Последни новини
Home / Законът / Защо Съдът по човешките права в Страсбург осъди Русия за смъртта на Сергей Магнитски (подробности)

Защо Съдът по човешките права в Страсбург осъди Русия за смъртта на Сергей Магнитски (подробности)

Defakto.bg

 С огласено решение по делото Магнитски и други срещу Русия (жалби № № 32631/09 и 53799/12) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи,  че Русия е извършила множество нарушения на основни човешки права на покойния руски одитор Сергей Магнитски — на правото му на живот (чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ, Конвенцията), на правото му на свобода от нечовешко и унизително отношение (чл. 3 от Конвенцията), на правото му на свобода и сигурност (чл. 5 § 3 от Конвенцията), както и на правото му на справедлив процес и презумпцията за невинност (чл. 6 §§ 1 и 2).

След официалното съобщение за решението,  пресцентърът на БХК  изпрати до пресата подробности за случая „Магнитски“ и  акта на съда.

Публикуваме съобщението изцяло.

Историята

Сергей Магнитски бе служител на руската правна и одиторска кантора „Файърстоун Дънкан“, собственост на американски гражданин. През 2007 г. той разкри мащабна схема за отклоняване на бюджетни средства посредством незаконно възстановяване на данъци, организирана от руски държавни служители. Впоследствие властите обвиниха Магнитски, че той е създал схемата, след което той бе задържан, държан в лоши условия в следствен арест без медицинска помощ, където в крайна сметка умира през ноември 2009 г.

През 2006 г. три руски компании, собственост на едно дружество-майка, на които „Файърстоун Дънкан“ предоставяли правни и одиторски услуги, са реализирали значителна печалба от 5,4 млрд. рубли (около 230 млн. щатски долара). През май 2007 г. министерството на вътрешните работи образувало досъдебно производство за укриване на данъци от страна на друго, четвърто дружество, също клиент на „Файърстоун Дънкан“. При изземане на документи, свързани с това дружество, от офисите на одиторската фирма обаче били иззети документи и за другите три. През октомври същата година трите компании получили писмо от външно дружество, което отправяло към тях претенции, като от писмото между другото ставало ясно, че собствеността на тези три компании е била наскоро прехвърлена. Знаейки, че тримата им клиенти никога не са имали отношения с тази външна компания, Сергей Магнитски извършил проверка и установил, че собствеността на трите компании е била прехвърлена без знанието на дружеството-майка. Дружеството-майка подало жалба до прокуратурата, но образуване на досъдебно производство било отказано. Междувременно новите управители на трите доскоро дъщерни дружества, твърдейки, че през 2006 г. не били реализирали никаква печалба, поискали държавата да им възстанови данъците в общ размер от 5,3 млрд. рубли (около 147 млн. евро). Връщането на сумите било одобрено от руските данъчни власти и били преведени по сметките им в една и съща банка. В първата четвърт на 2008 г. сумите били прехвърлени от сметките на трите дружества по сметките на множество трети лица в различни други московски банки, а скоро след това банката, която обслужва трите дружества, започнала процедура по ликвидацията си. Това било последвано от инцидент, при който ванът, превозващ документите за финансовите операции на тези три дружества, катастрофирал и експлодирал, унищожавайки всички документи. Междувременно руските съдилища отхвърлили исковете за връщане на контрола над трите присвоени дружества на дружеството -майка, но прокуратурата образувала досъдебно производство.

От „Файърстоун Дънкан“ се запознали с пълните детайли за възстановените данъци на доскорошните им клиенти, като Сергей Магнитски заключил, че събитията са свързани и става въпрос за престъпна схема за присвояване на платените на държавата данъци от печалбата на дружествата. В резултат на това дружеството-майка чрез „Файърстоун Дънкан“ подало нови жалби до прокуратурата, посочвайки отговорните лица и по-конкретно двама разследващи от Министерството на вътрешните работи. През юли 2008 г. събраната информация била огласена от Магнитски публично пред медии.

Два дни след интервютата на Магнитски за медиите прокуратурата обединила четири досъдебни производства за укриване на данъци от търговски дружества, най-старото от които висящо от 2004 г., за да направи извода, че е налице организирана престъпна група. Като установила, че Магнитски отговарял за одиторските услуги по два от случаите, го привлякла като обвиняем. Той бил арестуван през ноември, а апартаментът му претърсен. Един от свидетелите по образуваните досъдебни производства посочил конкретно Магнитски като лице, с което бил в контакт за намирането на лица с увреждания, които да бъдат фиктивно назначавани с оглед на данъчни облекчения в дружествата. Магнитски бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тази мярка била удължавана няколко пъти. През това време Магнитски многократно се оплаквал от нечовешките условия в ареста и лошото си здравословно състояние. Медик към затвора, където бил задържан, го прегледал и насочил към консултация с хирург. Тогава Магнитски бил преместен в друг арест без достъп до медицинска грижа. В резултат на тежко влошеното му здраве било назначено ново преместване в арест, където има възможност за полагане на медицински грижи, но прехвърлянето било забавено с няколко часа. Според доклада на медицинското лице, по време на прегледа на 16 октомври 2009 г. Магнитски се държал агресивно и бил овладян с белезници и палка. Бил повикан екип по спешна психиатрична помощ, но докато екипът пристигне Магнитски починал. Проведеното разследване за смъртта му не намерило виновни.

През 2013 г. Магнитски бил намерен за виновен в укриване на данъци.

По делото пред ЕСПЧ подадените жалби са от Магнитски относно условията в ареста, както и от майка му, относно смъртта му.  След смъртта му по подадената от него жалба встъпва и съпругата му като негова наследница.

Решението

ЕСПЧ установява нарушение на правото на живот на Магнитски по чл. 2 от ЕКПЧ. По-конкретно нарушенията на руските власти се отнасят до непредоставянето на медицински грижи на Магнитски, включително това, че не са му разрешили да се консултира с хирург, както и това, че е преместен в част от задържането си в арест без достъп до каквито и да е медицински грижи. Съдът отбелязва още, че руските власти не са дали каквото и да е обяснение за забавянето на достъпа до медицинска грижа за Магнитски в деня на смъртта му. По отношение на разследването на смъртта му ЕСПЧ отбелязва, че то било образувано осем дни след смъртта му и доказателствата били навременно съхранени, но въпреки това проведената аутопсия била непълна, а записите от видеокамерите в ареста, където починал, били набавени чак две години след смъртта му. Решението за прекратяване на разследването през 2013 г. пък било повърхностно и в мотивите липсвали доводи за важни ключови въпроси. Освен това към онзи момент наказателното преследване за едно от потенциално отговорните лица било погасено по давност, което Съдът приема за показателно за липсата на ефективност на разследването.

По отношение на нечовешкото и унизително отнасяне към Магнитски ЕСПЧ намира нарушение поради нечовешките условия в следствените арести, в които е настаняван, както и употребата спрямо него на помощни средства — белезници и палка — в деня на смъртта му. По отношение на условията ЕСПЧ се осланя изцяло на подадената от жалбоподателите информация поради това, че руските власти са унищожили всички записи, удостоверяващи условията на настаняване на Магнитски към момента на смъртта му, поради изтекла давност на задължението за съхраняването им. Поради невъзможността на руското правителство да подкрепи с каквито и да е доказателства твърденията си, че условията на настаняване на Магнитски не са били нечовешки, ЕСПЧ установява нарушение. По отношение на отнасянето към Магнитски от властите в деня на смъртта му ЕСПЧ намира, че данните за следи по тялото му съвпадат с версията на жалбоподателите за побой над него непосредствено преди смъртта му, поради което Съдът намира, че е налице презумпция за достоверност на тази версия на фактите. Съгласно решението, разследването за смъртта на Магнитски е заобиколило въпроса с упражненото над него насилие, включително разминаване между показанията на единия от надзирателите, който твърди, че е била използвана палка, и изводите на разследващите, които не установяват да е била използвана. Нещо повече — разследването заключава, че Магнитски сам си е причинил нараняванията, без който и да е от свидетелите да е твърдял подобно нещо. Поради това ЕСПЧ намира, че разследването не е било пълно и ефективно.

ЕСПЧ намира нарушение и на правото на свобода и сигурност. Съгласно решението задържането под стража на Магнитски за период от малко по-малко от година изисква много сериозни основания. Руското правителство е посочило като такива сериозността на престъплението, във връзка с което е разследван, опасността да се укрие, както и възможността му да влияе на свидетели. ЕСПЧ не намира тези основания за достатъчно тежки, за да обосноват толкова продължително задържане. По отношение на получената от Магнитски виза Съдът отбелязва, че ако тази причина е била легитимна в началото на ареста му, с течение на времето тя е ставала все по-малко относима. По отношение на риска от влияние върху свидетелите ЕСПЧ отбелязва, че националните съдилища е трябвало да вземат предвид характера на задържания, както и напредъка на разследването или съдебното производство. Съдът намира, че руските власти са обърнали презумпцията в полза на освобождаването, произнасяйки се, че Магнитски трябва да продължи да бъде в ареста при липса на нова информация, даваща основание да бъде освободен.

По отношение на правото на справедлив процес в контекста на осъдителната присъда спрямо Магнитски след смъртта му ЕСПЧ отбелязва, че наказателното производство трябва да се основава на състезателност, а подсъдимите да имат право да се явят на съд. Процесът срещу починало лице очевидно противоречи на този принцип. Наказателно производство след смъртта е допустимо, произнася се Съдът, когато се отнася до възможността за реабилитация на лицето. В този смисъл е и практиката на руския конституционен съд. Всяко съдебно производство след смъртта трябва да е от характер такъв, че да не допуска възможността за осъдителна присъда след смъртта на едно лице, чиято вина не е установена приживе от съда. Наказателната отговорност, произнася се ЕСПЧ, не може да надживее извършителя на престъплението — правило, служещо като гаранция за презумпцията за невинност.

Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение в размер на 34 000 евро.

About De Fakto

Проверете също

„Цензът“ за митничарите – да не са обвиняеми и подсъдими, е противоконституционен, реши КС

Въведеното в края на 2018 г. ново изискване към митническите служители – да не са …

Втора комисия обяви Иван Гешев за „годен“ за главен прокурор. Той пък цитира Румен Янков и Венецианската комисия

Прокурорската етична комисия все пак зададе два въпроса на единствения кандидат Спрямо кандидата за главен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.