Последни новини
Home / Законът / КС допусна искането на депутати срещу Закона за личните данни, но не докрай

КС допусна искането на депутати срещу Закона за личните данни, но не докрай

Defakto.bg

Конституционният съд допусна до разглеждане искането на 55 депутати срещу нововъведените в Закона за защита личните данни критерии, по които журналисти, научни работници трябва да доказват, че не са закононарушители.

Искането бе внесено в КС на 20 март от Елена Йончева и група леви депутати. Според социалистите новите норми, приети след задействането на еврорегламента GDPR, нарушават свободата на словото. Казусът отиде в Конституционния със след наложено вето от президента Румен Радев, което бе отхвърлено от парламентарното мнозинство.

Оспорва се чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД, който засяга обработката на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото иили литературното изразяване. Текстът гласи:

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Допуска, но не изцяло
Любопитното е, че КС (по доклад на Мариана Карагьозова-Финкова) допуска искането за разглеждане, но не изцяло.
Така Конституционният съд приема да се произнесе за съответствието на оспорените текстове с принципите на основния закон, на Еввроконвенцията за защита правата на човека, както и на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека.
Отклонено е обаче искането за проверка на съответствието на нашия закон с Хартата на основните права на ЕС и на еврорегламента за защита на личните данни.
Мотивите са:

По отношение на регламента в практиката си Конституционният съд посочва като основна характеристика на актовете на вторичното право на Европейския съюз, че те не са международни договори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и не подлежат на ратификация след приемането им и разглежда разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Основния закон като норма принцип, въвеждаща европейското измерение в дейността на държавата (Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. и съответно Решение № 7 от 2018 г.).

По отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се отчете нейният особен характер като правен източник. Тя е правен акт, изработен от Конвент, състоящ се от представители на държавните или правителствените ръководители на държавите-членки, представител на председателя на Комисията, членове на Европейския парламент и на националните парламенти. На 12 декември 2007 г. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът приемат междуинституционно споразумение, с което прогласяват Хартата. С Договора за реформи, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г., в чл. 6 на Договора за Европейския съюз е добавена нова разпоредба (параграф 1, ал. 1), според която прогласената предишния ден Харта „има същата юридическа сила като Договорите”. По този начин Хартата придобива правен статус на първичен източник на правото на Европейския съюз (ЕС), наравно с Договорите (Договор за ЕС (ДЕС) и Договор за функционирането на ЕС  (ДФЕС)). Това обаче не я превръща във формална част от тях (Хартата е публикувана веднага след консолидираните текстове на Договорите в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ ЕС), C 326, 26.10.2012, като отделен акт), не я превръща в международен договор и не променя правния ù характер на акт на институциите на ЕС във формата на междуинституционно споразумение. Ето защо Хартата на основните права на ЕС не може да се разглежда като международен договор, в смисъла на употребата на този термин в международното право, и следователно и по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 4, втората част на изречението, от Конституцията. Предвид изложеното съдът приема, че не следва да допусне искането в тази му част за разглеждане по реда на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, както е поискано от вносителя“.

Като заинтересовани страни са конституирани президентът, МС, НС, двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, Висшият адвокатски съвет, Комисията за защита на личните данни и СЕМ.

Да дадат писмени становища са поканени Съюзът на българските журналисти, фондация „Програма Достъп до информация“, Асоциацията за защита на личните данни, сдружение „Българска асоциация за европейско право“, фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, сдружение „Асоциация на европейските журналисти – България“, сдружение „Съюз на българските национални електронни медии“, сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“ и  сдружение „Българска асоциация по международно право“.

Покана за правни мнение е отправена към доц. Георги Лозанов, проф. д-р Жасмин Попова, доц. д-р Жана Попова, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Юлия Захариева.

About De Fakto

Проверете също

Декларация на адвокатурата: Законността е в опасност, където свършва правото, започва тиранията!

Общото събрание не подмина безпредецентната активност на прокуратурата и ставащото в Темида след намеса на …

Общото събрание на адвокатите: Призиви за оставка и неприет отчет на Висшия съвет, приветствието на Иван Гешев срещнато със смях (обновена и допълнена)

С едноминутно мълчание в памет на починалите през изминалата година защитници започна Общото събрание на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.