Последни новини
Home / Законът / Елисавета Панова осъди издателя на „Телеграф“ и „Монитор“ за клевети

Елисавета Панова осъди издателя на „Телеграф“ и „Монитор“ за клевети

Defakto.bg

Софийският градски съд определи 30 000 лева обезщетение

Съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов Елисавета Панова осъди „Телеграф медиа“ за публикуванетто на неверни и клеветнически твърдения. Издателят на вестниците „Монитор“ и „Телеграф“, трябва да плати на Елисавета Панова 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2 600 лева разноски за две съдебни инстанции.

За това първи съобщиха от „Медиапул“.

Решението е на Силвана Гълъбова, Красимир Мазгалов – докладчик, Боряна Воденичарова от Софийски градски съд. То е по гражданско дело за непозволено увреждане и може да бъде обжалвано пред ВКС. Касацията по граждански спорове обаче е факултативна – ако мине през цедката на допустимостта.

СГС е втора инстанция по спора между Елисавета Панова и изданията на Делян Пеевски, дълго време управлявани от неговата майка Ирена Кръстева.

На първа инстанция, в Софийския районен съд, искът е отхвърлен. Коренно различно е становището на СГС. И съдиите подробно обясняват защо.

Съпругата на Лозан Панов осъди „Телеграф медиа“ за анонимната статия „Черният лебед“ на Лозан с кримидосие“, публикувана през пролетта на 2017 г. в „Монитор“ и „Телеграф“. Елисавета Панова също е журналист, главен редактор на немскоезичния вестник „Виртшафтсблат“, излизащ у нас.

Мотивите на СГС

Пред съда Панова твърди, че са изнесени неверни твърдения за извършено от нея престъпление в началото на 21 век, както и за участието й в организирана група за дестабилизиране на държавата.

„Телеграф медиа“ ЕООД  оспорва исковете (първоначално те са били два, срещу всеки от издателите на „Монитор“ и „Телеграф“, които вече са се слели в една фирма) и заявява, че не носи отговорност за въпросните статии, защото са препечатани от „Агенция Монитор“, която има друг издател. Твърди и че не е налице противоправно поведение, защото изнесените факти били верни, а оценъчните съждения са в рамките на гарантираното от Конституцията свободно изразяване на мнение.

Не е така, обявяват тримата от Софийския градски съд. И се позовават на справка от СДВР, както и от СРП. От тях става ясно, че срещу Елисавета Панова е имало само постъпил само заявителски материал, по който е отказано образуване на разследване заради липса на данни за престъпление.

Съдът сочи и свидетелски показания на приятелка на Панова за състоянието, в което е изпаднала след отпечатването на въпросните статии.

И прави своите заключения.

За непозволеното увреждане и свободата на словото

Съдът заявява: „Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида- умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму“.

За „кримидосието“ и „разминаването без присъда“

В мотивите на СГС по този повод пише:

„Незаконосъобразен е изводът на СРС относно верността на твърдението за наличие на „полицейска регистрация“ на ищцата (в процесните статии е употребен изразът „криминална регистрация“ и „кримидосие“) по смисъла на действащата към релевантния за делото период Наредба №І-221/13.10.2003г. на МВР за реда за извършване на полицейска регистрация (отм.).

Съгласно чл.68, ал.1 и 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на прокуратурата (чл.219 НПК), а полицейската регистрация е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер (в този смисъл- решение №201/22.07.2016г. по гр.д.№1190/2016г., ІV г.о. на ВКС).

Съгласно чл.2 от горепосочената наредба, полицейските органи регистрират лица – български и чужди граждани, и лица без гражданство, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл.6, ал.1 от същата наредба, полицейската регистрация се извършва чрез запис на лични данни на лице по чл. 2 в полицейски регистър (приложение № 1) и запис на данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение № 2), наречена за краткост „карта за регистрация“ и в дактилоскопна карта (приложение № 3).

От представената по делото справка се установява единствено, че по отношение на ищцата „в автоматизираните информационни фондове на МВР“ „разполагат“ със „ЗАЯВИТЕЛСКИ МАТЕРИАЛ“, регистриран в СДВР- 01 РУ под зм№ 043492 от 14.07.2004 г., а от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че заведената по случая пр.пр .№ 35793/2004 г. с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.11.2004 г. е приключила с отказ от образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление. Следователно изнесеното в процесните статии твърдение за наличие на „криминална“ (полицейска) регистрация не отговаря на истината, дори да се приеме че под употребените изрази ответниците са имали предвид именно полицейска регистрация, както е сторил първоинстанционният съд. По делото липсват и данни за извършена добросъвестна проверка от страна на ответниците относно наличието на полицейска регистрация на ищцата.

Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация) –  промяна на терм.от „полицейска регистрация“ на „криминална регистрация“ и „кримидосие“ представя ищцата като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК– съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. В потвърждение на това заключение на настоящия състав е и употребения в статиите израз „Тя се разминала без присъда за престъплението си“, намекващ за незаконосъобразно избягване на справедливо наказание за извършено от ищцата престъпление.

За „организираната престъпна група“

Неправилни са и заключенията на първоинстанционния съд, че в процесните статии не се съдържат твърдения (внушения) за участие на ищцата в организирана престъпна група и че има негативна роля във връзка със смъртта на първия и съпруг….

Статиите съдържат следните изрази: „Не е тайна, че …П. се превърна в редовен гост за вечери на Командира и проваленото му отроче Р.К.. Именно на „белите покривки“ е сформирана и организираната престъпна група за дестабилизиране на държавата, създадена от К., в която дейно участва самият П.“ с пояснението, че „М.К.а е първа приятелка на Б.(ищцата)“….

По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения – ищцата да е участвала в организирана престъпна група, както и да има нещо общо с настъпването на смъртта на първия и съпруг, а в същото време тези твърдения приписват на ищцата извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК. 

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно – лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. 

В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

Действително, за разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер – изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Поради това мнението не може да бъде вярно или невярно и е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

About De Fakto

Проверете също

Данаил Кирилов: Няма да номинирам главен прокурор, засега

Няма да издигам номинация за главен прокурор. Това заяви правосъдният министър Данаил Кирилов пред бТВ. …

До изясняване на гражданството му, ВАС да спре назначението на Алексей Трифонов начело на Софийския градски съд

За това настояват съдия Евгени Георгиев и адвокат Александър Кашъмов Да се спре предварителното изпълнение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.