На пръв поглед вестта за „освобождаването“ на човек, известен като „валиумният изнасилвач“ (по публикации, включително и от чужди медии) обяснимо стряска и предизвиква размисли.

Де факто поиска протокола от заседанието на СГС, на което втората инстанция се е произнесла по мярката за неотклонение на Стелингверф. За да се ориентираме – обективно – в представените данни по делото и мотивите за „домашния арест“. Защото, знаем, твърденията – и най-гръмките – са едно, но няма ли ги в кориците по делото, за правосъдието това са слухове.

А „домашен арест“, впрочем, е втората по тежест мярка за неотклонение, налага се за сериозни престъпления и се приравнява на задържането, включително в ред решения на Евросъда в Страсбург. С други думи, от самото начало е ясно – спрямо въпросния холандец съдът не е бил снизходителен.

Но, по ред.

Какво научихме от публикации

Жертвата е разказала пред разследващите, че се запознава с чужденеца в бар, където е отишла с приятели, решава да остане с него и приема поканата му за вечеря в неговия дом. Стелингверф я черпи с напитка, която я замайва, следва брутално изнасилване и гаври с използване на различни предмети. После жената е изхвърлена на улицата.

В родината на Стелингверф медиите го описват като красив и умен мъж, който лесно успява да привлече вниманието на жените. В кръвта на някои от жертвите, заради които е задържан и дори осъждан, е открит валиум. Оттам идва и прякорът му „валиумният изнасилвач“.

Твърди се също, че има присъди и другаде, в изреждането се редуват Бразилия, Холандия, Испания и Малта. Както че се е подвизавал и в Полша. Споменава се и за арест в Испания.

Какво заявява прокуратурата и приема Софийският районен съд