

About De Fakto

Проверете също

Съдии по „Полфрийман“ си направиха отвод от конкурсни комисии

Съдиите от столичния апелативен съд Калин Калпакчиев и Весислава Иванова си направиха отвод от конкурсните …

Иванка Иванова: Отпадането на мониторнига не е знак за успешна борба с корупцията и организираната престъпност

„Препоръките, заложени в механизма за сътрудничество и проверка, и тяхното изпълнение от страна на българските …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.