Последни новини
Home / Архив / Аналите са живи: Делото „Джамбов“ и може ли да се разследва главният прокурор? *

Аналите са живи: Делото „Джамбов“ и може ли да се разследва главният прокурор? *

Defakto.bg
Разгорелите се страсти (в природно жежкия август) покрай предстоящия наесен избор на нов главен прокурор, като че ли оттласнаха друга важна – и актуална – тема. За това как, кога и дали у нас ще бъде осигурено независимо разследване на главния прокурор, ако той  – не дай Боже – прегреши.
А време няма – през октомври работещ вариант на отговор трябва да бъде представен на СЕ, за да не влезе България в черния списък на нарушителите, неизпълняваши решенията на Евросъда в Страсбург. 
Стана ясно – проектът „Кирилов“, пакетирал в едно търсенето на отговорност от главния прокурор и на председателите на върховните съдилища, не решава проблема. След което правосъдният министър даде заявка за питане до Конституционния съд по седем формулирани от него въпроса. Подобни въпроси още не са отправяни, проектът „замръзна“.
Липсващата уредба за независимо разследване срещу главния прокурор – както и да се казва той, бе изрично коментирана и в евроанализа на европейски прокурори, проверили държавното обвинение по линия на ЕС.
Изданието на Съюза на съдиите „Съдебно право“ подхваща този дебат с конкретни примери от аналите (недалечни). Те са от мандата на главния прокурор Никола Филчев. Белязан от едно убийство – на висшия прокурор Николай Колев (дало повод за решението на ЕСПЧ, чието изпълнение все още се чака) и от едно самоубийство – на висшия прокурор Николай Джамбов. Нито едно от двете не стигна до съд. Казусът „Джамбов“ обаче освен разпити на журналисти, роди и и наказателно дело за натиск върху разследващ, в което се оглеждат болни актуални проблеми, именно за възможността за независимо разследване срещу главния прокурор в единната прокуратура, както и за правото на мнение за действията на обвинител №1. Делото е било на доклад на съдия Мирослава Тодорова, тогава от СРС. 
 
В решението по делото “Колеви срещу България” от 5 ноември 2009 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) констатира институционалногарантираната невъзможност за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор в България. Делото е образувано по жалба на Николай Колев, зам.-главен прокурор в периода 1994 г. – 1997 г., а след това прокурор във ВКП,застрелян от неустановен нападател на 28 декември 2002 г. вечерта пред дома си в гр. София. След смъртта му съпругата, синът и дъщеря му изразяват желание да се продължи хода на делото по жалбата и представят допълнителни оплаквания във връзка с неуспешното разследване на убийството.
Делото „Николай Колев“
В решението ЕСПЧ припомня (&194), че върху всяко разследване или неговите резултати трябва да има достатъчен елемент на обществен надзор, за да бъде осигурена отчетност на практика, да бъде запазено общественото доверие в придържането на властите към върховенството на закона и да бъде предотвратена появата на тайни споразумения или търпимост на незаконни действия. Освен това, бързият отговор на властите при разследването на употребата на смъртоносна сила е от съществено значение (вж. McKerr с/у Обединеното кралство, № 28883/95, § 114, ЕСПЧ 2001 III и Ramsahai и други, § 321).
В конкретния случай Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата, съществували по времето, когато Никола Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след приемане на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него (&209).
Поради това, наред с другите нарушения по чл. 5 ЕКПЧОС, ЕСПЧ приема, че е било извършено нарушение и на член 2 от Конвенцията, състоящо се в това, че разследването на убийството на г-н Колев е било неефективно и му е липсвала необходимата независимост;
В решението по делото “Колеви” (&138-152) синтезирано се описват относимите аспекти на правните системи на няколко държави-членки по отношение на съществуващите гаранции за осигуряване на ефективно и независимо разследване на случаи, при които има подозрения срещу висши прокурори (докладът е изготвен въз основа на преглед на правните системи на Хърватия, Кипър, Естония, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Русия, Испания, Швеция, Швейцария, Бивша югославска република Македония и Обединеното кралство).
От ноември 2009 г. досега дебатите за това какви законодателни промени са необходими, за да се гарантира при необходимост провеждането на ефективно и независимо разследване срещу главния прокурор в България, не са стихвали, но десет години по-късно не са довели до изпълнение на осъдителното решение по делото “Колеви”. Дискусията навлезе в нов етап след представените на 14.06.2019 г. от министъра на правосъдието предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс относно процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор (ГП). Професионалните възражения срещу унифицирането на статуса на председателите на върховните съдилища с този на главния прокурор се оснавават освен на същностните различия между организацията на съда и функционалната независимост на съдиите от председателите на съдилищата, за разлика от организационната и функционална зависимост на всички прокурори от главния прокурор, така и на аргументи, извеждани от конкретните констатации за фактическото положение на зависимост в прокуратурата по вертикала и нормативната му основа в решението на ЕСПЧ по делото “Колеви”.
Казусът „Джамбов“ и едно съдебно решение
Припомняме друг случай, който, за разлика от неразкритото убийство на прокурор Николай Колев, достига до съда, защото може да бъде полезен за точното дефиниране на пречките за наказателно разследване на високопоставени прокурори, както и на опасността те да се превърнат в трайна институционална култура. Публикуваните мотиви осветляват не само институционалната невъзможност при съществуващия модел на прокуратурата да се проведе обективно разследване срещу главния прокурор, но и опасността да се стигне до наказателна репресия като институционално отмъщение срещу гражданите, които настояват за такова разследване.
Предистория: На 24 април 2000 г., в мандата на Никола Филчев като главен прокурор, в сградата на ВАС, в кабинета си, е намерен прострелян смъртоносно прокурорът от ВКП Николай Джамбов, двукратно командирован по заповед на главния прокурор във Върховна административна прокуратура. Официално е оповестено от прокуратурата в медиите, че г-н Джамбов се е самоубил със служебния си пистолет, като е оставил предсмъртно писмо. По-рано, същия ден, Николай Джамбов депозира във ВСС писменото си възражение по предложението на главния прокурор Никола Филчев да бъде дисциплинарно наказан. В медиите са отразени две твърдения за част от съдържанието на писмото: първото – “Ако главният прокурор има чест и достойнство, трябва да си подаде оставката”, второто – “Ако в това общество има чест и достойнство, главният прокурор трябва да си подаде оставката.” В медиите прокурор Джамбов е определян като “един от малцината, осмелили се да изразят публично несъгласията си със своя най-висш ръководител.” Цитирани са думите на Джамбов, че причината за несъгласията е: “превратното използване на властта на главния прокурор да командирова прокурори”; “Чак сега се вижда колко може да е опасна концентрацията на еднолична власт, когато липсват механизми за обратен контрол”.
Това разбиране на прокурор Джамбов е отразено в негова жалба, внесена на 2.03.2000 г. във ВСС. На 22.03.2000 г. главният прокурор внася предложение за дисциплинарното му наказание, мотивирано с “неоправдано забавяне, процесуални нарушения и пропуски” при изпълнение на служебните му задължения. В същия период излизат серия интервюта на прокурора във ВКП Спартак Дочев, че “ВСС и Румен Янков (б. ред. тогава председател на ВКС) пречат на прокуратурата.” Николай Джамбов отговаря: “Спартак Дочев настоя да се закълна, че изложението ми до ВСС не е инспирирано от председателя на ВКС Румен Янков.”
Разследването на причините за самоубийството на Николай Джамбов не стига до съд, поради което и обществото не научава съдържанието на предсмъртното писмо. Появяват се медийни публикации, че то е загубено.
В съда обаче е внесен обвинителен акт срещу гражданин за това, че е склонявал следователя по предварителното производство, образувано във връзка със смъртта на Джамбов, да разследва евентуално съпричастие на главния прокурор във връзка с работата на прокурор Джамбов по преписка за приватизацията на “Океански риболов”. Според прокуратурата с деянието си гражданинът склонявал следователя да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването – да води обективно разследване.
Софийският районен съд постановява оправдателна присъда, като приема, че поведението на подс. Пламен Симов  е несъставомерно по чл. 289 НК. Съдът приема за установено, че действително подсъдимият е уличил главния прокурор в извършване на престъпление. Посочва, че ако твърденията на подсъдимия не са верни и ако той е знаел, че набедява невинен човек, биха били налице основания за започване на наказателно преследване срещу подсъдимия за набедяване. Но тези въпроси са останали извън конкретния наказателен процес, доколкото на подсъдимия не е повдигано и предявявано такова обвинение и по делото изобщо не е извършвана проверка дали твърденията за съпричастността на главния прокурор са верни. На следващо място съдът е посочил, че обвинителната теза е изначално неправилна – след като съобщените от подсъдимия факти представляват една от възможните версии, следователят е бил длъжен да я разследва, за да има обективно разследване. Нещо повече – в случай че тази версия е подценена или изобщо изключена, тъкмотова би представлявало липса на обективно, всестранно и пълно разследване, тъй като водещият разследването не е имал право да пренебрегне нито едно обстоятелство и нито една обективно възможна хипотеза. Поради това в заключение Софийският районен съд обосновава, че подсъдимият всъщност не е склонявал следователя към нарушение на служебното му задължение за обективно разследване, а напротив – призовавал го е да извърши тъкмо противното – да изпълни това свое правомощие.
Следователят е Петър Калчев.
Мотивите на съдия Мирослава Тодорова
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по сл. д.№ 500/00г. на СтСлС, по пр.преписка № НСН-195 / 01г. на СРП срещу Пл. Ал. С. за извършени две престъпления по чл.289 НК за това, че на 23.08.2000 г. в гр. София умишлено склонявал длъжностно лице от органите на предварителното производство – следовател П. К. при Столична следствена служба, да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването – да не води обективно разследването по сл. д. № 159/2000 г. на СтСлС, като му се обадил по телефона в СтСлС и заявил, че “трябва да приключи делото по съответния начин”, а именно “като обвини главния прокурор Никола Филчев за самоубийството на прокурор Николай Джамбов, да докаже, че именно главният прокурор е виновен за смъртта на прокурор Джамбов и да иска снемане на имунитета на главния прокурор и търсене на наказателна отговорност от него”; “че делото за смъртта на прокурор Джамбов било много ясно и трябва да приключи с мнение за предаване на съд на главния прокурор, тъй като само той е виновен за неговата смърт, понеже главният прокурор е оказвал огромен натиск върху прокурора Джамбов при решаване на преписката за “Океански риболов” и вследствие на този натиск Джамбов се е самоубил”; “че трябва по този начин да приключи следственото дело и че в противен случай новите управници и новото държавно ръководство ще потърси от следователя П. К. наказателна отговорност и щяло да бъде много жалко един млад и перспективен човек като П. К. да лежи в затвора”; “че П. К. ще изгори като бушон на главния прокурор, ако не разследва по този начин делото за смъртта на прокурора Джамбов”; както и за това, че на 16.10.2000 г. в гр.София умишлено склонявал длъжностно лице от органите на предварителното производство – следовател П. К. при СтСлС да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването – да не води обективно разследването по сл. д. № 159/2000 г. на СтСлС, като му се обадил по телефона в СтСлС и му заявил, че “трябва да приключи делото с мнение за предаване на съд на главния прокурор Никола Филчев, тъй като от това дело вече се интересували в Европа и че е време Филчев да си ходи” .
Обвинението
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата фактическа обстановка и правна квалификация, като посочената в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен начин по делото се доказва, че на 23.08.00 г. и на 16.08.00 г. подсъдимият С. се е обаждал по служебния телефон на св. П. К. и му е казал да приключи делото по определен начин с мнение за предаване на съд на главния прокурор Филчев за смъртта на прокурор Джамбов. Поддържа, че свидетелят в наказателното производство няма право на мнение по въпроса как да се води и да приключи производството, което да изказва в частни разговори. По този начин подсъдимият склонявал орган на предварителното производство да наруши служебното си задължение за обективно разследване, тъй като с тези си действия недопустимо е влияел на вътрешното му убеждение. По отношение на субективната страна прокурорът намира, че и двете деяния са извършени с пряк умисъл. Предлага на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на двете престъпления по чл. 289 от НК, като на същия бъде определено наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в закона размер, като за постигане целите на наказанието не се налагало наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият
Подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че настоящото производство представлява прецедент в наказателното правораздаване, тъй като обвинението се установява от показанията на един единствен свидетел, който е подчинен на прокуратурата и се състои в това, че подсъдимият в телефонен разговор е обвинил главния прокурор за престъпление, след като той като свидетел вече е бил заявил в разпита си много по-сериозни обвинения. Посочва, че делото за приватизацията на “Океански риболов” е пример за висша стопанска престъпност, в резултат на която са останали безработни хиляди хора и над 300 мил. долара били присвоени с помощта на прокурорите. Тези обстоятелства подсъдимият твърди, че е изложил пред следовател П. К. в свидетелските си показания, като е обвинил главния прокурор, че е осуетил наказателното преследване на виновните лица. Поради тези си съображения подсъдимият счита, че делото е правен абсурд, а присъдата на съда щяла да бъде еталон за състоянието на обществото в момента.
Съдът
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Пл. Ал. С. е главен секретар на Моряшкия синдикат “Бургас” от 03.04.1993 г. В качеството си на такъв за периода до 1999 г. той се обръщал към Върховна касационна прокуратура с писма, в които сигнализирал за неправомерно разпореждане с имущество на “Океански риболов” ЕООД, за действия на длъжностни лица по повод управление и разпореждане с това имущество и излагал твърдения за извършени престъпления от ликвидатори и синдици на дружеството.
След смъртта на прокурора от Върховна касационна прокуратура Н. Джамбов подсъдимият С. многократно се обръщал към различни държавни инстанции със свое становище за причините за нейното настъпване, като излагал обстоятелства за връзката между самоубийството на прокурора и приватизацията на “Океански риболов”.
В писмо до министъра на правосъдието, в качеството му на председателстващ заседанията на Висшия съдебен съвет, с вх.№1323/02.05.2000г., с копие до заместник директора на СпСлС Р. Георгиев, подсъдимият изложил обстоятелства, които считал, че са във връзка с разследването на самоубийството на прокурора Джамбов, като посочил, че е задължен да сигнализира за тях. Твърдял, че самоубийството е свързано с оказана принуда от главния прокурор върху прокурора Джамбов по извършваната от него предварителната проверка по незаконни продажби на имущество на „Океански риболов“.
Писмото било публикувано във в. “Труд”, в. “24 часа” и в. “Новинар” на 04.05.2000 г.
В писмо от 5.05.2000 г. до Висшия съдебен съвет подсъдимият, в качеството си на генерален секретар на Моряшкия синдикат, изразил възраженията си, че обстоятелствата, свързани със самоубийството на прокурор Джамбов, се разследват от Столичната следствена служба, а не от Специализираната следствена служба, като сочел, че главният прокурор е заинтересован от хода на разследването.
Във в. “168 часа” от 19-25.05.2000 г. подсъдимият С. дал интервю, излязло под заглавие “Филчев ще е или в затвора, или в лудницата”, в което на въпроса на журналиста “Защо Николай Джамбов би се самоубил заради “Океански риболов”?” подсъдимият С. отговорил, че прокурорът Джамбов е трябвало да се яви във ВСС и “да изобличи Филчев, висшестоящите и да извади хора от изпълнителната власт”. По-нататък в интервюто подсъдимият заявил, че “Филчев е престъпник по чл. 288 НК за осуетяване на наказателно преследване”.
Подсъдимият С. дал пресконференция на 31.08.2000 г., на която съобщил, че е изпратил жалба до ВСС срещу главния прокурор Н. Филчев с искане да му бъде свален имунитетът, за да започне разследване срещу него, тъй като прикривал Иван Костов, Александър Божков и Вилхелм Краус за разграбването на “Океански риболов”. Изявлението му било отразено от пресата – в.”24 часа” – 01.09.2000 г.
Подсъдимият С. бил разпитан по сл. д. №159/00 г. на СтСлС като свидетел в края на месец юни 2000 г. Предварителното производство било образувано по повод смъртта на прокурора от ВКП – Н. Джамбов. Водещ разследването бил св. П. К. В разпита си пред него подсъдимият поддържал, че главният прокурор Н. Филчев е виновен за смъртта на прокурора Джамбов чрез оказания върху него тормоз по повод разследването по преписката “Океански риболов”. Във връзка с това свое твърдение подсъдимият изложил пред св. П. К. обстоятелства, които според него, установявали връзката между самоубийството на Джамбов, приватизацията на “Океански риболов” и намесата на Н. Филчев.
На 23.08.2000 г. подсъдимият се обадил на св. П. К. в СтСлС по служебния му телефон и го попитал как върви разследването. След това му разказал, че се е срещал със съветничка на министър–председателя на Финландия и беседвал с нея на тема “корупция и власт в България”. Подсъдимият С. заявил на св. П. К., че главният прокурор злоупотребява с властта си и че когато бил говорил с Джамбов по този въпрос, той му споменал, че „нещата са дебели” и се решават с голяма власт. Подсъдимият споменал също, че главният прокурор е виновен за смъртта на Джамбов, тъй като му оказвал голям натиск за приключване на преписката за “Океански риболов” и затова посъветвал св. П. К. да приключи делото, като посочи, че главният прокурор е виновен за смъртта на Джамбов. Настоявал, въз основа на материалите по делото, следователят да образува дело срещу Н. Филчев и да поиска свалянето на имунитета му. В противен случай подсъдимият го предупредил, че ще уведоми Европейската комисия да извърши проверка по случая и да осъди виновните и било жалко млад човек като него да изгори като “бушон” на главния прокурор.
След разговора св. П. К. написал докладна записка до ВКП, тъй като тя била наблюдаващата прокуратура по сл. д. 159/00 г.
На 16.10.2000 г. подсъдимият С. отново се обадил по служебния телефон на св. П. К. в СтСлС. Тогава му заявил, че трябва да приключи делото по най-бързия начин и да даде на съд главния прокурор Филчев, защото хората от Европа се интересували от това дело.
На 2.04.2001 г. подсъдимият дал пресконференция, на която съобщил, че прокуратурата иска да го превърне от неудобен свидетел в обвиняем по чл.289 НК. Провеждането на пресконференцията и изявленията на подсъдимия били отразени във в. „Труд” от 3.04.2001 г. В публикацията със заглавие “Ексдепутат обвини прокуратурата в терор” се посочвало, че пред журналистите подсъдимият потвърдил, че се е обаждал по телефона на следователя П. К. и го обвинил в съучастничество.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализ на събраните по делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия С. /частично/, показанията на свидетеля П. К., както и писмените доказателства – публикации от в.”Труд”, в. “24 часа” и в. “Новинар” на 4.05.2000 г.; в.”168 часа”, бр. от 19-25.05.2000 г.; в.”24 часа”, бр. 1.09.2000 г.; в. “Труд” от 3.04.2001 г., писмо от подсъдимия до министъра на правосъдието, в качеството му на председателстващ Висшия съдебен съвет, с вх. №1323/02.05.2000 г., писмо от подсъдимия от 5.05.2000 г. до ВСС, свидетелство за съдимост и характеристика на подсъдимия.
Изводите
При формиране на крайните си изводи съдът не обсъжда приетите по делото като писмени доказателства ксерокопия от вестници, на които не са посочени заглавията на конкретните средства за масово осведомяване, датата и годината на издаване, тъй като не подлежат на индивидуализация. Съдът не обсъжда и писмата на подсъдимия до ВКП, до прокурор Н. Джамбов, до главния прокурор, в които се излагат факти за приватизацията на “Океански риболов”ЕООД, както и постановленията за отказ за образуване на предварително производство, като прие, че те са неотносими към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. (следователят Калчев – б.р.) като последователни, непротиворечиви и убедителни. Относно проведените телефонни разговори с подсъдимия показанията му се потвърждават напълно от обясненията на последния. За съдържанието на тези разговори съдът даде вяра на показанията на св. П. К., като ги обсъди на основата на целия доказателствен материал и прие, че в тази си част те са безпристрастни и представляват истинно отражение на действителността. За да стигне до този си извод, съдът взе предвид на първо място, че св. П. К. се е срещал с подсъдимия С. само по служба във връзка с проведения от него разпит по сл. д. 159/00. Преди това двамата не са се познавали и понастоящем нямат никакви лични отношения помежду си. Св. П. К. разказва пред съда случилото се обективно и последователно, без да показва каквато и да е лична ангажираност със случая. Достоверността на показанията му се потвърждава косвено от обясненията на подсъдимия С., който признава, че в първия телефонен разговор казал на П. К. “да не крие доказателствата, за да не помага на господин Филчев да се измъкне от отговорност”, а втория път му се обадил да го осведоми, че е отнесъл случая до Европейския съд и Европейската комисия. Всъщност обясненията на подсъдимия потвърждават, че св. П. К. предава вярно и добросъвестно съдържанието на двата разговора. Подсъдимият не отрича, че е казал неща, близки по смисъл до инкриминираните изрази. Действително твърди за някои от тях, че не си спомня дали ги е казал или че е вероятно да ги е казал, но същевременно изтъква, че в разпита си пред св. К. е споменал “два пъти по-силни неща” от поддържаните от обвинението. Съдът кредитира показанията на св. П. К. и поради това, че в приложените по делото публикации подсъдимият е употребявал изрази, сходни по смисъл и значение на инкриминираните, като последователно е излагал и поддържал тезата, че главният прокурор е виновен за самоубийството на прокурор Джамбов, тъй като му оказал служебен натиск при разследването на приватизацията на “Океански риболов”, поради което следвало да бъде съден за това.
Съдът намира за житейски убедително обстоятелството, че св. П. К. си спомня с подробности двата телефонни разговора. Обяснимо е притеснението на св. П. К., предизвикано от обажданията на подсъдимия, доколкото, както свидетелят сам заяви пред съда, за единадесетгодишния му трудов стаж на тази длъжност за първи път му се случва свидетел в телефонен разговор да му казва как да приключи дело, а това от своя страна е станало причина да обърне специално внимание на случая. За сериозния психологически ефект, оказан от подсъдимия върху св. П. К., доказателство е и неговата реакция след първото обаждане. Св. П. К. не се обърнал към прекия си административен началник в СтСлС, а написал докладна записка за случая директно до ВКП, тъй като преценил, че въпросът е от най-висока компетентност.
Съдът, като взе предвид, че обясненията на подсъдимия освен важен източник на доказателства са и средство за защита, не даде вяра на обясненията му, че не е казвал в телефонен разговор със следователя П. К. по какъв начин да приключи сл. д. № 159/00 г. Съдът намира, че в тази им част обясненията са изолирани от останалите доказателства по делото и се опровергават от показанията на свидетеля К., поради което прие, че са защитна версия, която не представлява достоверна картина на случилото се.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Пл. Ал. С. (Пламен Симов – б.р.) не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 289 НК.
Несъмнено се установява по делото, че подсъдимият в телефонен разговор на 23.08.2000 г. със св. П. К., следовател в СтСлС, му казал, че трябва да приключи делото по определен начин, като обвини главния прокурор Никола Филчев за самоубийството на прокурор Николай Джамбов, тъй като той бил виновен за смъртта на прокурор Джамбов, и да иска снемане на имунитета на главния прокурор за търсене на наказателна отговорност от него, тъй като е оказвал голям натиск върху прокурора Джамбов при решаване на преписката за “Океански риболов”, а вследствие на този натиск Джамбов се самоубил. В същия разговор подсъдимият го предупредил, че трябва по този начин да приключи следственото дело, защото в противен случай ще бъде извършена проверка от Европейската комисия и ще бъде потърсена от П. К. наказателна отговорност и щяло да бъде много жалко един млад човек като П. К. да лежи в затвора и да изгори като „бушон на главния прокурор”.
Категорично се установява също така, че на 16.10.2000 г. подсъдимият С. във втори телефонен разговор със св. П. К. му заявил, че трябва да приключи по най-бързия начин делото с мнение за предаване на съд на главния прокурор Никола Филчев, защото от това дело вече се интересували в Европа.
Защо няма натиск?
С тези си деяния подсъдимият обаче не е осъществил от обективна страна на два пъти състава на престъплението по чл. 289 НК. Съдът достигна до този извод, като взе предвид следното:
Престъплението по чл.289 от НК се изразява в склоняване на правосъден орган към нарушаване на служебни задължения във връзка с правораздаването.
Непосредственият обект на това престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдието. В обхвата на този вид обществени отношения несъмнено се включва и защитата на правото на органите от правосъдната система да изискват да им бъдат създадени нормални фактически и юридически условия за изпълнение на възложените им правораздавателни функции.
За да е налице склоняване, следва деецът да е изразил убеждение, което е от такова естество, че да е годно да мотивира съответното длъжностно лице към правонарушение, изразяващо се в извършване на нарушение на служебно задължение, свързано с правораздаването. Убеждението трябва да е сериозно и съобразно съвременните обществени критерии да е годно да мотивира длъжностното лице за точно определено действие.
Във връзка с това е необходимо да бъде направено отграничение между свободното изразяване на мнение като конституционно гарантирано право на всеки български гражданин и изпълнителното деяние по чл. 289 НК. Мнението става съставомерно, когато е изразено чрез психическо въздействие върху орган с правосъдна функция за мотивирането му да извърши правонарушение по служба, свързано с изпълнението на тази функция.
В настоящия случай подсъдимият е обвинен, че е склонявал следовател да наруши свое служебно задължение, свързано с правораздаването, като му е казал инкриминираните изрази, а именно – да води обективно разследване.
Задълженията на орган на досъдебното производство във връзка с правораздаването обезпечават постигането на законоустановената основна задача на досъдебната фаза на наказателния процес – да се разследват извършени престъпления. Осъществяването на тази задача се постига чрез съблюдаване на принципите и процедурите по НПК, които осигуряват правилния ход на процеса.
Следователно, нарушаването на служебни задължения, свързани с правораздаването, на процесуална плоскост означава допускане на такива процесуални нарушения, които осуетяват постигането на целите на правосъдието в този стадий на наказаталното производство – да се установят правилно всички факти, свързани с престъплението и неговото авторство, и да се съберат всички относими към тези въпроси доказателства по предвидения в НПК ред.
Воденето на обективно разследване действително е служебно задължение на всеки орган, осъществяващ наказателно правораздаване в пределите на неговата компетентност. То се изразява в установяване и изследване на всички относими обстоятелства по делото и всички възможни версии.
По делото несъмнено се изяснява, че подсъдимият е поддържал и публично е защитавал не само в рамките на настоящия процес теза, която е уличавала главния прокурор Филчев в престъпления. По сл. д. №159/00 г. на СтСлС подсъдимият като свидетел в разпита си отново е споделил становището си пред следователя – св. П. К. По-късно по телефона на два пъти подсъдимият за пореден път е изразил мнението си за главния прокурор, за връзката му със смъртта на прокурора Джамбов и обстоятелствата по преписката за “Океански риболов”.
Становището на подсъдимия по този въпрос съдържа твърдения, субективна оценка на факти и негативни прогнози за бъдещото професионално и житейско развитие на св. П. К. Изложено е назидателно, в императивна форма, като подсъдимият е целял да убеди следователя, че поддържаната от него – подсъдимия – теза е правилна, за да мотивира следователят да я възприеме.
Както вече беше отбелязано, мнението, ако не е насочено към накърняване честта и достойнството на личността или към склоняване на някого да извърши престъпление или друго правонарушение, не може да бъде престъпление, а представлява упражняване на гарантирано от Конституцията на Република България право. Съгласно чл. 39, ал. 1 Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово.
В случая е видно, че с изразеното по този начин мнение подсъдимият уличава главния прокурор в извършване на престъпление. Ако твърденията на подсъдимия не са верни и ако той е знаел, че набедява невинен човек, биха били налице основания за започване на наказателно преследване срещу подсъдимия за набедяване. Тези въпроси обаче стоят извън рамките на настоящия наказателен процес, доколкото на подсъдимия не е повдигано и предявявано такова обвинение и по делото изобщо не е извършвана преценка на достоверността на твърденията му.
Същевременно, както сам св. П. К. заявява, изложените от подсъдимия факти представляват една от възможните версии по сл. д. № 159/00 г., която като следовател е бил длъжен да разследва, за да има обективно разследване, а не обратното.Свидетелят твърди, че е възприел казаното от подсъдимия в разпита му като свидетел като “една версия”, поради което обърнал внимание на наведените от него факти във връзка с изясняването на обстоятелствата и причините за смъртта на прокурора Джамбов. Ако следователят П. К. не беше изследвал тази версия, това би довело до липса на обективно, всестранно и пълно разследване, тъй като той – като водещ разследването – не е имал право да пренебрегне нито едно обстоятелство и нито една обективно възможна хипотеза.
На следващо място, въпреки че на подсъдимия не е повдигано такова обвинение, следва да се отбележи, че изразеното от него мнение не би могло да означава и склоняване на следовател да направи оценка на доказателствения материал не по вътрешно убеждение. Всички страни и участници в процеса, публиката и журналистите могат да изразяват своите впечатления и мнения по хода на процеса и фактите, които подлежат на установяване, стига това да става в допустима от закона форма. Правото на мнение и свободното му изразяване не може да бъде ограничавано под претекст, че то би повлияло на хода на разследването или на вътрешното убеждение на правораздавателните органи. Съгласно чл. 16, ал. 1 НПК тези органи са длъжни да вземат решенията си единствено и само въз основа на закона и доказателствата по делото, без да се влияят от становища и факти извън процеса. За постигане на тази цел обаче е обективно невъзможно органите да бъдат поставени в среда, напълно изолирана от обществото и от всякакви човешки влияния.
Естествено, следва да се подчертае, че е обществено неприемливо граждани да безпокоят разследващите органи по телефона или по друг извънпроцесуален начин, като им говорят за делото. Това им поведение обаче, въпреки че е укоримо, е несъставомерно, ако не насочва съответния орган към конкретно нарушаване на служебните му задължения.
На основата на така изложените съображения съдът намира за установено, че подсъдимият като гражданин е искал от следовател по дело за самоубийство, по което вече е бил разпитан като свидетел, да обвини определено лице за склоняване към самоубийство, тъй като според него такава е била обективната истина. Подсъдимият е бил убеден, че само при такова развитие на делото разследването би било обективно.
Тези факти са достатъчни за да се приеме, че подсъдимият всъщност не е склонявал св. П. К. към нарушение на служебното му задължение за обективно разследване, а го е призовавал да извърши тъкмо обратното – да изпълни това свое задължение, като възприеме неговата теза, защото, според подсъдимия, тя е била вярната.Същественото в случая е именно обстоятелството, че подсъдимият С. е казал на св. К. да приключи делото по определен начин, защото е твърдял, че това е истината. Деянието му щеше да бъде съставомерно по чл.289 НК, ако подсъдимият искаше от свидетеля да приключи делото по определен начин, считайки, че този изход не отговаря на истината.
Несполучливо избраната от подсъдимия форма на изява на становището му е внесла разбираем психически дискомфорт в работата на св. П. К., но сама по себе си не може да направи деянието му съставомерно по чл. 289 НК
Поради изложеното съдът прие, че подсъдимият С. на 23.08.2000 г. и на 16.10.2000 г. от обективна страна не е склонявал длъжностно лице от органите на предварителното производство – следователя П. К. при СтСлС, да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, а именно – да не води обективно разследването по сл. д. №159/00 г. на СтСлС, поради което и на основание чл. 302 от НПК го призна за невинен и го оправда по повдигнатите му обвинения по чл.289 от НК.
 * Източник: Съдебно право
 Заглавията са на Де факто
На снимката горе е Николай Джамбов

About De Fakto

Проверете също

Съдия Джон Тунхайм: Изборът измежду един кандидат за главен прокурор е проблемен, няма истинско състезание

Общият ВСС прави съдиите зависими от прокурорите, а политическата квота – от влиянието на управляващите …

Над 60 съдии от страната поискаха публично извинение от Данаил Кирилов и дисциплинарно дело срещу Иван Гешев

Поводът са недопустимото поведение на двамата спрямо членове на ВСС и заплахите срещу Атанаска Дишева …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.