Последни новини
Home / Актуално / За системата за случайно разпределение и може ли да се разпредели „отвън“ дело в определен съд

За системата за случайно разпределение и може ли да се разпредели „отвън“ дело в определен съд

Defakto.bg

Атанас Стоилов Атанасов, съдия в Софийския градски съд, Наказателно отделение

В последните дни общественото внимание беше фокусирано върху твърдения на представители на съдебната и изпълнителната власт за това, че действащата електронна система, с която се разпределят делата в съдилищата е „пробита“. В различни медийни изяви членове на ВСС, главният прокурор и неговият говорител, министърът на правосъдието, се позовават на все още непубликуван доклад от извършен одит на системата, който е установил множество уязвимости, позволяващи нерегламентиран достъп до нея. В рамките на тези разнообразни коментари твърденията за влиянието на установените уязвимости варират от това, че може потребител от един съд да разпредели дело в друг съд, до това, че може което и да е лице с елементарни компютърни познания, стига да има лаптоп и връзка с интернет, от града Р. да разпредели дело в съда Х. Широкият спектър на тези медийни твърдения включва както изявлението на представляващия ВСС, че в хода на проверката няма нито един установен случай на неправомерен достъп до конкретен съд и определено дело в него, така и заявлението на главния прокурор, че ако изводите в доклада бъдат потвърдени, това би било равнозначно на липса на правосъдие в страната в последните пет години.

Доколкото докладът от одита на системата продължава да не е публичен, не е ясно дали проверяващите са установили такава уязвимост на системата, която да позволяла реално разпределяне на дело от неоторизирано лице, така че да се избегне случайността на определяне на съдията, който да разгледа делото. От гледната точка на съдия, който реално работи с тази система обаче считам, че това е невъзможно и ще се опитам да обясня защо мисля така.

Защо не може?

Съдиите от Наказателно отделение на Софийски градски съд дежурят в определени дни от месеца, като най-старшият от съответните трима дежурни съдии, разпределя постъпващите в съответния ден дела по дежурството. Работата по разпределяне на делата по дежурство включва същия обем действия като тази на председателя на съда и неговите заместници по разпределяне със същата система на всички останали образувани дела. Делата се образуват по строго определени постъпващи в съда документи: наказателните дела – по обвинителни актове или предложения на прокуратурата, а гражданските и търговските дела – по искови молби на физически или юридически лица. Тези документи се завеждат в регистратурата на съда, като всеки един от тях получава входящ номер и бива „сортиран“ от страна на съответните съдебни служители в съответния „поток“ към оправомощения да извърши разпределението на делото съдия – председателите на отделенията на съда за съответните първоинстанционни или въззивни дела и най-старшия измежду дежурните съдии за делата по дежурство. Входящият номер на документа, по който делото се образува, е задължителен реквизит за въвеждане при разпределянето на делото. Ето защо, ако се твърди, че е налице възможност „отвън“ да се разпредели определено дело, това няма как да стане, без да се знае кой входящ номер е поставен в регистратурата на съда, в който делото се намира, на съответния обвинителен акт, искова молба или друг документ. Дори и да се приеме, че лицето с лаптопа или потребителя от друг съд имат свой съучастник в съда, в който делото се образува и от него са разбрали за входящия номер, по който да разпределят делото, същото дело физически се намира в „своя“ съд и преди да стигне до съдията, то неминуемо трябва да мине през този председател, заместник председател или оправомощен съдия, който трябва да подпише и протокола за разпределение на делото, и съответният печат, удостоверяващ образуваното на делото и неговото разпределение.

За „хакерите“, „лицата с лаптопи“ и прочие „опасности“

В публикуван в медиите коментар на члена на ВСС Боян Новански са изброени констатирани при одита на системата уязвимости, които давали възможност на потребител, разполагащ с Квалифициран електронен подпис /КЕП/, дори да не е оправомощен да има достъп до разпределението на дела в определен съд, да изключва съдии от разпределение, да ги „праща в отпуск или болнични“, да увеличава или намалява процента на натовареност и т. н., като по този начин предопредели избора на съдия, на който делото да бъде разпределено. Ако приемем, че така изброените в коментара на господин Новански уязвимости са налице и някой реши да се възползва от тях, то няма как това да стане, без на първо място, съответният „хакер“ не удостовери своята самоличност, доколкото използването на КЕП може да стане само от името на лице, на което такъв електронен подпис е издадено след проверка на данните от личната му карта, които данни са и част от неговата „електронна самоличност“. Ако се приеме, че „входът“ в системата на такова лице е бил безпрепятствен и също така безпрепятствено лицето е могло например да „пусне“ в отпуск всички съдии от дадено отделение, без този, на който иска конкретното дело да бъде разпределено, след действието „разпредели“, за да бъде приключено изцяло разпределянето на делото, системата изисква извършване на действията „подписване на протокола“ и „разпечатване на протокола“. В този смисъл и неминуемо „лицето с лаптопа“ или потребителя от друг съд следва да подпише със своя КЕП в системата протокола за разпределяне и същият протокол следва да бъде разпечатан, подписан физически и приложен по делото, а в електронен вид същият да е видим в сайта за случайно разпределение на делата. Без тези действия протокол за разпределение не може да бъде генериран и разпечатан. Всичко това неминуемо сочи, че ако чрез неправомерен достъп неоторизирано лице е успяло да разпредели дело в определен съд, същото това лице или поне лицето, на чиято самоличност е издаден Квалифицирания електронен подпис, ще бъде посочено в протокола за разпределение на делото като извършило това разпределение. Наличието само на името на разпределящ обаче не е достатъчно – трябва някой физически да подпише протокола, който се прилага към делото и това може да е само председателят на съда, негов заместник или изрично оправомощен съдия или съдебен служител. Ако някое от тези лица постави подпис на протокол, в който името на разпределящия е различно от неговото, то би извършило престъплението съставяне на неистински официален документ, а ако приемем, че „хакерът“ е успял да постави в протокола не своето, а името на оправомощеното в съответния съд да разпределя делата лице /макар и в изброените от господин Новански уязвимости такава не е посочена/, поставящото подписа си лице би съставило официален документ с невярно съдържание, удостоверявайки, че е осъществило действията по разпределяне на делото, каквито действително не е извършило. Дори да приемем, че по небрежност или при съзната отговорност за извършеното в съучастие с „хакера“ неправомерно разпределение, съответното оправомощено да разпределя дела лице постави подписа си в протокола за разпределяне на делото, то в същия протокол биха били видими извършените без основания вмешателства при разпределението – ще е видно, че делото е разпределяно измежду един съдия, ще е видно, че всички останали са в отпуск или в болнични или са с нула процента натовареност, защото всичко това са реквизити на протокола, приложен по делото и наличен на сайта на системата.

Надявам се, че в рамките на предстоящата дискусия на одитния доклад от Пленума на ВСС ще стане ясно дали установените при проверката на системата за случайно разпределение на делата правят практически възможно извършването на разпределение на дело от неоторизирано лице и при заобикаляне на принципа на случайния подбор на съдиите. Въз основа на известното до момента обаче и имайки предвид опита от пряката ми работа със системата, чийто аспекти изложих, отговорът за мен е отрицателен.

  • Текстът е предоставен специално за Де факто
  • Подзаглавията са на редакцията

About De Fakto

Проверете също

Главният секретар на ВСС става „отговорник“ за мерките срещу прането на пари (допълнена с правилата)

Мерките ще се прилагат при откриването и възлагането на обществени поръчки И Висшият съдебен съвет …

От днес: За 14 000 адвокати тече 14-дневен срок за подаване на декларациите срещу изпирането на пари

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) публикува на сайта си Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване …

2 коментара

  1. Иван Кодинов

    В статията се твърди, че протоколите са подписани, но в сайта с протоколите виждаме само неподписани протоколи. Като не са подписани, адвокатите няма как да проверят кой е подписал протокола. А Ака адвокатите не контролират кой разпределя, кой друг ще го направи. Не е възможно някой друг да рови из данните и да проверява кой е подписал ако изобщо са подписани.
    Всеки може да провери дали протоколите са подписани. Просто се изтегля протокола на компютъра, отваря се с Акробат ридер и самият Акробат си показва в заглавната част в дясно, дали някой го е подписвал и кога.
    Има една теоретична въможност подписът да се съхранява отделно, но защо да се пази отделно след като е нужен на адвокатите.

    • Иван Кодинов

      “ самият Акробат си показва в заглавната част в дясно, дали някой го е подписвал и кога“

      Моля за извинение. Сгренил съм ляво/дясно

      самият Акробат си показва в заглавната част вляво, дали някой го е подписвал и кога

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.