Последни новини
Home / Законът / Съдилищата преценяват европейската заповед за арест на осъдени за тероризъм, според закона към момента на деянието

Съдилищата преценяват европейската заповед за арест на осъдени за тероризъм, според закона към момента на деянието

Defakto.bg

За да прецени дали европейската заповед за арест срещу лице, осъдено в Испания за престъплението възхвала на тероризма и унижаване на жертвите на тероризма, трябва да се изпълни, без да се проверява дали за това престъпление е предвидено наказание и в Белгия, белгийските съдилища трябва да вземат предвид размера на наказанието, предвиден в испанския закон, който се прилага за извършените деяния.

В решение X (Европейска заповед за арест — двойна наказуемост) (C-717/18),
постановено на 3 март 2020 г.,  Съдът, голям състав, приема, че член 2, параграф 2 от
Рамковото решение относно европейската заповед за арест1 (наричано по-нататък
„Рамковото решение“) изисква при проверката дали престъплението, за което е
издадена европейска заповед за арест, е наказуемо в издаващата държава членка с
лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за срок не по-малък от три
години, съгласно правото на издаващата държава членка, изпълняващият съдебен
орган да вземе предвид редакцията на законодателството на издаващата държава
членка, приложима за деянията, стоящи в основата на производството, в рамките на
което е била издадена европейска заповед за арест, а не редакцията, която е в сила към
момента на издаване на тази заповед за арест.  Посочената проверка е необходима, тъй
като съгласно тази разпоредба при изпълнението на европейските заповеди за арест,
издадени за определени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или мярка,
изискваща задържане, за срок не по-малък от три години, не се извършва проверка за
двойна наказуемост, което означава, че не се прилага условието тези деяния да
съставляват престъпления и съгласно правото на изпълняващата държава членка.

Казусът

През 2017 г. Audiencia Nacional (Национален съд, Испания) осъжда X по-специално за
деяния, извършени през 2012 г. и 2013 г., които съставляват престъплението възхвала на
тероризма и унижаване на жертвите на тероризма, предвидено в член 578 от испанския
наказателен кодекс, в редакцията му в сила към момента на извършване на тези
деяния. Така този съд му налага максималното наказание лишаване от свобода за срок
от две години, предвидено в посочената редакция на испанската наказателна разпоредба.
През 2015 г. обаче тази разпоредба е изменена и понастоящем предвижда наказание
лишаване от свобода до три години.
Предвид това, че X напуска Испания и отива в Белгия, през 2018 г. Audiencia Nacional
(Върховен съд) издава европейска заповед за арест срещу него за престъплението
„тероризъм“, включено в списъка на престъпленията, за които отпада проверката за
двойна наказуемост. Hof van beroep te Gent (Апелативен съд Гент, Белгия), като
апелативна инстанция в рамките на производството по изпълнение на тази заповед за
арест, решава да отправи преюдициално запитване до Съда, тъй като има съмнения коя
редакция на член 578 от испанския наказателен кодекс трябва да се вземе предвид
(приложимата за деянията по главното производство или тази, която е в сила към
датата на издаване на европейската заповед за арест), за да се провери дали в случая
е изпълнено условието за горна граница на наказанието лишаване от свобода за срок
не по-малък от три години.

Решението

Съдът най-напред отбелязва, че текстът на член 2, параграф 2 от Рамковото решение не
уточнява коя редакция на правото на издаващата държава членка трябва да бъде взета
предвид, когато това право е било изменено между датата на съответните деяния и датата
на издаване, или дори на изпълнение на европейската заповед за арест. По конкретно,
използването на сегашно време на изявителното наклонение в посочената разпоредба не
дава основание да се приеме, че трябва да се вземе предвид редакцията, която е в сила
към датата на издаване на тази заповед за арест.

На следващо място, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, Съдът
отбелязва, че член 2, параграф 1 от Рамковото решение предвижда по-специално че
заповед за арест може да се издаде за присъди, с които е наложено наказание за срок не
по-малко от 4 месеца.  Този минимален размер обаче може да се отнася само до конкретно
наложеното с такава присъда наказание в съответствие със законодателството на
издаващата държава членка, приложимо за деянията, за които е постановена присъдата, а
не до наказанието, което е можело да бъде наложено по силата на законодателството на
тази държава членка, приложимо към датата на издаване на заповедта за арест.  Същото
важи и за изпълнението на европейска заповед за арест в приложение на член 2, параграф
2 от Рамковото решение. Всъщност тълкуването, че изпълняващият съдебен орган трябва
да вземе предвид приложимото към различен момент право на издаващата държава
членка, в зависимост от това дали проверява дали европейската заповед за арест може да
бъде издадена в съответствие с член 2, параграф 1 от Рамковото решение, или тази
заповед за арест трябва да бъде изпълнена без проверка за двойна наказуемост на
деянието съгласно член 2, параграф 2 от Рамковото решение, би накърнило съгласуваното
прилагане на тези две разпоредби.
Впрочем тълкуването в смисъл, че трябва да се вземе предвид редакцията на
законодателството на издаващата държава членка, която е приложима за съответните
деяния, се подкрепя от член 8 от Рамковото решение.   Тази разпоредба предвижда, че
европейската заповед за арест съдържа по-специално информация относно наложеното
наказание или предвидените наказания за престъплението съгласно законодателството на
издаващата държава членка, като тази информация трябва да бъде представена в
съответствие с формуляра, включен в приложението към Рамковото решение. Съгласно
посочения формуляр тази информация се отнася до „предвидените“ наказания, така че
според случая това може да бъде наказанието, което може да бъде наложено, или
конкретно наложеното с присъдата наказание, което следователно е предвидено в
редакцията на законодателството на издаващата държава членка, приложима към
съответните деяния.
Съдът отбелязва още, че това тълкуване на член 2, параграф 2 от Рамковото решение се
потвърждава от целта на последното, а именно да улесни и ускори съдебното
сътрудничество чрез въвеждането на нова опростена и по-ефикасна система за предаване
на лица, осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон. Следователно
изпълняващият съдебен орган трябва да се основе на информацията относно
размера на наказанието, която се съдържа в самата европейска заповед за арест. Да се
изисква от този орган да провери дали приложимото към разглежданите деяния
законодателство на издаващата държава членка не е било изменено след датата на
извършване на тези деяния, би противоречало, от една страна, на целта на Рамковото
решение, и от друга страна, на принципа на правна сигурност, с оглед на трудностите, които
този съдебен орган би могъл да срещне при установяване на различните евентуално
релевантни редакции на това законодателство.
Накрая, според Съда фактът, че разглежданото престъпление не може да бъде
основание за предаване без проверка за двойната наказуемост на деянието в
приложение на член 2, параграф 2 от Рамковото решение, все пак не означава, че
изпълнението на европейската заповед за арест трябва да бъде отказано.

Всъщност изпълняващият съдебен орган следва да разгледа по отношение на това
престъпление критерия за двойна наказуемост на деянието, посочен в член 2, параграф
4 от Рамковото решение.

1 Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни г. относно европейската заповед за задържане и
процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).
www.curia.europa.eu

Правилата: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в
рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на
правото на Съюза или валидността на акт на Съюза.  Съдът не решава националния спор.
Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.
Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с
подобен въпрос.

About De Fakto

Проверете също

Сигнал: В Софийския централен затвор мерките срещу COVID-19 се свеждат до „аналгин за всички болести“

В Закона  извънредното положение няма и дума за  обезопасяване в местата за лишаване от свобода …

Съдия от Върховния административен съд е с положителна проба за Covid-19

Съдия от Върховния административен съд е дал положителна проба за коронавируса, съобщават от пресслужбата на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.