Последни новини
Home / Законът / Съдийската колегия „за“ оставането на заповедните производства в съда. И после?

Съдийската колегия „за“ оставането на заповедните производства в съда. И после?

Defakto.bg

Правната комисия на НС гледа утре за второ четене проекта „Манолова“ за ГПК, също за заповедните дела

Заповедните производства трябва да останат подведомствени на съда – зад тази позиция застана днес мнозинството в Съдийската колегия с 9 на 2 гласа. „Против“ гласуваха Боян Магдалинчев и Боян Новански.

За оставането на заповедните дела в съда са се обявили и 43 от 46-те районни съдилища, изпратили становища до колегията на ВСС. Сред привържениците е и най-големият районен съд в страната – Софийският районен съд. Едва три районни съдилища – Балчик, Костинброд и Сливница смятат, че „изваждането“ на заповедните дела няма да е проблем.

Другите варианти бяха заповедните производства да се прехвърлят на държавните съдебни изпълнители, на специална агенция и т.н.

Конкретният повод за изразяването на позиция от кадровиците, както и за изпратените становища от РС, е Доклад за целите и обхвата на предложения за реформи в заповедното производство в България по финансиран от Службата за структурни реформи на ЕК проект. Екипът на проекта смята, че заповедните производства трябва да останат в съда, но да бъдат дигитализирани и „разхвърляни“ чрез централизирано разпределение из цялата страна. Като са предложили и насоки за законодателни промени в тази връзка.

Сега трябва да се пристъпи към втория етап от проекта – изработване на техническото задание, включително софтуер за централизирано изпълнение.

Но! Въпреки днешния активно-разгорещен дебат във ВСС, не стана ясно какво конкретно ще следва оттук нататък, особено в сферата на законодателството. Защото без нормативни промени няма да е възможно нито централизираното разпределение, нито дигитализирането. А, за да има промени, някой трябва да напише вече конкретните текстове за промени в ГПК, да ги предложи на онези, които имат законодателна инициатива, те да бъдат внесени в НС, а депутатите да ги гласуват. И ще е странно финансираният от ЕК проект да стигне до изработването на софтуер, който може да се окаже ненужен, ако парламентът  не се съгласи с идеите за централизация и дигитализация.

И още – по темата за заповедните производства в НС от февруари тази година има внесен друг проект, под който са се подписали Данаил Кирилов (тогава председател на правната комисия) и депутати от ГЕРБ, както и от Обединени патриоти (включително Валери Симеонов). Управляващите тогава припознаха проекта на Мая Манолова, предвиждащ включително при заповедните дела съдът служебно да следи за неравноправни клаузи за потребители (като изисква договорите и приложенията към тях), за  което имаме открита наказателна процедура от ЕС. Предлагат се също изменения, свързани с по-доброто информиране на длъжника, като се предвижда и че не винаги, ако той не бъде открит от призовкар или чрез залепена на вратата призовка, това ще води до исков процес. И т.н. То ест все теми, свързани с материята на заповедните дела.

Отделно в Министерството на правосъдието има и работна група за обширни изменения в ГПК.

Иначе дебатът в Съдийската колегия днес бе интересен.

Даниела Марчева обобщи аргументите на районните съдии за оставането на заповедните производства при тях – става дума за изцяло правораздавателна дейност, а правораздавателен орган у нас е само съдът и не може да бъде „заменен“ от органите по изпълнението. Цитирана бе същата наказателна процедура срещу България, че не следи служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители. Както и че с изключение на Швеция в останалите държави от от ЕС заповедните дела са в съдилищата, в Полша има опит с централен заповеден съд, но срещу него има силни възражения.

Съществен аргумент е също, че от 390 000 граждански, търговски и административни дела в страната през м.г., близо 200 хиляди са били заповедните производства. А от събраните съдебни такси за близо 92 милиона лева, 40 % са били по заповедните дела.

Боян Магдалинчев обаче бе категоричен: заповедните производства трябва да бъдат извадени извън съдебната система. Посочи, че позиция са изразили едва 1/3 от районните съдилища в страната, което не е представителна извадка. Заяви: „Продължавам да считам, че заповедното производство е проблем, който не ни дава реална картина на натовареността, тя е куха, с производства, зад които не стои нито фактическа, нито правна сложност. Заповедните дела формират около 49-50% от общия борй граждански дела в страната. Аргументите в самия доклад за и против са почти равностойни. А районнте съдилища реагират, защото се страхуват от закриване“.

Георги Чолаков бе на по-друго мнение – да, изкривява се информацията за натовареността, но въпросът е къде е мястото на заповедните производства, а не как ще ги отчитаме. „От нас зависи какви начини за отчитане ще въведем, за да не е равно едно заповедно производство на една делба“, заключи той.

Тук Атанаска Дишева напомни, че начинът е открит и той е в Системата за измерване на натовареността в съдиищата, която просто трябва да се прилага.

Мнението на Боян Новански (заедно с Марчева, той е член на проектния екип от страна на ВСС. И все ни се струва, именно членовете на екипите трябва да са отговорни работата да се довежда докрай, като реализация): „Истината е, че районните съдилища се превърнаха в слуги на банки, топлофикации, енергоразпределение и т.н. Нищожна част от заповедните дела са станали искови производства, превърнахме районните съдии в попълвачи на бланки. От друга страна, се сочат правораздавателна дейност, регламент, такси – в СРС постъпват 7,5-8 милиона приходи от това, не е малко. За мен основният въпрос, ако ще остават в съдебната система е, че това е работа на съдебните помощници“.

Красимир Шекерджиев: „Ако извадим заповедните дела от съдебната система, сериозно ще поставим под въпрос съществуването на някои съдилища изобщо. Ако махнем 65 % от всички граждански дела в страната на първа инстанция и ги дадем другаде, тези граждански съдии какво ще работят? Не можем да ги уволним, преназначим за съдебни помощници и прочее“.

Съдийската колегия прие „за сведение“ принципния доклад за по-нататъшна реформа в заповедните дела. Изради принципна позиция, че те трябва да останат в сферата на съда. И?

About De Fakto

Проверете също

Боян Магдалинчев: Венецианската комисия е консултативен орган, правителството да реши ще изпълни ли препоръките

Колебая се дали изборът на „независим“ прокурор ще е работещ Не мога да гадая дали …

Знак, който споменава марихуана, не може да се регистрира като марка на ЕС

Знак, който споменава марихуаната, не може при настоящото състояние на правото да бъде регистриран като …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.