Последни новини
Home / Законът / Адвокат сезира двете колегии и Инспектората към ВСС за казуса „Несебър“

Адвокат сезира двете колегии и Инспектората към ВСС за казуса „Несебър“

Defakto.bg

Пиша ви, за да е ясно, че произволът е сведен до знанието ви и дължите мерки, заявява Ина Лулчева 

Нов сигнал, този път до Прокурорската колегия и Съдийската колегия на ВСС, както и до Инспектората е депозирала защитата на кмета на Несебър Николай Димитров.

Адвокат Ина Лулчева

Това е поредното обръщение на адвокат Ина Лулчева до отговорните институции по казуса. Преди това тя на два пъти сезира водещата разследването срещу Димитров специализирана прокуратура – първо заради продължаващото задържане, което стопираше встъпването на преизбрания кмет в длъжност. После и за незаконосъобразността на повдигатите обвинения, които не са от компетентността на специализираното правосъдие. Отговори няма.

В сигнала до кадровиците от двете колегии на ВСС и до Инспектората защитникът заявява: „Обръщам се към вас поради значимостта на проблема и с ясното съзнание за съпричастността на главния прокурор към образуването на наказателното производство, тъй като по негово искане е снет от ЦИК имунитетът на подзащитния ми.

Сезирам ви изрично, за да стане ясно, че произволът е сведен до знанието ви и че вземането на мерки е и ваша отговорност. Считам, че е ваше задължение да реагирате, когато наказателният процес се използва противно на предназначението му за осъществяването на незаконни цели„.

В изложението подробно са описани фактите по стартиралото навръх първия тур на местните избори разследване, както и правните аргументи за незаконосъобразност на прокурорските действия.

Както е известно, на 11 ноември преизбраният кмет на Несебър и избран общински съветник от БСП под конвой и с белезници бяха закарани в града, за да положат клетва и после върнати в следствения арест.  А на 13 ноември медии разпространиха новина, че съпругата на Димитров вече също е разследвана – за хулиганство, задето през октомври, по време на почивка при гледането на делото срещу ареста на новоизбрания кмет, се била обърнала със заплашителни думи към две прокурорки.

Сигналът

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Защитавам обвиняемия Николай Кирилов Димитров по образувано на 15.10.2019 г. досъдебно производство № 185/2019 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура, пр. пр. № 2112/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура.

Обвинението срещу г-н Димитров е за това, че от неустановена дата в края на месец август 2019 г. до 19.10.2019 г. на територията на Община Несебър, в качеството му на длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от Изборния кодекс, е ръководил престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица, създадена с цел да се вършат съгласувано престъпления по глава ІІІ, раздел ІІІ „Престъпления против политическите права на гражданите“ – такива по чл. 167, ал. 3 от НК, чл. 167, ал. 2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.

Наказателното производство е образувано по чл. 321 НК, обуславящ компетентност на специализираното правосъдие.

По отношение на г-н Димитров е постановено и „задържане под стража“ като мярка за неотклонение.

Образуването на производството от Специализираната прокуратура и задържането на г-н Димитров от Специализирания съд са постановени в нарушение на Европейската конвенция за защитата правата на човека и основните свободи и Наказателно-процесуалния кодекс.

Престъплението „образуване и ръководене на група, която си поставя за цел да върши престъпления по този раздел (раздел ІІІ, глава ІІІ от НК – бел. моя) е предвидено в чл. 169г НК и е извън компетентността на специализираното правосъдие, съобразно чл. 411а НПК.

Добавянето на думите „структурирано трайно сдружение“ в постановлението за привличане на г-н Димитров като обвиняем не прави деянието съставомерно по чл. 321 НК, защото представлява препис на законов текст.

Обстоятелството, че престъплението по чл. 169г НК не е подсъдно на Специализирания наказателен съд (респ. не е от компетентността на Специализираната прокуратура), е изрично посочено в Решение № 10/2011 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 6/2011 г., според което делата за структури на организираната престъпност са подсъдни на Специализирания съд, като „НЕ СА ОБХВАНАТИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, НАПРИМЕР ЧЛ. 169Г НК“, а именно – образуване и ръководене на престъпна група, поставила си за цел да извършва престъпления по този раздел – каквото е обвинението срещу подзащитния ми.

Квазиюридически версии

За да обосноват явно несъстоятелната теза за компетентността си, Специализираната прокуратура и Специализираният съд предлагат най-разнообразни квазиюридически версии.

Така според прокуратурата съотношението между чл. 169г НК и чл. 321 НК била като „между общ и специален закон“, а според Апелативния специализиран съд – като „между поглъщаща и погълната правна норма“.

Изричното произнасяне на Конституционния съд относно компетентността изключва изобщо обсъждането на въпроса, но изключва и грешката в закона на плоскостта на „вътрешното убеждение“.

(Впрочем за всеки юрист е ясно, че специалният състав изключва прилагането на общия – т.е. чл. 169г НК изключва прилагането на чл. 321 НК при престъпления по раздел ІІІ, глава ІІІ НК, а при съпоставка на чл. 321 НК с чл. 169г НК следва изводът, че съставът на чл. 167г НК поглъща този на чл. 321 НК, тъй като освен общите признаци, чл. 167 Г НК съдържа ограничението – групата да е създадена за извършване на престъпления само по глава ІІІ, раздел ІІІ НК.)

Никога в теорията и практиката не е имало съмнение, че престъпленията по раздел ІІІ, глава ІІІ НК не са подсъдни на специализираното правосъдие, включително и при данни за съществуване на организирани групи за купуване на гласове. Твърдение за такава компетентност се появява за първи път по делото, за което Ви сигнализирам, считано от датата на създаване на Специализирания съд/прокуратура, въпреки немалкото образувани дела по раздел ІІІ, глава ІІІ НК от 2012 г. досега.

Потвърждение от научната литература

При това некомпетентността на Специализираната прокуратура е обоснована и в научната литература. В монографията „Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България“ Ива Пушкарова приема, че „сдружението против политическите права на гражданите е ЕДИНСТВЕНИЯТ ВИД ПРЕСТЪПНО СДРУЖЕНИЕ В ДЕЙСТВАЩАТА РЕДАКЦИЯ НА НК, което законодателят е определил ИЗРИЧНО КАТО ОБИКНОВЕНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА. Тъй като това е най-ниско диференцираният вид престъпно сдружение, съставомерен по чл. 169г ще бъде всеки престъпен колектив, който отговаря на общите принципи за престъпно сдружаване. Това законодателно решение е оправдано. Сдруженията против политическите права на гражданите възникват по повод на избори и типично развиват дейността си в рамките на предизборната кампания и самия изборен процес. Това следва от обстоятелството, че повечето посегателства от раздел ІІІ са насочени срещу избирателни права, които се упражняват по време на избори. Това предопределя от обективна страна обстановката, в която се извършват и престъпленията срещу тях. Тъй като избирателният процес активизира политическите процеси, той създава условия за интензивно упражняване и на гражданските права, свързани със сдружаването в политически партии и с изява на политически възгледи, както и увеличава обществената опасност на тяхното засягане. Оттук произтичат естествени, макар и относителни, ограничения в продължителността на съществуването на престъпни групи с предмет на дейност посегателствата срещу политическите права на гражданите.

Както времевите ограничения, така и естеството на престъпната дейност, която не е особено сложна, не предполага развиване на специална структура. Поради това не е оправдано да се очаква, че този вид организирана престъпна дейност ще се прояви организационно в по-сложно сдружение. Тя има сравнително самостоятелен характер.“

Реагирайте!

Образуването на производство и повдигане на обвинение, по което Специализираната прокуратура е некомпетентна, представлява грубо нарушение на процесуалния закон и поради това представлява недопустим произвол, който очевидно има цел, различна от целта на наказателния процес.

Недопустимото, противно на закона разширяване на предметната компетентност на специализираното правосъдие е опасен прецедент. Кои дела да се разглеждат от специализиран съд е въпрос на държавна политика и законодателна целесъобразност (както изрично се сочи в решението на Конституционния съд). Произволното разширяване на изричната компетентност ad hoс превръща специализирания съд в извънреден. Подзащитният ми е лишен от правото му, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, да бъде съден от „съд, съставен в съответствие със закона“.

Предвид изложеното моля да изискате необходимата информация от делото, находящо се в Специализираната прокуратура, и да извършите възможните действия за преустановяване на незаконните действия, за да се гарантира и в бъдеще недопускане на такива.

С уважение: Ина Лулчева

 

 

About De Fakto

Проверете също

Комитетът на министрите на СЕ: Трябват нови законови предложения или конституционни промени за ефективно разследване на главния прокурор

Венецианската комисия препоръча „независим“ прокурор да разследва Обвинител № 1 Министерският съвет се събира на …

Над 18 хиляди магистрати успешно са преминали обучение по европейско право в Националния институт на правосъдие

Миглена Тачева отчете резултатите от изпълнение на проекти, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“   …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.