Последни новини
Home / Актуално / Михаил Екимджиев до Съда в Страсбург: Прокуратурата цели да изолира Елена Йончева от политическия живот, а не да докаже реално престъпление

Михаил Екимджиев до Съда в Страсбург: Прокуратурата цели да изолира Елена Йончева от политическия живот, а не да докаже реално престъпление

Defakto.bg

 

 

Адвокат Михаил Екимджиев

Жалко е, че г-жа Йончева изглежда решена доброволно да се откаже от имунитета си пред Европейския парламент. Така ще пропусне уникален шанс да изобличи откровената политическа саморазправа срещу нея. Позицията й изглежда доблестна и някак патриотична.  Напомня на Петко Каравелов, който, след като бил заточен, пребиван и насилван в Черната джамия, заявил пред чуждите посланици: „Господа, в България такива неща не се случват.“   Заради това перверзно разбиране за родолюбие, такива неща в България и сега, повече от век по-късно, се случват. (Михаил Екимджиев пред Де Факто)

 

След като българската прокуратура поиска от Европейския парламент да свали имунитета на Елена Йончева по повдигнатото й обвинение за „пране на пари“, се разбра, че  журналистката вече е отправила жалба до Съда в Страсбург за поредица от  нарушения срещу нея по Конвенцията за човешките права. Преди това обяви, че е готова сама да си свали имунитета в Европейския парламент, както направи това в България, когато й беше поискан от главния прокурор Сотир Цацаров.

Жалбата е подготвена от адвокатско дружество  „Екимджиев и партньори“ и за първи път по българско дело пред Съда е аргументирана тезата  за  паралегално обвинение, чиято цел не е да докаже реално престъпление, а да изолира от обществения и политически живот Елена Йончева, депутат от опозицията и журналист с доказана репутация. Адвокатите последователно мотивират  тезата за безпрецедентно нарушение на чл. 18 от Европейската конвенция, който забранява ограниченията на човешките права и свободи да се прилагат с цел,  различна от тази за която са  предвидени.

Истинска цел е санкциониране  на жалбоподателката за острата ú политическа позиция срещу управляващите и за компрометиращите ги журналистически разкрития“,  пише в жалбата, която вече е в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

За да докажат абсурдността на обвинението и цел, различна от законовата,  адвокатите са аргументирали поредица  нарушения на презумпцията за невиновност, неприкосновеността на личния живот,  изразяване на мнение и др.

Началото на безпрецедентното обвинение, е поставено с емблематичнично прессъобщение на Прокуратурата от 23.01.2019 за привличането на Елена Йончева към наказателна отговорност, посочва най-напред защитата.

Елена Йончева

В началото на годината държавното обвинение обяви, че тя е привлечена към наказателна отговорност  за пране на пари в особено големи размери.

Чрез фирмата си „Авторска телевизия“ през 2012 г. Йончева е станала съдружник с регистрираната на Британските Вирджински острови „Далий трейдинг лимитид“ в офшорната компания „Офроуд“, която имала сметка в КТБ и по нея са постъпили над 650 хил. лева.  Според прокуратурата тези средства са били собственост на КТБ, „присвоени от три длъжностни лица“ в банката и преведени “ в полза на 5 фактически контролирани от Цветан Василев търговски дружества, сред които и „Далий трейдинг лимитид“.  От изявленията на самата Йончева ставаше ясно, че средствата, получени от „Офроуд“ ООД, са вложени „за закупуване на аудио и видео техника“. Плащането става по силата на публични договори за закупуване на  снимачна техника и заснемане на 7 документални филма в райони с остри военни и политически конфликти. След зансемането им, те са предоставени от „Офроуд“ ООД на „Балкан българска телевизия“ ЕАД и са излъчени от различни телевизии в България.

Прессъобщението на спецпрокуратурата обаче обяви друго: „ В инкриминирания период  Йончева в качеството си на длъжностно лице – управител на „Офроуд“ ООД, е получила по открити в „КТБ“ АД две банкови сметки сумата от 333 000 евро и е спомогнала да бъде преобразувано това имущество в лично, като е знаела, че то е придобито чрез престъпление – длъжностно присвояване. Деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като имуществото е в особено големи размери и представлява особено тежък случай

 Понататък съобщението гласи,  че   „ мръсните“ пари, са били „присвоени от три длъжностни лица от КТБ, на които предстои повдигане на обвинение.“ 

Безалтернативният тон на 4-страничното съобщение,  което  внушава, че  Йончева е знаела,  че средствата са  присвоени,

е откровен фактически и правен абсурд,

опонира екипът на Екимджиев в  жалбата до Съда.

Прокуратурата не е направила дори опит да  обясни откъде Йончева е знаела, че получените пари са „мръсни“, но обвинението внушава, че тя е замесена в престъпна дейност, свързана с „установеното“ длъжностно престъпление,  четем в изложението.

Откроен е фактът, че според обвинението, тя е трябвало да предвиди, както фалита на КТБ, така и повдигането на обвиненията срещу длъжностни лица от банката.  А за да  има „пране на пари“,  някой трябва преди това да е извършил престъпление,  от което да са генерирани „мръсни пари“,  които след това се изпират.  В противен случай няма как да бъде доказано и самото пране на пари, учат професорите по наказателно право.

Целенасоченото поведение на прокуратурата, без какъвто и да е  респект към  боравене с изразните средства,  не държи сметка за правото, а директно крачи през  презумцията за невиновност, за да внуши, че Йончева е опасен „съучастник“ в криминална дейност – без да сочи доказателства за това.

Абсурдността на обвинението е открита и в общоизвестните факти – през инкриминирания период на 2012 г.,  КТБ е с публична репутация на просперираща банка, със значителен пазарен дял в банковия сектор на България. „Банката и нейният председател Цветан Василев са удостоени с пет престижни награди, които са изброени, а Цветан Василев четирикратно е удостояван с почетното звание „Банкер на годината“ , както и със званието „Мистър икономика“ за 2011 г., което му е връчено лично от тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.  П ървите официално оповестени съмнения за кредибилността на КТБ се появяват през юни 2014 г., а на  20.06.2014 г.  БНБ я поставя под особен надзор.

След като през 2012 г. цялата държавна „машина“, с огромния ú експертен и финансов ресурс, не е подозирала, че средства на КТБ са присвоявани, голословното обвинение, че жалбоподателката е знаела за това, е фактологично и логически абсурдно“, категорични са адвокатите.

Въпреки безпощадната хронология  на фактите, прокуратурата обаче постига целта си –  много са медиите, които  услужливо се фокусират върху  официалното изявление, че  Йончева „е знаела за престъпния произход на парите“.

Срещу реалното злепоставяне от прокурорското  съобщение, защитата посочва  пълното сходството на казуса „Йончева“ с осъдителното решение по делото „Масларова срещу България“.  И  „двете дела са свързани с прессъобщения на Прокуратурата, направени в сходен процесуален контекст, и прилагайки идентичен правен стандарт, Съдът би следвало да приеме, че и в настоящия случай правото на справедлив процес на жалбоподателката е нарушено, позовават се  адвокатите на практиката на съда.

 

Могат да я разследват до  изтичане на абсолютната давност – 22 г. и 6 м.

 

През казуса „Йончева“ е прогледнато и в същинската недосегаемост за отговорност на главния прокурор.   Значително място в жалбата до Съда е отделено на „липсата на независим контрол върху актовете на Прокуратурата“ – това  съчетано с липсата на предвидим срок и на ефективен контрол за необходимост на продължителността на досъдебното производство, не дават дължимата защита срещу произвол при засягането на правото  на неприкосновен личен живот по чл.8 от Конвенцията, пише в жалбата.

Четем:  Прокуратурата в България и по-конкретно главният прокурор разполагат с неограничена и безконтролна власт, позволяваща им, когато поискат, да обвинят всекиго, в каквото поискат. Прокурорските постановления, с които се повдигат обвинения за престъпления от общ характер, не подлежат на съдебен контрол, а продължителността на досъдебното производство не е лимитирана с императивни срокове.  Дори когато post factum обвиненото лице бъде оправдано, или наказателното дело бъде прекратено,

                           прокурорът, повдигнал обвинението и внесъл обвинителния акт,

                            не носи персонална отговорност за това

Главният прокурор de facto не може да бъде разследван за престъпления от общ характер, тъй като може да отменя всички актове на всички останали прокурори, които са му йерархично и дисциплинарно подчинени. Този структурен проблем на българското право е констатиран от ЕСПЧ още в Решението от 5 ноември 2009 г., Колеви срещу България (жалба № 1108/02).  Въпреки настояването на органите по Конвенцията, до момента българските власти не са направили нищо за неговото преодоляване.

Този дефект на националното право означава, че главният прокурор не е застрашен от неблагоприятни последици дори ако инициираното от него снемане на депутатския имунитет на жалбоподателката и наказателното разследване срещу Йончева са злоумишлени.  В частност няма практически способ той да бъде обвинен и разследван за злоупотреба с власт и/или за престъпление срещу правосъдието за действията си срещу г-жа Йончева, анализират вътрешното законодателство адвокатите.

Няма процедура, чрез която да бъде изобличена явно абсурдната теза на разследващите, че получавайки през 2012 г. пари от КТБ за заснемането на документални филми, жалбоподателката е знаела, че те вече са присвоени от Цветан Василев в период, когато и банката, и „банкерът“, са фаворизирани от държавата.  Въпреки откровената злоупотреба от Прокуратурата с това обвинение, за което не се сочат никакви доказателства, до изтичането на абсолютната погасителна давност за престъплението ( в случая тя е 22 г.и 6 м.)  в което жалбоподателката е обвинена, тя не разполага с надеждно средство за защита в досъдебното производство.

Очертани са и поправките на чл. 369а от НПК, с които управляващите намалиха пришпорващите срокове за внасяне на обвинителните актове в съда,( след повдиганото обвинение), за сметка на защитата на обвиняемия.  Не е пропуснат доклада на Инспектората при ВСС за 2018 г., според който:  „ … Проверяващите състави многократно са констатирали, че досъдебните производства не се организират, ръководят и провеждат по начин, който да осигури приключване на наказателното производство в разумен срок.“

Също като в осъдителното решение по делото Oleksandr Volkov за засегнат професионален образ,  в случая „Йончева“ е  нарушено  правото й на личен и семеен  живот по чл. 8 от Конвенцията, аргументира се  защитата.

Как критиките на един политик се  превръщат в обяснения на обвиняем

Произволното и пропагандно разгласено обвинение срещу жалбоподателката руинира както чувствата ú за чест и достойнство, така и безупречната ú професионална репутация на разследващ журналист, народен представител и говорител на ПП „БСП за България“, е  друг извод на  защитата.  От тази позиция  обвиненията срещу г-жа Йончева и свързаното с тях целенасочено дискредитиране на публичния ú образ, несъмнено засягат общественото доверие и възприятието за надеждност и достоверност както на документалните ú филми и репортажи, така и на нейните политически изявления и журналистически разкрития.

След повдигнатите ú обвинения, за обществеността политическите изявления на Елена Йончева вече не са изявления на политик и журналист, а защитни твърдения на обвиняем.  

Целта е очевидна, смята защитата – да бъдат маргинализирани нейните политически изявления, както и журналистическите ú разкрития.

„ Ето защо, по силата на аргументите за нарушение на чл.8, би следвало да се приеме, че и намесата в правото на жалбоподателката по чл.10 не отговаря на изискванията за законоустановеност и „необходимост“, визирани във втората алинея на същия член“.

Симбиозата власт  и обвинение

Обвинението срещу Йончева е повдигнато след поредица нейни журналистически разкрития за корупционни практики сред управляващите и предизвикали остра обществена реакция, сочи анализът на правната и фактическа обстановка по казуса.

Делян Добрев

Наказателното разследване срещу нея започва по сигнал до Прокуратурата от трима активисти от ПП „ГЕРБ“, сред които е бившият министър на енергетиката Делян Добрев от същата партия. (Сигналът  последва шумния скандал  „Кумгейт“ в Хасково през 2017 г. за приятелско-роднинските назначения и спечелени поръчки,  засегнал именно Делян Добрев и  осветен от Йончева б. а.).

Като намерение за  политическа саморазправа с Йончева е посочен опитът и на  Валери Симеонов, като вицепремиер да предизвика разследване срещу нея заради разкритията ú за нарушения при строежа на граничната ограда с абсурдния мотив, че документираните от Йончева нарушения застрашават националната сигурност.

На Йончева е повдигнато обвинение на 11.01.2019 г., в хода на предизборната кампания за Европейски парламент, в която тя  е водач на листата с кандидатите за евродепутати от най-голямата опозиционна партия в България. „От тази перспектива казусът е фактологично и контекстуално сходен с Решението на ЕСПЧ по делото Тимошенко срещу Украйна“, е посочено в жалбата.

В допълнение към нея,   адовокатското дружество е изброило още десетки  критични разкрития на Елена Йончева.  Не се е разминало разследването й за качеството на пътните строежи, извършвани при управлението на ГЕРБ, нито скандалът за „Ларгото“ с министъра на  културата  Боил Банов.

Не е спестен  „най-големият гаф“ на Елена Йончева –   осъждането на премиера Бойко Борисов за клевета.

В този контекст са изброени  пунктуално заедно с източниците на информация,  серия публични изявления на представители на управляващата партия, след повдигане на обвинението,  които разкриват  „действителните причини и цели на разследването срещу жалбоподателката“.

Цвета Караянчева

29.03.2019 г. председателят на Народното събрание  Цвета Караянчева казва:

„..Йончева, около чието благосъстояние не просто витаят обществени съмнения, а е директно разследвана за пране на пари, и която е имала обща офшорна фирма с банкера Цветан Василев. Йончева, за която се знае, че ще бъде първият евродепутат след изборите, чийто имунитет ще бъде свален. И това ще бъде срам за България.“

Манол Манев

30.01.2019 г. депутатът от ГЕРБ  Маноил Манев:

 „ … Днес пощенската кутия Елена Йончева си позволи отново да разхвърля в цялото медийното пространство едни „новини“ и страшни неща и аз твърдя, че това е вследствие на голямата жега, която трябва да гаси край себе си. Всички тези обвинения, които са повдигнати от българската прокуратурата, за която и е взета мярка, трябваше да се намери някакъв вариант, да се прехвърлят нещата от болната глава на здравата …“

Тома Биков

30 01.2019 г. говорителят на ГЕРБ – Тома Биков :

„ … Няма да се занимаваме повече с нейните „разследвания“. Йончева е употребявана от социалистическата партия да води „черната им борба“ … БСП се превърна в сайт за фалшиви новини, каквито има много в България, и негов редактор е Елена Йончева. Отказваме да вярваме на фалшивите ѝ новини …“

Бойко Борисов

Бойко Борисов от 23.01.2019 г. – „ … Нямам нищо общо с обвиненията срещу Елена Йончева, крадецът вика дръжте крадеца …“

Изводът: Цитираните изявления показват, че възползвайки се от повдигнатите срещу жалбоподателката обвинения и от пропагандната им разгласа от Прокуратурата, политическите ú опоненти системно и целенасочено доубиват доверието на хората в нея като политик и журналист.

 

Финално обобщение

 

В казуса „Йончева“ има уникално съчетание на общ политически и правен контекст с конкретни факти, доказващи паралегалната цел на обвинението срещу нея и на изискваето за легални цели на повдигнатото обивнение по  чл. 18 от Конвенцията за защита на правата на човека,  коментира пред Де факто  адвокат Михаил Екимджиев

Категоричен е, че от тази  перспектива най-важни са активната политическа и журналистическа позиция на жалбоподателката и нейните разкрития за корупционни практики сред управляващите. На второ място е безконтролността на Прокуратурата в България и „институционалната ú култура“ за злоупотреба с процесуални правомощия. Към този общ контекст се наслагва фактологично абсурдното обвинение, че през юни 2012 г. жалбоподателката е знаела за престъпния произход на парите, които „Офроуд“ ООД получава от КТБ,  без да се сочат  доказателства за основанията на това обвинение. Въпреки явната му голословност и недоказуемост, прокуратурата е злоупотребила пропагандно и чрез  безпрецедентно  прессъобщение от 23.01.2019 г., с което е внушила  участие на  Йончева в престъпна схема.  Нещо, което се  използва ефективно от политическите опоненти на жалбоподателка за публичното ú дискредитиране като политик и журналист.

В подкрепа на тезата ни е и уникалният професионален статус на Елена Йончева, която едновременно е политическо острие на най-голямата опозиционна партия в България и безкомпромисно ефективен разследващ журналист, доказал пред обществеността тежки корупционни практики сред управляващите“.

В случая обаче, тя не е имала вътрешноправни средства да се защити  срещу една безконтролна власт, а така е погазен цял аресанал от нейни защитени права по Конвенцията, категоричен е Екимджиев.

 

 

 

About Лилия Христовска

Проверете също

Татяна Дончева: Фигурата на надзорник на главния прокурор,  е „апотеоз на панирания мозък“.

Правителствата на Бойко Борисов фабрикуват решения, които смайват с глупостта си На Данаил Кирилов трябва …

Единодушно, ВСС гласува оставката на Цацаров като главен прокурор (допълнена)

Смяна на вахтата в ПРБ идната сряда, в зала „Тържествена“ Единодушно, с 20 „за“, Пленумът …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.