Последни новини
Home / Актуално / Законът за извънредното положение, окончателно: Спиране и удължаване на срокове, без рестрикции за забави по кредити, вкарват армията (допълнена и обновена)

Законът за извънредното положение, окончателно: Спиране и удължаване на срокове, без рестрикции за забави по кредити, вкарват армията (допълнена и обновена)

Defakto.bg

Вирус не се бори с автомат

Поредната промяна в НК този път удря свободното слово

МВР ще проследява болни и изолирани по мобилните телефони

Окончателният вариант на закона за извънредното положение се оказа много различен от първоначалния. И това се видя в петък, когато на страницата на НС бе публикуван докладът за неговото второ гласуване. Отликите са в ред неща, променено бе включително и заглавието.

Така или иначе мнозинството окончателно одобри текстовете.

В началото обаче се разгоря принципен дебат.

От опозицията, БСП, обявиха, че дори и заглавието няма да подкрепят, защото се предлага изцяло нов закон и напомниха за вчерашния хаос в правната комисия. „Подкрепихме извънредното положение, но няма да гласуваме за хаос и неадекватни решения“, каза Филип Попов. Валери Жаблянов даде пример с появата на текстове за включването на армията при осигуряване на противоепидемичните мерки и бе категоричен: това е абсолютно несъвместимо с конституционните задължения на Българската армия!

От ГЕРБ отвърнаха с призив да не се трупат „политически дивиденти“ и: „Стига с тези евтини номера от 1997 г., дръжте се като политици от 2020 г. Ясно е, че не сте за пример, поне не ставайте за резил и днес!“ Димитър Лазаров пък бе ироничен и попита дали от БСП ще си оттеглят направените предложения, част от които са подкрепени.

Корнелия Нинова зададе друг въпрос – къде в този закон са икономическите мерки, защото ги няма. Както и дали в бюджета изобщо е имало излишък от 1,5 милиарда, както се твърдеше или е налице само дефицит от 3 милиарда, както е признал сега Бойко Борисов.

Йордан Цонев, ДПС, пък опонира, че в закона за извънредното положение няма място за икономически и социален пакет, той трябвало да се обмисли внимателно, поне в рамките на две седмици. „Другото е волунтаризъм, а ставащото е хаос“, обобщи Цонев.

Тома Биков, ГЕРБ, каза: „Да, хаос е, но се прави за три дни, извънредните мерки трябва да се въведат веднага. Дължим искреност – от тази криза всички ще губят, всички сме еднакви в момента пред този вирус. Не сме на коледен базар да раздаваме пари, кризата не е момент за подаръци, а за номощ, за да омекотим удара, а удар ще има“.

След 12 часа започна гласуването текст по текст. И заглавието стана Закон за действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март.

Без изреждане на мерките на здравния министър

Този закон урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България, гласуваха депутатите в член Първи.

И тотално се отказаха да разпишат законодателно рамката на въвежданите от здравния министър мерки. В окончателния вариант текстът гласи:

Чл. 2. Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.

Крум Зарков, БСП, предупреди: „Всички бяхме съгласни, че със закон трябва да се определят вече наложените ресткриктивни мерки. Извънредно положение означава оправдани ограничения, това е основният смисъл на закона в частта опазването на здравето на хората“ и прикани връщане към изброителните текстове. Не се прие.

Спиране и удължаване на срокове

Единодушно, парламентът гласува:

Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

  1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства за налагане на мерки за принуда и по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест;
  2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
  3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
  4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
  5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Последните две точки касаят сроковете за подаване на декларации за имущество и интереси, подавани от каталога лица, заемащи отговорно положение и магистратите до 15 май – пред КПКОНПИ и пред Инспектората към ВСС (за магистратите).

За удължаването на сроковете се казва:

Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:

  1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
  2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

Спор за „неотложните“ нотариални заверки, Данаил Кирилов заплаши със заповед да спре всяка нотариална работа

Дебат възникна по текста, засягащ работата на нотариусите в извънредното положение.

Прието бе следното:

Чл. 5. (1) Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.

  • Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.
  • Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

Преди това Христиан Митев, Обединени патриоти, напомни че по въпроса за неясните „неотложни“ нотариални производства сериозни предупреждения отправи Съюзът на съдиите, както и са налице възражения от ред нотариуси и прикани този текст да не се приема.

Но правосъдният министър Данаил Кирилов бе категоричен: „Нотариалната камара очевидно не може да вземе еднозначно решение и становище, което да е подкрепено от всичките й членове. Някои нотариуси искали да работят, но председателите на съдилища от всички нива в Бургаския апелативен район казват, че тъй като службите по вписванията са в съдебните им сгради, неограничаването на нотариалните удостоверения и сделки означава противоречие с мерките, вече наложени от ВСС за достъпа и подлага на риск множество служители. В един съседен район има голямо натоварване от етнически българи, върнали се от чужбина, които искат да купуват и придобиват и това е натоварило съда в Смолян. Ако отхвърлите предложената редакция, оставите абсолютно всички сделки да се изповядват от нотариуси, като министър аз ще трябва да огранича потока от нотариални удостоверявания до най-необходимите. Леко намекнах, че ако отхвърлите, ще издам заповед за 20 дни спиране работата на нотариусите и ще бъде по-зле!“

Без наказателни лихви при просрочия

Важен за гражданите е нов текст от закона, гласуван единодушно. Той гласи:
Чл. 6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Това не е освобождаване от задълженията по изплащане на кредити – те остават, както са договорени. Облекчението обаче е, че при просрочия за времето на извънредното положение няма да има рестрикции във вид на наказателни лихви, обявяване на предсрочна изискуемост и прочее. То ест, в общия случай, вноските ще се дължат в „обичайния“ им размер.

Надомна работа и ползване на отпуски

В окончателния гласуван вариант законът за извънредното положение обявява:

Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

  • Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Тук от БСП похвалиха, че все задължителното излизане в отпуск е за половината от размера му, но посочиха, че по-нататък, с преходни разпоредби се дава възможност на работодателя без съгласие на работника да му разреши целия платен годишен отпуск.

Става дума за различни хипотези, опонира Хасан Адемов, ДПС.

Прието бе още:

Чл. 8. (1) Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.

  • Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

Да дойде армията?! Парламента ли ще закриваме?!

Димитър Лазаров

Най-ожесточеният първи дебат бе за предложенията за включване на армията в мерките по коронавируса, инициирани от Димитър Лазаров, ГЕРБ.

Текстовете гласят:

Чл. 9. Военнослужещите от въоръжените сили при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, съвместно и/или координирано с други органи може да участват в прилагането на противоепидемични мерки и ограничения на територията на страната, на отделен регион или на контролно-пропускателен пункт.

Чл. 10. Военнослужещите от въоръжените сили имат право да:

  1. извършват проверки за установяване самоличност на лице;
  2. ограничават придвижването на лице до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи, за което има данни, че е отказало или не изпълнява мерките по чл. 61 и 63 от Закона за здравето, като се съставя двустранен писмен протокол;
  3. спират превозни средства до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи;
  4. ограничават придвижването на лица и превозни средства на контролно-пропускателен пункт;
  5. използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо.

Чл. 11. Със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната срокът на командировката по чл. 71, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или удълженият срок по чл. 71, ал. 4 от същия закон, може да бъде удължен без съгласието на военнослужещия до отмяната на извънредното положение.

От опозицията категорично възроптаха: Армията последна може да се намеси, има ред в Закона за отбраната и въоръжените сили, решението може да се вземе от военното и цивилното ръководство, има и върховен главнокомандващ – президентът.

Депутати от БСП даваха нагледни примери за злоупотреби с армията, вкарване на БТР-и и танкове, въвеждане на реално „военно положение“ и закриване на парламента. Призоваха текстовете да се отхвърлят.

Никъде не се предлага ползване на танкове, БТРи и други, не се обявява мобилизация, нито забрана за влизане в учреждения, бе обяснението на вносителя Лазаров.

Продължението на дебата: Гражданите не са „невидимият враг“

След почивката дебатът за включването на армията за справяне с коронавируса продължи. И бе сериозен и говорящ – за прочита на ситуацията, идните намерения и състоянието на управлението.

Крум Зарков

Крум Зарков, БСП: „Конституцията допуска ограничения на права, но по ИЗКЛЮЧЕНИЕ, когато няма друг начин. Вносителите на закона бързат да ограничат права, за да се презастраховат от евентуално разпространение на вируса. Ще подкрепим всяка мярка срещу заразата, но не и прекалености. Хлъзгане към военно положение обаче няма да подкрепим. Появата на този текст го доказва. Ако той е същият като този в Закона за отбраната, защо го преписваме? Ако не – защо, след като гражданите отговориха на апела на институциите и се дисциплинираха, без паника следват указанията на щаба в огромната си част, трябва непрекъснато да ги плашим с все нови и нови ресктрикции?  Вирус не може да се пребори с автомат, няма нужда от подобни паранои, създават обратен ефект. Непрекъснато повтаряме, че сме във война с невидим враг, да не се окаже, че той, врагът, са правата на гражданите, защото следващата стъпка е невидият враг да станат самите граждани. Няма нужда, има текстове в специалните закони, армията знае какво да прави“.

Димитър Лазаров, ГЕРБ: Законът за отбраната е неприложим в сегашната ситуация, той е само за извънредно положение по време на военни конфликти.

Крум Зарков: Приемам, че е неприложим, но защото законодателят е преценил, че извън военното положение и заплахата от военен конфликт армията няма работа. Тя не е полицейски орган и няма нужда да бъде превръщана в такъв. Изкарването й на улицата в този момент е неоправдано и противопоказно, то милитаризира една и без това много трудна ситуация!

Валентин Касабов, Обединени патриоти: Забраниха кината и театрите, но драмсъставът отляво забавлява публиката. Да прекратим разискванията.

Валери Жаблянов, БСП: Разделението на властите, департизацията на армията и службите за сигурност са началата, които бяха поставени при прехода към демокрация. При действащ парламент не виждам основание да се прехвърлят компетенции на МС по управлението на въоръжените сили, в условия на граждански мир. Ако армията въвлечена да решава граждански стълкновения по места смятате ли, че това ще остане без последици за армията и ситуацията?! В момента няма радикални елементи по улиците, тероризъм, извънредна политическа ситуация, групи, заплашващи конституционния ред. Защо във всичко това трябва да бъде въвличана БА? Аз не съм сигурен, че и тя изгаря от желание да стои на КПП-тата, да проверява документи и да чака полицията. Не създавайте прецедент!

Красимир Ципов, ГЕРБ: Освен по чл. 122 и чл. 123 от Закона за отбраната, има и други за задачите, които могат да изпълняват въоръжените сили в мирно време. Първо, изрично участие в превантивната и непосредствена защита на населението по ред, определен за защита при бедствия – такъв ред има. Сега се въвежда нова правна възможност.

Крум Зарков: Военните и полицията не са взаимозаменяеми, може да се случи следното – да се обявят карантинни градове и армията да ги запечата. Твърдим, че в момента не е необходимо, а записването в закона насърчава този процес.

Валентин Касабов: Българският войник и българският полицай не плашат гражданите, а всяват доверие! Не приемам цялата ви концепция, че използването на въоръжените сили в условията на извънредна ситуация поражда страх и едва ли не е „план за военен преврат“. Това не е вярно, Българската армия не е преторианска. Използването им ще е законно, само гарантира сигурността, спокойствието и мирното прокарване на мерките по време на тази страшна епидемия.

С 89 „за“, 55 „против“ и 2 въздържали се текстовете за армията бяха приети.

Следобяд депутатите показаха, че – явно – нямат умора. До 18 часа те не бяха приключили с набъбналия закон.

А вторият им ключов за деня дебат – след вкарването на армията в битката с коронавируса, бе за поредните промени в Наказателния кодекс, криминализиращи „невярна информация за заразни болести“ и наказвани със затвор и солени глоби. Предложението бе на вносителите – Цвета Караянчева и група от ГЕРБ.

Преди да стигнат до болната тема, депутатите гласуваха няколко неща.

А именно удължаване на срокове за социалните помощи; неприлагане на Закона за обществените поръчки за медицински изделия, материали, апарати, лични предпазни средства; отпускане на лекарства и само по рецептурни книжки, забрана на паралелния износ на лекарствени продукти.

Както и норми за командировки на здравни инспектори и извършването на проверки от тях в други области. Записано бе също, че при дистанционна, индивидуална, комбинирана форма на обучение трудовите договори на учителите остават непроменени и те получават заплатите си.

Сроковете за годишното счетоводно приключване на фирмите, както и за подаване на годишни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане, се изместват за средата на годината, решиха депутатите при окончателното гласуване в зала на Закона за обявяване на извънредно положение заради коронавируса. Това означава, че и срокът за плащане на данък печалба за 2019 г. ще може да се измести от компаниите до 30 юни вместо сегашния 31 март.

До отмяната на извънредното положение се въвеждат и промени за средствата от еврофондове, като управряващите органи могат едностранно да изменят договори за безвъзмездна финансова помощ, да отпускат такава и т.н.

Разписано бе също задължение за лечебните заведения, държавните институции и телекомуникационните оператори да „извършват извънредна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия“.

А, като гаранция за непрекъснато електроснабдяване в условията на извънредното положение „операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи преустановяват всички планови ремонти, свързани с временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, с изключение на ремонтни дейности за отстраняване на възникнали аварии, с цел възстановяване на снабдяването с електрическа енергия на потребителите“.

Прието бе също, че „сроковете за заплащане, определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти, се удължават от 10 на 20 дни. Сроковете може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност.

Край на „фалшивите“ новини? Не, хващане на свободното слово за гушата!

След разгорещен дебат и сериозна съпротива от опозицията, мнозинството прие предложените – поредни – промени в Наказателния кодекс (НК).

В наказателния закон се записва:

  1. В чл. 225 се създава нова ал. 6 (за спекулата – б.р.):

„(6) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България наказанието е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 5 000 до 10 000 лв.“

(Първата алинея е: Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева).

  1. В чл. 326:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.“ (сега невярната информация и заразната болест ги няма, а наказанието е до 2 години затвор – б.р.);

б) в ал. 2 думите „от петстотин до две хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до петдесет хиляди лева“ (хипотезата за значителни вредни последици, увеличаване на глобата – б.р.)

  1. В чл. 355, ал. 1 думата „заразителна“ се заменя със „заразна“.

Кое е невярна, кое фалшива информация, попита Александър Симов, БСП. И цитира предизборната платформа на Обединени патриоти с подвеждащи, според него, обещания. Продължи: „По-добре невярна информация, отколкото такъв удар в зъбите на свободното слово. Кой ще определя кое е невярна информация?! Сега в социалните мрежи се разпространява изявление на ген. Мутафчийски от февруари, че коронавирусът ще ни подмине. За това изявление сега ще го разследваме ли? Повечето българи имат усет, нека дори да има невярна информация, но не наказвайте журналистите със затвор и тежки глоби. Иначе пускаме армията на улицата, затваряме устата на журналистите и какво правим след това?

Павел Шопов, Атака, отговори – ще преценява съдът.

Александър Сиди, Обединени патриоти , обяви: Например една фалшива новина е, че тоалетната хартия помага в борбата с вируса.

Тома Биков, ГЕРБ : Става дума за петнайсетина сайта, не за реални журналисти, които работят за съвсем други неща и интереси. Там, където има ясен собственик и журналистите се подписват с имената си, няма проблем. После поясни, че първо е останал с впечатлението, че текстът бил за „ало измамниците“. Каза и че анонимните сайтове били свързани и с чужди служби.

Валентин Касабов обяви „категорично несъгласие дебатът да се движи около свободата на словото и да се търси хващане за гърлото на свободната журналистика“. После цитира Етичния кодекс на българските медии и разкри, че критерият за НК ще е лъжата.

Павел Шопов допълни, че мерките не били „само срещу журналисти, но и неправителствени организации често го правят, да не преиграваме и преиначаваме“.

Крум Зарков: „Юристите знаят, че най-важното в НК са прецизни текстове, които не подлежат на тълкуване, защото от тях зависи свободата на хората. И още – този текст не е само за извънредната ситуация, ще продължи да функционира и след това. Нито за невярна информация, нито за заразна болест е коректно определение – и ринофарингитът, и варицелата са заразни болести“.

Даниела Атанасова, ГЕРБ, отговори: „Дефиницията за заразна болест е дадена в Закона за здравето, да варицелата е такава, но ринофарингитът не е!“

Сред приемането на текстовете, Зарков обобщи: „Това е трета промяна в НК за четири дни, а никъде не се справят със заразата чрез наказателния закон!“.

Антон Кутев, БСП, очерта ситуацията – няколко генерали забраняват на хората да излизат на улицата, изкарваме армията, сега и журналистите трябва да млъкнат. Но да се знае, пръстчетата ви остават върху това!

Йордан Цонев се засегна за „пръстчетата“ и заговори за „труповете, които се извозват“.

Кутев отвърна – имало е и вкарване в концентрационни лагери с благовидни мотиви.

На финала на закона останаха куп промени в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния служител, свързани със заплатите при преустановяване на работа в извънредно положение, отпуските и т.н. Како те ще важат не само за срока на дегашното извънредно положение, а и занапред.

Вкаран е и запис, че „по време на действие на този закон, но за срок не по- дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация„.

МВР ще следи болните и изолираните по GSMите им 

Националната полиция, СДВР и областните дирекции на МВР незабавно, без разрешение на съд ще получават достъп до трафичните данни на поставените под карантина или определени за болнично лечение граждани. Тези промени в Закона за електронните съобщения бяха направени от парламента чрез преходните разпоредби на Закона за извънредното положение.

Така МВР занапред – не само за периода на коронавируса – получава правото да проследява изолираните и диагностицирано болните по GSM, електронните им пощи и др. Предложенията са на Димитър Лазаров, ГЕРБ като „мярка“ срещу разпространението на заразата и „залавяне“ на отклонилите се от медицинските предписания.

Текстовете гласят:

  1. В чл. 2516, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 – установяване на идентификатор на ползваните клетки се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
  2. В чл. 251 в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 2516, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 2516, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
  3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 2516, ал. 2, изречение трето“.
  4. В чл. 251гх:

а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 2516, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 2516, ал. 1 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251 в, ал. 2, изречение второ.“;

б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „ и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;

в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя “и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“

Какво докрай е приел парламентът  ще се разбере от „Държавен вестник“.

Всички поправки, с малки изключения, влизат в сила от 13 март.

Парламентът минава на двудневен режим на работа

Народното събрание няма да провежда редовни пленарни заседания в сряда, а само в четвъртък и петък. Така депутатите преминават от тридневна към двудневна работна седмица.  Предложението бе внесено от от ГЕРБ, ОП и ДПС.  БСП бе против.

Новият работен график ще важи за периода на извънредното положение.  Народното събрание ще разглежда и гласува приоритетно законопроекти и проекти на актове, свързани с кризата. Парламентарните комисии продължат работата си,  но ще ограничават  достъпа на външни лица до заседанията си.  В подобни случаи работата им ще се излъчва на сайта на НС

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата: Активно отвъд конституционните правомощия

Проф. д.ю.н. Боян Станков „Демокрацийо, законност!  Бие ме един проклетник в  свободен град!“ – думи, …

124 кандидати за 7 районни съдии се явиха на писмен изпит в СУ

В зала 272 на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе писменият изпит в конкурса за …

2 коментара

  1. Тюркер Моллахасан

    Останалите приети промени ще ги качвате ли тук?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.