Последни новини
Home / Законът / Личният фалит на граждани – реална възможност във времена на криза и несигурност

Личният фалит на граждани – реална възможност във времена на криза и несигурност

Defakto.bg

Наложените със Закона за мерките и действия по време на извънредното положение ограничения, създадоха и ще продължават да създават сериозни ограничения не само за бизнеса, но и за всеки един гражданин.  С особена сила това важи за хората, които са принудени да излязат в неплатен отпуск, да напуснат работа, да бъдат съкратени или пък да не могат да осъществяват своята дейност като самонаети лица.  В голямата си част това най-вероятно са хора, които имат кредити, заеми, ипотеки или друг някакъв вид финансови задължения с месечен падеж. Много вероятно е също така, в сегашната ситуация, те да изпаднат в невъзможност да изплащат своите месечни задължения.

При това положение, държавата ще трябва да разшири инструментариума си за справяне със социално-икономическите проблеми на все по-задълбочаващата се криза, посочват експертите от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Подсказват и един простичък и изпитан механизъм за това е процедурата за обявяване на несъстоятелност на физически лица. Познат най-вече като личен фалит или фалит на физическите лица, той дава втори шанс за граждани, изпаднали в невъзможност да погасяват задълженията си не по своя вина, да се върнат легално и пълноценно в стопанския живот. Такава правна възможност съществува във всички европейски държави, освен България.

В САЩ личният фалит също е много добре познат и изпитан във времето – известни са легендарните истории за многобройните фалити на Ейбрахам Линкълн, Хенри Форд или Уолт Дисни, които вероятно, ако бяха в България още след първия си неуспех щяха да бъдат принудени да спрат да се развиват и произвеждат. Там има дори и специализирани съдилища по несъстоятелността, чиято основна натовареност се формира от производства за фалити на физически лица.

През 2018 г. по поръчка на БИПИ беше направено първото мащабно, представително изследване по темата, което ясно показа, че обществените очаквания са назрели до степен, че такъв институт е необходим. Над 70% от запитаните граждани бяха отговорили утвърдително на въпроса ни дали одобряват създаването на възможност физическите лица да могат да обявяват фалит.

През 2018 г. тогавашният Омбудсман Мая Манолова беше сформирала работна група, която представи най-обща рамка за уредба на личния фалит, но очевидно нагласата на политическата конюнктура не беше положителна. Миналата година отново темата беше повдигната от нея с вече изготвен законопроект.[1] Резултат няма, защото приет закон за личния фалит също няма. А през 2019 г. Европейският парламент и Съветът приеха директива за преструктуриране на несъстоятелността, в която се дава възможност на физически лица да получат опрощаване на задължения.[2]

Тук не става въпрос за повсеместно и безразборно отпадане на финансови задължения, а за регулирана процедура, която се задейства при конкретни условия. Важното е, че ако я има тя би дала глътката въздух, от която много хора – и работещи по договор и самонаети ще се нуждаят, когато всичко това отмине.

И вместо парламентът да взема нелогичното решение да не работи в периода на извънредното положение или да работи само, за да обслужва правителството, може да свърши нещо наистина полезно – да се заеме със законовото уреждане на въпроса за личния фалит.

Пълният доклад от изследването, направено по поръчка на БИПИ за несъстоятелността на физическите лица, може да видите ТУК.

About De Fakto

Проверете също

Ген. адвокат: За вреди от споразумения на Еврогрупите, отговарят органите на Съюза (Съветът, ЕК и ЕЦБ)

Според генералния адвокат Pitruzzella, юрисдикциите на Съюза не разполагат с правораздавателна компетентност да разглеждат искове …

Годишният доклад на Георги Чолаков: Административното правораздаване е на второ място по бързина в ЕС

Административното правораздаване в България изкачва една позиция  и вече е на второ място по показател …

2 коментара

  1. Ива Маринова

    Набелязана,посегателство върху личността ми и семейството.Унижавана,притискана,изнудвана и на работното място.Като моя кредитен случай втори няма!Уникален!Заслужава си да проявите интерес!

  2. Степан Виноградов

    Изчерпатело изследване, но пропуска някой важни аспекти.
    1.Вината на длъжника за собствения си фалит.
    2.Отговорността на банките за запазване на ипотекираното в тяхна полза имущество и дадена ли е от тях възможност на длъжника да разсрочи дължимото, преди да изпадне в несъстоятелност.
    Моят пример: Фирмата ми имаше кредит около 250 000 лв., взет 2006 г., обезпечен с недвижими имоти за 500 000 лв. – по оценка на банката. 2008 г. от банката поискаха да стана съдлъжник, като физичеко лице, /явно знаеха за настъпващата финансова криза/. Подписах анекса. Кредита погасявах редовно до средата на 2010 г, но бизнеса се скапа, банкерите вдигаха рамене – оправяй се и аз обявих несъстоятелност на фирмата.Не можех повече да плащам. Сега сме 2020, нямам лично имущество, имам няколко изпълнителни дела на обща стойност над 300 000 лева, живея като последния просяк, едва си намирам работа и то нелегално – КЪДЕ Е СПРАВЕДЛИВОСТТА И МОЯТА ВИНА? – Световна финансова криза 2008 г вероятно предизвикана от мен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.