Последни новини
Home / Гостува ни / Мотивите по делото „Младост“: Имало е провокация към подкуп от предприемача Ваклин, но несъществена

Мотивите по делото „Младост“: Имало е провокация към подкуп от предприемача Ваклин, но несъществена

Defakto.bg

Устата на Десислава Иванчева не е била запушвана, презумпцията за невиновност обаче е  нарушена

В делото срещу кметиците на „Младост“ Десислава Иванчева и Биляна Петрова е имало провокация към подкуп. Провокатор е бил строителният предприемач Александър Ваклин, подал сигнала срещу тях. Тези му действия обаче не са повлияли на справедливостта на процеса и на присъдите и не може да се търси отговорност от Ваклин за тях – провокацията е била пост фактум и пасивна. Сиреч, несъществена.

Затова пък при гръмката акция, довела до ареста на кметиците и държането с белезници часове наред в центъра на София през очите на всички, разследващите са нарушили презумпцията за невиновност на Иванчева, като отношението към нея е било и унизително. В същото време един от знаковите моменти от тази акция – запушването на устата на кметицата от полицайка, на практика не се е случил, реално „запушване на устата“ не е имало.

Това са част от заключенията в пространните мотиви (от 264 страници) на съдия Иво Хинов от специализирания съд (на снимката горе) по делото срещу Иванчева, Петрова и Петко Дюлгеров.

На първа инстанция в спецсъда тримата бяха признати за виновни за искане на подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай – Иванчева като извършител, а Петрова и Дюлгеров като помагачи. Съдия Хинов прие, че са били поискани 187 500 евро подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин и даде тежки присъди – 20 г. затвор за Десислава Иванчева, 15 г. затвор за Биляна Петрова и 12 г. затвор за Петко Дюлгеров плюс конфискации и глоби.

Мотивите се чакаха с особен интерес – гръмкото дело прикова общественото внимание най-вече с „букета от нарушения“ на човешките права (по израза на адвокат Ирен Савова). А тежките присъди бяха срещнати с изненада дори от предприемача Ваклин.

На този фон отговорите на въпросите защо бяха осъдени Иванчева, Петрова и Дюлгеров, има ли и какви са достоверните доказателства срещу тях и на какво, в крайна сметка станахме свидетели – на дирижирана акция срещу единствения „граждански“ кмет на София, подел битка с презастрояването и накърнил сериозни бизнес интереси, или на безпристрастен и справедлив процес, са особено важни.

Мотивите на съдия Хинов тепърва ще се обсъждат и коментират, а присъдите неминуемо ще минат всички инстанционни проверки – те вече са оспорени пред апелативния спецсъд, последната инстанция е ВКС. Станалото е и на вниманието на Евросъда в Страсбург, сезиран с жалби от Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Люпобитното е, че в протеста си до апелативния спецсъд прокуратурата е поискала завишаване на наказанията и на тримата, защото сегашните присъди не били съобразени докрай с тяхната „обществена опасност“. В същото време на първа инстанция обвинението пледира за наказания „около средния размер“ (20 г.), които и (почти) получи.

Що се отнася до мотивите, за отбелязване е, че в изложението си съдия Иво Хинов се е опитал да отговори на всички повдигани въпроси в този процес, като често се позовава на практиката на ЕСПЧ. И – нетрадиционно – е разширил обхвата на съдебния акт включително с коментари дали е налице „политическа поръчка“ и неправна ангажираност на прокуратурата и на разследващите. Дал е и  оценка на управлението на Десислава Иванчева в „Младост“.

Дали е бил прав е отделен въпрос. Точката не е сложена.

Де факто ви представя основни моменти от мотивите на съдия Хинов (според последователността в неговото изложение).

Недоволните инвеститори и „корупционният“ момент

Изреждат се 11 случая на инвеститори – „Гаранти коза“, „Николи ЕМ“, Пешев, „Артекс“ и др.,, част от тях сезирали прокуратурата, като накрая преписките се озовали в специализираната прокуратура. Отделно е сезиран главният архитект на София Здравко Здравков. После и Здравков, и Националната асоциация на строителните предприемачи сезирали прокуратурата за забавени преписки (но „Артекс“ се оттегля от участие в това).

Конкретно за Александър Ваклин е отчетено, че преписка за съобщаване на промяна в подробен устройствен план, работен план и прочее стояла в община „Младост“ от юни 2017 г. до април 2018 г.

Как се тръгва към „корупционния“ момент, според мотивите? Съдия Хинов приема, че това е станало след среща на Полина Ваклин (съпругата на предприемача) с кмета на „Младост“ в сградата на общината. Тогава госпожа Ваклин се впечатлила от направения коментар, че строителите имат големи печалби, около 200 евро на кв м и е редно и район „Младост“ да е доволен от тях, а кметът Иванчева я питала за разгърнатата застроена площ (РЗП) на тяхната нова сграда.

„Свидетелката останала с впечатлението, че Иванчева не проявява интерес към евентуално благоустрояване на общинските обекти в район Младост, а че тя има друг вид очаквания, по-скоро свързани с нейната лична правна сфера“, е коментарът на съда.

През октомври 2017 г. предприемачът Ваклин сезирал главния архитект на София за забавената преписка, а през декември подал жалба до Аадминистративен съд – София-град срещу мълчаливия отказ за произнасяне по молбата му за съобщаване на заповедта. Впоследствие делото е прекратено – след ареста на Иванчева преписката е придвижена.

Александър Ваклин

Мотивите на Ваклин да потърси обвинителната власт

Преследвал е интереса си докрай, според мотивите.

Ваклин знаел, че имало и други недоволни инвеститори, както и че онези, които са били сезирали прокуратурата, можело да разчитат на „определено задвижване на техните преписки“. За да постигне същия резултат и да си осигури „съдействие от страна на тези държавни органи (правоохранителните)“ за решаване на проблема със забавянето, в края на януари 2018 г. предприемачът отишъл в сградата на ДАНС (вече КПКОНПИ).

Срещнал се със служителя на антикорупционната комисия Денев (доскоро служител на ДАНС), разказал му проблемите си с подробности. А Денев, натоварен от прокуратурата да разследва и други сигнали от инвестититори срещу кмета на „Младост“, останал с впечатлението, че „това забавяне е възможно да се дължи евентуално и на корупционни подбуди“.

Денев докладвал на непосредствения си началник Антон Славчев (тогава шеф на антикорупционната дирекция, сега зам.-председател на КПКОНПИ), той пък уведомил спецпрокуратурата. Наблюдаващият прокурор по делото (Тончева) взела решение Ваклин да бъде разпитан като свидетел.

На 5 февруари предприемачът официално бил разпитан.

Неговият случай бил присъединен към вече образувано наказателно производство – по сигналите на инвеститори, за искане на дар в полза на друг, в случая на община „Младост“.

Включване на СРС-тата

До тях се стига през февруари 2018 г., когато Ваклин съобщил за записан час за среща с Десислава Иванчева в общината. (Такава среща не е проведена, а „корупционният“ момент остава на базата на впечатленията от разговора на Полина Ваклин с кметицата).

Така или иначе на 7 февруари наблюдаващите прокурори (Рангелов и Тончева) взели решение за използване на СРС, с оперативни способи наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране. Целта била да се закрепят, с видео и аудиозапис, действията на кмета на район Младост. На същата дата подали искане до председателя на спецсъда за разрешение за СРС спрямо Иванчева и самия Ваклин (с негово съгласие).

По-късно, вече на 22 март и на 29 март, в обсега на СРС били включени Петко Дюлгеров и Биляна Петрова. Именно тогава, през март, Ваклин (след всичките си жалби и сезирания), е потърсил и посредничеството на Дюлгеров в комуникацията с „Младост“.

Служителят на КПКОНПИ Денев предавал на Ваклин устройствата за видеозаписи и аудиозаписи, както и белязаните пари преди срещите му главно с Дюлгеров, веднъж – и за срещата му с Иванчева и Петрова (която е и единствена между тях). Сред срещите Денев прибирал устройствата и парите.

Сред получаването на разрешителните всички телефонни разговори между Ваклин и Дюлгеров, както и между Дюлгеров, Иванчева и Петрова, са записани.

Записани са и всички срещи между Ваклин и Дюлгеров.

Срещите между Дюлгеров, Иванчева и Петрова са записани отчасти – според възможностите на СРС-тата. Някои са останали извън обсега им.

„Признатата корупция“ или за какво са осъдени

Тримата са осъдени за казаното на две срещи помежду им – едната през март, другата през април. Именно на тях, според мотивите на съдия Хинов, първо било формулирано, а после редактирано, искането за подкуп.  Като за осъществено „искане“ на подкуп, сиреч за извършено престъпление, се приема моментът, в който Дюлгеров го  свежда до знанието на Ваклин. С две думи – срещите между тримата осъдени се провеждат на една дата, а самото престъпление е осъществено на друга.

Първата среща е на 16 март 2018 г. в пицария „Ил Форно“ в кв. „Борово“. Тогава, измежду ред други теми, Иванчева, Петрова и Дюлгеров коментирали и преписката на Ваклин, защото Дюлгеров се интересувал от развитието й.

В мотивите се казва: „В рамките на този разговор подс. Иванчева и подс. Петрова изразили негативното си отношение към св. Ваклин. Подс. Дюлгеров ходатайствал за развитието на преписката, като ги попитал какво искат.

Подс. Иванчева и подс. Петрова заедно решили, че ще поискат от св. Ваклин определена имуществена престация, за да  извършат действията по администриране на преписката и надлежно уведомяване на заинтересованите страни за Заповедта. Тези искания се отнасяли до предоставяне от дружеството на св. Вакин лично на тях части от сградата – а именно между 3 и 5 % от РЗП (12 500 кв м). Подс. Дюлгеров им възразил, като посочил, че исканото от тях е равно на площта на цяла малка сграда, поради което е прекомерно. Подсъдимите като алтернатива поискали парична сума – а именно по 20 евро на кв.м. РЗП, колкото бил максималният размер на установената от подс. Иванчева практика да се изисква от предприемачите като имуществена стойност на дарения (под формата на труд и материали, за благоустроство на общински обекти).

Подс. Дюлгеров чул и запомнил тяхното искане, като съобразно поетия от него ангажимент към св. Ваклин, решил да му го предаде“. Тогава, според съда, била постигната и договорка за плащане на три части.

В същото време съдията приема, че на въпросната среща тримата не са обсъждали и не са взели общо решение „нито относно получаване на подкупа, нито относно условията за последващите контакти между подс. Дюлгеров и св. Ваклин“. Въпросът за контактите самостоятелно бил решаван от Дюлгеров.

На 19 март 2018 г. Дюлгеров се срещнал с Ваклин и му предал „исканията“ – по 20 евро на кв м от РЗП (това прави 250 000 евро, каквото е и едното от обвиненията). Първоначално предприемачът бил „шокиран и отвратен от този развой на събитията“. После обаче се сетил, че може да информира КПКОНПИ и спецпрокуратурата за този развой. И „решил да продължи разговора с подс. Дюлгеров. Той считал, че вече не е налице длъжностно престъпление (изразено в неправомерен отказ да се изпълняват служебните задължения), а са налице корупционни искания от страна на кметицата Иванчева (искане за имуществена облага, за да изпълни задълженията си). Поради което отговорил на подс. Дюлгеров, че ще си помисли по този въпрос“, четем в мотивите.

Ваклин уведомил разследващите. А на 2 април 2018 г. им предоставил и 70 000 евро – една пачка (100 банкноти) по 500 евро и две пачки (всяка по 100 бр, общо 200 бр банкноти)  по 100 евро. Още тогава парите са белязани – т.е. станали са СРС, а строителният предприемач ги носел със себе си при всяка среща с Дюлгеров, както и на единствената му среща с кметиците.

В останалото време сумата „била съхранявана от служители на КПКОНПИ“.

На 3 април, според съда, има нова среща между Дюлгеров и Ваклин, на която предприемачът уведомява, че има и други проекти за „Младост“ и иска повече „разумност“ в претенциите.

На 11 април пък Дюлгеров свел до знанието на Иванчева и Петрова новото положение. И тогава дошло решениетто за намаляване на претенцията на 15 евро за км м РЗП от настоящия проект, което прави 187 000 евро, както и за в бъдеще за по 10 евро на кв м за имагинерния нов обект на Ваклин. А Иванчева направила и заявление, че няма да има компромиси за незастроеното блоково пространство, което е нейна мисия.

Пак тогава, според мотивите, кметицата си водила бележки в тефтерчето и написала:

“В-12,500 х 15“.

„Този запис означавал, че от св. Ваклин иска да вземе подкуп в размер на паричната сума, която се получава от умножаването на РЗП на строежа – а именно 12 500 кв.м. по сумата от 15 евро“, смята съдът.

За останалите цифрови записи, впрочем, експертиза установи, че не са били правени нито от Иванчева, нито от Петрова, техен автор, най-вероятно, не е и Дюлгеров. То ест правени са от „неустановено лице“.

На 13 април е проведена единствената среща между Ваклин, Иванчева и Петрова в кабинета на кмета, на която става дума само за градинки и облагородяване на района на „Младост“. Тази среща така е и била замислена, смята съдът, като преди това в телефонни разговори между Дюлгеров и Ваклин, от една страна, и Дюлгеров и кметиците, от друга било изяснено, че разговорът ще е „кодиран“. А целта била предприемачът да получи „лично“ уверение, че, ако плати, проблемът му ще бъде решен.

Любопитното е, че, както излиза от мотивите на съда, самият Ваклин не разбрал какво му казват и бил много възмутен от факта как го били питали за името му и личността му.

Следва паметният 17 април 2018 г. Тогава, според съда, Ваклин предава на Дюлгеров 70 000 белязани евро в кафене „Мементо“ на ул. „Раковска“, а после Дюлгеров дава парите на Иванчева и Петрова, като си вади 20 % – 14 000 евро. Срещата на тримата е в кафене „Марая“, а предаването на парите става в служебната кола на Иванчева, паркирана на ул. „Славянска“.

После Дюлгеров е арестуван пред Гранд хотел София, кметиците – на червения светофар на бул. „Васил Левски“ пред Спортната палата.

За обясненията на Дюлгеров на досъдебното производство

Макар че пред съда Петко Дюлгеров се отрече от показанията си, дадени непосредствено след ареста и на досъдебното производство, съдия Хинов ги приема за достоверни и ги кредитира.

„Не би могло да се приеме, че подс. Дюлгеров е бил подложен на натиск, за да даде своите обяснения. Те са в пълно съответствие с поддържаната от него теза към април 2018 г – а именно от изявленията му при задържането му на 17 април (които, макар и несъмнено да не може да се ползват за установяване на фактите по същество, може да се ползват като едно от доказателствата дали спрямо него е била употребана принуда да даде определени обяснения), така и в последващите му обяснения от 25 април и 6 юли – където посочва, че поддържа вече дадените обяснения. Към този момент той е бил защитаван от адв. Тодорова, избрана и упълномощена от него, поради което и не  може да се приеме, че е бил подложен на натиск.

Този извод се потвърждава и от съдържанието на тези обяснения. Ако подс. Дюлгеров е бил подложен на натиск, той би признал всичко онова, което се е искало от него. И по-конкретно би признал онова, което разследващите органи му кажат. Към този момент разследващите органи са имали пълна информация за множеството срещи на подс. Дюлгеров с подс. Иванчева и подс. Петрова, за исканата сума първоначално от 20 евро на кв.м. РЗП, намалена след това на по 15 евро за първия обект и по 10 евро за втория. Същевременно тази информация липсва в обясненията на подс. Дюлгеров, дадени като обвиняем – напротив – той посочва, че е провел един телефонен разговор с подс.Иванчева и веднъж се е срещнал с тях на пазара Г Кирков, където било отправено искане за 15 евро на кв.м. РЗП, което правило 70 000 евро; категорично отрича да има нещо общо със сумата от 500 000 евро – като за тях посочва: „нито съм ги взимал, нито съм поемал ангажимент да ги предам или да ги обсъждам“. Също така относително ясно и подробно разказва за конкретните фактически обстоятелства в предходния ден и деня на задържането“, обявява Хинов.

Дали присъдите почиват на СРС

„По настоящето дело е налице особеност, свързана с широкото използване на СРС, респективно на информацията, събрана с тях. И по-конкретно, относно целия инкриминиран период, телефоните на тримата подсъдими и на св. Ваклин са били подслушвани; всички срещи на св. Ваклин с подсъдимите са били записани; повечето срещи между тримата подсъдими също така са били записани; предмет на престъплението е сумата от 70 000 евро, която е била белязана – т.е. отново се използват СРС.

Това поражда определени притеснения в светлината на чл. 177 ал.1 НПК – а именно дали настоящата осъдителна присъда се основава само на доказателства, събрани чрез СРС.

Следва изрично да се посочи, че настоящата съдебна инстанция основа своите решаващи изводи въз основа на останалите доказателства по делото, най-вече на показанията на св. Ваклин, като материалите, събрани със СРС, имат само допълнително и спомагателно значение“, се заявява в мотивите.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Ваклин относно срещите му с подс. Дюлгеров и естеството на разговорите помежду им, вкл и относно съобщеното от подс. Дюлгеров като изявление на подс. Иванчева и подс. Петрова. Тези показания са в пълно съответствие с останалите доказателства, вкл и писмени такива. Тези показания са и подробни, изчерпателни, като св. Ваклин си служи с бележки за дати и места на срещи, съобразно трайно установения му навик да отбелязва тези обстоятелства. Няма основание да се постави на съмнение неговата добросъвестност.

От тази гл.т. крайният осъдителен акт би бил постигнат дори и ако по делото въобще не бяха ползвани СРС. Разликите биха били в две насоки. Първата е, че мотивите биха били значително по-кратки. Т.е. материалите, събрани със СРС, дават една детайлна информация за множество второстепенни и третостепенни обстоятелства (например всяко едно изявление в един няколкочасов разговор), но те самите не опровергават верността на показанията на св. Ваклин. Втората разлика е тази, че чрез тези СРС се установяват и обстоятелства, водещи до правна пречка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите – и по-конкретно се установява т.нар. „провокация към подкуп“ относно значителна част от обвинението. Ако се вземат предвид само показанията на св. Ваклин, тази провокация не е така ясно видима и разграничима, както ако се обсъдят конкретните реплики на св. Ваклин, записани със СРС; именно въз основа на тези реплики съдът достигна до еднозначния извод, че – относно една значителна част от предмета на делото – се касае именно за провокация към подкуп – в който случай носенето на наказателна отговорност е изключено“, четем още в мотивите.

Имало ли е „дирижиран“ процес

Не е имало, обявява съдът.

„Не може да се приеме, че Ваклин е бил подставено лице на прокуратурата, специално използвано за провеждане на дирижиран процес против Иванчева. Напротив. Несъмнено е установено, че той е един сред утвърдените строители в града, с предходни обекти както в район Младост, така и в други негови части. Процесната преписка касае само един етап от новия му строителен проект, който се движи успоредно с други проекти.

Също така самите разследващи първоначално не са обърнали особено внимание на св. Ваклин – достатъчно доказателство за това е, че не са образувало отделно наказателно производство, а неговият пореден сигнал е бил присъединен към вече образуваното. Поради което и не може да се приеме, че и тяхната цел е да бъде уволнена подс. Иванчева; напротив – тяхната цел е била да се съберат доказателства за евентуално корупционно деяние“, заявява съдия Хинов.

В тази връзка – за дирижирания процес, той обсъжда и възможността да са били „привнесени“ следи от светещите банкноти по части от служебната кола на Иванчева. И заявява, че това не е станало.

„Съобразно становището на настоящия състав, доказателствата по делото (сочещи къде са намерени и къде не са намерени следи от маркиращото вещество) не правят достоверна тази вероятност.

Това е така, доколкото подобно действие би било безсмислено, ако то не е придружено с идентично действие по оставяне на подобни следи и по ръцете на подсъдимите; дори именно такива следи по ръцете им са от съществено значение; евентуалните следи по повърхности в автомобила може да имат само спомагателно значение. Следите от маркиращо вещество по ръцете им би било съвсем убедително доказателство, че те са пипали маркираните банкноти. Следите от маркиращо вещество по различни повърхности в автомобила само удостоверява момента, в който са докосвали парите – а именно първо са докосвали парите, а след това са докосвали повърхности в автомобила (волан, скоростен лост и т.н.). Същевременно наличие на следи от такова маркиращо вещество по повърхности в колата и липсата на съответни следи по ръцете на подсъдимите (или в случая – недостатъчно такива следи по ръцете на подс. Иванчева) може единствено да повдигне въпроси; такъв един подход за подхвърляне на доказателства е напълно нереалистично да се очаква“, се казва в мотивите.

За „15 000 за прокуратурата“ и „неизвестния“ събеседник на Ваклин

В едно от СРС-тата има разговор между предприемача и неизвестен събеседник в коидора на община „Младост“. Именно неустановения съдебседник споменава за 15 000 евро за прокуратурата и договорки с нея. А репликата му стана публично достояние благодарение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

По този повод съдия Хинов заявява: „От значение са няколко думи на събеседника на св. Ваклин, в които той свързва името на СпПр, подс. Иванчева, оферта и определена парична сума. Това става, след като те обсъждат кариерата на подс. Иванчева като кмет, вкл и че е създала прецедент с избора си.

Съобразно становището на настоящия състав, от тази реплика не би могло да се достигне до сериозен извод, че СпПр е направила оферта на трето лице, евентуално дори на събеседника на св. Ваклин, който да уличи подс. Иванчева в престъпление…. Нейната сериозност е повече от съмнителна, по-скоро ще се касае за слухове или предположения, съмнения и догадки, или дори до проста злонамереност…

В същото време съмнение буди невъзможността съдът да установи самоличността на събеседника на св. Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на съзнателно поставени пречки в тази насока. На първо място тази реплика е била известна на прокурорите – като те не са направили никакъв опит да установят това лице. На второ място и усилията на съда да установи това лице останаха безуспешни…. На трето място – и което е обезпокоително – св. Ваклин даде показания, че не знае кое е това лице; че е бил случаен срещнат. Същевременно от естеството на този разговор, от поздравите помежду им в началото му, от свободния тон помежду им, от намерението да пият кафе заедно, както и от цялостното съдържание на разговора им, основателно може да се предположи, че се касае за една по-дълготрайна връзка; при всяко положение съдът не приема, че св. Ваклин обективно е неспособен да даде едно по-подробно описание и индивидуализация на това лице. На четвърто място – което е най-тревожно – за тази среща липсва видеозапис. Св. Ваклин посочи, че той не включва и не изключва СРС, като те работят непрекъснато. След като има видеозапис от срещата му със св. Русев, която се провежда веднага след срещата с това лице, буди недоумение как е възможно да няма такъв видеозапис от минутите преди това…

Следователно са налице съществени основания да се смята, че са предприети действия по укриване на самоличността на събеседника на св. Ваклин. Няма никакво значение кой е авторът на тези действия – след като несъмнено това лице е под ръководството на прокуратурата (само такова лице може да има достъп до липсващия видеозапис), то именно прокуратурата носи пълна отговорност.

От тази гл.т. невъзможността съдът да установи самоличността на това лице, е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че е налице неправомерно вмешателство в доказателствения материал…

Следва да се провери дали тези съмнения, ако се приемат за обективна реалност, биха се отразили на законосъобразността и справедливостта на производството, а също така и на крайния съдебен акт.

Налага се отрицателният отговор. Евентуалното неправомерно вмешателство в доказателствения материал не се отнася до обвинително по своето естество доказателство; то се отнася до такова обстоятелство – а именно самоличността на събеседника на св. Ваклин – което, ако бъде установено, ще доведе до явно незначителна вероятност да се установи определено оправдателно доказателство – а именно възможността това лице да даде достоверни сведения за заговор на СпПр против подс. Иванчева“.

Участието на КПКОНПИ

В мотивите е коментирано и участието на КПКОНПИ в зрелищната акция на 17 април миналата година, както  и в разследването изобщо. Изводът е, че антикорупционерите не са имали място в публичното задържане пред Спортната палата и то е било неправомерно. Но присъствието им не е опорочило следствените действия.

„Основен такъв участник е св. Денев – който е предавал паричната сума на св. Ваклин преди срещите му с подсъдимите и след това я взимал обратно от него; той му е предавал и СРС, които са били експлоатирани; дал му е и един съвсем общ инструктаж как те функционират (а именно за срока на годност на батериите).

Съдът приема, че неговите действия имат по-скоро технически характер. Той нито е взел каквито и да е властнически решения, нито има пряко отношение към експлоатацията на тези СРС. Той само ги предава, както и белязаните пари, на св. Ваклин. Поради което и евентуалната липса на компетентност да вземе участие в наказателното производство не би могло да доведе до извод за опорочаването му. …

Относно останалите лица, за които се твърди, че са взели участие в следствените действия. Те не са индивидуализирани. Основна причина за това е обстоятелството, че те на са взели такова участие. Несъмнено е установено тяхното присъствие – но това не е равнозначно на участие в следствените действия.

По делото се установи, че при задържането на 17 април 2018 г е имало множество служители на КПКОНПИ, част от тях маскирани.

Съобразно становището на настоящия състав такова едно присъствие не почива на нормите на закона. Разследващите органи, при необходимост, следва да ангажират органите на полицията за запазване на периметъра на следствените действия. Намесата на органите на КПКОНПИ следва да е обусловена от предоставените им правомощия по чл. 102 ал.1 т.2 и т.3 ЗПКОНПИ – т.е. за придобиване на сведения и информация или за изготвяне и съхранение на ВДС. В случая не се установи такава необходимост да е възникнала – всички ВДС са събрани от следователите и посочени от тях технически помощници.

Присъствието на множество униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание.

При все това тяхното присъствие не може да доведе до извода, че следствените действия са опорочени, а събраните доказателства негодни. Както по несъмнен начин е установено, конкретните следствени действия са били извършени само от натоварените за това следователи, под надзора на наблюдаващите прокурори“, се казва в мотивите.

За обвинителния акт и разминаването му с преценката на съда

Прокуратурата настояваше, че Иванчева, Петрова и Дюлгеров са извършили три отделни деяния, под формата на продължавано престъпление, като първо е имало поискан подкуп от 250 000 евро, после сумата на искането е била увеличена на 500 000 евро, а накрая е имало и получаване на 70 000 евро. По повечето от обвиненията подсъдимите са оправдани (за какво точно са осъдени бе казано по-горе).

Качествата на обвинителния акт също са коментирани в мотивите. От тях става ясно и защо няма присъди за получаването на 70 000 евро – защото предложената от прокуратурата квалификация е извън конкретния законов текст (чл. 302а НК).

„На последно място са определен кръг аргументи, особено уязвими от етична страна; при все това те не може да се пропуснат, доколкото по абсолютно убедителен начин доказват, извън всякакво съмнение, че прокурорите, съставили настоящия обв.акт, не са били мотивирани да утежнят наказателното правно положение на подсъдимите, без да има законово основание за това.

По-скоро обратното – този обвинителен акт така е съставен, че би могъл да породи съмнения в противоположната посока. Прокурорите са имали на разположение доказателства, сочещи на многобройни срещи и изявления на подсъдимите; при все това са избрали да повдигнат обвинение само за онези две срещи – на 16 март и 11 април – за които липсват преки доказателства за корупционни изявления – за първите такива не се установяват от експлоатираните СРС, а за втората среща въобще не са ползвани СРС, като дори са налице съмнения дали въобще се е провела.

Така обв.акт е съставен по начин, че да създаде съществени процесуални проблеми – всички в полза на защитата. Именно възползвайки се от така формулирания обв.акт  защитата излага множество аргументи, всички насочени към процесуална невъзможност да се постанови осъдителна присъда, независимо от доказаността на корупционното деяние – тъй като обвинението е зле формулирано.

Следователно извън всякакво съмнение може да се заключи, че при съставянето на обв.акт прокурорите не са били повлияни от подбуди, несвойствени на наказателния процес, в ущърб на подсъдимите“, заявява съдия Хинов.

И още: „Относно времето на извършване на деянието. Съдът споделя (в общи линии) описанието на деянието от прокурора, но – за разлика от него – приема, че се касае за едно корупционно правоотношение в периода 16 март – 17 април (или траещо 32 дни), което се изменя съобразно конкретните взаимоотношения между неговите участници. СпПр приема, че се касае за три отделни и самостоятелни деяния, в периодите 16-19 март, 11-13 април и 17 април 2018 г (8 дни). Следователно за съда е налице формална невъзможност да признае подсъдимите за виновни за техни деяния извън тези три тесни времеви рамки. Деянията им в промеждутъците (20 март – 10 април и 14-16 април) може да послужат само като изясняване на реалното значение на деянията в посочения от СпПр период“.

За поискания „дар“, „особено тежкия случай“ и отхвърлените обвинения

„Подс. Иванчева е поискала парична сума…Тази парична сума възлизала първоначално на 20 евро, а след това на 15 евро на кв.м. от разгърнатата застроена площ… Следователно, доколкото разгърнатата застроена площ е 12 500 кв.м., като поискана сума е 15 евро на кв.м., общо поисканата сума е 187 500 евро. Такъв е и записът в тефтерчето на подс. Иванчева, направен от нея собственоръчно. Тази парична сума следва да се квалифицира като „дар“, по смисъла на закона, доколкото по този начин законодателя е описал такава имуществена транзакция, чрез която се обогатява имуществената сфера на длъжностното лице, направило искане за получаването на престацията при нейното получаване…

Характеристиките на „особено тежък случай“ са налице и от гл.т. на организацията на деянието. Налице е една относително сложна конспирация, в която участват три лица – а именно тримата подсъдими. Подс. Иванчева взима съответните решения, активно подпомагана от подс. Петрова, но също така и съветвана от подс. Дюлгеров; последният служи за свръзка със св. Ваклин, като също така го убеждава да продължи да участва в корупционното правоотношение и да не се отказва. Те използват кодиран език, вкл и мобилни приложения, единствено с цел да не бъдат проследени и подслушани. Провеждат множество срещи, на които коментират не само случая на св. Ваклин, но и други сходни случаи. Осъществяват сложни взаимоотношение, траещи повече от месец, по замислянето и осъществяването на корупционното правоотношение, като многократно изменят параметрите му, за да го приспособят към трудностите, възникващи най-вече от съпротивата на св. Ваклин. Особено показателна е срещата в сградата на районната администрация на 13 април 2018 г, при която конспиративността и иносказателността на изказа на подс. Иванчева и подс. Петрова е на такова високо ниво, че фактически остава неразбрана от св. Ваклин…

Също така като особено тежък случай следва да се квалифицира и обстоятелството, че подс. Иванчева е поставила като условие към св. Ваклин да си оттегли подадената жалба пред административния съд. Това представлява посегателство срещу основополагаща ценност в демократичното общество правните спорове да се решават чрез съдействието на съда….“, приема съдия Хинов.

Що се отнася до обвинението за поискан подкуп и за бъдещи обекти, той е категоричен: „Липсата на ясна и конкретна индивидуализация на това бъдещо действие води до извода, че корупционното изявление, макар и несъмнено противоправно, не отговаря на изискванията на чл. 301 НК„.

За това „и съдът придаде едно голямо и решаващо значение на простия факт, че корупционното искане е било намалено по собствена инициатива на подсъдимите, като реши, че те не следва да носят наказателна отговорност за корупционното искане за сумата над 187 500 евро до пълния посочен размер от 250 000 евро„.

Провокацията към подкуп

Според чл. 307 НК: „Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години“.
В тази връзка съдът приема, че в случая е имало провокация към подкуп – по философията, но не и според буквата на закона. Защото строителният предприемач Ваклин е подбуждал към искане на подкуп, а такава хипотеза липсва в чл. 307 НК.

Така очертаната фактическа обстановка води до еднозначния извод, че е налице провокация към подкуп, по смисъла на философията, залегнала в чл. 307 НК, макар и извън предметния обхват на тази норма. А именно тази провокация има за цел и последица създаване на условия и предпоставки (или обстановка) за да предизвика искане на подкуп; а чл. 307 НК визира само „предлагане, даване или получаване на подкуп“…. Но при все това е несъмнено, че съобразно философията на чл. 307 НК, то би следвало да фигурира.

Следователно, с горепосоченото условие, е налице провокация към подкуп, извършена от св. Ваклин. Това е така, доколкото без намесата на св. Ваклин по уведомяване на подсъдимите за неговите бъдещи строителни намерения, нито един от тях тримата не би направил последващите си изявления, насочени към получаване на неправомерна облага по администриране на бъдещите административни преписки. Също така е несъмнено, че тази намеса на св. Ваклин е била продиктувана от намерението му да влоши положението на подсъдимите  – а именно той им дава възможност да направят допълнителни корупционин искания и така да се създадат доказателства за още по-сериозни корупционни деяния от тях“, пише в мотивите.

Един от основните аргументи на съдията да зачертае въпросната „провокация“ обаче е, че тя е имала място само за „разширяване“ на исканията на подсъдимите, за които те са били оправдани. Но не е била налична при формирането на „корупционното“ искане за придвижване на наличната преписка в община „Младост“ срещу 187 500 евро. А и при всички положения, каквато и да е била провокацията, това не сваля наказателната отговорност от поискалите подкупа, подчертава Иво Хинов. (Но води до наказателна отговорност и за „провокатора“).

По въпроса за отговорността на провокиращия обаче съдът обстойно цитира практиката на ЕСПЧ.

И обобщава:

„На първо място следва да се посочи, че по настоящето дело е имало т.нар. „операция под прикритие“ или „секретно разследване“ – доколкото са се експлоатирали СРС – а именно са били подслушвани телефоните на тримата подсъдими и на св. Ваклин; техните срещи са били проследявани и заснемани; били са използвани белязани пари. За всяко едно от тези действия е било искано и давано съдебно разрешение, съобразно нормите на ЗСРС. Изрично следва да се посочи, че не е искано и давано разрешение за използване на агент под прикритие – поради което и по-долу съдът обсъжда дали дейността на св. Ваклин следва да се подведе като такава…

Съдът приема, че ролята на правоохранителните органи (прокурор, разследващи органи, служители на КПКОНПИ, лица от МВР) е била изключително пасивна. И по-конкретно те само са създали необходимите технически предпоставки за пасивното наблюдение на подсъдимите и св. Ваклин и за закрепяне с адуио и видео запис на срещите и разговорите им, както и белязване на парите….

Съдът констатира, че активна роля при общуването си с подсъдимите е имал св. Ваклин. Той е провел множество телефонни разговори с подс. Дюлгеров, както и лични срещи; еднократно се е срещнал и с другите двама подсъдими. Неговите изявления, доколкото са били предадени от подс. Дюлгеров на подс. Иванчева и подс. Петрова, имат потенциала да окажат определено въздействие върху техните решения, вкл и върху решението има да направят или да не направят определено корупционно изявление. Поради което и именно участието на св. Ваклин поражда определен кръг въпроси, засегнати от защитата.

Св. Ваклин не е имал официален статут на агент под прикритие, по терминологията на Съда по ЕКЧП, респективно, съобразно националната терминология, не е бил определен като служител под прикритие по чл. 10в ЗСРС и не му дадено разрешение да извърши доверителна сделка (а именно изразяване на съгласие да даде подкуп и предаване на паричната сума за този подкуп) по чл. 10б ЗСРС; също така със специален акт не му е предоставен имунитет във връзка с корупционните изявления, които симулативно е трябвало да направи. Причина за това е нормативна – а националният закон не предвижда възможността частно лице да бъде служител под прикритие, дори и да сътрудничи на полицията…

Т.е. практически взимането на решение за този вид сътрудничество остава извън общия съдебен контрол за този вид действия. Това – изрично следва да се посочи – е недостатък на националния закон, който създава едни повишени предпоставки за възможност за злоупотреби и накърняване на правата на обвиняемите, а в контекста на настоящия процес – за провокация към престъпление. Това налага с особено внимание да се коментират действията на св. Ваклин“, се заявява в мотивите.

Защо провокацията не е „съществена“

Иво Хинов се позовава на практиката на Страсбург, че „не е налице полицейска провокация, доколкото полицията се е намесила след вече започнатото корупционно правоотношение, като е запазила пасивно поведение…“

В случая това условие е изпълнено – органите на досъдебното производство само са удостоверявали какво се случва.

За ставащото през март Хинов заявява също: „Абсолютно немислимо е да се твърди, че св. Ваклин не само е направил първото корупционно изявление, но дори и той единствен е настоявал подс. Иванчева да получи подкупа, въпреки съпротивата ѝ. Нито едно доказателство не сочи и най-малката възможност за такова развитие на отношенията им“, смята съдът. Затова и с нищо от казаното от него през март не се е превърнал в „провокатор“.

Но не е така през април.

„Затруднения буди определяне на качеството на св. Ваклин след като вече е сезирал правоохранителните органи за отправеното му корупционно искане и е имал определени контакти с тримата подсъдими, във връзка с корупционното им правоотношение…

Настоящият съдебен състав счете, че следва да реши този въпрос от гл.т. правата на подсъдимите. А именно те не следва да бъдат поставени в по-лошо положение поради това, че националното право не регулира използването на обикновени граждани в подобен вид разследвания…

Съдът прие, че всички изявления, направени от св. Ваклин след 19.03.2018 г, следва да се приемат по същия начин, както изявления на оторизиран от държавата агент под прикритие, като се подходи с максимална строгост към всяко едно изявление, което би могло да се приеме като подбуждащо към извършване на престъпление

Съдът приема, че въз основа на изявленията на св.Ваклин, корупционните изявления на подс. Иванчева и подс. Петрова са претърпели промяна…

При все това не може да се приеме, че това изявление представлява подбуждане или подтикване към такава промяна. Това е така, доколкото изявлението на св. Ваклин е пасивно и неутрално по своя характер. То само създава необходимите условия и предпоставки подсъдимите, възползвайки се от новата информация, да направят промени в своите корупционни искания; това изявление по никакъв начин не е годно да ги подтикне към решението да направят такива промени“, смята съдът.

В светлината на практиката на Съда по човешките права тези действия на Ваклин са правомерни, обобщава Иво Хинов.

За станалото на 17 април м.г. и частичното оправдаване

Иванчева, Петрова и Дюлгеров са оправдани за „приемане на дар“ от 70 000 евро на 17 април м.г. не защото съдът е зачертал гръмката акция на службите и спецпрокуратурата. А защото това е друго престъпление, алтернативно на онова, за което са признати за виновни. С други думи – не е възможно да бъдат осъдени и за искане на подкуп (активно действие от тяхна страна), и за приемане на подкуп (което предполага активност на подкупващия, не на подкупвания), обяснява съдът.

Затова и тримата са изцяло оправдани за събитията от 17 април 2018 г.

За определянето на наказанията

По чл.302а НК кумулативно са предвидени пет вида наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 10 до 30 години, „глоба“ в размер до 30 000 лв; „конфискация“ на цялото или част от имуществото; „лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност“ и „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“. Срокът на последните две наказания е поставен в зависимост от срока на наказанието „лишаване от свобода“, като не може да го надвишава с повече от 3 години – чл.49 ал.2 НК.

При това положение наказанията неминуемо ще са тежки, обявява съдът. Нещо повече – според приетите от него факти, при Десислава Иванчева и Биляна Петрова няма смекчаващи отговорността обстоятелства.

„От гл.т. на броя и естеството на квалифициращите отговорността обстоятелства, е налице необходимост да се определи наказание в размер на законовия максимум или близо до него.

В случая нито един от подсъдимите не би могъл да твърди недостатъчна житейска зрялост, свързана с младата възраст, респективно нарушени интелектуални и социални способности, свързани с напредналата възраст. Несъмнено и тримата имат чисто съдебно минало, което обаче се явява задължителна предпоставка за длъжностното качество на подс. Иванчева и Петрова. Това чисто съдебно минало не може да се приеме за смекчаващи отговорността обстоятелство и за подс. Дюлгеров, доколкото са налице достатъчно доказателства, сочещи на трайна сходна дейност.

И двете подсъдими са трудово ангажирани – но именно в рамките на тази трудова ангажгираност, и то дори злоупотребявайки с предоставените им властнически правомощия, те са извършили инкриминираното деяние. Поради което и тяхната трудова ангажираност не може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство. Подс. Дюлгеров е бил трудово ангажиран в занятие, което няма връзка с предмета на делото. Тази негова трудова ангажираност е от несъществено значение като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото по никакъв начин не се е отразила на интензитета на обществената опасност на извършеното от него.

Здравословното състояние и на тримата е увредено, като техните заболявания може да се приемат за нормални за възрастта и начина им на живот – с изключение на офталмологичния проблем на подс. Дюлгеров; несъмнено обостряне на състоянието на подс. Иванчева и подс. Петрова по-скоро се дължи на стреса от ареста и задържането им под стража, отколкото на трайно и нелечимо заболяване…“, обявява съдът.

Оценката за управлението „Иванчева“

В разсъжденията си Иво Хинов за смекчаващите и отегчаващите оттговорността обстоятелства Иво Хинов коментира управлението „Иванчева“. И не намира аргументи за снизходителност.

Обратното, заявява:

„Тези общи положения, отнесени към подс. Иванчева, водят до еднозначния извод, че нейните действия са в несъмнено противоречие с правовия ред в страната; те създават прецедент, при който един кмет на район може да управлява своя район в противоречие с общата нормативна рамка – като сам еднолично определя допълнителни фискални вземания, под формата на принудителни финансови претенции (наименовани дарения), които изисква от определена категория лица (най-вече строителни предприемачи); заплащането им е превърнато в условие за изпълнение на съответните задължения по административното обслужване на районната администрация….

Така тя установява нов и различен, алтернативен модел на упражняване на държавната власт..

Действията на подс. Иванчева, макар и на пръв поглед несъмнено противоправни, все пак, съобразно становището на настоящия съдебен състав, при определени условия, биха могли да бъдат възприети като предприети въз основа на правомерни подбуди и насочени към целени правомерни последици, ако са спазени определени условия. А те са откритото, публично и честно управление.

Обсъждайки тези особености в стила на управление на подс. Иванчева настоящият съдебен състав не би могъл да приеме, че първоначалният алтруизъм и добросъвестност, с които подс. Иванчева е започнала мандата си, както и несъмнените ползи за жителите на район Младост от специфичния модел на управление, изразени в спиране или поне забавяне на нежелано строителство, облагородяване на публични пространства, биха могли да се приемат за смекчаващо отговорността обстоятелство. Демонстрираното отношение както към св. Ваклин, така и към останалите инвеститори, разкриват по-скоро една безпардонност, дребнавост и едностранно изискване – като именно тези черти на характера на подс. Иванчева, доколкото са се проявили в периода на извършване на деянието, би следвало да бъдат взети предвид. Придобивките за жителите на район Младост, макар и ценни сами по себе си, все пак са придобити чрез еднозначно противоправни методи; не би следвало тези методи да получат официално одобрение чрез декларирането на резултата им като смекчаващо отговорността обстоятелство“, е оценката на Хинов.

Но законът е твърде суров

Въпреки това съдът отказва да наложи максимално наказание, защото то ще е прекомерно тежко, а оттам и несправедливо.

„Несъмнено наказанието от 30 години (29 години, 28 години) се явява изключително тежко; такова наказание, предвид необратимото въздействие върху съдбата на човека, в някои случаи практически може да се приравни на доживотен затвор. За налагане на такова наказание трябва да съществува действителна обществена необходимост. Макар и личните качества на подс. Иванчева, ясно изразени в инкриминираното деяние, да не будят съмнение за адекватността на такова наказание, все пак тези нейни лични качества са се проявили в едно корупционно деяние – които не е свързано с физическа агресия  към друго човешко същество…

Т.е. настоящият съдебен състав изпитва съмнение в удачността на законодателя да предвиди толкова тежко наказание. Ясно следва да се посочи, че тези съмнения са напълно недопустими и очевидно незаконосъобразни,  спазването на разделението на властите напълно изключва възможността правосъден орган да ревизира законодателно решение…“, признава съдът.

Но се позовава на практиката на Страсбург за справедливостта на наказанието. И, в крайна сметка, не присъжда максимума и заради „относително ниското място в йерархията на публичните длъжности“ на един районен кмет.

За белезниците и маските при гръмката акция

Обсъдени са и действията на разследващите при акцията на 17 април 2018 г. през призмата на спазването на човешките права.

Съдът приема, че поставянето на белезници непосредствено при задържането на кметиците не е противоправно, заради изискванията за сигурност, а и заради първоначалния им отказ да излязат от колата.

Но не е така при провеждането на следствените действия, продължили с часове.

За Биляна Петрова съдът приема, че по време на огледа, претърсването и изземването от лекия автомобил Грейт Уол, продължило от 14,01 часа до 18,22 часа, тя не е имала белезници – били са свалени, след като й е прилошало, дадено й било и да седне на стол.

Друго е положението на Десислава Иванчева, се сочи в мотивите.

„За цитирания период от време – от 14.01 до 18, 22 часа на 17.04.2018 г – или повече от четири часа – тя е била с поставени белезници. В този период от време се е извършвало следствено действие – оглед, претърсване и изземване на лекия автомобил Грейт Уол – което пряко я касае. Тя е била допусната да участва, като през цялото време се е намирала в непосредствена близост до водещите разследването. Това е станало на оживено кръстовище в центъра на столицата.

И през цялото време е била с поставени белезници отзад на тялото си.

А носенето на белезници по време на следствените действия пряко се отнася до презумпцията за невинност.

Поставянето на белезници има потенциала да доведе и до нечовешко и унизително третиране; а подс. Иванчева, по силата на чл. 3 ЕКЧП, е защитена от такова третиране, вкл и най-вече от страна на държавните органи“, заявява Иво Хинов.

И приема, че презумпцията за невинност е била нарушена по два начина.

Първо, в рамките на следствените действия Иванчева е била третирана като виновна. „Най-яркият и недвусмилен начин едно лице да се представи като виновно е фактически да се третира като вече осъдено лице. Един от белезите на представяне на лицето като виновно е поставянето на белезници. По този начин, по време на следствените действия, тя по недвусмислен начин е била третирана като виновна“, смята съдът.

На второ място презумпцията за невинност е била нарушена и заради публичността на оковаването. „Тази публичност е придобила максималния възможен размер за нашата страна и нашето общество. Не само тя се е намирала – с такива белезници – повече от четири часа в центъра на столицата на страната, на оживено кръстовище, изложена на погледа на минувачите, но също така е бил заснета от журналисти от различни медии; кадрите са били разпространени в цялата страна и са предизвикали масов интерес. Общото впечатление, което е създадено по този начин, е убеждението у средния зрител, че подс. Иванчева е виновна. Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност“, гласят мотивите.

И още – на мястото на огледа, претърсване и изземването, са присъствали няколко десетки служители на различни ведомства – СпПр, КПКОНПИ, СДВР, като повечето са били в униформа, а някои и с маски на главата. Така е създадено впечатлението за задържането на изключително опасен престъпник.

Оковаването на Иванчева е довело и до унизително третиране, категоричен е съдия Хинов.

„Съобразно становището на настоящия състав, конкретните особености на горепосоченото действие – а именно поставяне на белезници отзад на гърба на подс. Иванчева, в продължение на повече от 4 часа и допускане това да стане известно на огромен кръг от хора – е засегнало начин нейната лична сфера. То е довело до чувство на унижение и срам;  причинило ѝ е и физически болки….“, четем в мотивите.

Изводът: нарушени са чл. 3 и чл. 6 от Евроконвенцията за правата на човека.

Обезщетението

Законът за отговорността на държавата не предвижда отговорност за нарушаване на презумпцията за невинност, няма и такава съдебна практика, сочи съдия Хинов. Не е възможна и претенция по общата клауза за незаконосъобразни действия на служители на КПКОНПИ (чл. 2а от ЗОДОВ), тъй като те само са присъствали, а белезниците са закопчавани от полицаи под указанията на прокурори. Казусът не попада и в рамките на вреди, причинени от административна дейност на МВР, тъй като се е развил по образувано досъдебно производство. И дума не може да става за търсене на обезщетение за непозволено увреждане по ЗЗД – установеното от наказателния съд нарушение на презумпцията за невинност не ангажира гражданския съд.

„Следователно националното право не предвижда процедура за признаване и обезщетяване на вреди от нарушение на чл. 3 и чл. 6 ал.2 ЕКЧП, които вреди са били допуснати в рамките на висящо наказателно производство“, заключава Иво Хинов.

Съдът обаче не може да се дезангажира от проблема, повдигнат от защитата в процеса. И трябва да реагира. Как?

„По настоящето дело горепосочените нарушения не са имали за последица опорочено събиране на доказателства. Напротив – въпреки тези нарушения, процесуалните правила са били надлежно спазени, като възможността подс. Иванчева да вземе лично участие в тези следствени действия, вкл и в присъствието на избрани от нея адвокати, е била реализирана дори в степен надвишаваща посоченото в закона.

И по-конкретно, нарушенията на чл. 3 и чл.6 ал.2 ЕКЧП не са се отразили нито на националната законосъобразност, нито на справедливостта на производството по чл. 6 ал.1 ЕКЧП….

Същевременно установените от съда нарушения, не следва да бъдате оставени без последствие, доколкото се отнасят до основополагащи принципи не само на наказателния процес (презумпция за невинност по чл.16 и неприсновеност на личността по чл. 17 НПК), но и на демократичното общество, изградено въз основа на зачитане на правата на гражданите“, категоричен е съдът.

Но понеже изрична процедура за компенсиране в рамките на наказателния процес не е предвидена у нас, отново се обръща към практиката на ЕСПЧ. И приема, че при успешно производство пред Евросъда Иванчева би получила „справедливо обезщетение“ – обичайно под формата на парична сума.

Вижда в подобна компенсация още един плюс (очевидно и предвид депозираните вече жалби в Стсасбург): „Същевременно пострадалият губи качеството си на „жертва“ – т.е. губи възможността да получи правна защита от Съда по ЕКЧП, ако още на национално равнище е получил такава защита.

Процесуалната правна защита по ЕКЧП е компенсаторна – тя влиза в действия само ако пострадалият не е получил такава защита на национално ниво. Т.е. целта е тази защита да бъде получена още от националните съдилища. Именно поради това изчерпване на вътрешните средства за защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата пред Съда по ЕКЧП“. (Жалбите на двете дами обаче не се изчерпват само с цитираните нарушения).

Въпросът е кое в случая би било справедливо обезщетение.

„Относно конкретния размер, настоящият съдебен състав, доколкото му е известна практиката на Съда в тази насока, приема, че обезщетение в размер на около 5 000 евро (а съобразно националната валута, около 10 000 лв), би представлявало справедливо обезщетение, като се вземе предвид продължителността на неправомерното третиране – малко повече от 4 часа, общественото положение на подс. Иванчева към този момент, както и широкото публично разпространение на следствените действия, при които тя е показана с белезници.

Няма формална пречка за присъждане на това обезщетение – доколкото съдът вече достигна до извода за необходимост от налагане на наказание „глоба“ от 20 000 лв. Чрез приспадане на сумата от 10 000 лв, евентуално определена като обезщетение, тази глоба ще бъде редуцирана на 10 000 лв. По този начин дължимото обезщетение ще има формата на намаляване на размера на наказанието „глоба“, решава съдът.

За запушената уста

По делото се установи, че такова действие не е било осъществено, заявява Иво Хинов.

„Конкретният момент от записа бе многократно възпроизведен, като съдът установи – и страните не са се възпротивили – че подс. Иванчева, викайки, отправя реплики към представители на медиите, които заснемат следствените действия, вкл и нея самата. При една от тези реплики св. Зашева, която е натоварена с охраната ѝ, повдига ръката си към устата ѝ, с предполагаемо намерение да ѝ попречи да вика, като не се осъществява досег между ръката ѝ и устата на подс. Иванчева. И по-конкретно ръката на св. Зашева се намира на известно разстояние от устата на подс. Иванчева за период около  секунда. След това тя я сваля. Подс. Иванчева не е възпрепятствана нито преди този инцидент, нито след него, да общува с представители на медиите по избрания от нея начин – като им извиква определени реплики.

Конкретното действие на св. Зашева несъмнено показва нейното неудовлетворение от обстоятелството, че подс. Иванчева, в непосредствена близост до нея, извиква своите реплики. То обаче няма необходимия интензитет да се бъде възприето като „запушване на устата“ или каквато и да е друга форма на възпрепятстване на правото на подс. Иванчева да изрази своето отношение към ареста и следствените действия.

Поради което, според становището на настоящия съд, това действие не нарушава правата на подс. Иванчева, признати от националния закон и от ЕКЧП“, се казва в мотивите.

About Елена Енчева

Проверете също

Марешки в писмо до US президента Тръмп: Обричате България на мизерия, спрете грабителска сделка за Ф-16!

Парламентът  окончателно ратифицира сделката за закупуването на 8 изтребителя Ф-16, сделката струва 2,2 млрд. без …

Официално: НАП обяви какви данни са изтекли след хакерската атака

Специална секция „Изтекли данни на НАП“ в червено се появи на официалната страница на приходната …

Един коментар

  1. Кристина

    Има важни пропуснати моменти от мотивите – напр. срещата между Иванчева, Дюлгеров и Биляна, за която се твърди, че са обсъдили и намалили подкупа. Съдията признава, че единственото доказателство за срещата са думите на Дюлгеров, а защитата дава данни за разположението на тримата според телефоните им. Съдията приема, че срещата се е състояла заради следващото развитие – Дюлгеров иска от Ваклин по-малка сума…
    Съдията много подробно разглежда всички минуси в доказателствата, пропуснали сте ги. Дава обяснения и защо така тълкува събитията…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.