Последни новини
Home / Законът / И след избора на Гешев, казусът „и циганите правят така“ стигна до последната инстанция ВАС

И след избора на Гешев, казусът „и циганите правят така“ стигна до последната инстанция ВАС

Defakto.bg

След избора на Иван Гешев за главен прокурор с впечатляващите 20 на 4 във Висшия съдебен съвет, тръгнал от негово изказване казус стигна до последната инстанция Върховния административен съд.

Става дума за една от знаменателните реплики на отговорния обвинител „и циганите правят така по дела„, като коментар по гръмкото дело „Младост“. Конкретната реплика е от интервю пред БНТ от 17 април тази година, след като третият подсъдим в процеса Петко Дюлгеров се отрече пред съда от първите си показания веднага след ареста му, като дадени под натиск.

Иван Гешев

Оттогава ромският активист Христо Николов със средствата на закона търси сметка на  (все още) зам.-главния прокурор Иван Гешев за тези му думи. Производствата са по две линии – административна и наказателна.

Казусът отиде във ВАС, след като първо Комисията за защита от дискриминацията обяви, че изказването на Гешев не е било насочено срещу ромския етнос, нито срещу жалбоподателя, а зам.-главният прокурор е упражнил правото си на свободно слово – без никаква дикриминация! Това решение на КЗД бе потвърдено от съдия Милка Итова от Административен съд – София-област. Сега решението на Итова е оспорено пред Върховния административен съд.

По втората линия Христо Николов внесе тъжба в Софийския районен съд за извършени от Гешев престъпления обида и клевета. Оттам обаче му я върнаха с настояване да посочи ЕГН-то и настоящия адрес на известния прокурор. А Николов поиска или да му се издаде съдебно удостоверение за сдобиване с въпросните лични данни от съответните служби или районният съд сам да ги изиска.

Казусът привлича общественото внимание най-вече заради личността на главния, изказващ се, герой в него. Но – и извън това – е сериозен, още повече че за други подобни реплики прокуратурата започна разследване и получи имунитета на кандидат в изборите (Тома Белев от листата на Демократична България). Което, меко казано, прилича на двоен аршин.

Жалбата до ВАС

В жалбата си до последната инстанция ВАС Николов ясно очертава както каква форма на дискриминация твърди да е извършена в случая, така и на кои въпроси дотук не са отговорили нито КЗД, нито административният съд.

„С обжалваното решение е потвърдено решение на Комисия за защита от дискриминация, с което същата е оставила без уважение жалбата ми, че с изказване, направено в интервю пред сутрешен блок на Канал 1 на БНТ от 17.04.2019 г. от 08.05 ч. със заглавие „Между арестите и скандалите”, ответникът е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация под формата на „тормоз” на етническа основа. В процесното изказване ответникът коментира процесуалното поведение на подсъдими, които се отричат от показания, дадени на фазата на досъдебното производство, като на практика започват да поддържат неверни показания в съдебна фаза с цел защитна позиция, като във втората част на изказването си е концетрирал вниманието на аудиторията върху конкретна етническа група подсъдими – „циганите”, като е казал: „Така правят и циганите включително по делата”.

Не обвинявам Гешев в сегрегация, а в тормоз

Първоинстанционният съд е извършил неправилно семантично тълкуване на процесния израз, като е счел, потвърждавайки изводите на Комисия за защита от дискриминация, че тъй като в конкретния цитат „два пъти е използван израза „така правят всички” и „това е масово”, добавката „така правят и циганите включително по делата” не може да се приеме като отделяне на българските граждани от ромски произход от останалата част на българската нация”, което означавало, че в случая не е налице пряка дискриминация под формата на „тормоз” по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен. Това е така, тъй като нарушението „тормоз” изобщо не предполага „отделяне” на тормозения субект или група, а „нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда» – пар. 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Закон за защита от дискриминация. Следователно в случая не следва да се изследва дали е налично „отделяне”, а дали са налице признаците на „тормоз” като нежелана форма на дискриминация, така както са определени в закона. Първоинстанционният съд не е извършил това в обжалваното решение. Вместо това, декларативно е приел, че при постановяването на решението си съставът на Комисията за защита от дискриминация е съобразил „релевантните фактически обстоятелства, поради което правилно е приложил относимите законови норми”. В обжалваното решение не е извършен никакъв анализ на „релевантните обстоятелства”, нито на „относимата законова норма”. Ако беше сторил това, първоинстанционният съд следваше да изследва признаците на понятието „тормоз”, така както са определени в Закона за защита от дискриминация, което не е сторил. Същото представлява нарушение на закона и процесуалните правила. „Отделянето” и „разграничаването” са признаци на една друга форма на дискриминация, а именно „расовата сегрегация”.

В случая, първоинстационният съд следваше да изследва дали са налице признаците на нарушението „тормоз”, а именно налице ли е „нежелано поведение” на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. /в случая „етнически произход”/, изразено /в случая/ „словесно” и дори да не е имало за цел, имало ли е това поведение „за резултат” „накърняване на достойнството” или създаване на „враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда”. Първоинстанционният съд не е извършил нищо от това, следователно изобщо не е разгледал дали е налице „тормоз” като забранена форма на дискриминация. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Говорел за всички подсъдими?! Нима?

В решението си първоинстанционният съд се е концентрирал да изследва дали процесното изказване е насочено конкретно към мен като жалбоподател и е заключил, че жалбата ми е неоснователна, тъй като не са наведени доказателства, че изказването е насочено лично срещу мен. Това е погрешна предпоставка, която води до погрешни изводи. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че „с въведените норми от ЗЗДискр. не се цели санкциониране на … съждения… насочени към неопределен кръг лица от различни етноси…, а конкретно поведение, насочено към конкретно лице и накърняващо правата и доброто му име”. Това е така, тъй като етническата принадлежност на всеки човек, включително моята за мен, представлява важна част от идентификацията на личността. Като лице с ромски етнически произход, аз съм в позиция да се обиждам от всяко твърдение, което засяга неоснователно целия ми етнос, тъй като съм част от този етнос и тази част от моята самоидентификация е важна е за мен и обществото, в което живея. Поради това концентрирането на изказването на ответника по първоначалната ми жалба върху процесуалното поведение на подсъдимите „цигани” – тоест, лицата, принадлежащи към ромското етническо малцинство в страната, ме засяга лично. Няма съмнение, че с изричното концентриране на изказването върху процесуалното поведение на подсъдимите „цигани” се прави внушението от страна на ответника по първоначалната жалба, че именно те имат винаги такова процесуално поведение, и останалите подсъдими го възприемат като своя защитна позиция. Включването на израза „…така правят и циганите…” логически означава, че конкретния подсъдим, чието поведение ответникът по първоначалната жалба обсъжда в процесното интервю е проявил поведение, типично за подсъдимите от ромски етнически произход. По този начин се концентрира вниманието на зрителя върху ромския етнос, което е излишно с оглед общата позиция на ответника по първоначалната жалба и необосновано подчертава типичното според него процесуално поведение на представителите на тази етническа група. Общият смисъл на процесното изказване всъщност е, че конкретният подсъдим, чието поведение се коментира в интервюто е постъпил като „циганите”, които винаги това правят. В случая ответникът по първоначалната жалба не се е ограничил с генерализиране на процесуалното поведение на всички подсъдими, а е включил изрична референция към процесуалното поведение на подсъдимите „цигани”, което е извън общия анализ на ситуацията и концентрира вниманието върху определена етническа група, като по този начин я поставя в по-неблагоприятна позиция – чрез слово, разпространено със средствата за масова информация, като по този начин накърнява достойнството на лицата от ромски произход и се създава обидна среда за тях – което е и съдържанието на „тормоза” като забранена форма на дискриминация и което именно следваше да изследва първоинстанционния съд.

Неправилното тълкуване на процесното изказване от страна на първоинстанционния съд е довело до неправилност и необоснованост на обжалваното решение“.

На снимката горе: Христо Николов

 

About De Fakto

Проверете също

556 кандидати за младши съдии писмено решаваха граждански и наказателни казуси

Общо 557 от допуснатите 775 кандидати за младши съдии се явиха на писмен изпит днес …

Прокуратурата назначи охрана на журналиста Николай Стайков заради „Осемте джуджета“

Софийска градска прокуратура с постановление на наблюдавщия прокурор е  назначила  физическа охрана от органите на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.