Последни новини
Home / Законът / Два сценария за избора на нов главен прокурор

Два сценария за избора на нов главен прокурор

Defakto.bg

Днес, понеделник, ВСС официално открива надпреварата за нов главен прокурор, който ще е начело на държавното обвинение идните 7 години.

Изборът е разписан детайлно в хронограма, гласувана от кадровиците, според която процедурата се открива на 15 юли, номинации се правят на 18, 22, 25 и 29 юли, а самият вот е на 24 октомври, навръх местните избори. Между 29 юли, когато ще са ясни кандидатите, и 24 октомври, когато би трябвало кадровиците да излъчат новия главен прокурор, текат срокове за концепции, декларации, въпроси, проверки и становища. Част от този период съвпада и с лятната съдебна ваканция. Графикът изглежда удачен – в „мъртвото“ ваканционно време първите вълнения от номинациите ще отшумят, до същинския избор наесен.

Вотът разбираемо приковава вниманието и вълнува – той е за един от „тримата големи“ в съдебната власт. Но, докато председателите на двете върховни съдилища са най-вече тяхното публично лице – и то донякъде – без власт върху съдиите, обвинител №1 реално е на върха на йерархичната прокурорска стълбица и може да спре или съживи всяко разследване в държавата. И макар в закона вече да не пише, че прокуратурата е централизирана, тя си остана единна, властта на нейния ръководител е голяма, а изборът му – интересен и важен за всички. Включително и за останалите две власти, които формално не участват в него, но никога не са безучастни.

Фактите са оскъдни

Любопитното за предстоящия избор е, че повече от всеки друг път, бъдещото му протичане е осеяно с догадки. Ясно очертани фаворити няма, кулоарните информации се градят на витиевати предположения, сигнали откъм Прокурорската колегия на ВСС кой ще е наследникът на Сотир Цацаров също – засега – липсват.

В Пленума на ВСС прокурори и съдии са заедно

Фактите са оскъдни – двете съсловни организации на прокурорите и следователите (Асоциация на прокурорите и Камара на следователите) на среща с кадровиците декларираха желанието си този път на поста да застане професионалист, чиято кариера да е свързана с прокуратурата. Че това ще е най-добрият вариант няколко пъти спомена и представляващият ВСС Боян Магдалинчев (който обаче е съдия).  И – откъм съдебна власт – дотам. На допитване на Де факто сред магистрати, обичайно запознати с предизборната кухня, зад кого ще застане сегашният главен прокурор Сотир Цацаров, последва дружно вдигане на рамене. С пояснението, че какво смята да прави точно той обичайно си остава загадка докрая.

Иначе законовите положения са ясни. Кандидати могат да издигат поне трима от Прокурорската колегия на ВСС, общо 11 човека. Така, ако всички те поискат да участват в номинирането, могат да посочат максимум трима претенденти. Но това надали ще стане.

Право да номинира има и винаги през последните двайсетина години е имал и правосъдният министър, но никога досега нито един министър не е издигал кандидатури за постовете на „тримата големи“. Декларация че ще спази тази традиция на „неутралитет“ направи и Данаил Кирилов. Но тук може да има и промяна.

Самият избор се прави от Пленума на ВСС – то ест от всички 25 кадровици – и прокурори, и съдии. За да е успешен вотът се искат минимум 17 гласа „за“, мнозинство, непостижимо само за Прокурорската колегия. (Както, впрочем и за Съдийската колегия при избора на председатели на ВКС и на ВАС – съдиите са 14). Така че неминуемо ще се търсят съгласия измежду членовете и на двете колегии.

И какво ще се случи?

Всички възможни версии чертаят два сценария за бъдещия избор. Единият е той да се осъществи на обявената дата 24 октомври, успешно. Другият – да няма избран кандидат и финалът на отговорния вот да се отложи за догодина.

Главният прокурор Сотир Цацаров

Ключовият момент тук е, че в първия случай вотът ще е с участието и с гласа на Сотир Цацаров. Във втория той вече ще е напуснал поста си, а оттам и ВСС (главният прокурор е член на съвета по право, участва във ВСС не заради персоната, а заради длъжността). А мандатът на Цацаров изтича в началото на януари 2020 г.

Така че, според магистрати, по-реално е да има избор през октомври. Защото обратното би означавало кадровиците да неглижират думата на Цацаров и да си правят избор „сами“. В края на мандата си предишният главен прокурор Борис Велчев с горчивина сочеше, че като се зададе финалът на пребиваването на поста, главен прокурор все едно няма, никой вече не се съобразява с него. Стилът на управлението „Велчев“ обаче бе един, прокурорско демократичен, този на Цацаров е друг, полифонията при него не е на особена на почит. И той вероятно докрай ще държи и натиска лостовете за „чуването“ му.

Нагласи за поне двама претенденти

Преобладаващите очаквания в системата са да бъдат номинирани поне двама претенденти за обвинител №1, като водещият мотив е, че иначе изборът ще изглежда предрешен. Броят на кандидатите, разбира се, е критерий формален, условен и никога не е отменял предварителните договорки кой ще е „победителят“. Въпреки това на самотните „състезания“ отдавна не се гледа с добро око и по света, вече и у нас, затова очакванията претендентите да са повече изглеждат обосновани.

А за да стане това в конкретната ситуация ще се иска и номинация от министър Кирилов. Че в случая правосъдният министър трябва да издигне кандидат публично заговори преди дни бившият кадровик, сега следовател и член на управата на съсловната камара Ясен Тодоров (пред бТВ). Според неговите изчисления само така може да се осигури реална надпревара, защото да се очаква повече от един кандидат от страна на Прокурорската колегия не изглежда възможно. Обратното би означавало тотален разнобой между 11-те от колегията и, съответно, предизвестен неуспех на процедурата. За сравнение при предишния избор всички от ВСС можеха да предлагат кандидати, като се групират в няколко „смесени“ петици (за 1 номиниран се искаха подписите на петима от ВСС, без значение дали са прокурори или съдии). Така през 2012 г. Сотир Цацаров имаше двама конкуренти – Галина Тонева и Борислав Сарафов.

Министър Данаил Кирилов

Данаил Кирилов, разбира се, сам ще преценява дали да създаде предизборен прецедент и ще се съобразява с ред фактори, най-вече с лидера си Бойко Борисов.

Интересното, с цялата условност на ситуацията, е кого би номинирал Кирилов. В тази посока има неофициални подсказвания – че възможният избраник на министъра би могъл да е евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Неговото име отдавна се спряга сред възможните претеденти за главен прокурор, а и самият Радев доскоро не е отричал да има подобни амбиции. Пък и по негова покана на визита в Брюксел бяха членове на действащия ВСС, да се запознаят на място с работата на Европарламента. И още – на едно от последните заседания на Пленума на ВСС по предложение на Сотир Цацаров бяха изменени декларациите, които ще подават кандидатите. Сред аргументите си действащият главен прокурор изтъкна и че е „теоретично“ възможно да има претенденти, които не са от съдебната власт. Подобни намеци обикновено не са за пренебрегване. Е, преди старта на сегашния тур Радев вече казва, че няма да е част от надпреварата. Да видим. Може да се появи и друг „външен“ кандидат.

„Дамската“ карта – все по-възможна

По-любопитни обаче са номинациите на „вътрешни“ претенденти, особено на фона на настояванията за главен прокурор от кариерата. Прегледът тук показва, че шансовете дама не само да участва в състезанието, но и евентуално да го спечели, хич не са за подценяване.

При предния избор, спечелен от Сотир Цацаров, за първи път в най-новата ни история за поста бе номинирана и жена – тогавашният зам.-главен прокурор Галина Тонева, но тя загуби надпреварата.

Сега публично се спряга като име заместничката на Цацаров Мария Шишкова (която дойде в ПРБ от окръжния съд в Пловдив). Нейните шансове обаче не изглеждат големи, тя не е и прокурор от кариерата, до номинация може и да не се стигне.

По-реално е било участието на друг зам.-главен прокурор Ася Петрова, казват магистрати. Но избухването на „Апартаментгейт“ и свалянето на Цветан Цветанов като фактор в управлението са заличили тази кандидатура, твърдят  запознати.

Третата заместничка на Цацаров Пенка Богданова пък бе освободена от поста по искане на самия главен прокурор, като официално причините за това останаха неизвестни. Неофициално „уволнението“ на Богданова от ръководния екип бе свързвано с нейни конфликти с най-новия заместник Иван Гешев. Но вече се чува и че Богданова е била наказана заради опит да постави своята кандидатура за обсъждане.

Румяна Арнаудова

Така все повече шансове, според запознати, получава говорителят на Сотир Цацаров Румяна Арнаудова. Тя е лице от екрана, добре разпознаваема е, не е свързана с публични конфликти и скандали. И е прокурор от кариерата – започва работа като обвинител в родния й Сандански, от 2010 г. е в София, първо като командирована, после като титуляр в Софийската градска прокуратура. Беше и говорител на СГП, а от 2013 г. е говорител на главния прокурор. Междувременно Арнаудова оглави и  антикорупционното звено към СГП, поело „високата корупция“ до началото на 2018 г., когато бе прехвърлена на спецпрокуратурата. С две думи – Арнаудова изглежда възможна и консенсусна кандидатка. Фактът, че е дама в случая дори е плюс – ще изглеждаме много „европейски“.

Що се отнася до господата, възможни участници участници в надпреварата, до неотдавна за много перспективен кандидат се сочеше шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев. „Апартаментгейт“, говоряща част от който стана и сагата с неговата тераса, обаче изключиха номиниране на Георгиев. Той още е и в отпуска от КПКОНПИ в очакване на резултатите от прокурорската проверка за него.

Иван Гешев е вторият, който изглеждаше да е вероятен наследник на Сотир Цацаров начело на прокуратурата. До не толкова отдавна редови обвинител от СГП той бързо израсна. Първо оглави спецпрокуратурата,където под негово ръководство гръмките акции никнеха като гъби, после стана зам.-главен прокурор. И Гешев е лице от екрана – след всяка акция следва негов брифинг – и е разпознаваем. Но дали е приемлив? Иван Гешев е известен с гръмкостта, дрънченето на оръжия, екшъна и имената на „ударените“. Ако за главен прокурор се търси кандидат с подобна популярност, той е изключително подходящ.

Иван Гешев

Гръмкостта обаче е нож с две остриета – веднъж привлечено, публичното внимание има свойството и да се взира в ставащото. А от тази гледна точка шумните акции на спецпрокуратурата освен надутата си показност открояват и нарушени човешки права (признати от съда), и непрецизни, та даже нагодени обвинения, и …. каквото се сетите. Стигат само инициираните по граждански сигнали проверки срещу Гешев за конфликт на интереси по делото „Иванчева“ (заради бизнес връзките между неговата спътница в живота и главния прокурорски свидетел), та даже и за дискриминация (заради негово изказване по същото дело, в което Комисията за защита от дискриминация  не откри нищо нередно). Впрочем, самият Иван Гешев, в една от многото си медийни изяви, сам обяви – 99 % няма да е в списъка с кандидатите за главен прокурор. Но 1 % си остави.

В прокуратурата, казват запознати, в момента отношенията са обтегнати, всеки е срещу всеки всекиго, екипната игра е за пред публика.

Сред завъртените имена е и това на шефа на апелативния спецсъд Георги Ушев. Засега изглежда повече като за „бройка“. Но, знае ли човек – рулетката тепърва се завърта, събитията предстоят.

Затова пък знаем, че от Еврокомисията дадоха заявка да следят под лупа този избор. Уви, моментът е изборен и драматичен и за самата ЕК, предстои изборът на нейния нов председател от Европарламента след безпрецедентно дълги и конфликтни консултации между евролидерите.

Обичайно от вота за главен прокурор у нас се интересуват и от дипломатическата мисия на САЩ, но и там предстоят смени на посланици и екипи. Това, разбира се, не отменя „партньорското“ наблюдение и интерес – и в единия, и в другия случай.

Изборът на главен прокурор стартира. Тепърва ще става интересно.

 

About Елена Енчева

Проверете също

За трети път спецобвинението разпространи данни от делото за хакерската атака срещу НАП

С мотив, че Специализираната прокуратура е залята от въпроси за делото срещу собственика и служители …

Не било проблем НАП да си плати глобата за милиони заради изтеклите лични данни, уверява Горанов

НАП може да плати глобата, която ще й бъде наложена заради изтичането на данни на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.