Последни новини
Home / Гостува ни / Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга Генералния адвокат? *

Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга Генералния адвокат? *

Defakto.bg

Адвокат Георги Атанасов

В медиите се появиха анонимни коментари за позицията на генералния адвокат на Съда на ЕС Елинор Шарпстън по делото за т.нар. гражданска конфискация в България. Конкретният казус бе поставен пред съда в Люксембург от съдията Енчева от Софийския градски съд във връзка с гръмко рекламираното от бившия началник на КПКОНПИ Пламен Георгиев  през 2015-2016 г. „дело срещу Цветан Василев“ за конфискация на имуществото за 2.2 милиарда. Всъщност делото е срещу множество юридически лица (и Цветан Василев някъде в множеството).
Запитването се отнася до приложимостта на Директива 2014/42/ ЕС на ЕП и Съвета към производствата по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Според тези коментари становището на генералния адвокат Елинор Шарпстън е, че „конфискацията без присъда е възможна“. Така обобщена, българската интерпретация на становището на генералния адвокат Шарпстън много известен и много уважаван генерален адвокат, е всъщност импровизация, на която, не по вина на медиите, липсва юридическа прецизност. Поднесен на публиката по този начин, изводът е изцяло подвеждащ.
1. Създава се впечатление, че българският съдия е задал малоумния въпрос дали и доколко в Република България може да се прилага „неоснована на присъда конфискация“. Подобен нелеп въпрос никой съдия не би си позволил да зададе. В националното право на Република България конфискация на имуществени права без присъда е имало преди „Девети“ (9.ІХ.1944 г.), след „Девети“, след „Десети“ (10.11.1989 г.), ще има и в бъдеще.
Съществуват поне няколко законови хипотези, в които съд или друг орган на територията на България конфискува/отнема в полза на държавата имуществени права, без това да се прави с присъда на наказателен съд. Всъщност питането на съдията Енчева не е за „неоснована на присъда конфискация“ (според акта на конфискация), а за съответствието на българската „конфискация на незаконно придобито имущество“ (според обекта на конфискация) с принципите и правилата на правото на ЕС.
Въпросът всъщност е: Допуска ли правото на ЕС престъпниците в Република България да имат повече права от законопослушните граждани? Основанието за питането е, че собствеността на престъпниците е много повече гарантирана в наказателния процес от собствеността на хората, на които тя се отнема по реда на ЗПКОНПИ – само защото не могат да установят или докажат произхода на своето имущество.
Въпросът е и доколко съзвучна е подобна драстична непропорционалност с принципите и нормите на европейското право за ограничаване на правото на собственост. Масовата заблуда идва от съзнателно поднасяното на публиката невярно твърдение, че конфискация на „незаконно придобито имущество“ и „неоснована на присъда конфискация“ са едно и също нещо. Не, не са.
2. Понятието „неоснована на присъда конфискация“ няма юридическа дефиниция в българското национално право, в правото на ЕС или на страните-членки от континенталния правен кръг. Тъкмо поради това няма единство по отношение на съдържанието и изпълнението на съдебните актове на различните държави-членки на ЕС, когато те се отнасят до различните варианти на конфискация, които не са постановени в наказателно производство или са постановени в наказателния процес, но не въз основа на присъда. В правото на ЕС бе направен опит да се създаде единен правен термин и правен институт на „неоснована на присъда конфискация“ през 2012-2013 г. с проекта за сегашната Директива 2014/42/ЕС. След съдържателна критика на зрящи юристи този опит бе париран и сега правото на ЕС не познава понятието „неоснована на присъда конфискация“ и не си служи с него.
Както съм казвал неведнъж, държавите от континенталния правен кръг не признават това понятие и не го ползват в законодателството, теорията и в съдебната практика, защото цивилизованата правна система не може да си позволи да ползва понятия от уличния жаргон, лишени от прецизно собствено съдържание. Каквото и да си е представял българският законодател при създаването на това понятие, едва ли е предполагал, че ще дойде момент, в който държавата ще твърди пред ЕС, че „имущество, придобито от престъпление“, както и „незаконно придобито имущество“ са две различни неща, и най-вече – две различни имущества. С други думи – че придобитото чрез престъпление или административно нарушение имущество не е незаконно придобито. Шизофренността на подобна позиция не се нуждае от коментар.
3. Според неопровержимото определение на Хелвеций „лъжа е да скриеш една истина, която си длъжен да разкриеш пред другите“. В производството пред Съда на ЕС държавата е била длъжна да разкрие всички обстоятелства, които определят характера на конфискационните производства и да изнесе пред съдебния състав истината. Ако се съди по изявлението на г-жа Шарпстън, някой я е въвел в заблуждение, че в България правото разграничава обективно незаконно придобитото имущество от придобито като облага от престъпление или правонарушение.
Че обект на отнемане по наказателен път и на конфискация по конфискационните закони са различни имуществени комплекси, обособени по обективен признак. Не е обърнато внимание на простото обстоятелство, че обект на „замразяване на активи“ (обезпечително производство), както по наказателното, така и по т.нар. „гражданско“ производство, са едни и същи имуществени права.
Всичко, което е запорирано и възбранено по наказателното дело, обичайно е втори път запорирано и възбранено по делото на КОНПИ, а често и по данъчни производства по ДОПК. Предмет и обект на отнемане и по двете процедури са едни и същи имуществени права и техните обекти. Претендираните за отнемане по конфискационните закони имуществени права практически фигурират в наказателните производства като обект на отнемане поради това, че са предмет, средство или облага от престъпленията.
Никой не е обяснил също, че българското право не познава искове срещу вещи („фокусирани върху активи, а не върху лице“), защото всяка юридическа отговорност е лична (на конкретно физическо или юридическо лице). Вещите не отговарят пред съда и пред закона – не се постановяват съдебни актове срещу вещи, виновни или не. Е, българската правна история познава един случай на съдебен акт срещу куче, но присъдата срещу кучето на Дядо Вазов е със значението на юридически анекдот. Поради това исковете се предявяват срещу титулярите на правата, а не срещу обектите на правата (вещите). И за виновно правонарушение на титуляра или на негов праводател, което
Конституционният съд на Република България е квалифицирал като „нарушение на задължението на гражданите по чл. 58, ал. 1 от Конституцията да спазват конституцията и законите“.

Никой не е обяснил също на съда и на г-жа Шарпстън, че исковете не са фокусирани върху вещите, а върху лицето (ответник) и законността на неговите доходи. И че действително вината не е обект на изследване в конфискационните производства, но причина за това е нейното законово фингиране. Щом имаш нещо, от баничка до банка, и не можеш да докажеш до стотинка средствата за придобиването му, значи то е незаконно придобито. Никой не е споменал също, че няма нищо гражданскоправно в производството по установяване на имуществото на проверяваното лице (непрестъпник), а това е едно пълноценно административно производство, в което КПКОНПИ упражнява власт и принуда с актове, които не подлежат на съдебно-административен контрол. И че КОНПИ иска да упражнява още по-тежки форми на принуда (за справка мечтата на Пламен Георгиев „поне да може да задържа“).
Дори представляващият Висшия съдебен съвет г-н Магдалинчев отива по-далеч, обосновавайки вероятната кандидатура на Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ, като определя производството така: „Дейността на председателя на антикорупционната комисия е много близко до наказателноправната материя, с която г-н Цацаров се е занимавал.“
Все в този дух на опущения държавата е пропуснала да уточни по делото, че конфискационните закони не съдържат правила за определяне какво е „законен източник на имущество“, какво е „законен източник на средства“, какво е „законен“ или „незаконен“ актив и какво, освен начина на придобиване, може да направи едно право или една вещ, придобити далеч в миналото и признавани от държавата до този момент за законни, внезапно и със задна дата „незаконни“.
И със сигурност никой не е споменал, че Върховният касационен съд вече е тълкувал въпроса за законността на доходите по начин, различен от тълкуването на държавата и КОНПИ. В мотивите на решение № 97 по гр. д. № 3224/2017 г. съдът изрично е постулирал: „Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими)“.
Очевидността на противозаконната дейност и личната отговорност за нарушаване на законова забрана чрез отнемане на облагата от нея не се нуждае от обосноваване. Видимо държавата е пропуснала да обясни и целта на упражняване на правото на държавата чрез граждански процес. Не защото правото на конфискация е гражданско – то не е и не може да бъде гражданско право, тъй като не урежда отношения между равнопоставени гражданскоправни субекти.
Упражняването на конфискационното публично право на държавата чрез граждански процес е самото наказание.
Защото, от една страна, само чрез него държавата може да си осигури „служебна победа“, като върже ръцете на съда да установява обективната истина, а от друга, само в този процес може да се възползва от презумпции и фикции, установени в нейна полза, ограничаващи едновременно свободното съдийско убеждение, правото на защита и ефективните правни средства за защита на ответниците в гражданския процес. И да преодолее презумпцията за невиновност, забраната за обратно действие на санкционна норма и забраната за налагане на две наказания за едно и също правонарушение.
В нарушение на задължението за „разкриване на истината“, чрез умело подбрани и манипулативно поднесени извадки от правни норми, които не позволяват да се узнае правната рамка в нейната пълнота, държавата е създала у генералния адвокат впечатление за един непротиворечив и кохеренентен правен ред с утвърдено тълкуване и прилагане на ясен и справедлив закон.
Вероятно неволно представителите на държавата са пропуснали да съобщят на съда, че въпреки тази „непротиворечивост“, всеки конфискационен закон предизвиква най-малко едно тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Пропуснали са да обяснят на какво се дължат принципните разногласия с позицията на Венецианската комисия по проекта за конфискационен закон от 2010 – 2011 г. и защо становищата й са игнорирани. Пропуснали са и състоятелните критики към актуалната правна уредба на правници от теорията и практиката. Изкушавам се да цитирам проф. д-р Лазар Груев, който в новата си книга „Наказването за престъпление“ признава буквално: „Гражданската конфискация“ все повече се отдалечаваше от наказателното производство, от предшестваща я престъпна дейност на лицето и все повече придобиваше „свой облик“, самостоятелно изрисуван от законодателя, но – поне за мен – толкова неясен (размазан, мътен), че сега ми е трудно да определя физиономията му от правна гледна точка. Още по-трудно при сега действащия закон.
Ясно е, в заключение, че ако дори за безусловните познавачи на санкционната система в държавата „гражданската конфискация“ е неясна, не ще можем да искаме чудо от становището на генералния адвокат г-жа Шарпстън.
Тя е юрист, не гадател. Възниква въпросът – какво точно се предполага да прилагат по делата съдилищата в страната или да тълкува Съдът на ЕС, ако на просветените умове им липсва яснотата на правонарушението и санкцията и мястото им в националната санкционна система?

About De Fakto

Проверете също

Окончателно и предколедно: До 3 заплати бонуси за спецсъдии и спецпрокурори, по една за останалите

Преди Коледа съдиите, прокурорите и следователите от специализираните структури ще получат до 3 заплати премии. …

Европейската комисията: Анализираме последното разследване на Валя Ахчиева

 EURACTIV BULGARIA Европейската комисия е запозната с последното разследване на Валя Ахчиева и го анализира, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.