Последни новини
Home / Законът / Колективен иск на 83 граждани срещу НАП се завъртя по столични съдилища, петима от ВКС и ВАС решават кой да го гледа

Колективен иск на 83 граждани срещу НАП се завъртя по столични съдилища, петима от ВКС и ВАС решават кой да го гледа

Defakto.bg

Колективен иск срещу НАП за теча на лични данни заради пробив в системата, се завъртя по столични съдилища.

Искът, подаден от Сдружение „Международен правен център – Интернешънъл лигъл адвайз център“ и 83 граждани, първо е внесен в Административен съд София-град (АССГ). На 1 ноември обаче съдия Калина Пецова от АССГ прекратява производството с аргумента, че колективният иск не е родово подсъден на административния съд и го препраща на СГС.

С определение от 12 декември съдия Десислава Зисова от Софийския градски съд повдига спор за подсъдност и изпраща делото на Върховния касационен съд за формиране на състав по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Текстът на АПК гласи:

Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд“.

Мащабният „пробив“ в системата на НАП стана известен на 16 юли тази година, впоследствие приходната агенция призна, че от теча на данни са засегнати над 5 милиона български граждани. Прокуратурата обвини за атаката собственика и служители на фирмата ТАД груп и тръгна да ги разследва за „кибертероризъм“. А правници бяха категорични – по силата на еврорегламента GDPR всеки пострадал може да предяви иск срещу НАП. Адвокати, от своя страна, предложиха завеждане на колективни искове. Освен в София, такова дело бе образувано и в Административен съд – Добрич, но също прекратено с аргумента, че искът трябва да се предяви по мястото на увреждането (София). И също е повдигнат спор за подсъдност, но пред ВАС.

В „софийския“ иск внеслите го граждани и сдружение заявяват, че той е „от името на всички граждани на Република България, чиито лични данни са станали известни и публично достъпни, вследствие от пробив в електронната система на НАП от 16.07.2019 г., както и в името на колективния интерес на всички граждани, чиито лични данни са станали публично известни и достъпни вследствие на пробив на
електронната система на НАП от 16.07.2019 г., които са следствие от недостатъчна грижа и мерки за защита на сигурността на обработваните лични данни от НАП, в качеството й на администратор на лични данни“.
От съда се иска:

1. Да установи противоправно и виновно поведение на НАП в периода до 16.07.2019г., от което определяем кръг лица – всички субекти на данни – граждани на Република България, чиито лични данни се намират в станалите общодостъпни файлове – изтекли от НАП, са претърпяли неимуществени вреди, съставляващи публично оповестяване на личните им данни – три имена, ЕГН и др.
2. Да осъди НАП да обезщети вредите, причинени на колективния интерес в размер на 1000 лева за всеки субект, чиито данни са станали общодостъпни и публични, вследствие пробива в сигурността на електронната система на НАП.

Ищците се позовават директно на Регламента, даващ право на всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на GDPR, на обезщетение и защита.

Но в кой съд да търсят защита?

Регламентът дава право на всяка държава-членка на ЕС, да предвиди специален ред за колективно упражняване на права. Съгласно българското законодателство колективните искове се уреждат в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), заявява съдия Пецова от АССГ.

В същото време обаче, специалният Закон за защита на личните данни предвижда, че при нарушаване на правата им по GDPR засегнатите граждани и сдружения могат да обжалват актове и действия пред съда по реда на АПК. За това ищците се обръщат към Административния съд – София-град.

АССГ обаче обявява, че компетентен е не той, а Софийският градски съд. И добавя, че административният съд наистина би могъл да разгледа иск срещу НАП, който е административен орган, но само ако претенцията е по Закона за отговорноста на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). А случаят не е такъв.

Из определението на Калина Пецова: „Настоящият състав на АССГ, като се запозна с изложените в иска обстоятелства, намира, че същият се явява родово неподсъден на настоящия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), колективните искове се разглеждат от съответния окръжен съд (респ. Софийски градски съд) като първа инстанция по реда на глава тридесет и трета от ГПК.
При наличието на императивна правна уредба, уреждаща изрично подсъдността и реда за разглеждане на колективните искове, Административен съд София – град няма правораздавателна компетентност да се произнесе по спора, и евентуален съдебен акт,
постановен по него, би бил недопустим.
Наличието на противоправно поведение от страна на ответника, доколкото същият е административен орган, и евентуалното увреждане на конкретни лица и организации в резултат на него, би могло да бъде разглеждано от административен съд в случай на претенция по реда на ЗОДОВ, каквато обаче не е заявявана в настоящия случай“.

В Софийския градски съд обаче също не смятат, че са компетентният съд по този иск и повдигат спора за подсъдност.

Последната дума трябва да каже смесен петчленен състав от върховни съдии – трима от ВКС и двама от ВАС.

 

About De Fakto

Проверете също

12 кадровици: Без бонуси няма реформи!

Предложените от депутати от управляващата коалиция плюс ДПС нови кариерни и финансови бонуси за съдебните …

Вадим удостоверения навсякъде в страната, независимо от адреса ни

Изключение е удостоверението за наследници Всяка община, район или кметство ще издават поисканите удостоверения от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.