Последни новини
Home / Законът / 12 кадровици до парламента: Без бонуси няма реформи!

12 кадровици до парламента: Без бонуси няма реформи!

Defakto.bg

Предложените от депутати от управляващата коалиция плюс ДПС нови кариерни и финансови бонуси за съдебните кадровици след изтичането на мандата им, тази седмица бяха одобрени за второ четене от правната комисия на парламента.

Предстои окончателно им приемане в пленарна зала. А, тъй като правосъдният министър Данаил Кирилов, в специфичен за него стил, все пак предупреди депутатите за очакван негативен отзвук откъм ЕС, стане ли факт поредното заобикаляне на конкурсното начало в съдебната власт (понеже щяло да има пътека до Брюксел от „оплакващи се магистрати или творящи журналисти, интерпретиращи фактите“), Народното събрание, току виж размисли за пореден път да „награждава“ членовете на Висшия съдебен съвет. Евроарументите вече като че ли са единственото, в което – според ситуацията – е възможно да се вслуша парламентарното мнозинство. Дали ще го направи, предстои да видим.

Но преди темата да бъде окончателно закрита би било добре народните представители подробно да се запознаят и със становището на 12 измежду общо 25-та във Висшия съдебен съвет, които твърдо подкрепят въпросните бонуси. То е получено в Народното събрание на 14 януари, ден преди заседанието на правната комисия, проведено на 15 януари.

Част от аргументацията бе изложена пред комисията от Драгомир Кояджиков от ВСС, но не в такава пълнота.

Становището идва, след като на заседание на Съдийската колегия на ВСС върховните съдии в нея се обявиха срещу бонусите, с отделно обръщение излезе Олга Керелска от ВСС,  категорично „против“ бе Общото събрание на Върховния касационен съд.

А в изслушванията си пред гилдиите на съдиите, прокурорите и следователите избраниците от професионалната квота на ВСС до един заявяваха, че работата в съвета е кауза и ще отстояват интересите на магистратите.

Под становището от 14 януари тази година са се подписали членовете на ВСС Даниела Марчева, Евгени Диков, Даниела Машева, Гергана Мутафова, Георги Кузманов, Огнян Дамянов, Йордан Стоев, Пламена Цветанова, Пламен Найденов, Светлана Бошнакова, Калина Чапкънова, Боян Магдалинчев.

Двама от тях са от Съдийската колегия – Марчева и Магдалинчев и 10 – от Прокурорската колегия (всичките й членове без главния прокурор).

Измежду подкрепилите бонусите петима са достигнали най-високите нива в системата и няма накъде да израстват след мандата, част от тях ще се и пенсионират. Така Боян Магдалинчев е върховен съдия от ВАС, Евгени Диков и Пламена Цветанова – следователи от Националното следствие, а Даниела Машева и Светлана Бошнакова – прокурори от ВКП.

На останалите седмина промяната в ЗСВ, ако бъде приета, гарантира автоматичен кариерен ръст след мандата във Висшия съдебен съвет. Така Гергана Мутафова, в момента прокурор от РП-Пловдив, може да претендира за назначение в окръжна или в специализираната прокуратура (или съд). Калина Чапкънова, Огнян Дамянов и Пламен Найденов, прокурори от ОП, могат да отидат в апелативни прокуратури (или съдилища). А Йордан Стоев и Георги Кузманов, вече прокурори от АП, спокойно ще претендират за върховните нива – ВКП, ВАП или някое от върховните съдилища. Даниела Марчева, апелативен съдия, също автоматично може да стане върховен такъв – ако не реши занапред да е върховен прокурор.

Де факто неведнъж описа придобивките – предложена от управляващите промяна позволява на членовете на ВСС „възстановяване“ и на „с една степен по-висока длъжност“ от заеманата преди мандата. А поправка, внесена от депутати от ДПС и Обединени патриоти им гарантира, че като обезщетение при напускане на системата (по закон – минимум 10 и максимум 20 заплати) ще получат пълния размер на заплатите като кадровици – най-високите в системата, равни на тези на „тримата големи“.

Преди време, в края на мандата на предния състав на ВСС, като депутат Емил Димитров-Ревизоро отстояваше удостояването на кадровиците със заплатите на „тримата големи“ с аргумента, че управниците на третата власт не можело „да ходят по джапанки“.

От аргументация на 12-те от действащия ВСС разбираме, че гарантираното повишаване след мандата е единственият начин да се гарантира провеждане на съдебната реформа. Както и че само придобивките могат да осигурят влизането във ВСС на мотивирани професионалисти.

Подобни мотиви стряскат. Защото и по Конституция, и по закон, във ВСС се избират само юристи с „високи професионални и нравствени качества“. Излиза, че без екстри, правилата не работят?! Че професионализъм и морал се докарват само с „бонуси“?

И още – нито един съдия, прокурор или следовател не е бил принуждаван насила да се кандидатира в кадровия орган, винаги е било въпрос на личен избор на магистрата дали да изостави за 5 години правораздаването или правоприлагането. Дали да израства кариерно в професията или да се отдаде на администриране, при това добре платено. Е, не било съвсем така, разбираме сега.

Представяме ви част от аргументите в становището, без редакторска намеса.

За кариерните бонуси

В становището пише: „В по-голямата част от държавите от ЕС членовете на съдебните съвети запазват качеството си на магистрати. В конституционния модел на българския съдебен съвет членовете не упражняват професията си на съдия, прокурор или следовател през целия петгодишен мандат, което реално препятства всякаква възможност за кариерно развитие през дълъг период от време и на практика демотивира колеги с високи професионални качества да участват в управлението на съдебната система. Същата релация е осъществима и по отношение на по-младите колеги, които по дефиниция имат енергията и силите за извършване на реформи. За да се гарантира хипотезата, в която за членове на съвета ще кандидатстват не само магистрати от върховните нива, които нямат интерес от кариерно развитие, а също и колеги с доказани професионални качества, включително от по-ниските нива, е необходим механизъм за компенсиране на този немалък професионален застой в кариерното развитие на членовете на съвета“.

Но най-вече: „Въпросът за кариерната компенсация следва да се разглежда в контекста на съдебната реформа, която ВСС е длъжен да осъществява. Няма радушно приемани реформи и поначало те винаги са непопулярни в средите, които са засегнати. Най-актуалната в момента е свързана с оптимизацията на съдилищата и прокуратурите предвид драстичната разлика в натовареността на различните органи на съдебната власт. Въпросът е изключително дискусионен и неминуемо поляризиращ, което вероятно е причината предходните състави на ВСС да не предприемат радикални стъпки. Всъщност, и към този момент съдийската колегия не е стигнала до приемлив за мнозинството вариант за оптимизация на съдебната карта, която несъмнено включва закриване на съдилища. Окрупняването на редица районни прокуратури, макар и да се осъществява по единодушно приет от прокурорската колегия план, също предизвиква силно напрежение сред колегите в реформираните органи.

Дори и да се абстрахираме от структурните реформи, факт е, че и обичайните за един кадрови орган решения, свързани с преместването на съдии от по-малко натоварени в по-високо натоварени съдилища предизвикват сериозни брожения сред колегите – отправят се декларации, гневни писма както от административните ръководители, така и от останалите съдии в засегнатите съдилища…. Дори изборът на административни ръководители, който съответната колегия осъществява непрекъснато, води до нееднозначни реакции – една част от магистратите са съгласни, друга част – не…

Няма да е пресилено, ако се каже, че всички тези непопулярни решения водят не просто до възможност, а до категорично общо негативно отношение към членовете на съвета, което се отразява в кариерното из развитие след края на мандата и за това могат да се посочат и конкретни примери….“

По-нататък очертаното кариерно тричане на кадровиците след края на мандата им се обяснява с факта, че в конкурсните комисии за повишение и преместване участват действащи магистрати, тяхното решение предопределя и решението на ВСС кого да повиши, а кого – не и преценката на конкурсните комисии не подлежи на преразглеждане.

В обобщение считаме, че настоящата законова рамка на кариерното развитие на магистратите, от една страна, и задължението на членовете на съдебния съвет да извършват реформи, от друга страна, са взаимноизключващи се фактори, които в крайна сметка водят до опасност от пълен конформизъм и липса на проактивност за осъществяване на важните задачи пред най-висшия административен орган в съдебната власт„.

Дванайсетте не спират дотук.  Продължават – извън „вече очертаното“, ратуващите за бонуси заявяват, че в момента изборен член на ВСС можел да бъде предсрочно освободен при „системно неизпълнение или друго тежко нарушение на служебните задължения“, което изключвало същинската качествена оценка за работата им и водело до „привидност и неефективност“ на този модел. За сметка на това обаче нямало никакви санкции срещу неактивните членове на съвета, най-вече за деконструктивното поведение на онези от тях, които препяствали проактивната работа за реформата!

За финансовите бонуси

С предложеното изменение се преодолява заложеното вътрешно противоречие между „еднократност“ на обезщетението и изплащането му при „последващо освобождаване“. Предложената редакция запазва заложената горна граница – до 20 заплати и позволява „да се унифицира начинът на определянето му при освобождаване от длъжност на правоимащите лица“, заявяват членовете на ВСС.

About De Fakto

Проверете също

Руското разузнаване отрича да е лобирало за освобождаване на Васил Божков, „партенката“ пуснал Валери Симеонов

  Директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия Сергей Наришкин не е обсъждал …

Със 7 на 4 кадровиците образуваха дисциплинарно дело срещу съдия Миталов (допълнена)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.