Последни новини
Home / Законът / Проектът „Кирилов“: Министърът и трима кадровици ще искат отстраняване на „тримата големи“ и старт на разследването срещу тях (допълнена)

Проектът „Кирилов“: Министърът и трима кадровици ще искат отстраняване на „тримата големи“ и старт на разследването срещу тях (допълнена)

Defakto.bg

Ще ги обвиняват спецпрокурори или обвинители от СГП

Дълго очакваният проект за разследване, отстраняване и съдене на „тримата големи“ – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, бяха обявени днес от правосъдния министър Данаил Кирилов.

Правилата са общи и за тримата от върховете на съдебната власт, без разграничения между председателите на ВКС и ВАС и на обвинител №1.

Проектът обхваща както Закона за съдебната власт, така и НПК. Той бе представен на заседание на междуведомствената работна група в Министерството на правосъдието, излъчвано онлайн.

Основните моменти са:

  • „Тримата големи“ ще отговарят за всички умишлени престъпления от общ характер (без значение дали са тежки или не).
  • Предложение за разрешение за започване на наказателно производство срещу тях ще правят министърът на правосъдието или не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на ВСС. Едновременно се иска и временното им отстраняване от длъжност
  • Разрешението за старт на наказателното производство и за отстраняването на „тримата големи“ дава Пленумът на ВСС с квалифицирано мнозинство от 17 „за“ – като при избора им. Предложението се разглежда не по-късно от 7 дни от постъпването му, като се изслушва и „предложеният“.
  • Решението на Пленума се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд, излъчен на базата на случаен избор измежду всички съдии. Тяхното решение е окончателно
  • Срокът за временното отстраняване от длъжност е по правилата на НПК – година и половина за тежки престъпление и 8 месеца в останалите случаи
  • Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор ще бъдат обвинявани и разследвани от прокурори от специализираната прокуратура или от СГП – в зависимост от подсъдността на престъплението. Техните постановления за прекратяване и спиране се обжалват пред по-горния прокурор и пред тричленен състав на съда, в който не може да има младши съдии
  •  На първа инстанция „тримата големи“ ще бъдат съдени от спецсъда или от СГП. Те ще заседават в тричленни състави – ако предвиденото наказание е до и над 5 г.,  в петчленни състави – при предвидено наказание над 15 г. затвор. Всички съдии се определят на случаен избор. Въззивната инстанция заседава в петчленен състав
  • Последна инстанция по делата е Наказателната колегия на Върховния касационен съд
  • Основанията за предсрочно освобождаване на „тримата големи“ се установяват от Пленума на ВСС със 17 „за“, като с това решение се предлага на президента тяхното освобождаване. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение

Нова заявка

Отделно Данаил Кирилов направи и нова заявка за промени в режима за отстраняването по ЗСВ, но не за „тримата големи“, а за всички магистрати.

Според министъра след решението на Конституционния съд, обявило за противоконституционно задължителното отстраняване на съдии, прокурори и следователи, ако са били обвинени за служебни престъпения, специалната уредба на отстраняването в ЗСВ е станала излишна (чл. 230 от Закона за съдебната власт). И Кирилов предлага тя изобщо да отпадне, а магистратите да бъдат отстранявани по общия ред на НПК.

Другото намерение на правосъдния министър е от ЗСВ да отпадне изискването магистратите да декларират членствата си в съсловни организации. Бившият шеф на правната комисия на НС обаче държи да остане декларирането на принадлежност към тайни организации. И двете добавки бяха направени преди две години за второ четене на заседанияна правната комисия. Задължението за обявяване на членството в съсловни организации разбуни духовете.

Дебатът за проекта за „тримата големи“

Интересен бе въпросът за авторството на отговорните промени.

На обсъждането стана ясно, че в МП е имало две работни групи – „разширена“ – за изменения в целия Закон за съдебната власт, и „специализирана“ – само за текстовете за отстраняването, разследването и освобождаването на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор. Начело на първата е била зам.-министър Даниела Ахладова, втората е оглавил зам.-министър Евгени Стоянов. Стана ясно и друго – „специалната“ работна група е била доста малобройна, но в нея активно е участвал самият министър.  Влизал е и шефът на Съвета по законодателството Любомир Талев, очевидно е имало и представител на прокуратуратурата. Но не и на ВКС, стана ясно от последвало изявление на върховния съдия Галина Тонева. Тя обяви, че ВКС дори не е получил покана за участие. Талев репликира, че министерството било изпратило такава.

С авторството – дотам.

На обсъждането в МП бяха дошли зам.-главният прокурор Мария Шишкова, Галина Тонева от ВКС, Николай Гунчев от ВАС (но като представител на Съюза на юристите), членове на ВСС, на Инспектората, директорът на НИП Миглена Тачева, Десислава Мавродиева от Съюза на съдиите, както и бившият служебен министър Мария Павлова от името на Камарата на следователите.

При представянето на проекта Данаил Кирилов най-общо обяви, че той изпълнява препоръките на ЕК, заложеното в пътната карта след евроанализа на българската прокуратура, както и разпоредбите на Конституцията.

А от последвалите въпроси и изявления стана ясно, че повечето от присъстващите за първи път виждат тези текстове.

Мария Павлова, която е и следовател от НСлС, зададе поредица въпроси по предвидения ред за разследване на „тримата големи. Например, какво става, ако Пленумът на ВСС не събере нужното мнозинство и не даде разрешение за старт на наказателното производство? Това означава ли, че председателите на ВКС и на ВАС, както и главният прокурор изобщо няма да бъдат преследвани, дори и да има данни за извършени престъпления срещу тях? И още – на базата на какво, на какви данни изобщо ще се прави искането за започване на наказателно преследване? Достатъчно ли ще е, да речем министърът или кадровик да получи сигнал от гражданин? И още – не е ли редно и логично фигурите на върха на системата да бъдат разследвани и съдени от магистрати от по-високо ниво, а не от спецпрокурори и от СГП?

В тежест на предложителите е да дадат достатъчно основателни аргументи пред колегите си за направеното предложение, отговори Данаил Кирилов.

Зам.-главният прокурор Мария Шишкова бе позитивна: проектът отговаря на всички изисквания и констатации на ЕК и на обществените очаквания. Обясни, че разследването ще е по общите правила, като наказателното производство не винаги започва с постановление на прокурор. Избраният режим гарантира „абсолютно равенство“ на „тримата големи“ и изключва вероятността срещу тях да не бъдат предприемани действия при наличието на основателни сигнали, включително и от граждани. Подчерта и кръга от престъпления, за които те ще бъдат преследвани – всички умишлени престъпления от общ характер.

Поставен бе въпросът дали е удачно именно Пленумът на ВСС да дава разрешения за тези разследвания.

Данаил Кирилов обяви: „Убеден съм за себе си, че няма друг вариант, който да отговаря на конституционната рамка. Имахме варианти и за КС, и за предложения на президента, но най-естествено и присъщо е това да се осъществи от органа по назначението или по предложението„.

Бисерка Стоянова от НСлС попита дали разследванията срещу „тримата големи“ изцяло ще се осъществяват само от посочените прокурори (спецпрокуратура или СГП) или следователите са „технически пропуснати“?

Няма грешка, целта е била да повдигнем нивото на разследването, каза Кирилов.

Миглена Тачева оспори възможността с проект за изменения и допълнения в НПК да се изменя и Законът за съдебната власт и препоръча това да стане отделно. Предложи да се насрочи нова среща за конкретно обсъждане на промените.

Атанаска Дишева от ВСС имаше ред въпроси и възражения по обжалването на решението на Пленума за образуване на наказателно производство, настоя от съдебните състави, които ще разглеждат делата срещу „тримата големи“ освен младшите съдии да се изключат и командированите. Подчерта и че „въпросът на наказателното преследване не е въпрос на кадрово развитие“, за да се дават подобни правомощия на ВСС.

Това ядоса министъра, който реагира гневно: „За трети път ви хващам, че грубо манипулирате!“

Дишева репликира, че ще приеме думите му като шега, „другото е много опасно“.

Галина Тонева каза, че споделя ред от критиките на Дишева, но трябва време за обсъждане на проекта, за да излязат с конкретни становища.

Даниела Мавродиева от Съюза на съдиите отбеляза, че някои общи правила няма как да сработят по отношение на главния прокурор. И даде пример с извършването на предварителни проверки (за набавянето на достатъчно данни за престъпление) – те ще се правят от подчинени на главния прокурор магистрати, който в този момент дори няма да е отстранен от длъжност.

Кирилов имаше отговор и на това: „Ако аз съм член на ВСС и имам разпечатка от банкова кореспонденция за едни пари, мислите ли, че няма да ги използвам и без предварителна проверка и да поискам стартиране на процедурата?!“

Николай Гунчев от името на СЮБ възрази срещу едноинстанционното обжалване на решенията на Пленума на ВСС за стартиране на разследването и отстраняването на „тримата големи“. И посочи, че за всички останали магистрати дисциплинарните въпроси се решават от две инстанции на ВАС.

Така сме го направили, защото след работата по АПК вече нямате повече от 5-членен състав, 7-членният състав отпадна, отговори министърът.

Чу се предложение тогава втората инстанция да е Пленумът на ВАС.

Остана неясно и как точно Наказателната колегия на ВКС ще заседава като последна инстанция по делата срещу „тримата големи“.

Иван Брегов от ИПИ се обърна към министъра: „Вчера направихте публично обещание за награда, защото за някои оставката е награда“. После отчете, че част от препоръките са изпълнени, но не и тези да се предвиди разследване на главния прокурор от независим орган. Вместо това той ще бъде разследван от обвинители, които са му подчинени.

А съденето ще е от съдии, подчинени на председателите на върховните съдилища, репликира Кирилов. И каза, че му е известна „фиксацията“ в главния прокурор.

За разлика от прокурорите, съдиите не са подчинени на председателите си, напомни Брегов.

А министърът додаде: „Изпълняваме напълно вашата частична фиксация. Мястото за дебата е в парламента, не и в телефонната комуникация от лица от Брюксел, на много ниско ниво. Мисията на ЕК ще е тук във вторник и в сряда“.

Не разбрах, какво имате предвид за телефонните разговори с Брюксел, попита Брегов.

Не визирах лично вас, каза Кирилов.

В крайна сметка министърът на правосъдието насрочи следваща среща за 24 юни.

Заяви и намерение да се извърви цялата законодателна процедура – МС, обществено обсъждане, тогава внасяне в Народното събрание, макар че ще стане „малко бавно“. Другият вариант бил да се търси по-кратък път, но при пълна обществена подкрепа за идеите.

About De Fakto

Проверете също

 Манолова е информирала посланиците за изборните нарушения в София

  „Във връзка с изминалите на 3 ноември 2019 г. местни избори бих искала да …

Столичната адвокатура ще работи с още пет чуждестранни адвокатски колегии в защита на правото и обществото

  Двустранните споразумения са  подписани по време на една от най-значимите международни адвокатски конференции организирани …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.