Последни новини
Home / Законът / За втори път: Оправдателни присъди по делото „Алабин“, било е обречено в зародиш

За втори път: Оправдателни присъди по делото „Алабин“, било е обречено в зародиш

Defakto.bg

Прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за заличаването на следи от евентуално престъпление

И втората инстанция – Софийският апелативен съд потвърди оправдателните присъди по гръмкото дело „Алабин“.

Загиналите Петрина и Деница

Решението на съдиите Камен Иванов, Стефан Илиев, Владимир Астарджиев – докладчик идва близо 14 години след трагедията.  На 19 септември 2006 г. привечер, в центъра на София рухнала стена на сграда на ул. „Алабин“ 39 затрупа автомобила, в който пътуваха Деница Ченишева и Петрина Христова. Двете момичета загинаха на място.

Наказателното производство е било обречено в зародиш, пишат в мотивите си тримата от апелативния съд. И обясняват – така и остава загадка защо веднага след трагедията е последвало бързо разчистване на мястото, а прокуратурата, включително и след поредица указания от съда, не е положила никакви усилия да изясни причините за заличаването на следи от евентуално престъпление.

Казусът влиза в съда едва през 2016 г., преди това сменя ред наблюдаващи прокурори, няколко пъти е прекратявано, а прекратяването – отменяно от съда.

Обвинени за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на дейност (чл. 123, ал. 1 НК) са управителят на „Хрисома“, която е собственик на сградата,  Георги Кирчев, ръководителят на провежданите ремонтни дейности Петър Петров, архитектът Николай Симеонов, собственикът на фирмата, извършвала ремонта Манчо Иванов. Твърдяното престъпление се наказва с от 1 до 6 г. затвор.

През ноември 2018 г. Софийският градски съд за първи път изцяло оправда подсъдимите, докладчик бе съдия Величка Маринкова.

Коментари след присъдата, замесили включително Иван Костов и фалита на КТБ, предизвикаха остри реакциии от Съюза на съдиите и от адвокат Ина Лулчева, защитник на Георги Кирчев.

Оправдаването бе протестирано от прокуратурата и от близките на загиналите момичета.

В пространно решение сега апелативният съд потвърждава изводите на СГС.

Падналата сграда на ул. „Алабин“ 39 е строена през 1914 г., засегната е от бомбардировките на София през Втората световна война, но оцелява, впоследствие е обявена за паметник на културата. Реституирана е късно, през 2006 г.

А назначена от първоинстанционния съд тройна съдебно-техническа експертиза установява, при самото изпълнение на конкрукцията на сградата са били допуснати съществени и недопустими пропуски. Това са изводите и на шесторна експертиза от досъдебното производство.

През годините ситуацията се е влошавала, особено в най-ново време, когато голяма част от сградата се оказва без стопанин. Като са давани и предписания от Националния институт за паметниците на културата за укрепването й.

Но в решението на САС четем:

Към момента на падане на южната фасадна стена на сградата на [улица] това влошено състояние на сградата не е било установено с документ, като в нито един от наличните по делото документи, включително в даваните предписания за поправяне, хигиенизиране и заздравяване на сградата, както и в протоколите съставяни по повод констатации за нейното състояние няма данни за такова състояние на сградата, респ. нито един документ не подсказва, че сградата е била в лошо техническо състояние, както и че конструкцията й е била в положение, което може да доведе до авария. Няма документи, които да насочват и да подсказват на необходимостта от извършване на конструктивно обследване на сградата, тъй като и за да бъде установено това състояние на сградата не е достатъчен само един оглед на същата, респ. лошото физическо състояние на сградата не сочи непременно на нейни конструктивни недостатъци и на това, че тя е била в предаварийно, дори аварийно състояние. Без конструктивно обследване на сградата това състояние не е могло да бъде установено. За да достигнат експертите до извода за аварийното състояние на сградата, без да са извършвали конструктивно обследване на същата, поради липсата на самата сграда, сочат, че са анализирали всички документи по делото свързани със състоянието и експлоатацията на сградата през годините, показанията на свидетелите по тези въпроси, проучването на проектите на сградата, установили са конкретните недостатъци в конструкцията на сградата, като са направили и комплексен анализ на конкретно настъпилите и установени по делото факти. Дори и специалист, инженер-конструктор, само на база външен оглед на сградата не би могъл да направи достоверен извод за нейното състояние“.

В същото време и втората инстанция приема за установено, че по време на започналия през есента на 2006 г. ремонт от признатия собственик, не е имало събаряне на носещи стени. А експертите са категорични, че „махането на мазилката на стените, на дюшемето и на вратите със или без касите без да се нарушават и засягат носещи стени и елементи от сградата и при липса на дефектите, които е имала процесната сграда – т.е. ако тя е била издържана конструктивно според строително-инженерните правила, не би могло да допринесе за падането на южната фасадна стена, тъй като мазилките на стените, дюшемето и вътрешната дограма нямат съществено значение и отношение към конструкцията и стабилността на сградата“.

Кой съсипа делото?

Тримата от апелативния съд заявяват:

„Въззивният съд е е напълно солидарен с крайните изводи на първата инстанция по фактите, макар и някои стилистични похвати и използвани изрази да не се споделят, доколкото излизат от рамките на добрия и коректен тон.

Но стилът на един съдебен акт никога не може да бъде однование за негомата отмяна, освен ако не издава явна предубеденост. В работата на първата инстанция като цяло и в мотивите на градския съдия липсват каквито и да било индиции за това.

Отправените в мотивите на първата инстанция упреци към дейността на органите на досъдебното производство, към повдигнатите обвинения и към цялостната доказателствена дейност на фазата на досъдебното производство, намират своята опора в развитието на делото, доколкото органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия  или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхностност и непълнота„.

Но най-вече:

Трябва да се посочи, че детайлното установяване на фактите по станалото е станало невъзможно поради напълно прибързано, необосновано и противозаконно разчистване на мястото на произшествието, възложено от държавни органи на [фирма] без разрешение на прокуратурата.

Отговорност за това заличаване на следите от евентуалното престъпление и за невъзможността да бъде установен по категоричен начин точния механизъм на срутването на сградата, което предопределя и невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност на евентуалните извършители на престъпно деяние, ако такова е имало, следва да носят лицата, разпоредили отстраняването на останките от срутената сграда. Независимо от дадените нееднократно указания в тази насока от състави на СГС и САС при отмяна на двете прекратявания – в определенията от 13.05.2011г. на СГС по НЧД №535/2011г., от 25.07.2011г. на САС по ВНЧД №П-745, от 18.05.2015г. на СГС по НЧД №486/2015г. и от 30.06.2015г. на САС по ВНЧД №501/2015г., прокуратурата не е положила никакви усилия да изясни причините за това заличаване на следите от евентуално престъпление, които биха могли да бъдат показателни за наличието или липса на престъпно деяние въобще във връзка със срутването на сградата или във връзка с извършване на престъпление против правосъдието„.

Тези пороци в началото на разследването на практика са предопределили невъзможността да бъдат постановени осъдителни присъди по делото, доколкото всички изводи за причините на срутването, дори и чрез пълни компютърни симулации, използване на достъпните документи и свидетелски показания са вероятностни и не могат да обосноват осъдителна присъда, заявява САС.

Тримата съдии са категорични – не се установява срутване заради разрушени стени, не се установява някой от подсъдимите да е възлагал подобна работа, а липсата на всички посочени от прокуратурата като съставомерни елементи и обстоятелства, както и на причинна връзка между соченото от обвинението и смъртта на двете момичета, обуславя единствено възможен изход – оправдания.

About De Fakto

Проверете също

Президентът пред гражданите: Българската мафия постигна невъзможното, обедини почтените срещу себе си!

Румен Радев цитира Джовани Фалконе: „Страхливият умира всеки ден, смелият само веднъж“ Президентът Румен Радев …

Юристи и политици за акцията в президентството: Нашествие на варвари, в цивилизована държава това не може да се случи!

  Безпрецедентното претърсване на помещения в  президентската сграда от прокурори и полицаи, придружени  от тежковъоръжени …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.