Последни новини
Home / Законът / Разнобой по искането на Манолова срещу Изборния кодекс

Разнобой по искането на Манолова срещу Изборния кодекс

Defakto.bg

Адвокатите и президентът – „за“, главният прокурор и ВАС – „против“

Делото срещу Изборния кодекс, образувано в КС по искане на омбудсмана Мая Манолова, се раздвижва. Другата седмица, на 18 юли, Конституционният съд ще го обсъжда по същество по доклад на Филип Димитров.

Мая Манолова

Омбудсманът оспори като противоконституционни текстовете в Изборния кодекс, ограничили обжалваемостта на актовете на ЦИК, както и сменената подсъдност на част изборните дела срещу решения на районните и общинските комисии, които вече ще се гледат от местните административни съдилища, а не от ВАС. Атакувано бе и новото правило някои решения на РИК, ОИК и ЦИК да се вземат с обикновено, а не с квалифицирано мнозинство.

Тези норми от Изборния кодекс нарушават принципите на правовата държава, правото на защита на гражданите, политическия плурализъм, бе посочила Манолова.

По делото са представени четири становища (извън това на самия омбудсман), в които позициите „за“ и „против“ са разделени поравно – две на две. В подкрепа на искането на Манолова са Висшият адвокатски съвет и президентът, против са главният прокурор и Върховният административен съд.

Становището на Висшия адвокатски съвет:

Висш адвокатски съвет

На първо място, оспорените от омбудсмана разпоредби засягат едно от основните конституционни права на гражданите – избирателното право, което пряко произтича от принципа за народния суверенитет и е неотменимо. Те нарушават и правото на защита, което е основно и универсално право, сочат адвокатите.

На второ място, още при приемането на част от текстовете с последните промени в ИК през февруари т.г. законодателят е трябвало да съобрази тяхната конституционосъобразност. Президентът е наложил вето върху някои поправки с аргументи за противоконституционност, коетто обаче е било преодоляно от мнозинството в пленарната зала. А във ветото са били изложени твърденията, които сега са на проверка пред КС.

На трето място, при приемането на уредбата на избирателното право от парламента трябва да се отчитат препоръките на Венецианската комисия и на Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Сред ключовите препоръки са провеждането на широки обществени консултации за осигуряване н общественото доверие в избирателния процес. Приемането на промените в изборното законодателство трябва да се правят една година преди провеждането на изборите, кактто и да осигуряват ефективна възможност за оспорване на актовете на органа, контолиращ провеждането на изборите, както и ефективни механизми за оспорване на изборния резултат, напомнят от Висшия адвокатски съвет.

В становището си адвокатите се спират на оспорените промени текст по текст. За въведените ограничения кои актове на ЦИК подлежат на съдебен контрол (чл. 58 ИК) заявяват, че предвидената необжалваемост засяга реализацията на индвидуални конституционни права и свободи. Като рестрикцията не е оправдана със защита на висши конституционни текстове, свързани с особено важни интереси на обществото. Адвокатите изцяло подкрепят и твърденията на омбудсмана, че с предвиждането на обикновено мнозинство за някои решения на избирателните комисии се дава възможност на практика те да се вземат партийно, в нарушение на политическия плурализъм.

За новите норми, според които решенията на районни и общински комисии, потвърдени от ЦИК, могат да се оспорват пред съответния административен съд, а пред ВАС се обжалват онези, които не са потвърдени от ЦИК (чл. 73, ал.1 и чл. 88, ал.1 от ИК), адвокатите са категорични – подобно „разделяне“ е недопустимо. И напомнят казаното от самия КС през 2018 г., че разделението на властите изисква и баланс във взаимоотношенията между висшитте държавни органи при спазване на йерархичната симетрия – в случая между нивото на административния орган, издал крайния акт (ЦИК) и нивото на съда от системата на адинистративните съдилища, което е нивото на ВАС.

Становището на президента

Румен Радев

Държавният глава е взел отношение само по един от оспорените текстове – чл. 58 от Изборния кодекс, изброил кои актове на ЦИК подлежат на съдебен контрол.

В становището си Румен Радев е категоричен – тази норма противоречи на принципите на правовата държава, универсалното право на защита и преобръща въведеното в основния закон изключение от всеобхватния съдебен контрол на административните актове.

Никога не е имало съмнение, че логическата конструкция на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, след като въвежда като правило всеобхватен съдебен контрол на административните актове, допуска изключение само по отношение на актовете, изрично посочени със закон. Следователно, конституционно определеният подход е не позитивно да се определят обжалваемите административни актове, а изрично да се посочат необжалваемите. Именно този подход е нарушен, сочи президентът. Така, противно на Конституцията, се утвърждава принципа на необжалваемост на актовете на ЦИК, а обжалваемостта е предвидена като изключение. Това законодателно решение, което преобръща съотношението между правило и изключение, е несъвместимо с Конституцията, се казва в становището.

Становището на главния прокурор

Сотир Цацаров

На обратното мнение е главният прокурор Сотир Цацаров, който обявява искането на омбудсмана за неоснователно.

Не може да се приеме направеното тълкуване на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, че след като изрично са изброени актовете на ЦИК, които могат да се обжалват пред ЦИК, останалите неизброени не подлежат на обжалване, смята Цацаров. Напротив, след като със закон изрично не е посочено, че административният акт не подлежи на съдебен контрол, същият на общо основание може да се обжалва пред съд. А оспорената разпоредба от ИК е определила само реда за съдебно обжалване на някои актове на Централната избирателна комисия. (Същото заявява и ВАС – виж по-долу. Но не става докрай ясно кой тогава е редът за оспорване на непосочените в ИК актове на ЦИК, при положение че те са важни именно за изборния процес, лимитиран във времето).

Няма конституционна драма и със сменената подсъдност на част от изборните дела, сочи главният прокурор. Това е така, защото Конституцията не съдържа уредба относно подсъдността на делата пред съдилищата, с изключение на споровете за законност на актовете на МС и на министрите, по които трябва да се произнася ВАС. В Конституцията обаче липсва уредба, която да задължава Върховния административен съд да се поризнася задължително катто първа инстанция по актовете на ЦИК. Централната избирателна комисия няма характеристиките на висш орган на изпълнителната власт и чрез нейните административни актове не е упражняват правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. За това няма и нарушение на йерархичната симетрия и баланс.

Основният закон не е погазен и с въведеното обикновено мнозинство за актове на изирателните комисии, смята Цацаров. И сочи, че след като Конституцията допуска „спадащо“ мнозинство при ревизия на основния закон на държавата (чл. 155), в случоя не може да се говори за накърняване на политическия плурализъм.

Становището на Върховния административен съд

То е най-дългото (над 40 страници), коментира както допустимостта, така и основателността на искането на омбудсмана. В крайна сметка Пленумът на ВАС заключава, че в по-голямата си част исканията са допустими, но всички те са неоснователни.

Любопитните могат да прочетат пълния текст на становището на ВАС.

По отношение на изброените в Изборния кодекс актове на ЦИК, които подлежат на съдебен контрол, върховните съдии, подобно на главния прокурор заявяват, че това не изключва възможността за обжалване и на другите актове на Централната избирателна комисия, именно защото оспорването им не е изключено със закон. Основният закон урежда правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или зстрашени негови основни права и интереси, като преценката за това се прави от компетентния съд. „Въпросите, свързани с характера на пороците, процедурата по съдебното обжалване и правните последици на постановеното решение са предмет на закнодателна уредба и съдебна практика и са извън компетентността на Конституционния съд„, заявяват от ВАС.  И заключават: Оспорената разпоредба (чл. 58 ИК) не препятства, а гарантира достъпа до съд и осигурява пълноценното реализиране на правото на защита. Възприетият от Народното събрание подход е въпрос на законодателна техника и не обуславя противоконституционност.

Промяната на подсъдността по избирателни дела (така, че да не стигат до ВАС) е въпрос на законодателна целесъобразност, но с нея не се препятства достъпът до съд и не се нарушава Конституцията, е мнението на Пленума на ВАС по другите оспорени текстове.

По въпроса за мнозинствата за вземане на решения в избирателните комисии върховните съдии смятат, че той е извън ограничената компетентност на омбудсмана да сезира КС. Но по същество и това искане е обявено от ВАС за неоснователно.

 

About De Fakto

Проверете също

Данаил Кирилов: Няма да номинирам главен прокурор, засега

Няма да издигам номинация за главен прокурор. Това заяви правосъдният министър Данаил Кирилов пред бТВ. …

До изясняване на гражданството му, ВАС да спре назначението на Алексей Трифонов начело на Софийския градски съд

За това настояват съдия Евгени Георгиев и адвокат Александър Кашъмов Да се спре предварителното изпълнение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.