Последни новини
Home / Законът / Еврокомисията с нов иск срещу Полша в Съда на ЕС заради съдийската независимост

Еврокомисията с нов иск срещу Полша в Съда на ЕС заради съдийската независимост

Defakto.bg

Започва производство срещу България за киберсигурността

Решения на Европейската комисия от днес отекват в „горещи“ казуси у нас.

Срещу България започват няколко наказателни процедури, една от които е за неправилно прилагане на Директивата за борба с киберпрестъпността. А – по този повод – се подсещаме за скандалния теч на данни от НАП, който дотук доведе най-вече до обвинения срещу „кибертерористите“ от фирмата „Тад Груп“. Които бяха поставили на риск стабилността в държавата включително с „хакване“ на системите на поливачките пред парламента, които се оказаха на ръчно управление.

Срещу Полша пък ЕК предявява нов пореден иск пред Съда на ЕС заради съдийската независимост. Конкретно заради новия режим за дисциплинарните производства срещу полските съдии, като се иска ускорена процедура на разглеждане. През октомври м.г. Съдът в Люксембург разпореди прекратяване на действието на Закона за Върховиня съд, който принудително изпращаше в пенсия ред – неудобни – върховни съдии.

Полските казуси, с всички уговорки, напомнят за взетите на прицел български съдии, заради поставени от тях актове по гръмки дела. Включително с участие на отговорните за защитата на независимостта съдебни кадровици.

Отттук нататък  – говори Европейската комисия.

Искът срещу Полша

На 3 април 2019 г. Комисията даде началото на това производство за установяване на нарушение на основание, че новият режим на дисциплинарните производства нарушава независимостта на съдебната власт на полските съдии и не осигурява необходимите гаранции за защита на съдиите от политически контрол, както се изисква от Съда на ЕС.

По-конкретно, полското законодателство позволява съдиите в обикновените съдилища да бъдат подложени на дисциплинарни разследвания, процедури и санкции въз основа на съдържанието на техните съдебни решения, включително въз основа упражняването на техните права съгласно член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) да поискат преюдициални заключения от Съда на Европейския съюз. Освен това новият режим на дисциплинарните производства не гарантира независимостта и безпристрастността на дисциплинарния състав на Върховния съд, състоящ се само от съдии, избрани от Националния съдебен съвет, който от своя страна се назначава политически от полския парламент (Сейм). Освен това новият режим на дисциплинарните производства не гарантира, че съд, „създаден със закон“, ще взема решенията на първа инстанция по дисциплинарни производства срещу съдиите в обикновените съдилища. Вместо това той оправомощава председателя на дисциплинарния състав да определя въз основа на всеки конкретен случай и с почти неограничено право на преценка дисциплинарния съд на първа инстанция, който да разглежда дадено дело срещу съдиите в обикновените съдилища.

С новия режим вече не се гарантира, че делата се решават в разумни срокове, което позволява на министъра на правосъдието да не приключва делата по дисциплинарни производства срещу съдии в обикновените съдилища посредством назначени от него длъжностни лица, отговарящи за дисциплинарни производства. Новият режим засяга също правото на защита на съдиите в обикновените съдилища. Накратко съдиите не са предпазени спрямо наличието на политически контрол и поради това е нарушена независимостта на съдебната власт.

Съгласно Договорите Европейската комисия, заедно с другите институции на Съюза и държавите членки, трябва да гарантира зачитането на принципите на правовата държава като основна ценност на Съюза и да следи за съблюдаването на законодателството, ценностите и принципите на ЕС.

На 24 юни 2019 г. Съдът установи, че намаляването на възрастта за пенсиониране на съдиите от Върховния съд противоречи на правото на Съюза и нарушава принципа на несменяемост на съдиите, а по този начин и на принципа на независимостта на съдебната власт.

Производствата срещу България

Днес Комисията реши да започне производства за установяване на нарушение, като изпрати на България и Португалия официални уведомителни писма във връзка с неправилното прилагане на някои разпоредби на Директивата относно атаките срещу информационните системи (Директива 2013/40/ЕС). Директивата е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността и изисква от държавите членки да укрепят националните закони за борба с киберпрестъпността и да въведат по-строги наказателни санкции, включително за широкомащабни кибератаки.

Държавите членки са задължени също така да подобрят сътрудничеството между своите органи чрез оперативни звена за контакт, които са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Комисията направи оценка на националните законодателства за прилагане на Директивата и установи редица недостатъци в португалското и българското законодателство, по-специално по отношение на някои нарушения и съответните санкции. България и Португалия разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Срещу България започват производства и за неспазване на европейското право относно автоматизирания обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства, получаваме официални уведомителни писма за морското оборудване, минималните мерки за безопасност по инфраструктурата и експлоатацията на тунели.

About De Fakto

Проверете също

„Отворено общество“ обяви конкурс за студентски реферати по правозащитна тема за правата на човека и гражданина

  Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ организира конкурс за студентски реферати …

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.