Последни новини
Home / Законът / И наказателното дело срещу Гешев за „и циганите правят така“ прекратено, нямало престъпление

И наказателното дело срещу Гешев за „и циганите правят така“ прекратено, нямало престъпление

Defakto.bg

Главният прокурор изказвал и обобщавал мнение за подсъдимите у нас

След като Комисията за защита от дискриминация не откри нищо притеснително и извън правилата в изявлението на Иван Гешев „и циганите правят така по дела“, а Административен съд – София-област потвърди това решение, сега и Софийският районен съд (СРС) прекратява наказателното дело по този повод. Съдия Мила Лазарова се аргументира, че гешевата реплика не е нито обида, нито клевета, сиреч няма извършено престъпление.

Жалбоподателят Христо Николов

Частното наказателно дело в СРС, както и предишните, бе образувано по тъжба на ромския активист Христо Николов. Той е категоричен – публичното изявление на Иван Гешев в интервю по БНТ миналия април го е засегнало лично, тъй като е приравнило всички представители на ромската общност към извършителите на престъпления. Бе посочил, че става дума за разгласяване на неистински и позорни обстоятелства, което е и съставът на престъплението „клевета“.  Като обидна Николов сочеше квалификацията „цигани“.

Коментарът на Гешев тогава дойде по повод отказа на един от подсъдимите в процеса „Младост“ Петко Дюлгеров от първоначалните му обяснения, като дадени под натиск. Пред националната телевизия тогавашният зам.-главен прокурор каза: „Така правят всички подсъдими. Така правят и циганите. Това е масово“.

Първоначално СРС бе оставил тъжбата на Христо Николов без движение, понеже не били посочени включително ЕГН-то и настоящият адрес на отговорния обвинител (посочен бе служебният адрес на ПРБ).

След отстраняването на тези недъзи на тъжбата, по същество сега съдия Лазарова постановява, че тогавашният зам.-главен прокурор (понастоящем Главен) просто изказвал и обобщавал мнението си за поведението на подсъдимите. Което не било нито позорящо, нито унизително, ни обидно.

Тези мотиви са в пълен синхрон с другите – на Комисията за защита от дискриминация и на административния съд. Те видяха в думите на Гешев реализация на правото му на свободно изразяване, както и „общи“ заключения.

Аргументите на съдия Лазарова:

„Така посоченият израз не разкрива характеристиките на нито едно от твърдяните престъпления, или на някое от описаните в НП.
Клеветата е накърняване на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в основата на
самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав е необходимо деецът съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.
Подобно деяние е в достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само поради обективната си годност да застраши нечия репутация и добро име, обекти на защита на лични абсолютни субективни права. Поведението на дееца е от естество да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на пострадалия. В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво и последователно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление. В случая изложените обстоятелства не са позорни и недостойни от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка  на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление, нито са конкретни такива, нито са насочени към личността на частния тъжител.
В конкретния случай тъжителят е инкриминирал израз, с който се определя поведението на „всички подсъдими“, към които са приобщени и „циганите“, с който се изразява мнението и обобщението на зам. гл. прокурор към онзи момент И. Г. за поведението на подсъдимите, които не са нито обидни, нито позорящи личността на тъжителя или на някаква етническа група. Смисловите връзките, които тъжителят е направил и с които е натоварил тези думи пресъздават неговия собствен субективен
прочит. Субективните процеси на индивидуално осмисляне и преработка на информацията обаче не са годен предмет на престъплението клевета и не се поддават на методите и подходите, чрез които се изследва и установява обективната истина.
Със същия израз се твърди И. С. Г. да е осъществил и състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Съставомерността на престъплението „обида” е
уредена в разпоредбата на чл.146, ал. 1 от НК и предпоставя казване или извършване от страна на определено наказателноотговорно лице на нещо унизително за честта или достойнството на другиго
в негово присъствие, т.е „обидата” в наказателноправен аспект се изразява в умишлено унижаване на чувството за лично достойнство на дадено лице.
В случая инкриминираните изрази не са унизителни за честта или достойнството на частния тъжител, нито са изказани в негово присъствие. Всъщност изразите, визирани от тъжителя Н., изобщо не са насочени към него и по никакъв начин не унижават и уронват чувството му за лично достойнство. Както бе поосчено и по-горе тъжителят е инкриминирал израз, с който се определя поведението на „всички подсъдими“, към които са приобщени и „циганите“, с който се изразява мнението и обобщението на зам. гл. прокурор към онзи момент И. Г. за поведението на подсъдимите, които твърдения няма как да бъдат окачествени като обидни за тъжителя и по никакъв начин не разкриват елементите на състава на престъплението „обида“.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че тъжбата от Х. П. Н., с която е сезиран, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и недостатъкът й е непреодолим“.

Определението не е окончателно, може да се обжалва пред Софийския градски съд.

Ще обжалвам, категоричен е Христо Николов.

Той чака и финала на производството за дискриминация, който предстои във Върховния административен съд.

А изводът дотук е, че главният прокурор може да се изказва и да обобщава, както му се харесва.

About De Fakto

Проверете също

Апелативният спецсъд отмени гаранцията на жената до Васил Божков, вкара я пак зад решетките

Съставът начело с председателя Георги Ушев обяви, че пребиваващите в Обединените емирства не могат да …

Иван Гешев: Наглост е адвокати на олигарси и престъпници да искат промени в Конституцията и да блокират прокуратурата

Главният прокурор Иван Гешев е силно възмутен от предложенията на Фондация „Български адвокати за правата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.