Последни новини
Home / Избрано / Петър Обретенов: Недопустимо е депутатите да дезертират от парламента в момент на тежка криза

Петър Обретенов: Недопустимо е депутатите да дезертират от парламента в момент на тежка криза

Defakto.bg

                   Стахановщина в Народното събрание

   Петър Обретенов, юрист         

Председателката на Народното събрание, на основание на правомощието си по чл.78, ал.1 , т.1 от Конституцията,  свиква парламента  на извънредно заседание днес, на 3 април в 14 ч.  С уточнен на председателски съвет дневен ред, включващ разглеждане на Закона за актуализация на бюджета, на ЗИД   на Закона за извънредното положение, на ЗИД на Закона за енергетиката. Предвижда се гласуване на първо четене на тези законопроекти, а в събота и неделя съответните комисии ще разгледат предложенията и оформят текстовете за окончателно гласуване на второ четене, което ще стане пак на извънредно заседание в понеделник. По – нататъшно продължаване работата на парламента засега не се предвижда.

                 Това е добра новина! Единствената, но много съществена забележка е, че това трябваше да бъде съобразено в онзи момент, в който парламентът, след като гласува Закона за мерките и действията при извънредно положение, реши, че си е свършил работата и може временно да преустанови работата си, за да се запази здравето и живота на депутатите.     Стана  ясно, че това съображение не е било основателно, щом сега се налага да се възобнови работата, при по – неблагоприятни условия, след като са установени носители на вируса и в средите на депутатите.

            Но става и безапелационно ясно, че и сега ръководството на парламента и политическите лидери не са си взели поука от случващото се в страната и рефлектирането му върху значението и функциите на Народното събрание. За един следобед е предвидено да бъдат разгледани няколко важни законопроекта, без предварително да са обсъдени в ресорните комисии ( няма информация за такова). Последните ще се занимаят с тях едва след гласуването на първо четене и то в пределно кратки срокове, за да бъдат  гласувани, аk блок, също в съкратен срок.

                Този стахановски начин на законотворчество едва ли ще произведе качествена законодателна продукция. Ясно е, че задълбочен дебат няма да има, а просто оформяне с необходимото мнозинство на предварително взети решения на друго място.

   Тези които са запознати с работата на парламента знаят, че същинската, експертната работа върху изработването на законопроектите се извършва в специализираните комисии, в която вземат участие не само депутатите, но и много други институции и експерти.  В пленарната зала се демонстрират политически изяви и твърде трудно се прокарват разумни предложения.

  Нямаше никаква пречка,  след въвеждане на извънредното положение, депутатите да продължат работата си в комисиите, при условията които дават съвременните технологии и спокойно да подготвят налагащите се изменения, без да нарушават карантината.

 А задачите, които се поставят пред парламента не се свеждат само до това което е предвидено в дневния ред за извънредното заседание. Нека се огледат и ослушат в реакциите на обществеността, браншовите организации, профсъюзите и др. специализирани институции и експерти, за да разберат, че извънредната ситуация налага много по- напрегната работа на парламента. Действителността показа, че Законът за извънредното положение, приет по същия стахановски начин, изисква множество корекции и допълнения. Например, предвидената санкция – фиксиран размер на глоба в размер на 5000лв. , в крайна сметка,  представлява отказ от правосъдие, защото отнема възможността на съда да индивидуализира наказанието, което е изискване на ЗАНН – чл. 27.

България е република с парламентарно управление, парламентът е постоянно действащ орган и върху него тежи отговорността за вземане на тежки и сложни решения. Налага се и да предвиди в Правилника за работата си и как ще заседава при подобни екстремни ситуации, което е негово суверенно право и няма защо да се надява и да чака КС да му подскаже какъв начин на провеждане на пленарни заседания ще приложи, не само за двете извънредни заседания, но и за цялото време на тази непредвидена в конституцията ситуация.

 Депутатите не могат да дезертират от задълженията си в този тежък за страната момент. Това ще означава и нарушаване на баланса между властите в насока на вземане на важни и съдбоносни решения  от институции, органи и лица, които нямат такива правомощия. А това вече се квалифицира от политолозите с не много приятни термини  за демократична и правова държава, каквато трябва да бъдем, съгласно преамбюла на Конституцията.

  * Авторът е бил съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

Годишният доклад на Георги Чолаков: Административното правораздаване е на второ място по бързина в ЕС

Административното правораздаване в България изкачва една позиция  и вече е на второ място по показател …

Годишният доклад на Лозан Панов за съдилищата: Нарастване на „сложните“ дела, неравномерна натовареност, агресивна медийна среда (допълнена)

Сотир Цацаров атакува с питането: Кога ВКС ще се произнесе за сроковете на проверките на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.