Последни новини
Home / Законът / Апелативният специализиран съд официално обяви защо собственикът на „ТАД груп“ остава арестант

Апелативният специализиран съд официално обяви защо собственикът на „ТАД груп“ остава арестант

Defakto.bg

На 14 януари Апелативният специализиран съд за пореден път отказа да замени задържането на собственика на „ТАД груп“ Иван Тодоров с по-лека мярка за неотклонение. Определението на съдиите Красимира Костова, Магдалена Лазарова и Красимира Райчева е окончателно.

Иван Тодоров

Така Тодоров остана единственият арестант по делото за пробива в системата на НАП, по което прокуратурата повдигна обвинения за тероризъм по чл. 108а от НК и за организирана престъпна група.

На 14 януари след заседанието Де факто информира за основните мотиви на апелативните спецсъдии да постановят новия отказ. Впечатли, че най-тежката мярка се запазва при положение, че този състав на съда не открива достатъчно данни собственикът на неработещата вече фирма да е извършил именно престъпленията, за които го обвиняват, но намира данни да е извършил друго престъпление. Както и че опасността му на свобода се извежда от неговите интелектуални възможности и способности в боравенето с компютър.

Днес от апелативния специализиран съд пуснаха до медиите текста на това определение.

Публикуваме мотивите:

„При този доказателствен комплекс, събран към настоящия етап, въззивният състав счита, че не е налице обосновано предположение за повдигнатото впоследствие обвинение по чл. 321 от НК, нито за ръководене, нито за участие в ОПГ, създадена с цел изнудвания по чл. 213а от НК, тъй като макар и в чисто житейски смисъл предполагаемата системна деятелност по нерегламентиран достъп и копиране на бази данни, вероятно преследваща икономическа изгода, в житейски план да се характеризира като „хакерски рекет“, тя не съдържа обективните съставомерни белези на изнудването по чл. 213а от НК, поради което и няма как да сме изправени пред сдружаване с такава цел. В случая трайното и системно извършване на такива деяния, за каквито с основание може да се предполага, че са реализирани, създава подозрение за вероятна продължила във времето еднотипна престъпна деятелност по чл. 319а и чл. 319б от НК (поне по основните им състави), но предвид тяхната наказуемост, същите деяния не биха могли да формират обвинение за ОПГ. Този извод на въззивния състав е коренно противоположен на личната защитна теза на обв. И. Т., изложена в днешното съдебно заседание за прилагане на добросъвестни търговски практики.

По отношение на обвинението за подбуждане на К. Б. към кибертероризъм по чл. 108а от НК, въззивната инстанция също дължи известно разграничаване от мотивите на първата, както и от становището на преждепроизнасялите се съдебни състави. Вярно е, че по делото е събран доказателствен материал, от който може да се предполага, че обв. И. Т. във всеки един момент си е осигурявал възможността да се информира за случващото се в офиса на дружеството и за пряката дейност на всеки един от неговите служители, независимо от факта, че е посещавал този офис едва в късните следобедни часове в работните дни. Също така са налице доказателства, от които може да се предполага, че непрекъснато е давал указания как да се процедира с неправомерно достъпената информация, че е навеждал служителите си към такова неправомерно достъпване, както и че е проявявал склонност към публично оповестяване на добити по неправомерен път данни от сайтове на фирми, които не са желаели партньорство с „Т. Г.“. Всички тези обстоятелства, разгледани в логическа взаимовръзка създават известни подозрения, че в конкретния случай е било възможно неправомерното достъпване и копирането на данни от информационната система на Н. да е било извършено от К. Б. вследствие именно на интелектуалното му мотивиране от обв. И. Т., респективно от третият обвиняем Я., но то не е обосновано с по-убедителни доказателствени източници, както се изисква при напредване на разследването. В този смисъл няма как въззивният съд да не се съгласи със защитните възражения, че преки доказателства, уличаващи обв. Т. и то от естеството да формират основателно подозрение за вмененото му подбудителство отсъстват и че ако доказателствената маса, състояща се от косвени доказателства, която е създавала индиции за подобно поведение е била достатъчна в производството по чл. 64 от НПК и скоро след това в процедури по чл. 65 от НПК, сега вече не може да аргументира надлежно подобна позиция.

Същевременно обаче, според въззивния съд, съществуват доказателства за предполагаемо съзнателно помагаческо поведение на обв. И. Т., защото доказателствената съвкупност дава възможност с основание да се предполага, че бивайки информиран още през април 2019 г. за намеренията на К. Б. по отношение на базата данни на Н., обв. И. Т. е създал всички условия да бъде извършено нерегламентираното им достъпване, както и публичното им оповестяване (посредством различни медии), тъй като цялата техническа операция по достъпването им е била извършена в служебно качество на К. Б. на служебно предоставените му технически средства, в т.ч. изготвянето на писмата до медиите (първообрази на които са намерени и на служебната  техника), като неговият работодател, както вече се посочи, е бил непрекъснато в течение на всичко, което са изработвали служителите му. Ето защо, съдът счита, че обосновано предположение е налице, но поне на този етап при друга форма на съучастие, с което обвинителната конструкция по отношение на основния състав на така предявеното обвинение на Т. за съпричастност към престъпление по чл.108а от НК не се променя (в друго по вид престъпно деяние).

Този му извод може да бъде потвърден, може да бъде и оборен, в зависимост от доказателствата, които ще бъдат тепърва събирани, тъй като предстои да се изясни съдържанието на телефонната комуникация на лицата, в т.ч. и водената от тях чрез мобилни приложения на техните мобилни телефони, както и съдържанието на някои от веществените доказателства, иззети при претърсванията, за които все още експертизите не са изготвени, или, на които предстои да бъде извършено декриптиране с помощта на международни специалисти от Европол. Самото изпращане на информацията до средства за масово осведомяване (чрез електронни писма с предоставен линк), предполага целите за всяване на страх и смут в населението, каквито на практика бяха постигнати след публичното оповестяване на достъпа. В този аспект, по делото са инкорпорирани както изготвена експертиза в областта на икономиката и националната сигурност, така и гласни и писмените доказателства за подадените масово жалби, сигнали и запитвания, сочещи каква е била реакцията на една значителна част от българските граждани, които са изпаднали в паника и притеснение за съдбата на нерегламентирано достъпените им лични данни и най-вече неизвестността от бъдещи възможни злоупотреби с тях.

По отношение на опасностите, настоящият съд изобщо няма да коментира рискове от укриване, предвид липсата на каквито и да било обективни обстоятелства, които да ги обуславят. По отношение на мотивировката на първата инстанция за опасност за извършване на престъпление, въззивният състав принципно се съгласява с нея, защото намира, че такава опасност все още съществува и тя не е отпаднала, но не я съотнася към възможности за въздействие върху свидетели или върху експертни изследвания, нито към специфики на предполагаемо осъщественото съучастие в престъпно деяние по чл. 108а от НК. Това е така, понеже обстоятелствата, които се изтъкват като специфики, по същността си се обхващат от правната квалификация по чл. 108а от НК.

Опасността от извършване от престъпление за настоящия въззивен състав обаче, не е отпаднала и изводът за нея почива на доказателствата, даващи основания да се предполага извършвана продължително и системно друга неправомерна деятелност, която бе засегната по-горе (носеща белезите на чл. 319а и чл. 319б от НК). От изготвените до момента експертни справки и технически експертизи е видно, че се касае до усвояване на колосални обеми неправомерно достъпени данни, съхранявани на компютри и други външни устройства на дружеството (а и в телефони на негови служители – специално К. Б.), като тя съвсем не се свежда до информацията, добита чрез хакерската атака на Н., а чрез атакуване на множество други бази данни и съдържа сведения освен за имена, ЕГН, адреси и прочие лична информация, още фирмена информация, информация от банкови карти и друга от най-разнообразно естество, като при възможностите за предлагане на такава информация и за продажба, каквито данни има по делото, при обективно установените познания, капацитет и способности на обв.И. Т. в областта на т.нар. „хакерство“, наред с обстоятелството, че лицето, с което се е намирал в доверителни отношения и което също притежава такива способности е на свобода, все още обуславят реален риск от такъв тип криминогенно поведение в бъдеще. Същият риск няма как да бъде преодолян дори с преустановяване дейността на дружеството, защото подобна деятелност би могла да бъде реализирана и във всякакви други условия при осигуряване на необходимата компютърна техника за това. Ето защо съображенията на защитата за отсъствие на опасностите по чл. 63, ал.1 от НПК, аргументирани включително чрез представения в днешното съдебно заседание приемо-предавателен протокол, не се споделят.

Периодът на задържане действително не е кратък, но същевременно все още не се явява неразумен, преценено на фона на изключителната сложност на делото и предмета на разследване, който изисква полагането на огромен експертен труд, неминуемо необходим в случая за пълното и правилно установяване на релевантните обстоятелства. Фактът, че през месец ноември е спряло прилагането на документи, не означава, че се бездейства от органите на досъдебното производство, тъй като предстои изготвянето на заключението на други важни експертизи, както и изпълнение на Европейска заповед за разследване. Независимо от това, следва да се обърне внимание на СП, че концентрирането на усилията към установяване на факта на хакерската атака спрямо Н. и дейността на нейния евентуален извършител, може да е било оправдано в началото на разследването, но понастоящем се изисква приоритетно провеждане на процесуалноследствени действия и по отношение на другите двама обвиняеми, най-вече с оглед продължаващото изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо единия от тях, чието прилагане в обществен интерес, все още е законосъобразно.

Аргументът на защитата за неравностойното третиране на обвиняемите по делото, заради различната им процесуална принуда, е бил излаган и по-рано пред съдилищата и сега в първоинстанционното производство пред СНС. В тази връзка следва да се отбележи, че няма как въззивният съд да поправи това неравностойно третиране, защото най-малкото, няма правомощия да преразглежда процесуалното положение на други обвиняеми, но намира, че не съществува пречка да изрази виждането си, че най-леката мярката на обв. К. Б. (резултирала от първоначалната формулировка на предявеното му обвинение), предвид събраните впоследствие доказателства, се е явила крайно непропорционална на предполагаемото му от тях поведение и изводимите по делото правнозначими рискове.“

About De Fakto

Проверете също

Руското разузнаване отрича да е лобирало за освобождаване на Васил Божков, „партенката“ пуснал Валери Симеонов

  Директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия Сергей Наришкин не е обсъждал …

Със 7 на 4 кадровиците образуваха дисциплинарно дело срещу съдия Миталов (допълнена)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.