Последни новини
Home / Избрано / 17-тата поправка на съдебния закон връща кадруването на съдии, прокурори и следователи в изходно положение*

17-тата поправка на съдебния закон връща кадруването на съдии, прокурори и следователи в изходно положение*

Defakto.bg

Иван Брегов
За да става по-добър животът в България трябва да има среда, която да позволява или насърчава това развитие. За добрия лекар – добро образование, добро медицинско оборудване, добро заплащане – за всеки един поотделно, за отделните екипи, после отделенията и така докато се подобри цялата система. Когато боледува отделният човек, индивидуалната намеса е достатъчна. Но когато боледува обществото, трябва повсеместно лечение на нравите. А това означава отстояване на представите ни за добро, „изправяне“ на поведението на тези, които са го нарушили и поддържане и подобряване на цялостното състояние (идеално такова няма). Тази грижа се пада на правосъдието – системата за обществено и държавно здраве.Но за да работи тази система сравнително добре, отново достигаме до въпроса – създадена ли е добра среда за работа? Винаги, когато подочуете, че се променя нещо там по съдебната власт (често законът с това наименование), значи някой се стреми да измени средата. А през последните повече от 10 години тя е твърде динамична, направо сеизмично непредвидима, а това не е добре. От приемането на действащия Закон за съдебната власт през 2007 г. той не е изменян само през 2010 г. Представяте ли си лекар, който лекува при постоянно променящи се, невинаги към по-добро, условия за труд. Сега си представете съдия, който правораздава при постоянно променящи се правила за делата и постоянно променящи се условия за собствения си статус. И в двата случая изходът е поне непредсказуем или клонящ към недобър.През 2016 г., като продължение на конституционната реформа от 2015 г., са приети редица изменения в Закона за съдебната власт. Изцяло се променя моделът на периодично оценяване на съдиите, прокурорите и следователите; на конкурсите за повишаване; на системата за дисциплинарно наказване. Всичко това е с цел да се създадат по-високи стандарти и единна практика по прилагане на закона, за да се създаде предвидима и сигурна среда за работа на магистратите, а оттам – и по-предвидимо правосъдие. Да, поредният етап от изморително дългогодишната съдебна реформа събира оценки от частичен успех до значителен неуспех. Но преди да измине и година от приетото, започват действията по обезсилване. От своя страна това означава, че с реформите от 2016 г. се случва нещо значимо, което тревожи апетитните към овладяване на правосъдието политически и икономически кръгове, сарайчета, патриотчета и партии за уж европейско развитие.

Обезсилването приема две форми. Първата е останалият политически обвързан Висш съдебен съвет (ВСС) се заема с прилагането на закона по начин, който да сведе до абсурд замисъла му. Това, което мнозинствата и в предишния, и в настоящия ВСС не успяха да свършат, депутатите подеха и довършиха, което е втората му форма. На първо място се погрижиха да уредят сериозни кариерни бонуси на членовете от ВСС, да върнат по-лесен режим за командироване на съдии и прокурори да прекроят мандата на главния съдебен инспектор с цел по-лесното му заемане от приближени до тях лица.

И така, за 3 години, от пакета промени през 2016 г. до м. юли 2019 г. Законът за съдебната власт се променя „само“ 17 пъти, като се запазва традицията най-съществените въпроси да се преустройват в разгара на лятото, в кратки срокове и чрез заседания до късните часове на нощта.

Лято 2019 г. вещае следното:

По най-важния въпрос за развитието на кадрите, а именно атестирането и конкурсите на съдиите, прокурорите и следователите, нещата са на път да се върнат в изходно положение.

Привидно Комисията по атестиране и конкурси запазва съществуването си, но с цената на това да изгуби правомощията си и да остане просто форма без съдържание. Реално работата ѝ се поема от познатите от миналото помощни атестационни комисии по места. Вместо комисията да избира председател от членовете си съдии, избрани от съдиите от Върховния касационен съд, той ще се избира от ВСС. При наличието на силно представена политическа квота в съдийската колегия на ВСС реално се дозатяга политическата примка около съдиите. С ловка редакция се променя цялата концепция, включително и това, че член на ВСС, веднъж встъпил в тази комисия, може да я държи до изтичане на мандата си. Така отглеждането на вътрешноинституционална номенклатура продължава, иначе се прокламира реформа. Неубедителни са аргументите на предложените от Министерство на правосъдието текстове, тъй като този модел работи само една година, твърде кратко време, за да се оцени ефектът и да се поиска връщане към познатото старо.

Отменя се и периодичното атестиране на всеки пет години. По този начин е достатъчно 10 години да работиш съвестно, следващите 40 можеш да вършиш каквото си искаш. Например влизаш на 27 години в системата, пенсионираш се на 65, до 37 те атестират, после – каквото стане.

Даровете на силните

За да бъде прекратена една от порочните практики – съдии от по-ниски по степен и натовареност съдилища да стават ръководители в ключови съдилища от по-висока инстанция, през 2016 г. се приема при кандидати от различни по степен съдилища предимство да има кандидатът от съдилище от същото или по-високо ниво. По изключение, може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт само ако няма кандидат от същото или по-високо ниво. Добре, но когато ВСС започва да го прилага, изключението става правило. При тази порочна практика хем такива съдии бързо порастват в йерархията, хем издигането им гарантира вярна служба на излъчилите ги сили. По този начин се утвърждава и понятието „съдебна номенклатура”. Сега с фина редакция на ЗСВ се предлага веднъж качилият се от ниско ниво и станал председател да остава там, без конкурс. Към всичко това добавяме и реабилитирането на командировките като форма на заобикаляне на конкурсното начало.

Инспекторат

През есента на 2019 г. предстои избирането на нови съдебни инспектори. Към настоящия момент в Закона за съдебната власт е последователно застъпен принципът за максимално отворена йерархия, като прагът е свален до окръжно ниво, изключвайки само районните съдии и прокурори. Тоест инспектори могат да станат съдии, прокурори и следователи, преминали най-ниското ниво в системата. Сега от Министерство на правосъдието предлагат да се отвори възможност и за магистратите на районно ниво. Този въпрос е твърде дискусионен и изисква въвличането в него и на темата за структурата и състава и на самия Висш съдебен съвет. След като Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) е изграден на представителност по йерархия и материя, защо по същия начин да не се създадат квоти за различните нива и в самия ВСС?

Декларации на имущество

Предвижда се към края на всяка година да бъдат заличавани имената на неподалите в срок декларации за имущество магистрати, както и на тези, за които е установено несъответствие между декларирано и фактически установено имущество. Заличаването веднага след изтичането на срока намалява възможността обществото, включително граждани и медии, да провери или да укори трайното несъобразяване с правилата за деклариране. Изискванията за прозрачност следва да бъдат по-високи към този вид обществена служба, това е условие, с което се съгласяваш, постъпвайки на тази служба. За сметка на това, допълнителните проверки от прокуратурата се създават и в ИВСС. Традициите от прокуратурата заживяват и в инспектората, но поне им е установен максимално допустим срок, в който да приключат. Ако се стигне дотам, че настоящ главен прокурор да бъде бъдещ главен съдебен инспектор, предстоят интересни времена в правосъдието. Нищо чудно, след като редовите партии имат редови партийни организации, младежки такива, скоро да се сдобият и със съдебни и прокурорски.

Хубави работи

Разбира се, стара практика на настоящите законодатели е да насищат предложенията си за изменения на Закона за съдебната власт с три степени проектонорми – такива, които видимо да отровят средата, такива, които привидно са безопасни и, за цвят, такива, които са приемливи, за да легитимират процеса. В този случай, това е отчитането на натовареността както на магистрата, така и на органа, в който работи, при образуване на дисциплинарни производства.

Не всичко е лошо, напротив, има текстове, които подобряват или уреждат дребни процедурни детайли. Но те не са от такава същественост. По-скоро напомнят за болен човек, облечен в нови и изгладени дрехи.

* Източник Институт пазарна икономика, заглавието е на Де Факто

About De Fakto

Проверете също

Адв.Ивайло Данов: Компетентна и обединена адвокатура може да брани правата и законните интереси на гражданите

Националната есенна конференция на българската адвокатура, която се провежда в София, обсъжда теми и проблеми …

В България Имало расизъм. Ужасно, шокиран съм!*

Все пак сме в държава, в която управляваща партия ходи на шествия с неонацистки организации …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.