Последни новини
Home / Законът / Съдът в Страсбург: Държавите носят отговорност, ако не защитават гражданите от хомофобска реч на омразата

Съдът в Страсбург: Държавите носят отговорност, ако не защитават гражданите от хомофобска реч на омразата

Defakto.bg

Отказът на литовската прокуратура да разследва хомофобски мотивирани обиди и призиви за насилие,  е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

С огласено днес свое решение по делото Бейзарас и Левицкас срещу Литва (жалба № 41288/15) Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) намира,  че литовската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) като е отказала да образува наказателно производство срещу различни лица, обиждали и призовавали за насилие към двойка гей мъже в социалната мрежа „Фейсбук“, съобщи пресцентърът на БХК.

Двамата жалбоподатели по делото са литовски граждани, родени през 1995 и 1996 г., които са в еднополова интимна връзка един с друг.  През декември 2014 г. единият жалбоподател публикува тяхна снимка, на която се целуват, в профила си във „Фейсбук“.  Снимката започва да се разпространява чрез споделяне от потребители на мрежата и добива широка известност, а във връзка с нея са публикувани стотици коментари. Голяма част от коментарите гласят, че жалбоподателите трябва да бъдат „кастрирани“, „убити“, „унищожени“ и „погребани“ заради хомосексуалността им.
Жертвите се обръщат към неправителствена организация на ЛГБТИ хората за съдействие, а тя изпраща сигнал до прокуратурата с искане да образува досъдебно производство по случая. Прокуратурата обаче отказва. Наблюдаващият прокурор мотивира отказа си с това, че коментиралите са „изразявали мнението си“ и макар  поведението им да било „неетично“, то не следва да се преследва със средствата на наказателното право.
Националните съдилища потвърждават това произнасяне на всички инстанции. В актовете им поведението на жалбоподателите е определено като „ексцентрично“ и умишлено провокативно.  По-конкретно те отбелязват, че жалбоподателите са могли да предвидят, че публикуването на снимка на двама целуващи се мъже няма да подобри сплотеността в литовското общество или да допринесе за толерантността в него, предвид че „традиционните семейни ценности са високо ценени“ в Литва.  По-добре щяло да бъде, ако жалбоподателите били споделили снимката си с „хора с техните възгледи“, особено предвид, че „Фейсбук“ поддържа функция за ограничаване на достъпа до публикации само до лица, които потребителят на мрежата е посочил като приятели.
е Пред Съда в Страсбург правителството отбелязва, че коментарите не са били достатъчно тежки, че да ангажират наказателна отговорност.
ЕСПЧ намира нарушение на Член 8 (неприкосновеност на личния и на семейния живот) във връзка с Член 14 (недискриминация при упражняване на права по конвенцията) от страна на литовските власти.
По допустимостта на делото Съдът установява, че право да съобщят за престъпление на властите имат всички лица в Литва, в това число неправителствените организации, към каквато са се обърнали и жалбоподателите. ЕСПЧ отбелязва, че организацията, към която двамата жалбоподатели са се обърнали, е именно за защита на правата и интересите на ЛГБТИ хората и признава, че тя има право да представлява двамата жалбоподатели в наказателното производство.  Да се прибягва до формализъм, ограничаващ достъпа до защита от такива колективни организации на жертви на нарушения по Конвенцията, би ограничило възможностите за ефективна защита.
По съществото на случая Съдът установява, че сексуалната ориентация на жалбоподателите е изиграла роля за начина, по който властите са се отнесли към техния случай.  Съдът отбелязва, че наказателните съдилища, разглеждали жалбата им срещу отказа на прокуратурата да започне разследване на случая, изрично са се позовали на сексуалната им ориентация в решенията си и са определили поведението им като „ексцентрично“.  Доста е недвусмислено, намира Съдът, че националните съдилища са изразили и неодобрение към това жертвите да заявяват сексуалната си ориентация публично, посочвайки несъвместимостта на това поведение с „традиционните семейни ценности“. Всъщност няма неяснота по въпроса, че държавите, страни по Конвенцията, следва да признават правото на лицата открито да се самоопределят като хомосексуални или членове на друго сексуално малцинство, както и да се застъпват публично за своите права и свободи, посочва  ЕСПЧ.
Заради това дискриминационно поведение на националните съдилища, жертвите на нарушението са били лишени от защита от неприкрити призиви за психически и физически посегателства върху тях, приемат съдиите. Тези призиви са били подбудени от предразсъдъци спрямо гей хората като цяло и на същите тези предразсъдъци са се опрели и държавните институции, за да решат да откажат да изпълнят задължението си да разследват по ефективен начин дали коментарите, насочени срещу двамата мъже, съставляват проповядване на омраза и насилие. Омаловажавайки опасността от подобни коментари, властите най-малкото са проявили търпимост към тях.
Според  решението,  за да се установи подбуждане към омраза не е всякога необходимо речта, която съставлява реч на омразата, да призовава непременно към насилие или други престъпни действия.  Лични нападки, извършени чрез обиди, осмиване или оклеветяване на цяла една група от населението, могат в някои случаи да бъдат достатъчни, за да накарат властите да се борят с расистка реч (съответно, в настоящия случай – с хомофобска реч), доколкото свободата на изразяване на говорещия е употребена по безотговорен начин.
По отношение на защитата на семейството в традиционен смисъл, като семейство между мъж и жена, ЕСПЧ отбелязва, че това е легитимна цел, която обаче може да се преследва с много различни средства, като се държи  сметка, че има различни избори  как човек може да води личния или семейния си живот.
Съдът обявява, че  на жалбоподателите са отказани ефективни средства за защита. Отбелязана е и по-ранна практика на Върховния съд на Литва по наказателно дело, според която хомофобски коментари, че  хомосексуалните хора са „перверзници“, които трябва да се лекуват в психиатрии, е защитено от конституцията свободно изразяване на мнение, нещо, което е дало основание на прокурора и в настоящия случай да не започне наказателно производство за речта, на която са били мишени двамата жалбоподатели. Съдът отбелязва също, че потребителите на „Фейсбук“ отправили дискриминационните и призоваващи към насилие коментари към жалбоподателите, са ползвали лични профили, поради което е неправдоподобно да се твърди, че установяването на самоличността им е невъзможно поради технически ограничения, дори да бяха искали да сторят това литовските власти.
На жалбоподателите Съдът определя обезщетения, възлизащи на общо 10 000 Евро, както и общо 5 000 Евро за разноски по делото. ♦

About De Fakto

Проверете също

Манолова пусна жалба до Еврокомисията срещу привилегиите на банките да отнемат единственото жилище на длъжника

Днес,  понеделник от 13:00 часа председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова и адвокатите …

Ирен Савова: Щом „адвокатът на държавата“ остава незащитен, как българският гражданин да се чувства сигурен?

Нови данни и факти около палежа на родната й къща в Ихтиман и евентуална връзка …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.