Последни новини
Home / Законът / Върховни съдии сезираха Конституционния съд за противоречиви норми на АПК и ГПК

Върховни съдии сезираха Конституционния съд за противоречиви норми на АПК и ГПК

Defakto.bg

Искането е отправено от състав на ВАС, един от магистратите е на „особено мнение“

Да се обявят за противоконституционни противоречиви норми в два кодекса – Административнопроцесуалния (АПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това искане внасят в Конституционния съд магистрати от Върховния административен съд.

Искането е на тричленен състав на ВАС с председател Донка Чакърова и е подписано с „особено мнение“ от съдия Илиана Славовска. Третият член на състава и докладчик е Мария Николова.

Става дума за текста в АПК, който регламентира преценката за законосъобразност на административния акт (чл. 142, ал. 1) и нормата в ГПК, предвиждаща спиране на производството при сезиране на Конституционния съд (чл. 229, ал.1, т.6).

Поводът

Върховните съдии сезират КС по повод конкретно висящо пред тях дело срещу заповед за отстраняване от длъжност на катаджия заради тръгнало дисциплинарно производство срещу него. то, от своя стана, е образувано, защото младшият автоконтрольор е бил привлечен като обвиняем за подкуп. Заповедта е от януари 2018 г., но впоследствие КС отменя като противоконституционни тези основания за отстраняване от длъжност по Закона за МВР.

След произнасянето на КС делото е възобновено пред първата инстанция – Административен съд- София-град и заповедта за отстраняването е отменена като издадена на отпаднало правно основание.

Именно това решение е оспорено пред Върховния административен съд от директора на СДВР. Той смята, че заповедта е отменена неправилно, тъй като решенията на КС имат действие занапред.

Законът

Искането до КС се основава на направения от върховните съдии анализ на следните разпоредби.

АПК гласи:

Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
Чл. 144. (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
ГПК казва:
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
А Конституцията прогласява:
Чл. 151. 
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Спорът

В случая няма спор за фактите, а за тълкуването и прилагането на закона, обявява ВАС. Като основният спор е за правното значение на решението на КС за обявяване противоконституционносттта на чл. 214, ал. 2 от Закона за МВР спрямо административен акт, издаден преди това на основание на тази правна норма, но оспорен по съдебен ред, като към датата на обявяване на противоконституционността спорът е бил висящ.

Този проблем възниква не за първи път и по него е формирана противоречива съдебна практика във ВАС, заявяват още съдиите. Така една част от съставите приемат, че последващото обявяване на разпоредба за противоконституционна с решение на КС има действие само занапред и не се отразява на законосъобразността на издадения преди това индивидуален административен акт.

Според други състави на ВАС обаче действието на решенията на КС занапред е не само по отношение на възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената за противоконституционна норма правоотношения.

Твърдението за противоконституционност

Правилното решение на спора налага да не бъдат приложени действащи правни норми, които противоречат на Конституцията и се налага да бъде сезиран КС, постановяват с 2 на 1 върховните съдии.

Конкретно, според мнозинството в състава, нормите на АПК и на ГПК се бият помежду си, отделно е налице вътрешно противоречие в самия АПК, а генерално се нарушава конституционният принцип за действието на решенията на КС.

Така съставът приема, че правилото в АПК за преценка на законосъобразността на административния акт към момента на издаването му противоречи на конституционния текст, според който решението за обявяване на противоконституционност на закони действа занапред.

На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, от което следва, че съдът следва да прецени съответствието на оспорената заповед с действащия към 15.01.2018 г. закон, а именно редакцията на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР преди обявяването й за противоконституционна. Преценката, извършвана от съд за съответствието на административния акт с материалния закон е съществен елемент от прилагане на закона, от което следва, че императивната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК определяща точно и безусловно приложимия закон противоречи на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията като не предоставя възможност на решаващият съд да извърши собствена преценка относно приложимия закон в зависимост от всички обстоятелства по делото„, се казва в определението на ВАС.

В същото време е налице и нова норма от АПК (която беше атакувана пред КС тази година, но искането бе отхвърлено) – на чл. 192а, която въвежда друго, коренно различно правило за подзаконовите нормативни актове. Преценката дали те съответстват на материалния закон вече се прави към момента на постановяване на съдебното решение, напомня ВАС.

За нормата на ГПК пък съставът заявява: „Липсата на възможност да бъде съобразено Решението на КС спрямо административни актове, издадени преди него, обезсмисля съществуването на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК в съдебното административно производство, защото съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, но при преценката за съответствие на административния акт с материалния закон трябва да приложи действащия към издаване на акта закон дори и да е обявен за противоконституционен. Съществуването на правна норма, която няма възможност да бъде приложена противоречи на едно от основните начала на Конституцията, а именно на чл. 4, ал. 1, изр. първо, според което Република България е правова държава“. 

Несъгласната

Друго е становището на съдия Илиана Славовска. В особеното си мнение тя заявява: Не споделям мнението на мнозинството, че в случая спорът отосно тълкуването и прилагането на закона обуславя извод, че едновременното съществуване на нормите на чл. 142, ал.1 АПК и тази на чл. 229, ал.1, т.6 ГПК, приложим в съдебноадминистративното производство, противоречи на разпоредбите на чл. 151, ал.2 и чл.4, ал.1, изр. първо от Конституцията. Считам, че е необосновано в случая едновременно да се иска обявяване на противоконституционност на две норми с различен предмет и от два различнинормативни акта, уреждащи различни правоотношения и които не се намират във връзка на обукловеност.

Подобни казуси ще се роят 

Делата на полицаи не са единствените, които изправят съда пред подобни проблеми.

Пред подобни казуси административните съдилища в страната ще се изправят и поделата на уволнени държавни служители-пенсионери.

През март тази година КС отмени разпоредби на Закона за държавния служител, влезли в сила от 1 януари 2019 г. За периода от началото на годината до влизането в сила на решението на КС в 28-те административни съдилища в страната са били образувани 24 дела по жалби на освободени от държавната администрация служители-пенсионери.

Произнасянето на КС е важно и за тези производства, заявяват от Върховния административен съд.

Проблемът с въпросните заповеди обаче има още един аспект. Когато се отменят от съда, потърпевшите могат да търсят обезщетение за незаконното отстраняване или освобождаване. При обратната преценка просто ще пият по една студена вода.

About De Fakto

Проверете също

Заради тежките условия на труд и покаяниeто, САС намали присъдата на акушерката, пребила новородено

От 18 на 16 години лишаване от свобода е намалена присъдата на акушерката Емилия Ковачева, …

ВКС окончателно оправда адвокат, обвинен че укрил данъци от продажба на акции на КТБ

Николай Велков е бивш председател на надзора на банката Адвокат Николай Велков (на снимката – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.