Последни новини
Home / Законът / ВКС и ВАС отклониха питане на адвокатите за прекъсване на давността

ВКС и ВАС отклониха питане на адвокатите за прекъсване на давността

Defakto.bg

Двете върховни съдилища – ВКС и ВАС отказаха да отговорят на въпрос на Висшия адвокатски съвет за прекъсването на давност при изпълнението.

В съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело 1 от 2017 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС отклонява въпроса на адвокатите, приемайки че липсва противоречива практика. Несъгласни с мнозинството са две съдийки – едната от ВКС, другата от ВАС.

Докладчици по делото са били Таня Куцарова от Върховния административен съд и Камелия Маринова от Върховния касационен съд (една от двете, останали на „особено мнение“).

Питането

Въпросът, отправен от Висшия адвокатски съвет, е: „Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника прекъсва ли давността по смисла на чл. 116 б. „в“ от Закона за задълженията и договорите, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?
Текстът на чл. 116, буква „в“ от ЗЗД гласи: „Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение“.

По този въпрос е налице противоречива практика между двете върховни съдилища, заявяват адвокатите.

И изтъкват, че в свое тълкувателно решение от 2015 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС е приело, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др.
В същото време е налице практика на Върховния административен съд по конкретни дела, която приема, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността в изпълнителното производство по АПК. Решенията са по казуси, свързани с давността за изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи.
Решението на мнозинството

Става дума за две самостоятелни и различни изпълнителни производства, категорично е мнозинството от върховните съдии.

И обяснява: „Изпълнителните действия, извършвани по реда на ГПК, могат да бъдат част от изпълнението подял пети от АПК само в две хипотези. В останалите случаи изпълнителното производство по ГПК не се прилага в администтративното производство.

Поканата за доброволно изпълнение по чл. 428, ал.1 ГПК и изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК са части от две самостоятелни изпълнителни производства, предоставени в компетентност на различни органи по изпълнение. 

В производството по АПК институтът на давносттта е уреден в чл. 285 АПК, според която изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. А чл. 282, ал.1, т. 9 АПК разпорежда, че производството се прекратява по възражение на длъжника, ако от деня,в който задължението е станало изискуемо, до получаването на покана за доброволно изпълнение е изтекла петгодишната давност. Така изрично е придадена правна последица на факта на получаване на поканата за дороволно изпълнение при преценка изтекла ли е давността по чл. 285 АПК.

Възприетият подход при уредбата на изпълнителното производство по ГПК е различен. Този кодекс не сочи изрично какви са правните последици на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК за давността по чл. 110 (петгодишна давност) и чл. 111 (тригодишна давност) от ЗЗД.

Затова въпросът дали изпратената покана за доброволно изпълнение прекъсва погасителната давност е бил предмет на тълкуване.

Вземайки предвид различията в правната уредба на изпълнителното производство по ГПК и АПК, както и обстоятелството, че въпросът за основанията за прекъсване на давността по ЗЗД се разглеждат по различен процесуален ред и от различни съдилища по силата на разделената подведомственост между административните и гражданските спорове, Общото събрание намира, че по поставения въпрос не е налице противоречива съдебна практика“

Несъгласните

На „особено мнение“, несъгласни с мнозинството са съдиите Камелия Маринова от ВКС и Илиана Папазова от ВАС.

Те заявяват: „Налице е противоречиво разрешаване на въпроса дали изпращането на покана за доброволно изпълнение прекъсва давността по смисъла на общата норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, доколкото и в ГПК, и в АПК липсва норма, която да урежда правните последици на изпратената покана по чл. 277 АПК, респективно чл. 428 ГПК за течението на погасителната давност.

При наличието на общ материалноправен институт и липса на самостоятелна нормативна уредба на прекъсването на давността, освен нормата на чл. 282, ал.1, т. 9 АПК (че по възражение на длъжника изпълнението се прекратява, ако от деня, в който станало изискуемодо получаването на поканата за доброволно изпълнение са изтекли пет години), то следва, че по поставения за тълкуване въпрос дали изпращането на поканата за доброволно изпълнение прекъсва погасителната давност е формирана противоречива практика на ВКС и на ВАС.“

 

About De Fakto

Проверете също

НАП призна пробив в системата, изтекли за 3% от базата данни, търси се „вътрешен“ човек за атаката

Хакерската атака срещу системата на НАП е извършена извън територията на България, но не е …

Омбудсманът Мая Манолова атакува в КС забраната за свободно къмпингуване

Омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд с жалба срещу промените в Закона за устройство на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.