Последни новини
Home / Актуално / Адвокат Стефан Марчев: Промяната на адвокатурата е дълг на всеки един от нас

Адвокат Стефан Марчев: Промяната на адвокатурата е дълг на всеки един от нас

Defakto.bg
Стефан Марчев, кандидат за председател на САК

Както вече съобщихме над 6000 столични адвокати на 25 и 26 януари ще избират ново ръководство на САК. По този повод Обединениеот на свободните адвокати (ОСА) се обърна с въпроси към шестимата кандидати за поста председател на столичната адвокатура.  Отговори досега са дали петима от тях.  Поради сходството с въпросите, поставени и от  Де Факто на адвокат Стефан Марчев, кандидат да оглави САК,  с негово съгласие публикуваме част от отговорите му  пред сдружението. 

Защо решихте да се кандидатирате за Председател на САС?
– Допреди четири-пет години, подобно на голяма част от колегите адвокати, не се
интересувах от организационните въпроси на адвокатурата и от дейността на органите.
Смятах, че свободата и независимостта на адвоката при упражняване на неговата професия е
достатъчна за поддържането на добра професионална практика.
Задълбочаващото се обезличаване на адвокатската професия, принизяването на
правото на защита до обикновен „занаят“, ме накара да осъзная, че личната ми реализация
като адвокат не е достатъчна, за да се чувствам удовлетворен от избора ми да бъда адвокат и
въобще от избора ми да служа на правото.
Дадох си сметка, че от авторитета на органите на адвокатурата и начина, по който те
работят зависи и работата на всеки един адвокат. Затова се кандидатирах и бях избран в
състава на сегашния адвокатски съвет.
Участието ми в работата на адвокатския съвет ми даде различен поглед за
проблемите на адвокатурата и за адвокатската професия.
Разбрах какво не трябва да се прави:
–  да се вземат прибързани, неинформирани и необосновани решения, което
винаги оставя неприятното усещане за нещо нередно;

Стефан Марчев

–  да се отрича технологичния напредък, което поставя адвокатурата на
опашката на правните професии;
– да се отлага вземането на трудни и непопулярни решения, които са крайно
необходими за модернизирането на професията;
–  да се изразходват средствата на колегията непрозрачно, нецелево, без ясна
идея с какво разходването на средствата ще допринесе общо за всички
адвокати от колегията.
Разбрах какво може и трябва да се направи:
– да се повиши нивото на компетентност както на органите на адвокатурата,
така и на администрацията;
–  да се въведе използването на технологиите в работата на САК и
комуникацията с адвокатите.
– да се привлекат в работата на органите на адвокатурата всички адвокати
чрез различни форми на сътрудничество, за да се използва техния опит.
Защото промяната на адвокатурата е обща задача и дълг към професията на
всеки един от нас.
Осъзнаването какво може и трябва да се направи дойде по естествен път, в резултат
на много разговори и обсъждания – и с колеги от сегашния състав на органите на САК, и с
колеги, които без да са част от органите, виждаха проблемите отвън и предлагаха решения.
Това беше и най-важната мотивация за мен – подкрепата от знаещи и можещи колеги,
отдадени на професията, готови да променят нещата. Повярвах, че при такъв екип промяната
към модерна и организирана адвокатура е възможна и взех решението си да се кандидатирам
за председател на САК.
 

Имате ли изготвена програма за управление и къде може да бъде прочетена тя?

Програмата за управление на САК е изготвена отдавна. Тя не е само моя, а е резултат
на съвместните усилия и обсъждания на всички колеги, които участват в екипа.
В началото на м. декември миналата година създадохме и сайт (www.sak2020.com),
чрез който да популяризираме програмата и да представим конкретните стъпки за
реализиране на четирите ни конкретни цели, чрез които смятаме, че можем да превърнем
Софийска адвокатска колегия в модерна адвокатура, обединяваща професионално
подготвени и почтени адвокати.
Междувременно направихме и продължаваме да правим няколко неща, с които да
покажем, че всички конкретни стъпки в програмата ни са реалистични. И при съчетание на
компетентност и желание дори в рамките на съвсем скромен бюджет могат да се постигнат
добри резултати:
–  Създадохме сайта www.sak2020.com – за да покажем, че идеята ни за нов и
функционален сайт (стъпка 2 към Модерна адвокатура от програмата ни:
https://www.sak2020.com/moderna-advokatura) е напълно изпълнима.
–  Презентирахме идеите си и програмата на нарочно събитие на 18.12.2019 г. по
съвременен начин, на което поканихме голям брой сдружения на адвокати,
формирани на различни признаци – за да покажем, че идеята ни за по-широка
представителност и сътрудничество чрез привличане към дейността на САК на
представители на регистрираните в София адвокатски сдружения с нестопанска
цел (стъпка 3 към Организирана адвокатура от програмата ни:
https://www.sak2020.com/organizirana-advokatura), е напълно възможна и
изпълнима.
– Организирахме провеждането на електронна анкета сред вписаните адвокати в
САК, заявили по тяхно желание електронен адрес за комуникация в адвокатските
регистри и на 22.01.2020 г. ще проведем Дискусионен форум, на който ще
представим резултатите от анкетата пред всички колеги от САК, които желаят.
Така е ясно, че добрата комуникация между органите на адвокатурата е напълно
възможна и по всяко време може да бъде взето предвид мнението на всички колеги
– чрез анкети, кръгли маси и други подходящи форми на комуникация,
включително чрез използване на съвременните технологии (стъпка 3 към
Организирана адвокатура от програмата ни: https://www.sak2020.com/organiziranaadvokatura).
Реализацията на всяка програма за управление, обаче, предполага тя да бъде
финансово обезпечена. Бюджетът на САК се приема от Общото събрание на САК по
предложение на сегашния адвокатски съвет и в тази насока действащият Закон за
адвокатурата е нелогичен.

Не може да се приема бюджет на колегията в края на м. януари и
то едновременно с избора на нови органи, защото така реалното изпълнение на програмата
на всеки един екип може да бъде финансово обезпечено едва от втората година на мандата на
който и да било новоизбран адвокатски съвет. Защото бюджетът е инструмент за
реализиране на определена политика. Затова при бъдещото изготвяне на проект за нов закон
за адвокатурата и за да бъде решен този проблем, си струва да почерпим опит за подобряване
на уредбата както от новите европейски закона, така и от миналото. В Закона за адвокатурата
от 1925 г., например, е било предвидено Общото събрание на адвокатските колегии да се
провежда през м. декември.
Освен на сайта ни www.sak2020.com., програмата е достъпна и а създадената Фейсбук
страницата на екипа – Избори САК 2020 | Адвокати за адвокатите. От края на м. декември
2019 г. на фейсбук страницата ни ежедневно представяме по една конкретна стъпка от
програмата ни и част от екипа.

 По какви критерии е подбран екипът Ви?

В екипа са включени колеги от различни поколения, с различни сфери на
професионална реализация, упражняващи професията по различен начин (самостоятално или
в обединение с други адвокати), съчетаващи академичен с практически опит. Това
многообразие на хората в екипа дава необходимия баланс при обсъждането на всеки един
въпрос, като наред с това осигурява необходимата „представителност“ в състава на САК на
всяка една група от колегията.
Въпреки различията между нас – както като възраст, насока на професионална
реализация, начин на упражняване на професията (самостоятелно или в съдружие с други
адвокати), всички в екипа сме обединени от следните принципи:
независима адвокатура, защитаваща основните човешки права и
върховенството на правото .  Членовете на екипа вярваме, че
независимостта на адвоката и на адвокатурата е определяща за
възможността да се изпълнява конституционната роля на адвокатурата да
защитава правата на гражданите. Независимостта на адвокатурата, като
необходим участник в правораздавателната система, трябва да бъде
отстоявана непрекъснато и категорично пред всички власти –
законодателна, изпълнителна и съдебна, което членовете на екипа смятат за
основна своя задача.

–  професионализъм – считаме, че органите на адвокатурата трябва да
разполагат с достатъчна подготовка (академична и практическа
подготовка), от всички сфери на дейност, свързани с адвокатската
професия. Затова в екипа се включиха практикуващи адвокати, които имат
академичен опит, включително като университетски преподаватели и
преподаватели в НИП, адвокати, практикуващи в различни отрасли на
правото и които се ползват с доверието и уважението на колегите си като
безкомпромисни професионалисти.
–  почтеност – Кандидатите за членове на органите на Адвокатурата трябва
да притежават качества, които ги правят естествени лидери сред
адвокатите, като почтеност, колегиалност, достойнство, деятелност и
човечност, за да разберат проблемите на останалите си колеги, да ги
подкрепят и да ги накарат да повярват, че да си адвокат е достойно за
уважение.
–  участие на адвокати от всички поколения . В екипа ни са включени
адвокати от различни поколения, за да успеем да достигнем до проблемите
и вижданията на всяко поколение, включени са самостоятелно
практикуващи и практикуващи съвместно с други адвокати, включително
адвокати, които разполагат с организационен опит, необходим за
подобряване организацията на работа.
–  единство – Всички членове на екипа са обединени от общото си виждане за
това, че трябва да изградим Почтена, Ефективна и Модерна Софийска
Адвокатура. Не постигнахме единомислие още от самото начало, но
обединени от по-важните приоритети и проблеми на Адвокатурата,
изслушахме предложенията на всеки един колега от екипа и те намериха
отражение в общата ни програма.
–  ангажираност и отчетност– Участниците в екипа са водени от
разбирането, че проблемите в организацията на дейността на Софийска
адвокатска колегия и подобряването на комуникацията между адвокатите и
органите на САК, могат да бъдат разрешени само със съвместните усилия
на всички адвокати от колегията. Затова екипът предлага нов и модерен
начин на управление на адвокатурата – управление, базирано на ефективна
комуникация и връзка между адвокатите от колегията и органите на САК,
публичност на приетите решения, отчетност за етапа на изпълнение на
всяка от поставените цели и програми.
Без предварително да съм определял или като екип да сме определяли критерии, по
които да се обединяваме, тези принципи се оказаха общи ценности за всички нас и бяха
изведени като принципи на обединението ни.

 Каква е Вашата визия за нов Закон за адвокатурата. Какви промени трябва да се
направят в закона, според Вас?

– Визията на екипа и моето лично мнение е, че Законът за адвокатурата (ЗА) отдавна не
отговаря на съвременните нужди на адвокатската професия.
Споделяме разбирането, че в изпълнение обществената необходимост адвокатската
професия у нас да бъде уредена по съвременен начин следва да бъде изготвен изцяло нов
Закон за адвокатурата, който да бъде подложен на обществено обсъждане, предложен и
приет от Народното събрание. Подобно разрешение ще бъде в съответствие и с волята на
българските адвокати и взетото Решение от Общото събрание на адвокатите от страната от
23.02.2019 г.
Междувременно към момента в 44-тото Народно събрание е внесен законопроект за
изменение и допълнение на действащия ЗИДЗА (законопроект със сигнатура 954-01-
78/08.11.2019 г.), който предвижда промени относно дисциплинарната отговорност (чл. 132
ЗА), процедурите за избор на органи (чл. 81 и чл. 106 ЗА) и процедурите по обжалване
решенията на Висшия Адвокатски съвет по съдебен ред (чл. 7, ал. 7 ЗА).
Този законопроект, обаче, не отговаря на обществената необходимост от генерални
промени в законодателството относно тези процедури.
Освен промени в уредбата на въпросите, които са в предмета на внесения ЗИДЗА, е
наложителна промяна и в много други насоки, по-важните от които с:
– Нова детайлна уредба на дисциплинарното производство чрез удължаване на
давностните срокове, ясно дефиниране на дисциплинарните нарушения и
приложимите за тях наказания, създаване на гаранции за ефективност на
дисциплинарното производство чрез уреждане на процесуалните възможности
за събиране на доказателства, уреждане на по-кратки срокове за разглеждане и
произнасяне по преписките.
–  Уредбата на адвокатските регистри като електронни регистри;
–  Въвеждане на възможност за обжалване на по-широк кръг актове на Висшия
Адвокатски съвет по съдебен ред, когато с тях се препятства достъпа до
адвокатска професия и осигуряване на ефективна защита на засегнатите лица
в тези случаи;
–  Съобразяване на въпросите, свързани с упражняване на адвокатската
професия със съвременните тенденции и европейското законодателство чрез
разрешаване на рекламата на професионална дейност, детайлна уредба на
адвокатските дружества и съдружия;
–  Създаване на правила за регистрация и контрол на електронните платформи,
свързани с предоставяне на юридически услуги, като в тази насока бъдат
съобразени дадените препоръки от CCBE в ръководство към адвокатите за
използването от адвокати на он-лайн правни платформи
(https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/DEONTO
LOGY/DEON_Guides_recommendations/EN_DEON_20180629_CCBE-Guide-onlawyers-use-of-online-legal-platforms.pdf), за да се отговори на етичните
проблеми, пред които ни изправя предоставянето на правни консултации
посредством електронни платформи;
–  Определяне на дейностите, които могат да бъдат извършвани само от
надлежно вписани адвокати (изключителна адвокатска дейност).
o Подобряване на законовата уредба за зачитане правата на адвоката и
гаранциите за това адвокатите да получават нужното уважение и съдействие,
чрез паралелни промени и в процесуалните закони.

Необходимите промени в уредбата на адвокатската професия в България са
„многобройни и важни“ по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗНА, поради което както с внесения на
08.11.2019 г. законопроект, така и с всеки друг законопроект за изменение на действащи ЗА
не може да се отговори на обществената необходимост от приемане на изцяло нов Закон за
адвокатурата.

При изготвяне на проекта на нов Закон за адвокатурата трябва да бъдат взети предвид добрите:
„ – националните традиции и добрите законодателни решения от миналото.
Пример за такова добро разрешение е уредбата в Закона за адвокатурата от 1925 г., който е
предвиждал всяка година да се провеждат избори за ½ от състава на адвокатския съвет,
чийто общ мандат е бил 2 години. Така всяка година половината от състава на съвета се е
обновявал, което е осигурявало необходимата приемственост за нормалната работа на
органите на адвокатурата.
– Новите разрешения в национална уредба в европейските държави със сходни
правни системи;
– международните актове, уреждащи различни аспекти на адвокатската
професия, включително като се вземе предвид и предстоящото приемане на Европейска
конвенция за адвокатската професия. Изработваната конвенция има за цел да
гарантира ефективната защита на адвокатската професия, която е от решаващо значение за
ефективния достъп до правосъдие, защитата на правата и основните свободи и е гаранция за
справедлив процес.

 Какви мерки предлагате за защита на правата на адвокатите пред органите на
съдебната власт и администрациятаза за ефективна защита на
клиентите ?

– След обявяване за противоконституционни на разпоредбите на чл. 29, ал. 2-4 и чл. 30
ал. 1 ЗА с Решение № 4 от 2016 г. на КС на РБ, по искане от Главня прокурор, отпаднаха
възможностите на адвокатурата да участва в извършването на проверка или да извършва
самостоятелна проверка по сигнали на адвокати или служебно на действия на магистрати,
когато не е отдадено дължимото уважение и съдействие на адвокат.
Тази уредба съществуваше у нас в практически непроменен вид от 1925 г., като през
периода от 1925 г. до 2016 г. възможността за проверка от страна на адвокатските съвети не е
пораждала съмнение за противоконституционност, дори по времето на социализма. Към
настоящия момент липсва ефективно уреден нормативен ред за пряко участие на
адвокатските съвети в проверка при наличие на данни за неуважително и неетично
отношение към адвокати.
Висшият адвокатски съвет в рамките на правомощието си по чл. 122, ал. 1, т. 11 ЗА да
прави предложение за усъвършенстване на законодателството, не е предприел действия да
предложи промени в законодателството, с които обявените за противоконституционни
разпоредби на чл. 29, ал. 2-4 ЗА и чл. 30, ал. 1 ЗА да бъдат заменени от нови разпоредби
съгласно чл. 22, ал 4 от Закона за конституционния съд, които да осигурят на адвоката
гарантирания статут по чл. 29, ал. 1 ЗА, приравняващ го със съдията.

Как оценявате решението на САС от месец декември за увеличение на встъпителния
членски внос?

– На 26.11.2019 г. на извънредно заседание на Софийски адвокатски съвет, в т. „Разни“,
е взето решение за увеличаване на встъпителните вноски за адвокати, приемани в Софийска
адвокатска колегия с 200 лв., считано от 1-ви януари 2020 г.
Срещу това решение съм подал жалба, мотивиран от това, че за втори път през 2019 г.
(и съответно за трети път през мандата на сегашния съвет) е взето решение за увеличаване на
встъпителните вноски, без да се проведе обсъждане на въпроса и без ясен анализ от
необходимостта да се извършва подобно увеличение.
Изготвяйки жалбата установих, че в ЗА е предвидено плащането само на една
встъпителна вноска – към бюджета на Висшия адвокатски съвет и няма законово основание
да се определя и събира втора встъпителна вноска от адвокатските съвети.
Встъпителната вноска за адвокати у нас е една, дължима е към бюджета на Висшия
адвокатски съвет и се определя с решение на Висшия адвокатски съвет (чл. 122, ал. 1, т. 2
ЗА).
Единствените вноски към бюджета на колегията, които е овластен да определя като
размер адвокатския съвет, са месечните вноски (т.нар. членски внос), дължими от всички
адвокати от колегията (чл. 89, т. 17 ЗА).
Поради това взетото решение на Софийски адвокатски съвет от 26.11.2019 г. за
увеличаване на встъпителната вноска, дължима към Софийска адвокатска колегия, е
незаконосъобразно, тъй като адвокатския съвет въобще не разполага с компетентност да
определя встъпителни вноски, респ. да променя размера им.
Дори да се приеме, че адвокатският съвет може да определя допълнителни такси за
определени извършвани дейности (което също изглежда невъзможно с оглед изчерпателната
компетентност на съвета, ограничена до осъществяване на „други функции, определени от
закона“ – арг. от чл. 89, т. 18 ЗА), то определянето на втора встъпителна вноска към бюджета
на колегията наред с единствената законоустановена встъпителна вноска към бюджета на
ВАдвС по същество представлява недопустимо въвеждане на условие за вписване в
регистъра на адвокатите, респ. за достъп до професията.
Поради това при бъдещата реформа в уредбата на адвокатската професия чрез
изработването на нов Закон за адвокатурата, следва да бъде разрешен и въпроса за
дължимостта на встъпителна вноска и нейния размер. Дотогава намирам за противоречащо
на принципите на професията и почтеността да бъдат събирани встъпителни вноски от
приеманите адвокати.

Какви мерки ще предприемете срещу кражбата на адвокатски труд и в какви

срокове?

– Въпросът за кражбата на адвокатски труд и възможните разрешения има различни
аспекти.
От една страна кражба на адвокатски труд е налице, когато лице-неадвокат се
представя за адвокат. В този случай адвокатският съвет разполага с общото правомощие по
чл. 89, т. 8 ЗА да следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати,
но за съжаление действащият Закон за адвокатурата не съдържа конкретни разпоредби, с
които да се реализира това правомощие. Няма разпоредби в действащия ЗА, които да
предоставят възможност на адвокатския съвет да санкционира на подобни действия, каквато
е установената уредба в други държави – като например Австрия, чийто закон за
адвокатурата овластява адвокатските съвети да налагат глоби за подобно административно
нарушение в размер до 10 000 евро (§ 57, ал. 1 от Австрийския закон за упражняването на
адвокатската професия – достъпен на електронен адрес:
https://www.ccbe.eu/fileadmin/speciality_distribution/public/documents/National_Regulations/DE
ON_National_CoC/EN_Austria_Rechtsanwaltsordnung_RAO.pdf).
Поради това във всички случаи, в които бъде установено, че лице се представя за
адвокат (и по този начин „краде“ адвокатски труд), ще бъде сезирана прокуратурата, тъй
като у нас това деяние може да бъде санкционирано само по наказателен ред. В подобни
случаи ще се търси и институционално съдействие от Прокуратурата, доколкото
представянето за адвокат уронва престижа не само на адвокатската професия но на
правосъдието въобще, за да се предприемат незабавни действия за разследване.
От друга страна за „кражба“ на адвокатски труд може да се говори когато е налице
„запазен“ за адвокатите труд – т.е. когато има изключителна адвокатска дейност. С оглед
действащата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА това е единствено представителството
пред съд, за което при това са въведени и изключения – за процесуално представителство от
роднини, юрисконсулти и пр. (съответните процесуални закони). С „кражба“ на адвокатски
труд в по-широк смисъл се означава и постепенното „отнемане“ на дейности, които макар да
не са изключителни адвокатски дейности, са били извършвани преди години основно от
адвокати (регистрации на дружества, изготвяне на проекти за нотариални актове и пр.). И в
тази насока възможностите на адвокатските съвети, за съжаление, също са ограничени.
Ефективната защита на адвокатския труд от тази гледна точка може да стане в
рамките на законодателни промени, както и чрез ефективно участие в законодателния процес
– за което правомощие у нас има Висшия адвокатски съвет (чл. 122, ал. 1, т. 11 ЗА).
Въпреки това смятам, че САК може да се включи в процесите по идентифициране на
проблемите, общо означавани като „кражба на адвокатски труд“ чрез активност в
законодателния процес на фаза „обществено обсъждане“ на нормативни актове, които биха
повлияли върху адвокатската професия и биха „отнели“ определени адвокатски дейности,
макар същите да не са изключителни адвокатски дейности. Защото постепенното изгубване
на традиционните позиции на адвокатурата през изминалите години се дължи на пасивност
както на Висшия адвокатски съвет, така и на адвокатските съвети.
Поради това конкретните мерки, които предвиждаме да бъдат взети са:
– Организиране на различни форуми (анкети, кръгли маси, консултативни
групи), за идентифициране на проблемите, означавани общо като „кражба на
адвокатски труд.
– Участие в законодателния процес – чрез мониторинг на портала за обществени
консултации и изразяване на становища по всички законопроекти и проекти на
нормативни актове, които имат отношение към адвокатската професия и могат
да повлияят на осъществяваните адвокатски дейности, както и изразяване на
становище по тях (стъпка 7 към Организирана адвокатура –
https://www.sak2020.com/organizirana-advokatura);
– привличане на адвокати-специалисти в съответните области за изразяване на
становище по нормативни актове и оповестяване на проектите за нови
нормативни актове и становищата на САС и ВАС по тези нормативни актове
на обновената интернет страница на САС;
– Изразяване на становище пред ВАдвС с искания за конкретни законодателни
инициативи, насочени към възстановяване на изгубените през годините
позиции на адвокатурата – въвеждане на задължително представителство от
адвокат в нотариални производства за сделки с недвижими имоти, и др.п.
– Като част от планираните мерки за привличане на широк кръг адвокати в
работата на колегията, сме предвидили да бъде създадена и правна комисия,
включваща външни на органите адвокати с професионален опит и авторитет,
която да подготвя становища по законопроекти, проблеми в съдебната
практика и други въпроси, важни за адвокатската професия.

 Какво е отношението Ви към лустрацията във висшите органи на адвокатурата
и бихте ли разкрили Ваша евентуална принадлежност към тайните служби на
НРБ?
Смятам,  че в органите на адвокатурата въобще не бива да бъдат избирани адвокати,
които са били част от тайните служби на НРБ. Дори тези колеги да притежават
професионални и морални качества, не бива върху адвокатурата да се пренася сянката на
съмнение в независимостта на органите. Трябва да бъде изключена всякакво съмнение за
тайно, скрито или каквото и да било друго влияние на външни на адвокатурата лица и
организации.
С оглед възрастта ми не съм и няма как да съм принадлежал към тайните служби на
НРБ.
Ще си подадете ли оставката, ако не изпълните обещанията си в дадените от Вас
срокове?
Наскоро по повод изборите на органи на Благоевградска адвокатска колегия, Висшият
адвокатски съвет прие решение, че всички органи на адвокатската колегия – председател на
съвета, адвокатски съвет, председател на дисциплинарния съд, дисциплинарен съд и
контролен съвет, встъпват в длъжност едновременно, независимо, че такова изискване няма в
Закона за адвокатурата. Същевременно според разбиранията на ВАдвС и практиката на ВКС
мандатът на органите започва да тече от влизане в сила на решението за избор на съответния
орган, независимо кога членовете му ще встъпят в длъжност. Така може да се окаже, че
заради обжалване на избора на един от органите, което може да продължи няколко години,
мандата на останалите органи (чийто избор не е обжалван) е изтекъл преди те да встъпят в
длъжност.
Оставката е морален акт и ще си подам оставката във всеки един момент, когато се
окаже, че с поведението си съм уронил престижа на професията и не съм оправдал доверието
на колегите си, което включва и неизпълнението на задължение, което зависи от мен.

Цялото интервю може да бъде прочетено тук

About De Fakto

Проверете също

Манолова призова Борисов: КРС и ЦИК да върнат бонусите от по 20 хиляди лева, които са си раздали

Борисов се скри зад полите на депутатките от ГЕРБ, за да не дойде в парламента …

Главният секретар на ВСС става „отговорник“ за мерките срещу прането на пари (допълнена с правилата)

Мерките ще се прилагат при откриването и възлагането на обществени поръчки И Висшият съдебен съвет …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.