Последни новини
Home / Законът / Апелативна прокуратура – София посрещна магистрати от Европейския съюз, те питат за делото „Нешков срещу България“

Апелативна прокуратура – София посрещна магистрати от Европейския съюз, те питат за делото „Нешков срещу България“

Defakto.bg

Апелативна прокуратура – София  посрещна магистрати от Европейския съюз, в рамките на Програмата за обмен на мрежа за съдебно обучение, съобщи държавното обвинение.

Магистрати от  Германия, Холандия, Полша и Белгия са приветствани от  Албена Вутова, и.ф. административен ръководител на САП, която ги е запознала със структурата на прокуратурата в България, нейните правомощия и компетентност.  Както и на  спецификата на района на Софийската апелативна прокуратура и видовете престъпления, извършвани на нейната територия.  Заместник апелативен прокурор Красимира Филипова е запознала  гостите с особеностите на въззивните производства в България и организацията на работата в САП, с оглед нейната компетентност. Прокурор  Иванка Трифонова  е обяснила  механизма за изпълнение на съдебните поръчки, както и Европейската заповед за разследване по наказателни дела.  Обърнато е вничмание и на съвместните екипи за разследване, в това число със съдействието на Eurojust.

Гостите са били запознати и с   Унифицирана информационна система (УИС) и възможностите, които тя предоставя. Освен случайното разпределение на делата, използваният програмен продукт улеснява измерването на натовареността, предоставя информация за срочността и статуса на прокурорските преписки, както и статистически данни, необходими за атестирането на магистратите.  Представителят на Националния институт на правосъдието Станимир Керемидчиев е подчертал  успешното сътрудничество през годините със САП, в рамките на програмата за обмен на Европейската мрежа за съдебно обучение.

По време на работната среща прокурорите от Апелативна прокуратура – София са отговаряли на въпроси на колегите си от чужбина.  Сред тях са  били и въпросите, свързани с  конституиране на частния обвинител, промените в Наказателно-процесуалния кодекс относно разследвания на дела, свързани с корупция по високите етажи на властта. Както и за реформите, предприети за преодоляване на пренаселеността в българските затвори и изпълнението на пилотното решение на съда в Страсбург по делото „Нешков и други срещу България“, общо петима осъдени на лишаване от свобода.

От съобщението не става ясно какви са били отговорите на българските прокурори по повод това дело, а интересът не е случаен.  През 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) „замрази “ разглеждането на всички висящи жалби срещу България, в които жалбоподателите се оплакват от лошите условия на задържане и в затворите. Условието бе  правителството да предпиреме незабавно „съответни мерки в национален мащаб“ до приемането на пилотно решение по делото на Нешков и други срещу България, общо петима лишени от свобода.  Ако  България бе предприела генерални мерки, които да осигурят адекватно разглеждане на оплакванията у нас, спирането на българските жалби би означавало тяхното връщане обратно. Подобна стъпка Евросъдът бе предприемал след пилотното решение по делото Тореджани срещу Италия, което също бе по повод на условията в затворите на Италия. В изпъление на препоръките на съда италианската държава прие генерални мерки – промени в законодателството, административни мерки по подобряване на условията, както и създаване на ефективен вътрешноправен механизъм за обезщетяване.

  През 2015 г. Съдът обяви пилотното решение срещу България, уважи жалбите,   осъди държавата,  и констатира,  че  лошите материални условия са системен проблем в  България. Отправи и множество препоръки.  Съдът препоръча и незабавни мащабни ремонтни дейности на съществуващите места за лишаване от свобода или замяната им с нови такива, тъй като всички нарушения засягат повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната.  „Те не са  следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение“, заяви съдът.

Властите започнаха битка с условията в затворите и арестите,  има и  отделни случаи на добри промени. Очевидно обаче битката е  неравна,  жалбите до съда в Страсбург не спряха. А миналата година, четирима затворници, осъдени за едни от най-тежките убийства в България през последните години, осъдиха държавата в Съда по човешките права отново заради лошите условия в затвора.  Това са Лазар Колев, който бе осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров (Кумановския убиец) с доживотна присъда, Илиан Михайлов (доживотна присъда за подбудителство към убийството на втория съпруг на майка му) и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

 

About De Fakto

Проверете също

„Отворено общество“ обяви конкурс за студентски реферати по правозащитна тема за правата на човека и гражданина

  Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ организира конкурс за студентски реферати …

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.