Последни новини
Home / Законът / Адвокати и бизнес критични към проекта срещу обидите и хулите в съда

Адвокати и бизнес критични към проекта срещу обидите и хулите в съда

Defakto.bg

Предложените промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срещу нецензурните изрази, обидите и заплахите в съда дотук среща отпор от бизнеса и от адвокатите. Това става ясно от постъпилите в парламента становища на Българската стопанска камара и на Висшия адвокатски съвет, които са и единствени до момента.

Поправките, предложени от Крум Зарков (БСП) и негови колеги, бяха приети на първо четене в началото на февруари, срокът за предложения за второ четене бе удължен до 26 февруари.

А в действащите вече промени в материалния закон – ЗСВ, депутатите изрично записаха, че органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане, като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации. Прието бе, че правилото ще се конкретизира в процесуалните закони.

Критикуваните поправки в ГПК са мотивирани с тревожното нарастване на хулите и обидите към съда, което противоречи на самата идея за търсене на защита от съд.

Размерът на „бедствието“ е в стотиците „нереални“ искови молби, заливащи магистратите от цялата страна, с неколцина известни на всички ищци, използващи характерен „език“ и „похвати“, включителни хули, обиди и заплахи и ангажиращи системата за години наред. Градацията бе отправена в съдебна зала закана за убийство към съдия (Райна Мартинова, СГС) от един въпросните жалбоподатели (Момчил Добрев), който вече има повдигнато обвинение от прокуратурата, а съдът му определи мярка за неотклонение „домашен арест“.

Проектът за ГПК предлага няколко нови норми:

Процесуално действие, отправено чрез груби или нецензурни думи или съдържащо обиди или заплахи се смята за неизвършено“ (чл. 101а ГПК)

„Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба“ (чл. 130, ал. 1 ГПК).

„Съдът връща исковата молба и когато тя съдържа груби или нецензурни думи, обиди или заплахи, с изключение на случаите, в които те представляват част от обстоятелствата, на които се основава искът“ (чл. 130, ал. 2 ГПК).

„Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя“ (чл. 130, ал. 3 ГПК).

Възраженията на Висшия адвокатски съвет

Правото на защита, достъп до съд и справедлив съдебен процес е основно право, закрепено в общностното законодателство, конституционно гарантирано като универсално основно право в България, заявяват адвокатите.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, след като бъдат надлежно сезирани.Частноправните субекти са носители на правото на защита, а съдилищата са носители на задължението по публичното процесуално правоотношение, напомнят те.

И още:

„Основополагащото диспозитивно начало в гражданския процес забранява на съда както да се самосезира, така и  служебно да се десезира, когато до него е отправена молба за защита на лични и имуществени права.

Съгласно служебното начало съдът е длъжен служебно да извършва всички процесуални действия по движението на делото, както и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните. Конкретна форма на това е служебно да указва на страните нередовността на извършените от тях процесуални действия и как тя може да бъде поправена, като им дава и срок за това. Това гарантира правото на достъп до съд и на защита.

ВАдС подкрепя виждането, че не бива процесуалните изявления да съдържат недопустим език и квалификации, но категорично възразява срещу възможността санкцията на съда за изразената от страната обидна квалификация да бъде равна на неизвършване на процесуално действие. В нито едно от законодателствата на страните от ЕС не се предвижда невалидност на процесуално действие, в което се съдържа недопустим правен език или връщане на исковата молба само на това основание, без преди това съдът да е указал на страната да премахне тези изрази или служебно да ги заличи“.

Критиката на Българската стопанска камара

Българският съд е в правото си да изисква и получава дължимото му уважение и пристойно поведение от страните. ГПК съдържа възможности за подкрепа на това право чрез налагането на глоби и отстраняване от съдебно заседание. (Глоби са налагани и досега, но размерът им, според съдии е нисък, а и събираемостта не е голяма – б.р.)

Доколкото тези възможности са неприложими към исковата молба, подкрепяме по принцип задаването на по-високи изисквания и стандарти, които осигуряват цивилизован тон и добросъвестно упражняване на процесуални права. Предлаганата мярка обаче е силно рестриктивна и създава условия за нееднозначно тълкуване и прилагане. В закодателството няма дефиниция на „груби думи“, което отваря пътя за субективен прочит във вреда на ищеца.

Връщането на молбата не само ограничава достъпа до правосъдие, прекратяването на делото няма за последица възстановяване на внесената държавна такса, което е допълнителна икономическа санкция.

Когато в исковата молба се съдържат груби или нецензурни думи, обиди или заплахи би трябвало да се даде възможност за отстраняването им.

Допълнението в чл. 101а може да има много широк обхват, включително изясняване на факти и обстоятелства по делото, излагане на защитна теза, действия по обжалване на решения и определения и др. и обявяването им за неизвършени е прекомерна мярка.

About De Fakto

Проверете също

Съдия от Върховния административен съд е с положителна проба за Covid-19

Съдия от Върховния административен съд е дал положителна проба за коронавируса, съобщават от пресслужбата на …

По сигнал на шестима от ВСС, прокуратурата разследва манипулации в съдийската система за разпределение на дела (допълнена)

Иван Гешев: Това ще е коронавирусът в Темида Софийската градска прокуратура е започнала разследване дали …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.