Последни новини
Home / Гостува ни / Една прокуратура сама може да се обезличи, ако не води с настървение борба с корупцията по високите етажи на властта

Една прокуратура сама може да се обезличи, ако не води с настървение борба с корупцията по високите етажи на властта

Defakto.bg

След срещата с магистрати, представители на неправителствения сектор и академичната общност,  Президентът обяви, че ще предложи промени в Конституцията

Президентът Румен Радев ще  предложи промени в Конституцията, свързани със съдебната власт – това бе категоричното му заключение след  срещата с магистрати, представители на неправителствения сектор, представители на академичната общност и Правния съвет на държавиня глава.     За мнозина от присъстващите професионалисти  предизвиканите консултации от  държавния глава напомнят обществените обсъждания в навечерието на присъединяването към Европейския съюз, които даваха  възможност да се изкажат и чуят мнения, становища и предложения  извън рамките на политическото статукво.  Повечето от присъстващите подкрепиха идеите за промени в Конституцията, много гласове се чуха  в подкрепа  на въвеждането на индивидуална  констититуционна жалба, защото Конституционният съд е създаден заради гражданите, а на практика обслужва политическата класа.  Прокурорските представители бяха категорични, че прокуратурата не бива да излиза от съдебната власт, съдиите подчертаха, че е недопустимо прокурори да избират председателите на върховните съдилища и трябва да се въведе повече „външно“ представителство на обвинителите във ВСС.  От неправителствения сектор напомниха, че има много форми за автономност на прокуратурата, но никъде в ЕС няма подобна конституционна недосегаемост като на главния прокурор като в България.  ъдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да разследва главния прокурор,

Председателят на Съюза на юристите, Владислав Славов, бивш конституционне съдия и зам. главен прокурор,  заяви, че  изобщо няма място за парламентарна квота във ВСС. „Съдебната власт не е независима при наличието на такъв ВСС“, посочи Савов. По думите му прокурорската колегия в момента е „форма зад колективно мнение да се скрият действия, които определено са еднолични“.  Затова е нужно там да има хора извън прокуратурата и човек от президентството.

Съдия Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България подчерта, че трябва да се намали политическото представителство във ВСС, а съдиите могаг да имат  думата за кариерното израстване на прокурорите,  защото съдът е арбитър и  безпристрастен включително и за работата на прокурора в съдебна зала, докато прокуратурата е страна  в  процеса.

„Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото“, коментира бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева.  Според нея, трябва да се  засили обществения контрол върху нея и да се изолира ѝколаборация с изпълнителната власт за въздействие  на съда.

“ Прокурорите са особен, интересен вид магистрати, защото са натоварени с много дейности, тяхната работа е сложна и отговорна, независимостта на прокуратурата е жизненоважна“, заяви  Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите в България.  „Мястото на прокуратурата е в съдебната система, за мен това е най-голямата гаранция за независимостта й“, допълни той.

Петко Петков от Камарата на следователите в България:  „По конституция и по Закона за съдебната власт сме независими. Трябва да се намери разковничето така, че да се отговори на европейските очаквания“.

„Не трябва да се изоставя разговорът за мястото на прокуратурата. Той не е равен на изваждането ѝ от съдебната власт“, заяви  Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи. Според нея може да си говорим за автономност на държавното обвинение – извън изпълнителната и извън съдебната власт с контрол, осъществяващ се от законодателната власт.

От Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи призоваха Конституционният съд да бъде ангажиран с процедурата за  разследване на главния прокурор по същия начин, по който е ангажиран при импийчмънт на президента. Да се даде възможност на КС да назначи ад хок следовател, а ВСС да поддържа делото също както парламентът поддържа делото по импийчмънта.

Бранимир Ботев от Европейския институт за стратегии и анализи заяви, че според  проучванията на организацията му,   за хората най-приемливо е главният прокурор и председателите на върховните съдилища да се назначават от президента. Вторият най-одобряван вариант е това да става в кадрови орган, подобен на ВСС, но без политическа квота. Третата опция е пряк избор от страна на гражданите.

„Няма никакво съмнение, че мястото на прокуратурата не е в съдебната власт, прокуратурата е част от процеса по същия начин, както и адвокатурата“, заяви Емил Георгиев от Обединението на свободните адвокати.

За максимално разделяне на двете колегии във ВСС и намаляване на политическата квота се обяви и Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията. Според нея предложената възможност за разследване на главния прокурор противоречи на конституцията и няма да сработи.  Тя предложи на конституционно ниво да се запише орган извън прокуратурата, който да бъде избиран от парламента, бед да се поддържа „независим“ прокурор в лицето на ръководителя на инспектората във ВКП  със 7-годишен мандат.  Съдебният контрол може да попречи на прокуратурата да нарушава човешките права, но не може да я направи ефективна и активна в хипотезите да преследва всички олигарси, това може да направи само демократичната отчетност в рамките на засилени правомощия на министъра на правосъдието.

Съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд да разследва главния прокурор, лансира  Емил Дечев от Съюза на съдиите. Едно от обясненията, освен безусловните професионалните качества, е фактът,  че един върховен съдия е  кариерно независим от главния прокурор.

Велислав Величков, Правосъдие за всеки ,  коментира, че  от 2004 г. насам прокуратурата прави всичко възможно да не се дискутира прокуратурата, тя е забранена дума и повишава до точка на кипене градуса на напрежението в НС.  Парламентът е превърнал  ВСС в политически инструмент за контрол върху съда. Не може човек от прокуратурата да провежда независимо разследване срещу главния прокурор.

В края на днешната среща с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати, държавният глава обобщи:

Виждам консенсус, че трябва да има промяна. Тази промяна трябва да засегне и Конституцията. Има консенсус за независимост на българския съд, автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. И това е добре, че имаме този консенсус, въпросът вече е как, с какви инструменти той ще бъде постиган“.  Още в началото на срещата президентът заяви готовност да предложи промяна в основния закон, но посочи, че търси широка обществена подкрепа. Консултациите за необходимостта от промени в Основния закон не са публичен линч над новия главен прокурор и новия председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), каза Румен Радев.

 Цялото  изявление:

 Консултациите не цялат унищожение на прокуратурата

Добре дошли и благодаря че се отзовахте на поканата ми за днешната дискусия. Благодаря и на медиите за проявения интерес към събитието. Поради ограничения в размера на залата и времето много  представители на неправителствения сектор останаха извън президентството, но по тази причина явно ще трябва да направим още една дискусия и с тях.

Искам още в началото да направя някои важни уточнения – какво не са днешните консултации:

–        Днешните консултации не са публичен линч над новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ. Ако някой е дошъл тук с намерение за персонални нападки към г-н Гешев и г-н Цацаров – мястото му не е в днешния дебат.

–        Консултациите при президента не целят унищожаването на българската прокуратура, не обслужват политически партии, нови политически проекти и нови избори, те не са и основното предизвикателствопред мандата на новия главен прокурор. Напротив – ако неговата кауза е обективна, независима и ефективна прокуратура – той може и би следвало да се възползва от тези консултации, защото те целят точно това. Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не води ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и ако не преследва с еднакво настървениe всички олигарси.

–        Консултациите при президента не са безполезно упражнение без тема. Напротив – темата е много ясно поставена от мен. И аз благодаря на представителите на академичната общност и на моя Правен съвет, които тук, преди два дни много ясно очертаха рамката на този дебат и направиха един задълбочен анализ на системните структурни проблеми в правосъдната система и отвъд нея. Също така дадоха и рационални предложения. Има много подробна стенограма от цялото това заседание с тях. Ако те пожелаят, мога и да я направя публична, но това ще стане след консултация с тях и разбира се, при проявен интерес.

Искам да кажа, че на новия главен прокурор и на новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно.

Задачата на новия главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новия председател на КПКОНПИ стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен, чакащ и разчитащ на грешно попълнени декларации и подаден сигнал, в истински ефективен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, каквато е и неговата изразена амбиция и тя трябва да бъде подкрепена.

Трябва да отчитаме, че това са изключително трудни задачи в страна, в която корупцията е държавна политика – цитирам предишния главен прокурор, който пък цитира един по-предишен главен прокурор. Наистина усилията и тази тежка задача на тези двама души трябва да се води в условия, изискващи подкрепа на обществото, защото това са изключително трудни задачи. Мога да кажа обаче, че ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск съответно ще нараства и е нормално да бъде така.

Аз мисля, че обществото ни става все по-чувствително на тема „корупция“, на тема „скандали“, които много бързо затихват по медиите.

Затова и темата на днешния дебат, и аз искам да чуя вашето мнение, е за конституционния модел на българската прокуратура и като цялост на българската правосъдна система. Има ли място и нужда от промени в Конституцията, за да гарантират силни, ефективни и независими съд и прокуратура и ако има – какви и по какъв начин.

Бих отишъл и по-далеч. Има ли място за промени в нашата Конституция, които да гарантират реално разделение на властите, които да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред ерозията на държавността, пред възможностите за авторитаризъм, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции? Има ли възможности и трябва ли да засилваме правата на българските граждани, да засилваме прозрачността, отчетността и отговорността на институциите и най-вече на управлението на държавата?

Промяната, според мен, е належаща. Тя може да стане по два начина. Единият е начинът, по който сме се събрали тук – чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество, така както е в една нормална цивилизована държава – в обхвата, с механизмите и в рамките на закона. Може и по друг начин – под натиск на улицата, извън рамките на закона, но тогава последствията са непредсказуеми.

Разбира се, най-важният дебат е в българския парламент. Там е мястото, където се дебатират всички тези възможности, всички последствия от промените, по какъв начин да станат. Това го решава накрая българският парламент. Но тъй като аз определено ще предложа, по силата на тази Конституция, предложение за промяна на Конституцията, за мен е много важно това предложение да има широка обществена основа.

Затова и благодаря, че сте тук, защото вашето присъствие е изключително важно. То показва и още едно, както и желанието на всички тези хора, които останаха отвън – че явно обществото ни започва да излиза от апатията. Започва да се отърсва от страха, да изразява по-свободно своето мнение, да се консолидира около каузи с висока обществена значимост и да показва, че има енергия за промяна.

About De Fakto

Проверете също

Манолова пусна жалба до Еврокомисията срещу привилегиите на банките да отнемат единственото жилище на длъжника

Днес,  понеделник от 13:00 часа председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова и адвокатите …

Ирен Савова: Щом „адвокатът на държавата“ остава незащитен, как българският гражданин да се чувства сигурен?

Нови данни и факти около палежа на родната й къща в Ихтиман и евентуална връзка …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.