Последни новини
Home / Законът / Юристите: Законопроектът за „независимия“ прокурор заобикаля европейските препоръки

Юристите: Законопроектът за „независимия“ прокурор заобикаля европейските препоръки

Defakto.bg

Обявеният от правителството законопроект за разследване на главния прокурор и неговите заместници в случаите на умишелно престпъление, няма нищо общо с критиките и препоръките на Комитета на министрите и становището на Венеционаската комисия  за обективно и независимо разследване,   коментираха  юристи предложението на правителството на  извънредно заседание в събота.   Фигурата на „независимия“ прокурор (завеждащ отдел „Инспекторат“ във ВКП), която бе обявена,  не е записана в основния закон,  а това прави предложения законопроект  мимикрия на реформа  без промени в конституцията, смятат авторитетни наказателни специалисти.  „Независимият“ прокурор е  конституиран  в структурата на прокуратурата,  която е подчинена на главния, ще бъде избиран  от същите прокурори на ВСС, които  предлагат и избират Обвинител  №1, разследващите органи също са подчинени на главния. 

Абсурдно е  казват те, по силата на закон при разследване на главния прокурор да не се прилагат разпоредби на Конституцията, които определят, че: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.   Това изрично е записано в преходните и заключителните разпорби на правителствения законопроект(!).

В края на миналата седмица,  бяха публикувани становищата на  Венецианската комисия и на Комитета на министрите (органи на Съвета на Европа) по законопроекта на  Данаил Кирилов за отговорността на „тримата големи“ у нас.   В резолюцията на Комитета на министрите  българските власти отново бяха призовани да предложат законопроект, който  дава „солидни гаранции“ за ефективното независимо разследване на главния прокурор чрез институционална, йерархическа и практическа независимост на органите, които извършват това разследване.  Ако се налага, следва да се направят и съответните конституционни промени.

Венецианската комисия посочи,  че независимо разследване може да се провежда от независима фигура, която е извън системата на прокуратурата заради правомощията на главния прокурор и влиянието му във ВСС. Комисията  подчерта, че проблемът за липсата на независимо разследване на главния прокурор,  установен още през 2009 г. в решението  „Колеви срещу България“, не може да се разреши с една единствена поправка, а ще изисква комбинация от институционални промени, нови процедурни и законодателни правила, както и еволюция на професионалната етика и  политическата култура.

Според Здравка Калайджиева, бивш съдия в Съда по човешките права в Страсбург пред  „Капитал“,   скоростното предложение на правителството и бързото му изпращане в Европейската комисия с оглед отпадането на монитронига над България, е просто опит да се  заобиколят становищата на европейските институции.  Правителството обаче не държи сметка, че преди решението на новата Европейска комисия за  МСП, новият изпреварващ законопроект ще бъде обсъден и в Съвета на ЕС преди  ЕК да вземе решение дали да премахне МСП или той е все още необходим за България.

Бившият омбудсман Мая Манолова предлага промени в Конституцията, защото „предложените са очевидно противоконституционни и все ще се намери орган, от оправомощените, който ще сезират Конституционния съд”. 

Ето и някои от изказаните мнения:

Благовест Пунев, бивш конституционен съдия и зам.председател на  ВКС: Новият „независим“ прокурор ще е подчинен на главния 

Венецианската комисия е  консултативен орган към Съвета на Европа. Решенията й имат препоръчителен характер към България, но ние  сме поели ангажимент към Съвета на Европа тази реформа в съдебната система да бъде извършена.

Изпълнението на препоръките на Венецианската комисия има имитативен характер, повече е пиар.  Прокуратурата ни е изградена на йерархичен и силно централизиран принцип. При голяма субординация между отделните звена. Главният прокурор може да дава инструкции и да отменя актовете на всички долустоящи прокурори.  Той контролира не само прокурорите, но и следователите. Венецианската комисия  препоръча съдиите да могат да искат разследване на главния прокурор.

Избирането на новия независим прокурор от прокурорската колегия на ВСС няма да промени нищо.    Колегията е под контрол на главния прокурор. След последните промени в Закона за съдебната власт главният прокурор е недосегаем.  Недосегаем е, защото едновременно е много овластен, а в същото време е безконтролен, заяви  Пунев пред BTV.


Здравка Калайджиева:  Правителството се опитва да заобиколи препоръките на Венецианската комисия и мълчи за резолюцията на Комитета на министрите

(Препечатано от  Капитал)

Венецианската комисия даде отрицателно становище за законопроекта на Данаил Кирилов за отговорността на „тримата големи“. С представен и приет за 20 минути и юридически неграмотен законопроект правителството изостави половината от идеите на отхвърления законопроект и изглежда се опитва да заобиколи подробните препоръки на Венецианската комисия, които ще бъдат публикувани на 9 декември. Новият законопроект поражда недоумение за представата на законотвореца за създаване на механизъм за действително независимо разследване на главния прокурор. Въпреки изразената в предишни становища на Венецианската комисия критика за липсата на институционални гаранции за независимост в структурата на Висшия съдебен съвет, сега се очаква гласовете на 2/3 от членове на прокурорската колегия във ВСС, които според Венецианската комисия са напълно зависими от главния прокурор, да осигурят „абсолютна независимост“ от същия главен прокурор. Непонятно е и как новосъздаденият отдел „Инспекторат“ на подчинената на главния прокурор прокуратура ще разполага с изискваната институционална независимост от главния прокурор.

Прави впечатление, че нито премиерът, нито министърът на правосъдието, коментират приетата на 5 декември и огласена на 6 декември рязка и категорична резолюция на Комитета на министрите (на външните работи) на страните членки на Съвета на Европа относно изпълнението на повече от 40 решения, изискващи мерки за независимо и ефективно разследване, включително и срещу главния прокурор. В нея, както и в последните доклади на Европейската комисия, се припомня, че решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за страните членки на Съвета на Европа. И докато Венецианската комисия каза, че представеният й законопроект за „тримата големи“ не може да изпълни изискванията, Комитетът на министрите посочи какъв следва да бъде този законопроект и призова българските власти да въведат сериозни гаранции за институционалната, йерархичната и практическата независимост на всички органи, които контролират или провеждат разследване спрямо главния прокурор във всички ситуации (с изключение на спешни действия по разследването) и на всички етапи на производството, включително предварителните проверки. Този орган поиска от властите незабавно да изготвят нови законодателни предложения, като изрично отбелязва, че ако се налага, трябва да се направят конституционни изменения, за да се гарантира такова независимо разследване. Убедена съм, че (може би за разлика от премиера и министъра на правосъдието), министърът на външните работи и зам. министър председател г-жа Екатерина Захариева, чийто ресор е съдебната реформа, е добре запозната с тази резолюция, тъй като тя е приета с участието и на неин представител в Комитета на министрите.

Според мотивите към спешно приетия законопроект „с предлагания проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК) се цели изпълнение на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия чрез въвеждането на ефективен и съобразен с действаща конституционна уредба модел, гарантиращ разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници“. Премиерът възнамерява той ще бъде „незабавно изпратен на г-жа Урсула фон дер Лайен“ и счита, че така „ще се затвори кръгът“. Може би трябва да се припомни, че преди решението на новата Европейска комисия за вдигането или запазването на МСП, новият изпреварващ законопроект ще бъде обсъден и в Съвета на ЕС. Там министри от същите държави, одобрили резолюцията на Комитета на министрите, ще изразят своето становище преди ЕК да вземе решение дали да премахне МСП или той е все още необходим за България.

 

Мая Манолова: Борисов разказа басня за „независимия” прокурор – предложенията му са противоконституционни

 

„ Борисов събра ритуално министрите и започна да разказва баснята за промени в НПК и Закона за съдебната власт, с които се въвеждала фигурата на т.нар. „независим” прокурор. Той щял да разследва главния прокурор и това отговаряло на изискванията на Венецианската комисия. Щял да извършва разследвания на главния прокурор от позицията си на, забележете, началник отдел във Върховната касационна прокуратура”.

Това заяви  Мая Манолова, председател на „Изправи се.БГ” в страницата си във Фейсбук по повод промените в НПК и Закона за съдебната власт, които кабинетът внася, за създаването на фигурата на „независимия” прокурор. Според бивишя омбудсман,  става дума за „съшита с бели конци заблуда, в която Борисов опитва да вкара и българското общество, и експертите, и международните институции.”

Тя определя предложенията на премиера и кабинета като „безполезни” и представляващи „симулация на съдебна реформа”.

Манолова смята, че такава „може да се постигне единствено и само с промени в Конституцията”, каквато премиерът „съзнателно не предприема”.

За всеки юрист в държавата е ясно, че според  Конституцията няма „независим” прокурор – пише го в чл. 126 от Основния закон.  Затова и Венецианската комисия посочва, че независимо разследване може да се осъществява от независима фигура, извън системата на прокуратурата”.

„Според правителството фигурата на „независимия” прокурор щяла да се избира от членове на ВСС – от прокурорската квота – които след като излязат от ВСС обаче, остават подчинени на главния прокурор”, казва още Манолова и добавя, че вместо тези промени, могат да се предприемат полезни и ефективни реформи:

Ако иска Борисов да му повярват хората, че не разказва басни с живо включване от заседанията на МС, а мисли за реална реформа на съдебната власт в страната, би могъл да направи следните 3 неща:

  1. Да проведе реформата чрез конституционни промени, като събере конституционно мнозинство. Нали имаше политически партньори и стабилно мнозинство? Или няма политическа воля?
  2. Ако му е толкова „спешно”, в края на 10-та година от управлението му като премиер, да инициира истински, а не фасадни промени в Закона за съдебната власт и НПК – такива, каквито са посочени в становищата на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия.
  3. Депутатите му да предложат и гласуват промяна на структурата на ВСС, така че да се увеличи броят на съдиите, избирани от съдии, каквато е препоръката на Венецианската комисия”.

„ Озадачаващо е, че и опозицията, и парламентарните партии не излизат с позиции.  Затова наричам маневрата в Министерски съвет басня. И призовавам г-н Борисов да не вкарва в умишлена заблуда хората – номерът няма да мине”,заяви  още Манолова.

По думите й „предложените промени са очевидно противоконституционни и след като кабинетът ги приеме „спешно”, все ще се намери орган, от оправомощените, който пък спешно да сезира Конституционния съд”.  В края на позицията си Манолова е скептична, че „опитът Венецианската комисия да стане част от ловката маневра на Борисов ще мине”.

 

About De Fakto

Проверете също

Декларация на адвокатурата: Законността е в опасност, където свършва правото, започва тиранията!

Общото събрание не подмина безпредецентната активност на прокуратурата и ставащото в Темида след намеса на …

Общото събрание на адвокатите: Призиви за оставка и неприет отчет на Висшия съвет, приветствието на Иван Гешев срещнато със смях (обновена и допълнена)

С едноминутно мълчание в памет на починалите през изминалата година защитници започна Общото събрание на …

Един коментар

  1. Брюксел

    Тези „промени“ не могат да се осъществят без конституционна ревизия. Цялата конструкция, заложена в основния закон е погрешна. Прокуратурата не е правораздавателен орган, съдебната власт е организацията на правораздавателните, т. е. на съдебните органи. Следователно мястото на прокуратурата е извън съдебната власт и затова сега се чудят какво да правят. Заложен е капан още през 1991г., когато е приета сегашната конституция. Ако прокуратурата е извън съдебната власт- примерно към изпълнителната власт- или като изцяло независим орган по подобие на Сметната палата например, тогава лесно би могло да се разреши противоречието. Контролът върху главния прокурор може да се осъществява от специален разследващ орган, подчинен на съда. Най-важният орган на стабилния правов ред е именно съдът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.