Последни новини
Home / Законът / Окончателно: ВАС отказа да се занимава със закриването на районната прокуратура в Чепеларе

Окончателно: ВАС отказа да се занимава със закриването на районната прокуратура в Чепеларе

Defakto.bg

Новата „география“ на обвинението се разширява

Окончателно, Върховният административен съд (ВАС) отказа да разглежда жалба срещу закриването на една от районните прокуратури у нас – тази в Чепеларе, както и да отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург за структурните реформи в Темида.

Определението на петчленния състав на ВАС, с докладчик Марина Михайлова, е окончателно.

Темата е част от започнатата мащабна географска реформа на прокуратурата и е важна. Най-вече за гражданите.

Конкретно въпросът опря до ВАС, след като 11 районни прокуратури бяха закрити от 1 януари и станаха териториални отделения на 7 окрупнени РП. Сред тях бе и Чепеларе, преминала към РП-Смолян. А генералната цел е от 113 РП в страната да останат 28, колкото са и окръжните прокуратури у нас.

Утре Прокурорската колегия на ВСС ще обсъжда трансформацията на нови 28 районни прокуратури.

Най-настоятелни в протестите си срещу този модел бяха жителите на Чепеларе, които включително оспориха новата „география“ пред Върховния административен съд. Конкретно жалбата бе срещу решението на Пленума на ВСС за трансформацията на 11-те районни прокуратури.

В края на м.г. тричленен състав на ВАС остави жалбата без разглеждане. Това определение бе оспорено пред петчленка на Върховния административен съд. От него бе поискано да отправи и преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург по два въпроса:

  1. Следва ли чл. 47, пар. 2 ХОПЕС (Хартата за основните права в ЕС) във връзка с чл.6, пар.1 от ЕКПЧ да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по чл.2, ал.2, т.3 АПК или съдебна практика по прилагането й, която препятства правото на жалба поради това, че предмет на оспорване е административен акт от организационен характер?
    2. Допуска ли чл. 47, пар. 2 ХОПЕС във вр. с чл.6 , пар. 1 ЕКПЧ да бъде отказано право на жалба срещу акт на държавен орган/администрация, с който се осъществяват структурни реформи, по препоръка на Европейската комисия, когато структурните реформи касаят орган на съдебната власт? 

Тричленката на ВАС бе приела, че жалбата е неоснователна, защото касае определянето на състава и организацията на работа на прокуратурите, както и финансовото обезпечаване на тяхната дейност, които са вътрешноведомствени въпроси, поради което са изключени от съдебен контрол по АПК (чл. 2, ал.2, т.3). И още – решението за окрупняване на районите прокуратури не засяга пряко гражданите, тъй като в населеното място остава териториално отделение на РП.  Т.е. достъпът им до правосъдие не е нарушен.

Нови мотиви

Определението на петчленния състав на ВАС довнася нови мотиви.

Петимата от ВАС се позовават на практиката на Конституционния съд. И заявяват, че решаващият критерий за обжалваемост не е конкретнатта квалификация на въпросния административен акт (в случая като вътрешноведомствен), а неговият правен ефект – дали засяга права и законни интереси на граждани и юридически лица.

Така че въпросното решение на Пленума на ВСС не е автоматично изключено от съдебен контрол, както е прието на първа инстанция, смята петчленката.

В конкретния спор определящо е засягането на субективните права или задължения на конкретната жалбоподателката от оспорените решения на ВСС, като засягането или наличието на правен интерес трябва да бъде „пряко и лично“. По делото обаче няма аргументи за такова лично и пряко засягане или застрашаване на права и интереси. Защото твърденията, че със закриването на РП-Чепеларе ще бъде ограничено правото на жалба са „общи и неконкретни“.

Из определението

„Правилата за допустимост на жалбите в европейското законодателство са строги, като се основават на принципа на правната сигурност. В противен случай отмяната на административен акт може да има неблагоприятни последици за трети лица, с което принципът на правна сигурност ще бъде нарушен.

Така например в решение на СЕС по дело С-362/05Р, се подчертава, че правния интерес следва да е личен и да съществува по време на целия процес на съдебното производство: т.42″…. правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува c оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/й, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала“; т.43 “ В случай обаче че правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на процеса, решение на Първоинстанционния съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза“.
Изложените съображения обосноват и неоснователност на искането за преюдициално запитване до СЕС, предвид на обстоятелството, че съдът счита, че националната правна уредба не препятства правото на жалба при предмет на оспорване на вътрешноведомствен акт, включително и когато с този акт се осъществяват структурни реформи в орган на съдебната власт по препоръка на Европейската комисия. Разпоредбата на чл. 628 ГПК (В сила от 24.07.2007 г. – ДВ, бр. 59 от 2007 г.) дава правомощия на българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. По аргумент от нормата на чл. 628, ал.3 ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Няма спор, че настоящият състав като последна касационна инстанция е длъжен да отправи запитване до СЕС, но съдът намира, че не е налице спор по тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, тъй като разпоредбите на чл.6, пар.1 Европеската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз, визиращи правото на всеки гражданин на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита през съд, са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване.

Върховният административен съд приема, че те са приложими и по отношение на актове от вътрешноорганизационен характер, но при условие за допустимост на оспорването, регламентирано както от националното законодателство, така и от правото на ЕС. Поради това съдът приема липса на нарушение на правото на справедлив съдебен процес, предвид липсата на правен интерес за частната жалбоподателка да оспори процесните актове.
Цитираното решение от 28.06.1978 година на Европейския съд по правата на човека по делото KONIG срещу Федерална република Германия също следва да бъде обсъдено в контекста на изложеното по-горе. В мотивите на решението е посочено следното: „Ако е налице спор между частно лице и държавен орган, не от решаващо значение, следователно, дали последният е действал като частен субект или в суверенното си качество. И така, за да се установи дали един спор засяга определянето на гражданско право, от значение е единствено храктерът на разглеждането право.“ Правото, което е защитавал по делото г-н Кьонинг е било неговото лично право да продължи да упражнява професионалната си дейност, за която е имал вече необходимите разрешения. Следователно не се касае за защита на гражданско право по принцип, а за защита на лично право на определено лице, за което то е доказало, че е нарушено. Жалбоподателката нито твърди, нито представя доказателства, че тя има конкретен спор по повод нарушени нейни права, които да бъдат защитими по смисъла на Конвенцията и на вътрешното ни законодателство. В мотивите на решението също са изложени съображения, че макар да приема, че понятието „граждански права и задължения“ да е автономно, съдът не счита, че законодателството на отговарящата държава е без значение в този контекс.
Неоснователна е и частната жалба и в частта, в която е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решенията на Пленума на ВСС.“

 

About De Fakto

Проверете също

Ще се събуди ли България от институционалния си сън за независимо разследване на главния прокурор*

Автор: Иван Брегов Настоящият модел на българското правосъдие изглежда непоклатим – то работи, изминат е …

Мирослава Тодорова: Ставащото с мен е симптом за тормоз без граници, назидание за всички!

„Не се чистииии!“ е като „Да се опраска!“, мафиотски кодове „Оповестяването на личните ми данни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.