Последни новини
Home / Законът / Становище на генералния адвокат: Евродирективите допускат плащане за отопление и при свалени радиатори

Становище на генералния адвокат: Евродирективите допускат плащане за отопление и при свалени радиатори

Defakto.bg
Но цената на енергията в България е истинска криза
Европейските директиви за правата на потребителите и за енергийната ефективност допускат плащане за отопление в режим на етажна собственост, дори и при отказ на собствениците на конкретни жилища да ползват услугите на „Топлофикация“.Това, в най-общи линии, заявява в заключението си по две „български“ дела от днес генералният адвокат на Съда на ЕС H. SAUGMANDSGAARD ØE.Делата пред СЕС са образувани по преюдициални запитвания от Районен съд – Асеновград и от Софийски районен съд. Поводът са искове от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу Николина Димитрова и от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Митко Димитров. Общото и в двата казуса е, че като собственици на апартаменти в етажна собственост, двамата отказват да плащат за непоръчаната, неискана и неползвана от тях услуга „централно отопление“. Става дума за плащанията за минаващите през апартаментите им тръби, както и за отоплението на общите части в сградата.А двете български съдилища повдигат ред въпроси за съответствието между българската правна уредба и три евродирективи –  Директива 2011/83 (за правата на потребителите), както и директиви 2006/32 и 2012/27 (за енергийната ефективност).

Поради сходството на поставените въпроси двете запитвания са обединени в едно дело.

Становището на генералния адвокат не обвързва Съда на ЕС, нито замества неговото решение. Но най-често съдиите се вслушват в това мнение.

Проблемите

Доставката на отопление и гореща вода за битови нужди в България се урежда от Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно тази уредба, когато сградата е топлоснабдена от районна отоплителна система, всеки от етажните собственици, чийто апартамент е присъединен към сградната инсталация, е длъжен да участва в разходите за доставената на сградата топлинна енергия, заявява генералният адвокат.

В това отношение посочената уредба предвижда, че за целите на разпределението на тези разходи между етажните собственици топлинната енергия се разделя на топлоенергия, използвана за гореща вода за битови нужди, и топлоенергия за отопление, а последната се разделя на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация (тоест загубите на топлоенергия по вътрешната за сградата разпределителна мрежа), топлоенергия, използвана за отопление на общите части (стълбища, фоайета, общи избени помещения и пр.), и топлоенергия, използвана за отопление на индивидуалните имоти.

Докато отоплението и горещата вода, използвани в индивидуалните имоти, се фактурират в зависимост от реалното потребление на всекиго, топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, и топлоенергията, използвана за отопление на общите части, се разпределят между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им по проект.

Г‑жа Димитрова и г‑н Димитров не използват общото отопление и битово горещо водоснабдяване в своите апартаменти и възразяват срещу обстоятелството, че въпреки това са длъжни да участват в разходите за използваното в сградата отопление, и по-конкретно в разходите за топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. В това отношение те поддържат, че разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването са в противоречие с потребителското право на Съюза.

Освен това г‑жа Димитрова оспорва предвиденото в Наредбата за топлоснабдяването правило за разпределение на разходите във връзка с топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, правило, което се основава на критерия отопляем обем на апартаментите и поради това не отчита количеството енергия, реално потребено от всеки етажен собственик, в противоречие с изискванията на нормативната уредба на Съюза в областта на енергийната ефективност.

Масово бедствие

„Накрая ще уточня, че настоящите дела съвсем не са изолирани случаи. Според информацията в актовете за преюдициално запитване и предоставените от страните сведения въпросът за участието на етажните собственици в разходите за централно отопление дори когато са се отказали да ползват такова отопление в апартаментите си, е предмет на множество дела пред българските съдилища. Тези дела отразяват истинска социална криза, свързана с цената на енергията в България.

Значителна част от сградния фонд в България се състои от сгради с лоша топлоизолация, построени преди 1989 г., по време, когато държавата строго контролира цените на енергията. Според упоменатата от Комисията статистика оттогава в тази държава членка цените на енергията се повишават 25 пъти, в резултат от което за много домакинства централното отопление става финансово недостъпно“, се казва в заключението на генералния адвокат.

Отговорите

Единият принципен въпрос е дали Директива 2011/83 допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент.

По принцип, преди да се отговори на този въпрос, би следвало да се провери дали Директива 2011/83 е приложима по делата в главните производства(27). В това отношение ще припомня, че както предвижда член 3, параграф 1 от тази директива, тя се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към „всички договори, сключени между търговец и потребител“, в това число към „договорите за доставка на вода, газ, електрическа енергия или за централно отопление, включително от публични доставчици, доколкото тези стоки се предоставят на договорна основа“. Освен това съгласно член 28, параграф 2 Директивата се прилага само за „договори, сключени след 13 юни 2014 г.“.

Не мисля обаче, че по настоящото дело е необходимо тази проблематика да се разглежда задълбочено. В това отношение от актовете за преюдициално запитване следва, че съгласно българското право за доставката на отопление и гореща вода за битови нужди чрез районна отоплителна система до сгради в режим на етажна собственост се сключва договор, че етажната собственост е правна общност без самостоятелна правосубектност(28) и че всеки етажен собственик се смята за краен клиент, длъжен да заплаща разходите за използваната в сградата топлинна енергия(29). Ето защо по-нататъшното изложение може да се основе на разбирането, че за целите на Директива 2011/83 определено е налице „договор за доставка на централно отопление“ между „търговец“ (доставчикът/разпределителното предприятие) и „потребител“ (всеки етажен собственик) и че тази директива е приложима ratione temporis(30), без да трябва подробно да се разглеждат тези различни аспекти, още повече че според мен посочената директива явно допуска правна уредба като член 153, алинеи 1 и 6 от Закона за енергетиката.

В това отношение ще припомня, на първо място, че както предвижда член 3, параграф 5 от Директива 2011/83, тя „не засяга националното общо договорно право, като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в настоящата директива“(31).

Разпоредбите на член 153, алинеи 1 и 6 от Закона за енергетиката обаче се отнасят именно до сключването, действителността и действието на договора за доставка на енергия по отношение на всеки етажен собственик и до условията за прекратяване на този договор(32). По същество те предвиждат, че всеки етажен собственик е обвързан с енергоразпределителното предприятие и на това основание е длъжен да участва в разходите за отопление (докато топлоснабдяването не бъде прекратено със съгласието на квалифицирано мнозинство от етажните собственици). Накратко казано, съгласно тези разпоредби, докато няма такова решение за прекратяване на топлоснабдяването, между г‑жа Димитрова и г‑н Димитров, от една страна, и разпределителните предприятия, от друга, е налице действителен и действащ договор.

Това положение не може да се оспорва с аргумент от разпоредбите на Директива 2011/83, тъй като именно сключването, действителността и действието на договорите по принцип не са сред хармонизираните с тази директива въпроси(33). Следователно тя по принцип не установява материални или формални изисквания за сключването и действителността на такъв договор или пък за прекратяването му(34

В това отношение ще припомня, на второ място, че що се отнася до понятието „непоръчана доставка“, член 27 от Директива 2011/83 препраща към точка 29 от приложение I към Директива 2005/29(36). В тази точка „непоръчаната доставка“ е дефинирана като настояване на търговеца в частност за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, доставени от търговеца, но непоръчани от потребителя. В член 27 също така се пояснява, че липсата на отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка не представлява израз на съгласие(37).

За непоръчаните доставки първоначално в правото на Съюза е приета една разпоредба на Директива 97/7/ЕО относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние(38), която Директива 2011/83 заменя. Идеята е била да се противодейства на практиката на някои търговци да изпращат на потребителя дадена стока с указанието, че ако същата не бъде върната в определен срок, търговецът ще смята, че офертата му е приета, и ще изиска от потребителя да плати съответната цена, с други думи — на практиката им да издействат с принуда съгласието на потребителя за покупката. Като освобождава потребителя от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка и като предвижда, че липсата на отговор от страна на потребителя не се смята за съгласие, член 27 от Директива 2011/83 прегражда възможността за сключване на действителен договор вследствие от подобна практика. В тази степен разпоредбата хармонизира националното договорно право(39).

При все това едно от необходимите условия за квалифицирането на доставката като непоръчана по смисъла на член 27 от Директива 2011/83 е тази доставка да не е била предварително и изрично поискана от потребителя. Освен това целта на разпоредбата е да попречи на търговеца да наложи договорно правоотношение на потребител.

В настоящия случай обаче, от една страна, спорната енергийна доставка не е извършена по инициатива на търговеца, а в съответствие с предвиденото от българския законодател. Съгласно Закона за енергетиката предприятието за разпределение на топлинна енергия е длъжно да присъединява към мрежата си клиентите, които поискат това(40), и да доставя топлинна енергия до присъединените сгради. Силно се съмнявам извършвана въз основа на законово задължение доставка да може да се квалифицира като „непоръчана“ по смисъла на член 27 от Директива 2011/83(41).

От друга страна, при всички положения доставката на отопление определено е следствие от изрично и предварително искане. Всеки етажен собственик е обвързан с разпределителното предприятие, тъй като квалифицирано мнозинство от етажните собственици изрично е дало писмено съгласие за тази доставка. В действителност г‑жа Димитрова и г‑н Димитров оспорват факта, че определено мнозинство от етажните собственици може да се договаря за всички тях (в това число за лицата, които впоследствие придобиват собственост в сградата) и че същото мнозинство е необходимо и за отказ от доставката на топлинна енергия в сградата.

Член 153, алинеи 1 и 6 от Закона за енергетиката изобщо не въвежда непоръчана доставка, а е част от уредбата на сложно „групово“ правоотношение, етажната собственост. Подобен режим е абсолютно необходим, за да може ефикасно да се управляват общите части: евентуално изискване за единодушие би довело до практическа невъзможност за управлението им.

Възраженията на г‑жа Димитрова и г‑н Димитров, че потребителят трябва винаги да даде индивидуално съгласие за доставката на всяка стока или услуга и трябва да може индивидуално да прекрати договора за тази доставка. Смятам, че при определени сложни правоотношения, в които участва някаква форма на потребителска общност и съответната стока или услуга се доставя общо на всички потребители от общността, Директива 2011/83 не е пречка съгласието на част от тези потребители да обвързва останалите(49), включително новите членове на тази общност, при условията, предвидени в националното право на държавите членки. Тези особени въпроси просто не са уредени в обсъжданата директива, нито пък в правото на Съюза.

По изложените съображения предлагам на Съда в отговор на втория и третия въпрос по дело C‑708/17 и в отговор на всички въпроси по дело C‑725/17 да постанови, че Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент.

По отношение на законодателството за енергийна ефективност, да се тълкуват в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, определена част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент“.

About De Fakto

Проверете също

Константин Каменаров наел трима адвокати да защитават БНТ от Валя Ахчиева

В Софийския районен съд днес бе гледано  делото по жалба на журналистката Валя Ахчиева срещу …

Пращат на съд пълномощник на фирма, укрил и неплатил данъци за над 1,5 млн. лева

  40-годишният Красен Ж. е предаден на съд с обвинителен акт на Окръжната прокуратура във …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.