Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение на ВКС: Длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в който е получил покана от кредитора

Тълкувателно решение на ВКС: Длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в който е получил покана от кредитора

Defakto.bg

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да я изпълни.  Това реши Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС)  с  Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г.,  по Тълкувателно дело № 5/2017 г.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС по
предложение на тричленен състав на съда за приемане на тълкувателно решение по
следния въпрос, прередактиран с решение на ОСГТК от 30.11.2017 г.: „При връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от кой
момент се дължи обезщетението за забава?“
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
гласи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
В двете решения по чл. 290 от ГПК, дали основание на тричленния състав на ВКС
да сезира ОСГТК, по противоречив начин е разрешен въпросът от кога се дължи лихва за
забава в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Според едното виждане при връщане
на дадено при начална липса на основание лихва за забава се следва от поканата до
длъжника да изпълни задължението. Според другото разбиране лихва за забава в тази
хипотеза се дължи от датата на престирането без основание.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС намира за
правилно първото становище. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че
падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са
еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на
настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението
трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва
изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение –
било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално
изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което
длъжникът отговаря.
Върховните съдии пишат, че изпълнението на облигацията е подчинено на
принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго
от волята на страните или закона – съгласно чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза
на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е
мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма
определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен
срок за изпълнение.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване

на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от
Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1979 г. Началото на
изискуемостта е начало и на погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, но
автоматично не води до забава на длъжника“, се казва в мотивите на тълкувателното
решение.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде
поканен от кредитора да изпълни задължението съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Върховните съдии обобщават, че при връщане на дадено при начална липса на
основание от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но
длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил
поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за
изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.
По тълкувателното решение е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в
интернет – секция „Тълкувателни дела“.

About De Fakto

Проверете също

Знак, който споменава марихуана, не може да се регистрира като марка на ЕС

Знак, който споменава марихуаната, не може при настоящото състояние на правото да бъде регистриран като …

Татяна Дончева: Фигурата на надзорник на главния прокурор,  е „апотеоз на панирания мозък“.

Правителствата на Бойко Борисов фабрикуват решения, които смайват с глупостта си На Данаил Кирилов трябва …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.