Последни новини
Home / Законът / Депутатите отправят граждани и фирми да съдят парламента по ЗЗД и да плащат солидни такси

Депутатите отправят граждани и фирми да съдят парламента по ЗЗД и да плащат солидни такси

Defakto.bg

Правната комисия отхвърли предложенията държавата да отговаря за нарушение на всички права по Евроконвенцията 

Занапред, освен за вредите на граждани и юридически лица, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Това гласуваха депутатите от правната комисия за второ четене. Добавката е особено важна, след като тълкувателно решение на ВАС бе обявило, че за действието на актовете преди отмяната им подобна отговорност не се носи.

Промяната е част от измененията в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основната цел на които е да въведе регламент за исковете срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС.

В края на май НС гласува на първо четене два проекта за ЗОДОВ – на народни представители от ГЕРБ и на Хамид Хамид (ДПС). Междувременно бяха направени и ред други предложения. В крайна сметка днес в комисията се обсъждаше общ вариант, дело на работна група.

Така по въпроса за нарушаване на правото на ЕС, за второ четене се въвежда критерият вредите да са причинени от  „достатъчно съществено нарушение“ на правото на Евросъюза. Като бе обяснено, че това са минималните стандарти, заложени от Съда на ЕС в Люксембург по делото „Кантарев“. Оттам нататък исковете се разглеждат от административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), включително когато вредите са от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС. В останалите случаи – от общите съдилища по реда на ГПК. За въпросните дела и в двата случая обаче ще се дължи проста такса в размер, определен в тарифата на МС, а не „новите“ такси по АПК.

Но правната комисия отхвърли предложението на председателя си Анна Александрова (ГЕРБ) и на Хамид Хамид (ДПС) за изрично регламентиране в ЗОДОВ на исковете срещу Народното събрание за нарушаване на правото на ЕС. Така гражданите и фирмите пак ще могат да съдят парламента  за това, но по Закона за задълженията и договорите, като предварително внесат такса от 4 % върху размера на иска. В това бяха единодушни съдии, след заседанието на правната комисия.

Отхвърлянето първо бе обяснено с факта, никъде в Европа парламентът не носи такава отговорност, за подобни вреди отговаря изпълнителната власт.

Председателят на ВАС Георги Чолаков възрази – не е така, НС носи отговорност, въпросът е по кой ред.

Представител на Външно министерство също бе категоричен – и трите власти носят отговорност за нарушаване на правото на ЕС, а а ако бъде изключено, срещу България отново ще бъде заведено дело пред Съда в Люксембург.

С 12 „за“ срещу 5 „въздържали се“ бе отхвърлено предложението на Крум Зарков (БСП) в ЗОДОВ да се въведе отговорност на разследващите органи и на органите на съдебната власт за вреди на граждани и юридически лица от „нарушения на други права, защитени Конвенцията“, извън вече посочените в ЗОДОВ. В момента държавата отговаря за незаконни арести, обвинения, мудно правосъдие. И така и ще остане.

Предложенията не фигурираха във варианта на работната група, а от Министерството на правосъдието предупредиха, че подобни текстове ще доведат и до разнобой в съдебната практика, още повече, че сме осъждани в Страсбург за липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита не изобщо, а за конкретни нарушения на конкретни права. Вариантът е да има регламент в специалните закони.

„Идеята за ЗОДОВ като правно средство по конвенцията не съм я измислил, взел съм я включително от докладите на МП. Дали тази генерална превенция ще обхване всички нарушения по конвенцията – разбира се, че не. Възможно ли е да се направи в специалните закони на всяко място – не, не е възможно. Предложението прави българският съд също съдник по правата на човека, това е важен въпрос, който касае защитата на българските граждани от българския съд за нарушения на българските органи. Трябва ли всички те да подават жалби до Страсбург?“, попита Зарков.

По настояване на Георги Чолаков в преходните и заключителни разпоредби на ЗОДОВ се записва следното: „Настоящият закон се прилага за предявените искове, подадени след влизането му в сила. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително и за последващото въззивно и касационно обжалване„. Чолаков обясни нуждата от детайлизиране с печалния си опит от практиката.

На самото заседание на правната комисия бяха предложени, припознати от депутатите и одобрени за второ четене и съвсем нови поправки.

Така в чл. 10 на ЗОДОВ ще се запише, че при отхвърляне на иска ищецът дължи на ответника и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт, но в минималния размер. По искане на главния прокурор Сотир Цацаров наскоро бе образувано съвместно тълкувателно дело на ВАС и ВКС точно по този въпрос, заради разнобоя в съдебната практика. Предложението, което се прие, урежда законодателно проблема.

 

About De Fakto

Проверете също

Отборът на затвора в Пазарджик – първи в турнир по стрелба

За втора поредна година отборът на затвора в Пазарджик е победител в републикански турнир по …

Поименно преназначиха в „центровете“ над 60 прокурори от 28-те РП, които се закриват догодина

Поименно преназначаване на над 60 обвинители от 28-те районни прокуратури, които се закриват догодина, гласува …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.