Последни новини
Home / Гостува ни / Проф. Пенчо Пенев: Категорично, решението на КС от 1998 г. не прави „царска“ реституция

Проф. Пенчо Пенев: Категорично, решението на КС от 1998 г. не прави „царска“ реституция

Defakto.bg

То е юридическа декларация със силно послание към законодателя

Дело № 5 на Конституционния съд от тази година доби популярност като дело за „царските имоти“. Неслучайно – то бе образувано по искане на Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Розинела Янчева от ВКС, които трябва да кажат последната дума в спора за „Царска Бистрица“ – един от най-апетитните имоти, върнати на Симеон Сакскобургготски при управлението на кабинета „Сакскобургготски“ от подчинения му областен управител Олимпи Кътев, поискан обратно от държавата през 2011 г., с иск за собственост, по съдебен ред.

По искането на състава на ВКС мнозинството в Конституционния съд прие да се произнесе по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие?“ Което отново постави в центъра на вниманието друго решение на КС от 1998 г., обявило за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Именно това решение на КС бе ползвано като основание за директна „царска“ реституция. 

Предстои произнасянето на Конституционния съд по новото „царско“ дело, вероятно наесен. Дотогава процесът за „Царска Бистрица“ (печелен дотук от държавата) е спрян на последна инстанция.

По конституционно дело № 5 от 2019 г. КС поиска правни мнения от именити юристи. Де факто вече публикува становището на проф. Васил Мръчков.

Днес ви представяме правното мнение на проф. Пенчо Пенев, в чиято богата биография присъства и Конституционният съд – проф.Пенев е негов член от създаването на КС през 1991 г. до 1997г.

ПРАВНО МНЕНИЕ от проф. д-р Пенчо Пенев

Уважаеми Конституционни съдии,
С определение от 09.05.2019 г. по к. д. № 5/2019 г. съм поканен да дам правно мнение относно искане до КС, отправено от състав на ВКС, за тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията като се отговори на тълкувателното питане: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно правно действие“.
По проблематиката относно възможността (респективно невъзможността) КС да се произнася по закони с еднократно действие съм писал, а и съм се изказвал многократно. Представям на вниманието на почитаемия Конституционен съд следните публикации, подредени хронологично: „Конституционно правосъдие на Република България“, изд. Сиела 2004 г., с. 129 и сл.; „Държавата взе вярно решение за царските имоти“, статия във вестник „Труд“ от 19.01.2011 г.; „Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие“, изд. Светулка 44, София 2013 г., с. 41, стр. 127 и сл.; списание „Юридически барометър“, бр. 18 от 2019 г. „Проблеми на нормения контрол за конституционосъобразност на законите. Действие на
решенията на Конституционния съд“.
Няма да излагам подробно съображенията, застъпени в тези публикации. Ще се задоволя само с няколко акцента.
1) Считам, че в случая се надхвърля тривиалния въпрос за компетентността на Конституционния съд да упражнява нормен контрол. По същество са засяга един екзистенциален проблем, свързан с легитимационната същност на КС. Известно е, че конституционното правосъдие е един от най-важните елементи от немажоритарния дял на съвременната демокрация. Конституционният съд, който го осъществява е пазител на Конституцията и коректив на резултатите от законодателната дейност на Народното събрание. Той обаче при никакви обстоятелства не може да замени законодателя. Това ще стане, ако КС приеме, че е компетентен да се произнася по последиците, произлезли от действието на закони, които са преустановили своето действие, включително тези, които обозначаваме като такива с еднократно действие. Последиците от законите с еднократно действие могат да бъдат коригирани единствено от законодателя. Проблем би могъл да възникне само, ако за него не съществуваше правно средство да поправи последиците от акта за отнемане (на практика конфискация) на имотите по Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семейството на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници. В случая това не е така – законодателят е в компетентност при това изключителна да го стори. Досега той нееднократно го е правил с приетите реституционни закони след 1991 г.
2) Ефектът на преустановяване на действието на закона в бъдеще е възможен само, ако законът е действащ. Не може да престане да действа закон, който е осъществил докрай регулативния си ефект в един отдавна отминал момент.
При законите с еднократно действие „преустановяване на действието в бъдеще“ е невъзможно. В случая за произнасянето на КС липсва конституционно предвиденото условие (аргумент от чл. 151, ал. 2), атакуваният като противоконституционен закон към момента актуално да регулира обществени отношения. Компетентността на КС да обявява противоконституционност е дадена само по отношение на такива закони.
Разпоредбата на чл. 152, ал. 2 „актът не се прилага от деня на влизане на решението в сила“ в хипотезата на закон с еднократно действие звучи абсурдно.
Реституиращ ефект може да има само, ако с промяна в Конституцията се предвиди, че в определени случаи решението на КС може да прояви обратно действие. Такива хипотези разглеждам de lege ferenda в изложението си в сп. „Юридически барометър“, за което споменах в началото. При наличието на чл. 151, ал. 2 понастоящем това е невъзможно.
3) Ще бъде лош прецедент да се търси на всяка цена валидиращо оправдание за решението на КС по к. д, № 3/1998 г., с което той надхвърля своята компетентност. Липсата на уредба по отношение на института на нищожността на решенията на КС в Конституцията или в Закона за Конституционния съд не означава, че той е неприложим в конституционното правосъдие. Нищожността е универсален правен институт и се прилага съобразно правилата на общата теория на правото. Друг е въпросът за последиците от тази нищожност – те могат да бъдат различни в различните клонове на правото. В своите работи, които посочих в началото на това изложение, съм развил тезата за конверсиране на акта на КС, с който той е напуснал конституционно дадената му компетентност. Такъв акт не може да произведе правни последици, присъщи на анулиране на действието на закона, но той добива значение на една юридическа декларация, с която се дава оценка на конфискационния закон спрямо изискванията и демократичните стандарти, установени с Конституцията от 1991 г. Този акт има значение на силно послание към законодателя, който може да се опре на аргументите му, за да поправи последиците от конфискацията така, както направи с последиците от другите конфискационни закони, приемайки цялото реституционно законодателство след 1991 г. В този смисъл пострадалите от Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семейството на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници се оказват несправедливо третирани поради различния подход и отношение на законодателя. Все още не е късно тази несправедливост да бъде коригирана.
4) На последно място опасно е да се установи практика, която се основава на възможността да се обявяват за противоконституционни закони, които са проявили действие преди 50 и повече години. Това е недопустимо от гледна точка на изискванията на правовата държава и по-точно на изискването за правна сигурност.
Редакцията на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията не позволява това и всяко друго тълкуване ще бъде освен contra legem само по себе си, така и в противоречие с чл. 4 от Конституцията.
5) Идеята, че с конституционното решение се отменя закона и вместо него се имплантира конституционна регулация, съдържаща се в Конституцията от 1991 г., е неприемлива, тъй като за лансирането й в случая липсва каквато и да била нормативна опора.
С уважение:
проф. д-р Пенчо Пенев

About De Fakto

Проверете също

В сряда кръгла маса на тема „Задължителна медиация в полза на страните – възможности и приложно поле“

Висшият адвокатски съвет и Центърът за спогодби и медиация при Софийски районен съд и Софийски …

Делото „и циганите правят така“ се възобновява, на 1 октомври

„Дискриминационният“ казус, изникнал след едно от тв интервютата на Иван Гешев, повторно стартира в Административен …

2 коментара

  1. Марков

    За първи път чуваме понятието „юридическа декларация“. Няма такова понятие- нито в правния мир, нито в правната доктрина, нито в правното съзнание. Мнението е погрешно- решението на КС от 1998г. поражда възстановителен по отношение на имотите на царя ефект .Може ли акт на КС, който по своята значимост е правна сила се нарежда след нормите на Конституцията, да се нарича „юридическа декларация“ ? Ако един студент каже такова нещо на изпит, моментално ще получи оценка „слаб 2“.

  2. Пламен

    Интересно и аргументирано становище на проф.Пенчев.

    Обаче според мен са интересни и някои други въпроси:

    1.Действието на закона за отнемането на царските имоти т.е. от кога до кога / в случая той е с еднократно породено действие в средата на 40-те години на 20век/,
    2. Действието на КРБ 1991г. и преходния й характер от обществен строй „социализъм“ отново към „капитализъм“ от началото на 90-те години на 20век занапред т.е. КРБ 1991г. действа занапред ,а не обратно от 90г. години на 20век до средата на 40-те години на същия.
    3. Органът КС е създаден с КРБ от 1991г. и преди нея такъв не е имало у нас.
    4. Правомощията на КС като орган на държавността и пазител на конституционалността е на базата на КРБ 1991г. и се отнася към всички действащи заварени и новосъздадени закони към началото на 90-те години на 20в. у нас ,но не и по отношение не действащите или с породено еднократно действие закони.
    Защото първите не действат към този момент и не могат да противоречат на новосъздадената КРБ 1991г.,а вторите са с еднократно правно действие ,проявено веднъж в средата на 90-те години на 20 век.
    5. Освен това след проявеното правно действие на Закона за отнемането на царските имоти в средата на 40-те години на 20век ,тези имоти са станали държавни по смисъла на този закон ,а и поради изтекла многократно давностно владение над 10г. в полза на държавата.
    6. Отмяната с Решение на КС на Закона за отнемане на царските имоти като противоречащ на КРБ 1991г. е недопустимо,а ако е извършено се равнява по правни последици на нищо /в този смисъл е с декларетивен характер т.е. не е задължително за никого включително за страните по висящия Гр.спор,но не е и Юридическа декларация/,понеже КС на РБ няма право да прави юридически декларации по правомощия. В случая е следвало искането за обявяване на Закона за отнемане на царските имоти за противоконституционен да бъде оставено /отклонено/ без разглеждане ,а производството по Конституционното дело да се прекрати,според мен.
    7. Гражданският съд е компетентен да разгледа и реши висящия между държавата и царското семейство гражданско-правен спор въз основа на допустимите от ГПК доказателства и материалните закони,приложими към казуса.
    8. Собствеността на царските имоти е с различен статут от останалите видове собственост в Царство България,НРБ и РБ ,понеже е от времето на Царство България и тогава е специално право на собственост на държавата, упражнявано от нея чрез т.нар. Интендантство ,предоставена за безвъзмездно пожизнено ползване на царя и семейството му докато има монархия ,но не е лична собственост на царя и на семейството му и като така исковете за възстановяването им формално са допустими ,но …
    Гражданският съд ще прецени дали са основатели и доказани.

    Комплименти за проф.Пенчев ,който е доловил и разграничил спецификата на проблема и в частност правилно е посочил „правния характер на съответното решение на КС“!
    Обаче ,според мен, неправилно е казал,че то е „юридическа декларация“ като навярно е имал предвид декларетивните му правни последици въз основа на които не могат да настъпят „директни реституционни действия“ по отношение на т.нар.“царски имоти“.

    Такава реституция на т.нар.“царски имоти“ е била възможна с изцяло нов реституционен закон на ОНС или въз основа на влязло в сила решение на гражданския съд.

    Предвид това към момента изцяло в компетенциите на гражданския съд е да прецени и да реши висящия гражданско-правен спор между държавата и царското семейство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.