Последни новини
Home / Актуално / Секс скандалите – като средство за саморазправа с непокорните – случаят на известната азербайджанска журналистка Хадиджа Исмаилова

Секс скандалите – като средство за саморазправа с непокорните – случаят на известната азербайджанска журналистка Хадиджа Исмаилова

Defakto.bg

Предупреждение! Асоциациите, които ще пробуди публикацията за решението на Съда по човешките права в Страсбург по делото на Хадиджа Исмаилова срещу Азербайджан, са съвършено „погрешни“.   Такива неща в България не се случват – държавата ни е правова, журналистите имат свободно мнение, властта и корпорациите не оказват натиск, конкуренцията не злоупотребява цинично, а прокуратурата е стожер на законноста.

Камера в спалнята, заплашително писмо, публично унижение на разследващ журналист, жълт вестникарски хор в защита на морала

Жалбоподателката е разследващ журналист в радио „Азадлик“ (азербайджанската секция на радио „Свободна Европа“/радио „Свобода“). Автор е на множество публикации, уличаващи в корупция високопоставени длъжностни лица в Азербайджан. Лауреат е на редица журналистически награди.

През 2012 г., след публикуването на статии и репортажи за корупционни практики, в които е замесено семейството на президента на Азербайджан, срещу нея били отправени редица заплахи, включително писмо с приложени скрийншотове от видеоматериал, заснет със скрита камера в спалнята й и показващ сексуален акт с тогавашния й приятел. Анонимният автор на писмото я предупреждавал, че ако не престане, ще бъде опозорена. Същите снимки били изпратени на два опозиционни вестника, които не ги публикували.

Жалбоподателката направила публично изявление, че не възнамерява да преустановява журналистическата си дейност и няма да бъде принудена да замълчи. Внесла жалба в прокуратурата и поискала мерки за защита.

Няколко дни по-късно проправителственият вестник Yeni Azərbaycan публикувал статия, в която жалбоподателката била обвинена в непрофесионализъм, антиправителствен уклон и неморално поведение. Според статията журналистката прекарвала голяма част от времето си по барове, среднощни партита и „оргии“. Статията била препубликувана в още един вестник.

На следващия ден в уебсайт с името на опозиционна партия, бил публикуван видеоматериал, на който жалбоподателката правела секс с приятеля си. Въпросната партия отрекла да има нещо общо с уебсайта и заклеймила анонимното деяние.

Веднага след това вестник Səs публикувал статия, в която видеоматериалът бил цитиран като пример за множеството „секс скандали“, в които били замесени представители на опозицията. Скоро след това в нова статия същият вестник обвинил журналистката в неморално поведение и загатнал, че скандалът с видеото бил скалъпен от самата нея и нейни приятели от опозицията. Последвали нови публикации с подобно съдържание.

В друг анонимен сайт бил публикуван видеоматериал, показващ сексуален акт с жена, която приличала на жалбоподателката, внушавайки, че това е тя. Няколко месеца по-късно бил публикуван друг материал с интимно съдържание, в който жалбоподателката действително била заснета със скрита камера в спалнята й.

С помощта на приятели жалбоподателката открила в апартамента си няколко скрити камери, втора телефонна линия и кабели за предаване на данни.

Било образувано наказателно производство. Многобройните жалби на жалбоподателката до прокуратурата и опитите й да заведе съдебен иск за вреди от бездействието останали без последствие.

В публично изявление журналистката обвинила прокуратурата, че бездейства и я лишава от достъп до разследването. Тя внесла и официална жалба до Главна прокуратура, в която посочвала, че прокуратурата не извършва дори най-простите и очевидни действия по разследване.

Прокурорите са обидени и отвръщат на удара

На 26 април 2012 г. Главна прокуратура и градската прокуратура на Баку публикували съвместно изявление относно напредъка на разследването, в което обвинявали жалбоподателката и адвоката й в разпространяване на невярна информация за разследването и в опит за създаване на негативно обществено мнение за разследването. Съобщението изброявало предприетите от прокуратурата действия до момента, като посочвало точния адрес на жалбоподателката, името на наемодателя й, срока на наемния договор, имената на лицата, на които жалбоподателката впоследствие била преотдала жилището, а също и финансовите им отношения. Били посочени и имената на разпитаните лица и професиите или отношенията им с жалбоподателката, в това число на мъжа, с когото имала връзка, сестра й, брат й и приятелите и колегите, посещавали апартамента – общо 15 човека.

Жалбоподателката подала иск срещу прокуратурата, като твърдяла, че разкриването на подробности от личния й живот в доклада за напредъка на разследването било част от кампанията срещу нея, наред с видеоматериалите и статиите, и представлявало неоправдана намеса в личния й живот. Съдът отхвърлил иска, като приел, че целта на доклада била да се предотврати създаването на негативно обществено мнение за разследващите органи вследствие на публичните изявления на жалбоподателката, а оповестената информация била „от общ характер“.

През 2014 и 2015 г. срещу жалбоподателката са повдигнати обвинения за склоняване към самоубийство на бивш колега, незаконна икономическа дейност, присвояване, укриване на данъци и злоупотреба с власт в периода, в който изпълнявала длъжността директор на радиото. Тя е задържана под стража и впоследствие е осъдена на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Тези обстоятелства, срещнали широк международен отзвук, са предмет на отделна жалба до ЕСПЧ (номер 30778/15), която е комуникирана на правителството.

Решението на ЕСПЧ

Нарушение на позитивните задължения на властите да защитят журналистката от посегателствата срещу личния й живот

Съдът намира нарушение на чл. 8 ЕКПЧ заради неизпълнението на позитивните задължения на правителството да защити жалбоподателката от изключително сериозни посегателства срещу личния й живот и неприкосновеността на дома й.

Кой е интелектуалният автор на унижението?

Относно евентуалното пряко участие на държавни служители в действията срещу жалбоподателката и ангажирането на негативните задължения на държавата за ненамеса в личния живот на гражданите, Съдът приема, че тези аргументи се основават или на косвени доказателства, или на твърдения, чието доказване изисква допълнително разследване. Макар и да е наясно с доказателствените трудности, пред които е изправена жалбоподателката, от наличните материали не е възможно да се установи с изисквания стандарт на доказване, а именно „извън всякакво разумно съмнение“, че намесата е извършена от държавата. При все това Съдът не изключва такова участие, като се има предвид внимателното планиране и изпълнение на тайното наблюдение и контекста, в което е извършено.

При оценката на позитивните задължения на държавата Съдът отбелязва, че посегателствата са сериозни и засягат човешкото достойнство – проникване в жилището, тайно заснемане на най-интимните аспекти от личния живот и публикуване на материалите, писмо със заплахи за публично унижение. Освен това жалбоподателката е известен журналист и е вероятно намесата да има за цел тя да бъде принудена да млъкне. При това положение властите са имали задължение да предприемат ефективни мерки за идентифицирането и подвеждането под отговорност на извършителите. В случая е било от решаващо значение властите да разследват дали заплахите са били свързани с професионалната дейност на жалбоподателката, която е била известна единствено с дейността си на разследващ журналист. Липсата на такава връзка може да се установи единствено чрез ефективно разследване.

По всичко изглежда, че действията срещу жалбоподателката са резултат на внимателно планирана и изпълнена операция, изискваща координираните усилия на няколко лица.  Заплашителното писмо е изпратено от Москва, оборудването е инсталирано в дома на жалбоподателката предварително от повече от едно лице, създаден е сайт с подвеждащо име, публикувани са множество статии приблизително по същото време, в което е поставен и видеоматериалът. Аргументите на жалбоподателката за участие на държавни служители в престъплението са силни и не могат да бъдат отхвърлени на пръв поглед като явно необосновани, поради което е трябвало да бъдат проверени. Правителството не е предоставило почти никакви документи от разследването и не е дало никакво обяснение за пропуска. При това положение Съдът не може да оцени съдържанието и обема на проведеното разследване. Разпитът на телефонния техник по поставянето на втора телефонна линия е бил от ключово значение за установяването на поръчителя („интелектуалния автор“) на престъплението, както и дали държавни служители са разпоредили техническата операция.  Протокол от такъв разпит обаче липсва. Няма информация и да е направен опит за установяване на самоличността на собствениците или операторите на сайтовете, публикували видеозаписите. Въз основа на изложеното и на необичайната продължителност на разследването ЕСПЧ приема, че властите не са изпълнили позитивното си задължение по чл. 8 ЕКПЧ да осигурят достатъчна защита на личния живот на жалбоподателката.

Вижте колко знаем за вас!

Съдът намира нарушение на чл. 8 и заради публикуваните от разследващите органи лични данни на жалбоподателката и трети лица в доклада за напредъка на разследването. Властите са посочили адреса на Исмаилова, името и професията на партньора й, имената на наемодателя й, на членове на семейството й, на нейни приятели и колеги и на лицата, на които тя е преотдала апартамента. Цялата тази информация е била придобита в хода на разследването. Дори да се остави настрана въпросът доколко намесата е законна, правителството не успява да обоснове наличието на легитимна цел, нито на необходимост от нея. Информирането на обществеността е можело да стане без разкриването на чувствителна лична информация. Правителството не обяснява каква легитимна цел може да има публикуването на адреса и самоличността на партньора на лице, което е било незаконно филмирано по време на интимен акт и което впоследствие е било заплашвано с публикуване на записа. Вместо да защитят жалбоподателката срещу вече извършеното посегателство срещу интимния й живот, властите са извършили ново посегателство.

Нарушение на свободата на изразяване

Съдът намира нарушение и на чл. 10 от ЕКПЧ. Той припомня, че властите са длъжни да създадат ефективна система за защита на журналистите и благоприятна среда за участие в обществения дебат на всяко лице, което да може без страх да изрази своето мнение и идеи, дори и те да противоречат на тези на властите или на преобладаващото обществено мнение и дори и те да дразнят или шокират.  Намесата в свободата на изразяване може да има смразяващ ефект върху упражняването й, и това е особено вярно, когато са извършени тежки престъпления срещу журналисти. Затова е особено важно властите да проверят дали има връзка между престъплението и професионалната дейност на журналиста. Съдът отбелязва, че редица международни и неправителствени организации съобщават за физически нападения и други форми на преследване на журналисти в Азербайджан и за климат на безнаказаност. Такава обстановка може да породи тежък смразяващ ефект върху свободата на словото. В случая на жалбоподателката посегателствата срещу нея са били очевидно свързани с професионалната й дейност и от делото не е видно да е налице друг правдоподобен мотив. Тя самата се е опасявала, че е жертва на координирана кампания в отговор на журналистическата й работа, и многократно е съобщавала това на властите. Въз основа на докладите за състоянието на свободата на словото в страната и конкретните обстоятелства по делото Съдът намира, че заплахата от публично унижение и тежките посегателства срещу интимния живот на жалбоподателката вероятно са били свързани с дейността й на журналист и властите е следвало да проверят наличието на такава връзка при разследването.

Вместо това, разследването е било съпътствано от сериозни забавяния и пропуски, проправителствени вестници са публикували унизителни статии за жалбоподателката, а самите разследващи органи на свой ред са публикували лична информация за нея, което допълнително я е злепоставило. Всичко това не съответства на духа на среда, която защитава журналистите, обобщава съдът. (ДеФакто).

About De Fakto

Проверете също

Комитетът на министрите на СЕ: Трябват нови законови предложения или конституционни промени за ефективно разследване на главния прокурор

Венецианската комисия препоръча „независим“ прокурор да разследва Обвинител № 1 Министерският съвет се събира на …

Кирилов покани Полфрийман в Министерството на правосъдието, ще общуват редовно занапред

След като на 27 ноември проведоха бърз уличен дебат за правата на човека, днес правосъдният …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.