Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение на ВКС: Длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в който е получил покана от кредитора

Тълкувателно решение на ВКС: Длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в който е получил покана от кредитора

Defakto.bg

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да я изпълни.  Това реши Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС)  с  Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г.,  по Тълкувателно дело № 5/2017 г.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС по
предложение на тричленен състав на съда за приемане на тълкувателно решение по
следния въпрос, прередактиран с решение на ОСГТК от 30.11.2017 г.: „При връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от кой
момент се дължи обезщетението за забава?“
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
гласи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
В двете решения по чл. 290 от ГПК, дали основание на тричленния състав на ВКС
да сезира ОСГТК, по противоречив начин е разрешен въпросът от кога се дължи лихва за
забава в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Според едното виждане при връщане
на дадено при начална липса на основание лихва за забава се следва от поканата до
длъжника да изпълни задължението. Според другото разбиране лихва за забава в тази
хипотеза се дължи от датата на престирането без основание.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС намира за
правилно първото становище. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че
падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на
настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението
трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва
изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение –
било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което
длъжникът отговаря.
Върховните съдии пишат, че изпълнението на облигацията е подчинено на
принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго
от волята на страните или закона – съгласно чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма
определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен
срок за изпълнение.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване

на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от
Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1979 г. Началото на
изискуемостта е начало и на погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, но
автоматично не води до забава на длъжника“, се казва в мотивите на тълкувателното
решение.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде
поканен от кредитора да изпълни задължението съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Върховните съдии обобщават, че при връщане на дадено при начална липса на
основание от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но
длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил
поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за
изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.
По тълкувателното решение е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в
интернет – секция „Тълкувателни дела“.

About De Fakto

Проверете също

Магистратските заплати да зависят и от сложността на делата, квалификацията и способностите, предлага Съветът за партньорство към ВСС

Рангът да е процент от възнагражденията за по-горно ниво в системата Нови критерии за формиране …

Манолова „подари“ на Борисов законопроект с условия и отговорности за събирачите на дългове

В сегашната ситуация на пандемия от коронавирус се очаква набезите на колекторските фирми да се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.