Последни новини
Home / Законът / Антикорупционният фонд за проверките на КПКОНПИ: Пропуски, устойчив формализъм, политическа зависимост

Антикорупционният фонд за проверките на КПКОНПИ: Пропуски, устойчив формализъм, политическа зависимост

Defakto.bg

Множество пропуски,  формалистичен подход, липса на цялостен поглед към фактите и търсене на взаимовръзка между тях, както и никакво внимание към произходът на средствата за сделките – така Аниткорупционния фонд, след чиито сигнали избухна сканазла „Апартаментгейт“ коментира решенията на КПКОНПИ.  Така Антикорупционният фонд определи    прекратените производствата за конфликт на интереси по сигнали на медии и неправителствени организации (включително АКФ) от Комсията.
Както е известно, Антикорупционният мега орган не установи  нарушения при проверките срещу Цветан Цветанов, министъра на туризма Николина Ангелкова, бившия зам.-министър на младежта и спорта Ваня Колева, бившия зам.-министър на енергетиката Красимир Първанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и председателя на ВКС Лозан Панов.  Решенията са по проверки за конфликт на интереси и са от 19 юни тази година. Прекратени бяха производството и срещу лица от опозицията, защото техните жилища са придобити преди да влязат във властта.
Налице е “устойчива” практика на формални и незадълбочени проверки, които в случая отново засилват подозренията в политическа зависимост на този независим, но избиран от парламента (тоест от управляващото мнозинство) антикорупционен орган, категорични са от сдружението.

Ето и подборбностите след анализ на правния екип на фонда на решенията на Комисията:

– При извършената проверка изцяло липсва проверка на хипотезата за облагодетелстване, т.е. няма експертиза на пазарните цени на заменените или придобити имоти. Припомняме, че в различните казуси бяха установени разминавания между цените на придобиване и пазарните цени (цитирани от самия търговски отдел на фирмата-продавач) в рамките на 300-350%.

– КПКОНПИ обследва Цветан Цветанов единствено във функцията му на народен представител, но не и на председател на парламентарна група и заместник-председател на политическа партия с управленски мандат. Това показва или формалистичен подход, или сериозен пропуск в съответните закони.

– Прави впечатление подходът на КПКОНПИ към публикуваните факти – Комисията не ги разглежда в тяхната цялост и взаимовръзка, а поотделно, така че да обоснове липсата на свързаност и липсата на частен интерес. Комисията започва „от частното към общото“, като разглежда случая със строителството на небостъргача „Златен век“ като единствената хипотеза, която би могла да обоснове свързаност, зависимост и частен интерес на заемащите публична длъжност лица. А в действителност тази хипотеза е само една от възможните причини, лицата заемащи висши публични длъжности да са получили толкова преференциални цени. т.е. Комисията е следвало да тръгне от условията по сделките, които предпоставят зависимости и обслужване на частни интереси и които биха могли да се реализират по различни начини.

– Във всички решения комисията е установила „липса на частен интерес“, като най-подробно това е направено в решението, касаещо Цветан Цветанов. Комисията заключава, че не е налице свързаност, по смисъла на ЗПКОНПИ между г-н Цветанов и Артекс Инженеринг, както и между Цветанов и физическите лица – съдружници в Артекс. Липсата на свързаност, според КПКОНПИ означава и липса на частен интерес, който следва да е налице за да съществува конфликт на интереси. Според КПКОНПИ няма и влияние на Цветанов върху други органи и лица, защото няма установени отношения на субординация и йерархична подчиненост.

– Във всичките решения не е коментиран произходът на средствата на лицата, като за да за установи този произход, Комисията се е позовала единствено на обяснения на самите лица, заемащи висши публични длъжности. От решенията не се установява, КПКОНПИ да е верифицирала източниците на доходи за покупка на имотите.

– В повечето от решенията изобщо не е коментирана цената по сделките, която е значително под пазарната, а в някои случаи и под данъчната оценка. Не е коментиран и начина на заплащане на цената по сделките и не е проверено дали и как е заплатена цената. Единственият случай, в който КПКОНПИ все пак коментира цена е случая на Цецка Цечева. В решението е цитиран представен пред КПКОНПИ Предварителен договор, според който продажбата била „на зелено“ и до „груб строеж“, което според КПКОНПИ обосновавало по-ниската цена. От цитираните извадки от този договор, обаче става ясно, че посочената в нотариалния акт цена от 600 евро/кв.м. не е до „груб строеж“ – Акт 14, а е до Акт 15 т.е. до завършване на строителството, като допълнителна цена е предвидена за довършителни работи след съставяне на Акт 15.

– На практика комисията фактологически установява, че има поправка в ЗУТ с благоприятни клаузи в полза на фирмата-строител (т.нар. поправка “Артекс”) но не намира проблем в това, че народен представител е гласувал положително по нея, тъй като според КПКОНПИ липсва “частен интерес”, който пък се определя от липсата на свързаност между обследваните лицата, от една страна, и собствеността и управлението на фирмата-продавач, от друга.

…..

Напомняме и, че доскоро намиращият се в отпуск председател на КПКОНПИ зависи изцяло от същото парламентарно мнозинство за своето оставане на поста, поради което за нас остава сериозно съмнение за взаимни услуги между тези институции, в ущърб на идеята за независимост, справедливост и успешна борба с корупционните практики по върховете на властта.

Оставаме в очакване на становището на Националната агенция по приходите относно съмненията за укриване на доходи и данъци, за което сме я сезирали и за което са образувани проверки.

Цялото становище на АКФ четете тук

About De Fakto

Проверете също

Не е виц! Борисов подкрепя Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС

„Кьовеши има нашата подкрепа за поста, просто при определянето на хора за високите европейски позиции …

Марешки в писмо до US президента Тръмп: Обричате България на мизерия, спрете грабителска сделка за Ф-16!

Парламентът  окончателно ратифицира сделката за закупуването на 8 изтребителя Ф-16, сделката струва 2,2 млрд. без …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.