Последни новини
Home / Актуално / Михаил Екимджиев: Унизително е президентът да  бъде третиран като регистратор на волята на шайка апаратчици във ВСС

Михаил Екимджиев: Унизително е президентът да  бъде третиран като регистратор на волята на шайка апаратчици във ВСС

Defakto.bg

 

Изборът  между „Гешев и Гешев“ не е избор

Процедурите имат смисъл, когато се прилагат от независими и почтени хора

Иван Гешев многократно е демонстрирал фундаментална юридическа некомпетентност и дезориентация

– Под обсада на полицията и митинги „ за и против“, ВСС избра единственият кандидат Иван Гешев за главен прокурор с 20:4 гласа. Как ще коментирате безалтернативния изход на този вот, г-н Екимджиев? 

Сещам се за прекрасния роман на Габриел Гарсия Маркес „Хроника на една предизвестена смърт“. Още в момента, в който се разбра, че прокурорската колегия на ВСС е излъчила този кандидат, за всички беше ясно, че той ще бъде назначен. Използвам думичката „назначен“, защото процедурите в случая нямат никакво значение. Можеше да се досетим и че министърът на правосъдието няма да се възползва от правото да излъчи алтернативен кандидат.

За мен тук възниква първият логически и правен въпрос – има ли валиден вот,  когато изборът е   между „Гешев и Гешев“.  Самата дума „избор“ в нейната същност и етимология, не означава ли , че за да има избор трябва да има поне още един кандидат. Това е отвъд формата на закона, защото апологетите на тази безсмислена процедура, която се извъртя пред очите ни вчера, твърдят че  след като има един кандидат,  въпросът е само  дали той ще получи необходимите гласове от ВСС.  Липсата на алтернатива означава, че нямаме „избор“, а е налице чиста проба назначение.  По този въпрос трябва да бъде сезиран Конституционният съд, защото той опира до същността и духа на Конституцията, а не до формата на процедурата.

– Самият  Иван Гешев многократно напомняше избора на Борис Велчев за главен прокурор, чиято кандидатура беше единствена. Но 17-те гласа навремето, издигнали кандитурата на Велчев не бяха ли дадени при други условия на закона –  сред подкрепилите го имаше и съдии и т.н.

Съгласен съм, че контекста беше различен, имаше значение и личността на кандидата, никой не оспорваше кандидатурата. Това обаче не променя въпроса, а и нещо което се е случило в миналото не е „прецедент“ и сериозен  юридически аргумент за нуждата то да се повтори.  Тогава просто никой не е сезирал КС с този проблем, защото не е имало обществена потребност от това.  Темата е съвсем релевантна и е уместно тя да бъде отнесена до КС, за да изтълкува самото понятие „избор“ и да каже – не предполага ли нормата в Конституцията имплицитно алтернативност и яснота по въпроса между кого и какво избираш.

Апологетите на избора на Иван Гешев имат силна опорна точка, върху която са се фокусирали – че процедурата е спазена. За съжаление, това е така, тя формално е спазена.

Отвъд формата, процедурите имат смисъл само тогава, когато се прилагат и контролират от независими почтени хора. Когато негодници ги наблюдават и прилагат, шансът от тях да излезе негоден продукт е огромен.

-Тогава какъв е смисълът да се провеждат?

Процедури се спазваха и по времето на Тодор Живков, процедури се спазват и в Северна Корея и знаем какъв е резултатът – един кандидат бива избиран с над 99% мнозинство. Това означава, че тези процедури се обезсмислят, тогава, когато хората, които ги прилагат са зависими.  В случая тази зависимост е налице. Хората от прокурорската колегия са пряко  служебно и дисциплинарно подчинени на главния прокурор. Това означава, че техните гласове на практика  обективират волята на техния началник.

От друга страна, Народното събрание, вместо да излъчва за своята квота във ВСС, хора доказали своята ерудиция и интегритет,  какъвто е конституционният замисъл, избира съвършено непознати люде, които, като  едни обикновени  марионетки, изпълняват волята на политическите си ментори. И виждаме как се получава това мнозинство във ВСС, прокурорската колегия козирува на началника си  Сотир Цацаров, а парламентарната квота изпълняват волята на доминиращата политическа сила.

Само 4-5 души, избирани от съдебната квота, които благодарение на собствени качества са били номинирани и излъчени, си позволяват независим вот. Така процедурата е изопачена и обезсмислена.

Бях ужасен, виждайки някои хора във ВСС, които трудно артикулираха и сричаха, предварително написани въпроси, които се бяха упражнявали да зададат на кандидата за главен прокурор г-н Гешев.  Дори се замислих дали някой от ордата, която беше докарана да подкрепя Гешев пред ВСС, случайно не е седнал на мястото на член от ВСС.

Това ли е елитът на съдебната власт, това ли е цвета и лицето на юридическото съсловие в България?! Затова твърдя, че е процедурите са обесмислени и лишени от съдържание, а формалното им спазване – ирелевантно.

– Измежду множеството отговори, които Иван Гешев вчера даде, няколко се откроиха като  особено симптоматични.  Според разбирането му, индивидуалните човешки права са общи – на  всички  граждани,  пострадали, жертви.  Както и идеята,  че  прокурорът трябва да рискува и не винаги да внася 100%  сигурни  актове в съда. Изглежда смело, но  как подобни възгледи се вписват в Конвенцията за защита на човешките права?

– Съжалявам за израза, но на кого му пука?! Каквито и отговори да беше дал, той беше вече „избран“. Въпреки, че Иван Гешев многократно е демонстрирал фундаменталан юридическа некомпетентност и дезориентация.

Затова започнах с романа на Маркес, в който се следва един неумолим сценарий. Всички знаят, че ще завърши със смъртта на главния герой, а тук с избора на Гешев, с който е погребението на надеждата за България като правова държава. А ние като едни сеирджии можем само да гледаме, да ръкопляскаме, но  не можем съществено да се противопостами, защото процедурите са спазени.

Единствената форма на гражданска съпротива в такава ситуация е легитимното гражданско неподчинение, което е признато като право на противопоставяне срещу краля още в Магна Харта през 1215 година. Когато държавата не изпълнява своята част от обществения договор, когато негодници прилагат по перверзен начин процедурите във вреда на хората и в частен интерес, когато прокарват свои лобита във властта пред очите ни, и ние нямаме правна защита срещу това, единственият  начин е през улицата да покажем кой е суверенът. И че този театър на абсурда не може да бъде търпян повече!

По-дълбоката част на вашия е въпрос е за отговорността на прокуратурата като институция и на конкретните прокурори. Защо един прокурор да не бъде несистемен и рисков играч, след като той не носи отговорност за това? Ако се окаже, че повдиганото от него обвинение е несъстоятелно, задържането – незаконосъобразно, държавата плаща с нашите пари.

За този прокурор няма никави последици, нито дисциплинарни, нито служебни , нито финансови. Защо да не може да проявява артистичните си наклонности и характерови девиации, след като не носи никаква отговорност, а всички морални и материални загуби остават за наша сметка. В нормалните  държави, след такива сериозни провали, които прокуратурата инкасира по шумните дела „Октоподи“, „Медузи“-те, Тенчо Попов, Петър Сантиров, Николай Цонев и куп други, водещите разследванията прокурори не биха си и помислили, че имат място в тази институция.  У нас, точно те правят шеметна кариера и трупат червени точки от осъдителните решения срещу държавата. Това показва, че те са изпълнявали „мокри“ поръчки, зададени от изпълнителната власт.

При тази мрачна действителност, която описвате,  как да приемем похвалите на Брюксел за  напредъка на България по съдебната реформа, борбата с високата корупция и организираната престъпност и предложението да отпадне мониторинга над страната?

За информираните наблюдатели, причините за  тези похвали са ясни – това е една лицемерна политическа сделка.  След като в продължение на 12 години се разбра, че ние не искаме да спазваме принципите на правовата държава, а ЕС не е СССР да ни наложи върховенство на правото  с танкове, вместо  да бъде признат  този двустранен провал, дипломатично и самосъхранително ни бе обяснено, че  целите са постигнати и мониторигът ще  бъде свален.

Разбира се, имаше и геополитически причини, които допринесоха за това  – бежанският поток и противопоставянето на Турция с ЕС вдигнаха цената на Б.Борисов и направиха тази безпринципна сделка възможна.

– Г-н Екимджиев, изборът на главен прокурор, завърши в първата си част. Предстои да се произнесе президентът, има очаквания, че той може нещо да поправи в този вот. Но ВСС даде да се разбере, че ако изборът му бъде върнат, той ще бъде прегласуван, и държавният глава принуден да  издаде указ на назначаване.   Що за  правомощия са това при толкова сериозни несъгласия с избора на главен прокурор?

Аз вярвам, че нещо добро може да се случи, според клишето „надеждата умира последна“.

Твърди се, че според чл.129, ал. 2 от Конституцията, ако президентът откаже да издаде указ за назначаване на  Гешев и върне избора във ВСС,  а  той автоматично бъде прегласуван,  държавният глава като прост деловодител трябва да парафира повторния избор.  Конституционната норма има обаче и други тълкувания, защото не дава яснота дали отказът на президента да издаде указа, не означава, че ВСС не може втори път да му предложи същата кандидатура.

В случая изборът на главен прокурор, както и на председателите на двата върховни съда (ВКС и ВАС), се осъществява от два органа –  ВСС, който не е избран пряко от народа, а от квоти на съдебната власт и Народното събрание, и  от президента, който е най-легитимният и пряко овластен орган, според българската конституция. В избора на главен прокурор президентът в много по-голяма степен, олицетворява единството на нацията и народовластието, отколкото ВСС. Показателно е, че на вота за президент  за Румен Радев гласуваха над  2 млн. български граждани, а за управляващата ГЕРБ на последните парламентарни избори  –  два пъти по-малко.

Сега шайка апаратчици, тълкувайки Конституцията като дявола евангелието, се опитват да поставят на колене държавния глава, избран от 2 млн.българи, заплашвайки, че механично ще прегласуват избора на Гешев, без да върнат процедурата отначало, давайки възможност за номинации на други кандидати. Така мнозинството от ВСС свежда президента до прост регистратор на тяхната воля, който е длъжен да узакони избор на кандидат,  дори той да е  на сетивно ниво негоден.

Това е унизително за държавния глава, който олицетворява единството на нацията, унизително е и за народа, който го  е избрал.  Нарушава се и самата конституционна идея за консенсус при вземането на това решение.  Когато  става дума за избор на толкова важни длъжности – като главен прокурор и председатели на върховни  съдилища,  заради огромната власт, съсредоточена в тях, 7-годишните им мандати и изключителната обществена значимост на функциите им, със всички законни средства трябва да се търси консенсус между държавния глава и ВСС.  В случая мнозинството във ВСС, подкрепило Гешев de facto отправя ултиматум към Радев, предупреждавайки го, че ще обезсмисли всеки негов опит за вразумяване на прокуратурата за избор на главен прокурор.

Вярвам, че държавният глава няма да се подаде на такъв долнопробен  шантаж, тъй като би могъл да намери подкрепа в Конституционния съд.

About Лилия Христовска

Проверете също

Двама отпускари във ВСС за преизбирането на Гешев утре

Двама членове на ВСС, и двамата от Съдийската колегия, са в отпуск и няма да …

След делото „Царска Бистрица“, и това за „Врана“ ще чака решението на КС

Второ поред „царско“ дело ще чака произнасянето на Конституционния съд. По искане на Столична община, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.