Последни новини
Home / Законът / ВКС отмени „нетърпимо ниска“ присъда за отцеубийство, връща делото за ново разглеждане и наказване

ВКС отмени „нетърпимо ниска“ присъда за отцеубийство, връща делото за ново разглеждане и наказване

Defakto.bg

Върховният касационен съд (ВКС) отмени като „нетърпимо ниска“ присъда срещу син, убил баща си. И върна делото за ново разглеждане на втората инстанция – Софийския апелативен съд (САС), като му указва при новото определяне на присъдата да се съобрази с посочените от върховните съдии обстоятелства.

Развоят на това дело и най-вече окончателното решение на ВКС са интересни по няколко причини. Първо, става дума за дело за убийство, развило се по съкратената процедура след признаване на всички факти на обвинението и самопризнание. В тези случаи до неотдавна НПК допускаше намаляване на присъденото наказание с 1/3. След трагедията в с. Сотиря парламентът изключи убийствата от съкратеното съдебно следствие.

Второ, решенията на ВКС и на САС разкриват различен подход и философия в прочита на едни и същи факти при определянето на „справедливото наказание“.

Трето, и във втората, и в касационната инстанция са заседавали известни магистрати.

А кой е прав? Житейският отговор е различен, според опита, характера, преживяното, включително и според това от коя страна на банката си. В правосъдието решенията на последната инстанция са окончателни и тя винаги е правата. Но това не изключва професионалния дебат – именно професионалния, не „уличния“, с лозунги и размахване на юмруци.

Конкретният случай е за убийство от ноември 2017 г. в столичния квартал „Павлово“. Тогава 24-годишният Севелин Николов многократно наръгва с нож баща си Жоро Николов и той издъхва от раните.

Севелин признава убийството. В онзи момент родителите му са били разделени, той не е живеел с тях, бил е употребил както амфетамини, така и алкохол. И тези факти са безспорни и за трите инстанции. В делото има и друго – че синът многократно е бил малтретиран и унижаван от бащата. Което, разбира се, не е оправдание за убийство, но говори много за станалото.

По закон наказанието в тези случаи е алтернативно: доживот без замяна в особено тежки случаи, доживотен затвор или лишаване от свобода от 15 до 20 г.

Първата инстанция, Софийският градски съд, приема, че не е налице „изключителна“ тежест на престъплението и не могат да се наложат най-тежките предвидени наказания. Определя присъда от 18 г. лишаване от свобода, а след намаляването по правилата на съкратеното следствие тя става 12 г.

Втората инстанция, Софийският апелативен съд, приема всички установени от СГС факти и споделя голяма част от изводите. Но, според САС, не са били отчетени ред смекчаващи отговорността обстоятелства както по отношение на личността на Севелин, така и за преживяното от него в годините назад. Присъдата на втората инстанция е 10 години. В състава, който я е постановил, са били Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева – докладчик (тримата, публично охулвани и заплашвани заради определението за условното предсрочно освобождаване на Полфрийман). Решението на САС можете да прочетете тук.

Това наказание е твърде леко и явно несправедливо, отсъждат от ВКС. В състава са върховните съдии Николай Дърмонски, Спас Иванчев – докладчик и Христина Михова. Навремето Иванчев като съдия от САС бе потвърдил присъдата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за „шестте „НЕ!!!“ (ВКС оправда Цветанов).

Макар че казусът се връща за ново разглеждане и че вече е влязла в сила забраната за съкратено следствие в случаи на умишлено убийство, казусът със Северин е „заварен“, разясниха магистрати. Определящото в случая е, че процесът се завърта отново на втора, а не на първа инстанция. Тъй като съкратеното производство е било факт пред първата инстанция, САС е длъжен да следва тези правила.

Съобщението на ВКС:

„С Решение № 248/22.01.2020 г. по наказателно дело № 863/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение по в.н.о.х.д. № 442/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на трима от гражданските ищци и частни обвинители срещу решението на САС, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 5374/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), като е намалено наложеното наказание на подсъдимия Севелин Н. от 12 на 10 години „лишаване от свобода“.

С присъдата  на СГС подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. чл. 115 от НК (убийство с особена жестокост на баща му в кв. „Павлово“ в София през 2017 г.) и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, след като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие.

С жалбата се заявява касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска увеличаването му до първоначално определения размер от СГС.

Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за основателна, предвид грешната преценка на САС при взетото решение за намаляване на наложеното наказание. Въззивната инстанция неоправдано е надценила значението на смекчаващите отговорността обстоятелства. По своя характер и съдържание посочените от САС обстоятелства не са от категорията на излизащите извън обичайните смекчаващи отговорността – нито младата възраст, нито твърдените спортни постижения, нито пък положените усилия да получи висше образование. Нещо повече, те са неутрализирани от негативните прояви на дееца, ясно очертани от обвинителния акт. Въпреки младата си възраст, спортни и образователни занимания, наличието на твърдени травми, този подсъдим се е проявил като ясно очертана асоциална личност – целодневна употреба на наркотични вещества от сутринта, съчетана с употребата на алкохол чак до вечерта, до момента на извършване на самото убийство.

Съдебният състав на ВКС е категоричен, че мотивиращите съображения на САС за това какво са породили твърдените влошени взаимоотношения между подсъдимия и баща му всъщност са продукт на нелогичен анализ, тъй като според съда те са формирали натрупан гняв, ярост и желание за отмъстителност – антиподите на смирение, човечност и опрощение. „Ако това е вярно, то тези черти в същината си на характера не аргументират извод за деец като такъв с ниска степен на обществена опасност, доколкото разкриват само отрицателни качества и не смекчават неговата наказателна отговорност. Напротив, тези изложени обстоятелства характеризират изключително негативно дееца – като гневен, яростен и отмъстителен, с личностови белези на дългогодишна стаявана и сдържана омраза. Това определено не са положителни характеристики на дееца, не могат в никакъв случай да съставляват каквото и да било извинително обстоятелство, а въззивната инстанция в разрез с правната и житейска логика ги е съотнесла в тази категория“, пише в решението на ВКС.

Според върховните съдии, макар да не е намерило място в правната квалификация на деянието, взетото предварително решение на Севелин Н. да убие баща си, предварителната подготовка, следва да се отчитат като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Решението е взето в спокойна обстановка, без наличието на какъвто и да било непосредствено съществуващ конфликт, като деецът се е подготвил специално за извършване на престъплението и е склонил свой приятел да го подпомогне и улесни в това престъпно начинание. Касационната инстанция съзира и в това склоняване подминато от инстанциите по същество отегчаващо отговорността обстоятелство.

Съдебният състав на ВКС отчита и друго обстоятелство, пропуснато от САС – нанесени са 22 удара с нож, причинени са повече от четири охлузвания на пострадалия. „Подсъдимият е проявил изключителна отмъстителност и престъпна упоритост, нечовешка безмилостност, които далеч надхвърлят изискванията за квалифицирането на деянието като извършено с особена жестокост (и характеризиращо го изначално като жесток човек) и по особено мъчителен начин (не просто няколко удара с нож, а цели 22)“, категорични са върховните съдии. Според тях съчетанието на тези обстоятелства с това, че пострадалият е роден баща, прави деянието изключително тежко, тяхната съвкупност натежава при съпоставянето на отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства в такава голяма степен, че не може да бъде пренебрегната изцяло, както е сторено от въззивната инстанция.

„Може с увереност да се заключи, че относителната тежест на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства значително надделява над тази на смекчаващите“, пишат съдиите от ВКС. Те допълват, че наложеното наказание от СГС в такъв случай е било твърде снизходително, но предвид липсата на процесуална инициатива от държавното и частното обвинение корективната намеса не е процесуално допустима и възможна.

Това според съдебния състав на ВКС налага извода, че касационната жалба е основателна. „Макар и определено след законово приложима и задължителна редукция по чл. 58а от НК, наказанието от 10 години „лишаване от свобода“ за лишаване от живот (най-висшето и защитено от закона благо) на едно човешко същество по такъв нечовешки и безмилостен начин е нетърпимо ниско и дава неприемливо грешни сигнали към податливите към извършване на правонарушения и престъпления членове на обществото“, се казва в решението. Касационният състав не е уверен изобщо, че и размерът от 12 години е пригоден да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция, но е обвързан от лимитираните касационни възможности. Все пак едно такова наказание, единствено възможно в случая, е със сигурност в по-добра позиция да рефлектира върху възможността на дееца да се поправи и превъзпита или поне да му попречи да извърши ново престъпление за един по-дълъг период от време, сравнимо с определеното от въззивната инстанция.

Предвид констатираната явна несправедливост на наложеното наказание, въззивното решение подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав, а при определяне на наказанието е необходимо да се отчетат посочените от ВКС обстоятелства“.

 

About De Fakto

Проверете също

Будимир Куйович оттегли молбата за предсрочно освобождаване, нямало смисъл

Изненадващо, пред съда, Будимир Куйович оттегли молбата си за условно предсрочно освобождаване. Не посочи ясни …

Становище на ВСС: По Конституция може да има независим прокурор, който да разследва Главния

Конституционните правомощия на главния прокурор за надзор за законност и методическо ръководство върху всички обвинители, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.