Последни новини
Home / Актуално / Границите на закона прекрачва този, който толерира произвола, а  не онзи който се опълчва срещу него!

Границите на закона прекрачва този, който толерира произвола, а  не онзи който се опълчва срещу него!

Defakto.bg
Петър Обретенов

            Петър Обретенов, адвокат

       В позиция на десет членове на съдийската колегия при ВСС, по повод на  обръщение на председателя на ВКС Лозан Панов, се  отправят тежки обвинения срещу него за „безпрецедентна и откровена намеса”, представляваща „недопустим опит за влияние” в работата на състава на ВКС, който предстои да реши казуса „ Полфрийман”.  Поводът е обръщението на Панов към този състав да съкрати максимално срока за произнасяне и с това да сложи край на произвола и беззаконието. Позицията на тези членове на съдийската колегия завършва с почти неприкрит призив председателят на ВКС да подаде оставка.

            Преди малко повече от седмица, Съюзът на съдите излезе с обръщение, с което остро реагира също срещу позиция на членове на съдийската колегия при ВСС по случая „ Полфрийман”, с която тя окачестви решението на Апелативния съд за условно предсрочно освобождаване на осъдения като „ нарушаване на баланса между правото и справедливостта”. И призова тези членове на съвета: ако изпълнението на задължението им да  отстояват независимостта на съдебната власт е непосилно за тях – да подадат оставки.

            Изправени сме пред безпрецедентен случай на конфронтация между институционалния орган, който по закон трябва да осигурява и отстоява  / чл.16 от ЗСВ/ независимостта на съдебната власт и Сдружението на съдиите, което също има за цел да защитава тези конституционни постулати в  професионалната дейност на магистратите.

             Защо се стигна дотук?

         Трябва да  отбележа, че обръщението на Лозан Панов не е само към съдийския състав решаващ казуса „ Полфрийман”, а и към министъра на вътрешните работи: незабавно да изпълни определението на Софийския апелативен съд,  тъй като грубо нарушава правото на австралийския гражданин свободно да се придвижва.  Това също може да се квалифицира като недопустима намеса на един председател на ВКС в дейността на изпълнителната власт. Но последната не излезе с обвинение срещу Панов, а светкавично, изведнъж намери „ липсващите” документи за самоличност на Полфрийман и го освободи от „ опеката” в общежитието в Бусманци. А на провокационните журналистически въпроси дали Панов има право да разпорежда на министъра, не друг, а премиерът заяви: „щом висшия съдия го е призовал, аз съм съгласен”.

            Защо по различен начин реагираха на обръщението на Лозан Панов  Съдийската колегия при ВСС и министър – председателят на България?

            Премиерът има поглед извън тесните граници на България и не може да не си дава сметка за международния отзвук и имиджа на страната от тези абсолютно, меко казано . несъстоятелни, а и направо  –  почиващи на чисти лъжи, обяснения на властите, защо все още държат Полфрийман в Бусманци. Никой, не само европейски юрист, но и обикновен гражданин на европейска страна, не може да си помисли, а още по – малко  да допусне, че полицията може да не изпълнява влязъл в сила съдебен акт. Не така стои въпросът с положението на ВСС, който е в плен на вътрешно – политически зависимости и е потопен, затиснат от цялата мракобесна атмосфера, в която съдийският състав, произнесъл определението за предсрочно освобождаване на австралиеца, беше не просто критикуван, а очернен, обруган и анатемосан до степен на призив за линч и то не само от жълтоцветни таблоиди, но и от медии с претенции, в които видни политици, заемащи висши държавни длъжности, мастити коментатори и кой ли още не, се надпреварваха да хвърлят и те кал върху съдиите.

Най – стряскащо и с най – тежки за тях последици беше изявлението именно на тази членове на колегията при ВСС, че с техния акт съдиите са нарушили „ баланса между правото и справедливостта”. С това членовете й станаха „ съпричастни”, по собствените им думи, с този гласовит хор.

            Сега, мнозинството от членовете на съдийската колегия при ВСС искат оставката на председателя на ВКС, защото той правел внушения „ за беззаконие и произвол” и  призивът му съдебният състав „максимално да съкрати срока за произнасяне по този елементарен от правна гледна точка казус, за да се сложи крайна това беззаконие и произвол – тежък удар върху имиджа на страната ни” представлявал „ безпрецедентна и откровена” намеса в работата му по едно висящо дело.

Освободеният предсрочно Джок Полфрийман вместо на свобода от затвора бе въдворен директно в Бусманци. По думите на главния прокурор- защото няма лични документи, а когато австралийското посолство му ги връчи,  малко преди напускането на общежитиеоту  МВР му ги отне.  Снимка Труд

         А как подписалите това становище членове на ВСС преценяват задържането на Полфрийман след определението на АС за условното му, предсрочно освобождаване, което не подлежи на обжалване, а на незабавно изпълнение?   Смятат ли, че не  представляват произвол и беззаконие въртелите на органите на МВР и други държавни органи, че пречка за освобождаване е липсата на лични документи, след като консулът на Австралия лично връчи паспорта на Полфрийман?  Дават ли си  сметка, че обръщението на Лозан Панов беше направено в разгара на тези „ въртели”- съвсем несъстоятелни, объркани и противоречиви обяснения на тези органи – защо не можели да освободят австралиеца, което можеше да предизвика международен, дипломатически скандал?  В този критичен момент обръщението на председателя на ВКС беше както към съдебния състав, така и към министъра.  Добре, че  премиерът по – добре прецени, че има реална опасност България да се прослави като държава, в която цари беззаконие и произвол и паспортът моментално се намери. Голата истина беше, че задържането в Бусманци е типичен произвол и все някой трябваше да изкрещи, че царят е гол. Прав е Лозан Панов, че председателят на ВКС не може да мълчи когато изпълнението на съдебен акт се е превърнало в политически въпрос. Да, по – приляга това да направи Главният прокурор, но той предпочете да се присъедини към този хор на „ ескалираща словесна агресия”, по думите на същите членове на ВСС в едно тяхно предходно обръщение, с което те се стремяха да замажат гафа си с „ баланса между правото и справедливостта”.  И го направи го чрез обжалване на един съдебен акт, който не подлежи на обжалване и с аргумент за възобновяване на делото – крайно несъстоятелен довод за наличие на повод за отвод на съдебен състав, което се демонстрира от факта, че прокурорите участвали в процеса в редовните инстанции не са счели, че може да бъде релевиран. Това е чиста , типична злоупотреба с правото на обжалване.

            Впрочем, главният прокурор е над всичко и всички в тази държава, над него е само Господ, така че никой не може да му държи сметка дали спазва или нарушава закона. Но членовете на ВСС, все пак, подлежат на някакъв институционален и обществен контрол и поне последното им  становище, че обръщението на Панов е повод да се иска оставката му, трябва да бъде преценено и отхвърлено  от професионалната юридическа общност и всички, които са с будно гражданско съзнание, като инсинуация, която почива на подмяна на точния смисъл и цел на това обръщениеСъвсем ясно Панов е посочил, че призовава съдебния състав да се произнесе в максимално кратък срок, с която цел е и пренасрочено делото в най – ранната възможна дата, защото се касае за очевидно беззаконие, което създава предпоставки за осъдителна присъда от ЕСПЧ. Ако някой смята, че не е прав и, че санкцията на ЕСПЧ няма да се случи – нека възрази! Но право му даде самият премиер и се съобрази с призива му към министъра. Указанията на председателя на ВКС по администрирането на делото не са намеса в свободното съдийско убеждение при решаване на казуса. Останалото в обръщението ще остане в аналите на юриспруденцията като блестящо слово за призванието и достойнството на съдията.

            Границите на законността прекрачва този, който толерира произвола, а  не онзи, който се опълчва срещу него!

Свещен дълг на всеки юрист е да се противопоставя, с всички свои сили и и професионални умения, на най – опасната форма на неспазване на закона – ПРОИЗВОЛА. С още по – голямо основание, това е дълг на най – висшия магистрат в съдебната йерархия: председателят на ВКС. И той достойно го изпълни.

            А членовете на ВСС, които са подписали това становище, отдавна, много време преди тази си позиция, прекрачиха границите на законността с опитите си да искат оставката на Панов, за да угодят на някои политици и техни протежета в съдебната система, за които председателят на ВКС е пречка да овладеят напълно за себе си тази държава. Доказаха го с позицията си по проверката извършена от трима високо квалифицирани съдии от ВКС, по нареждане на неговия председател, на процесуалните действия на Специализирания апелативен съд, във връзка с обжалването на мярката за неотклонение на подсъдимата Иванчева. В заключението по тази проверка, действията на този съд бяха окачествени  грубо нарушение на процесуалните норми, но  мнозинството на ВСС, вместо да предложи на инспектората нарушителите да бъдат санкционирани, сезира същия с искане да провери дали с нареждането си да се извърши проверка, председателят на ВКС не е нарушил независимостта на съдебната власт, ergo – основание да се иска оставката му. Не друг, а съдията Хинов, който осъди Иванчева на първа инстанция, констатира, че тези действия на Специализирания апелативен съд прехвърлят всякаква граница за спазване процесуалните права на подсъдимата до степен – изрично – на произвол, поради което с присъдата той намали наполовина имуществената санкция поради същите съображения, с които Панов призова състава на ВКС и министъра на вътрешните работи максимално бързо да решат проблема със задържането на Полфрийман – да се предотврати или облекчи санкция от ЕСПЧ.

Как можем да окачествим тези, които не само толерират произвола, но и преследват другите, които се опълчват срещу него? Те не само прекрачват границите на законността, но нямат и моралното право да бъдат съдници за законност и нарушение на етичните норми в поведението на магистратите. Не съзнават ли, че с искането си за оставка на председателя на ВКС, те пряко заплашват съдебния състав каква съдба ще постигне по нискостоящите в йерархията негови членове, ако не се съобразят с досегашни им  действия и становища. С отказа си да защитят съдебния състав на АС и с квалифицирането на акта му като нарушаващ баланса между правото и справедливостта, те  открито, а не чрез внушение, дават директива на проверяващата инстанция да възстанови този баланс.

А изявлението на една от подписалите това становище, че този баланс е нарушен в полза на „ един убиец, който не само уби едно българско момче и проля българска кръв…”  „ и при какви данни за морал става това”, не е ли заклеймяване на определението на АС,  което е от естество да въздейства върху съзнанието на членовете на съдебния състав.

           Всеки уважаващ призванието на професията си юрист,  а и всеки гражданин,  е добре да осъзнае, че сме  изправени  пред съдбоносно изпитание за съществуването на страната, като  държава на правото, а не на произвола.

About De Fakto

Проверете също

Двама отпускари във ВСС за преизбирането на Гешев утре

Двама членове на ВСС, и двамата от Съдийската колегия, са в отпуск и няма да …

След делото „Царска Бистрица“, и това за „Врана“ ще чака решението на КС

Второ поред „царско“ дело ще чака произнасянето на Конституционния съд. По искане на Столична община, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.