Последни новини
Home / Законът / Определение на Федералния конституционен съд на Германия относно забраната на религиозните служби при пандемия от коронавирус *

Определение на Федералния конституционен съд на Германия относно забраната на религиозните служби при пандемия от коронавирус *

Defakto.bg

В навечерието на католическия Великден Федералният конституционен съд на Германия излезе със знаково за времената на пандемия решение и потвърди забраната за литургии и общи молитви в църкви, синагоги и джамии.

Де факто информира за акта на Конституционния съд, както и, най-общо, за неговите мотиви.

За православните християни Страстната седмица е в ход, в неделя ще се поздравим с „Христос воскресе!“. За разлика от други европейски страни, включително и православни, у нас изборът как да се срещне празникът – с отиване в храма (то ест масово) или от дома, бе оставен на преценката на всеки.

„Съдийски вестник“ публикува пълния текст на определението на Федералния конституционен съд, с придружаващ правен коментар.

Представяме на вниманието на българската юридическа общност определението на Федералния конституционен съд на Германия относно въвеждането на привременни мерки срещу забраните за извършване на масови религиозни служби във връзка с пандемията от новия коронавирус SARS-nCov-2, което беше постановено в навечерието на Великден 2020 г. (по католически стил).
Определението е почти идентично като текст с предходно такова – по дело 1 BvQ 28/20, постановено предходния ден. Произнасянето не е по конституционосъобразността на подобни мерки (която предстои да бъде проверявана в процеси по същество, които все още не са образувани), а единствено по въпроса дали с оглед сериозното засягане на религиозна свобода съдът може да се произнесе с привременни (обезпечителни) мерки, които да гарантират провеждането на литургиите за Великденските празници. Съдът обсъжда поставените в риск блага и прави преценка дали да допусне обезпечение съгласно прилагания от него досега в значителна степен строг стандарт.
В определението си Федералният конституционен съд изрично отбелязва, че съдилищата не могат да вземат мерки за ограничаване на обществени събрания, които са от компетентността на законодателната и изпълнителната власт, както и че конституционосъобразността на такива мерки ще се разглежда в други производства.
Поради това определението не може пряко да допринесе за текущите политически дебати в България относно това дали и по какъв ред да се провеждат служби за големите християнски празници – това е задача на компетентните политически власти, която не може да бъде разрешена от съдебната власт.
Определението обаче е ценно, защото представя стандартите за допускане на обезпечения и привременни мерки по дела, в които се разглежда съвместимостта с правото на актове, които могат да засегнат редица хора (по българското право подобна възможност не съществува в конституционния процес, но е допустимо при оспорване на общи – чл. 180, ал. 2 АПК, и нормативни – чл. 196 АПК, актове във връзка с чл. 166, ал. 3 и 4 АПК). Определението представлява интерес и поради начина, по който при предоставеното му ограничено време за произнасяне Федералният конституционен съд се позовава на налични доказателства, както и с указанията, които същият съд дава за начина на използване на наличната научна информация при преценка на мерки на държавната власт, които засягат упражняването на основни права. Изведен е и стандарт, който публичната власт следва да спазва добросъвестно при наличие на множество жалби със сходен предмет по конституционни въпроси (12 абзац).
ФЕДЕРАЛЕН КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД – 1 BvQ 31/20 
В производството по заявлението за произнасяне на обезпечителна заповед, с която да се установи, че заявителят по т. 1 има право да провежда в черквата „Св. А.“ в Б. публични религиозни служби с ограничаване на броя на участниците до 50 души, при което жалбоподателят по т. 1 да гарантира чрез подходящи мерки (по-конкретно – чрез контрол на достъпа до сградата, както и чрез определяне на маркирани места за седене на богомолците в черквата), че богомолците при влизане и излизане от сградата, както и при провеждане на службата ще поддържат минимално разстояние от 1,5 м помежду си, както и че при службите богомолците ще записват собственото и фамилното си име, пълния си адрес и телефон в присъствени списъци, които жалбоподателят по т. 1 ще съхранява продължително време и ще представи на разположение на ответника по жалбата по негово искане;
или да установи при условията на евентуалност, че жалбоподателят по т. 1 има право да проведе публични религиозни служби в черквата „Св. А.“ в Б. на 10 април 2020 г. (Разпети петък), 11 април 2020 г. (Велика събота), 12 април 2020 г. (неделя на Възкресение Христово) и 13 април 2020 г. (Светли понеделник) при описаните в основното искане условия.
Жалбоподател:
1. Сдружение „Ф.“, представлявано от председателя д-р Г.
2. господин К. – процесуален представител:
1. Адвокат Н.
Втори състав на първия сенат на Федералния конституционен съд, чрез съдиите Масинг (Masing), Паулус (Paulus),
Крист (Christ) съгласно § 32, ал. 1 във връзка с § 93d, ал. 2 от Закона за Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgerichtsgesetz, ЗФКС) в редакцията, обнародвана на 11 август 1993 г. (Bundesgesetzblatt[i]I, с. 1473) на 10 април 2020 г. единодушно
ОПРЕДЕЛИ:
1. Отхвърля искането за издаване на обезпечителна заповед.
Мотиви:
1. Предпоставките за издаване на обезпечителна заповед не са налице.
I
2. Жалбоподателят по т. 1 е регистрирано сдружение със седалище в Б. Целта на сдружението е разпространение на религия. Сдружението поддържа в Б. черквата „Св. А.“ с прилежащите към нея общи помещения и жилищни площи. В общите помещения редовно се провеждат религиозни служби, които са поверени на осигурените от жалбоподателя по т. 1 на института „Св. П.“. Жалбоподателят по т. 2 посещава според неговите сведения редовно службите в черквата „Св. А.“.
3. Жалбоподателите искат да бъде издадена обезпечителна заповед с цел да се установи, че провеждането на публични религиозни служби в черквата „Св. А.“ в Б. е допустимо при спазване на определени здравни предпазни мерки. Това според релевантното тълкуване на материално компетентните съдилища на разпоредбите на провинциалното право е забранено към момента на основание на Наредбата за мерките за ограничаване на SARS-CoV-2 на Сената на Берлин (по-нататък: Наредбата на Берлин за коронавируса).
4. Жалбоподателите са поискали от Административния съд – Берлин по пътя на едностранно охранително производство установяване, че жалбоподателят по т. 1 има право да проведе в черквата „Св. А.“ в Б. публични религиозни служби с ограничаване на броя на участниците до 50 души, при което жалбоподателят по т. 1 чрез съответни мерки, а именно – чрез определяне на маркирани места за седене на богомолците в черквата, е щял да гарантира, че последните при влизане и излизане от сградата, както и по време на службата, ще поддържат минимално разстояние помежду си от 1,5 м, както и че при службите богомолците ще бъдат записвани със своето собствено и фамилно име, пълен адрес и телефон в присъствени списъци, които жалбоподателят по т. 1 ще съхранява продължително време и ще представи на разположение на ответника по жалбата по негово искане. Искането е оставено без уважение (срв. Административен съд – Берлин, Определение от 7 април 2020 г.– VG 14 L 32/20 –). Подадената срещу последното определение жалба също е отхвърлена от Висшия административен съд (срв. Висш административен съд – Берлин-Бранденбург, Определение от 8 април 2020 г. – OVG 11 S 21/20 –[ii]).
II
5. Искането за издаване на обезпечителна заповед следва да се отхвърли, тъй като е допустимо, но не е основателно.
6. 1. Съгласно § 32, ал. 1 от ЗФКС Федералният конституционен съд може при възникнал спор да уреди привременно фактическото положение чрез обезпечителна заповед, когато това е неотложно необходимо за отстраняване на сериозни затруднения, за препятстването на непосредствена опасност или по други важни за общото благо причини. При това основанията, изложени за противоконституционността на оспорвания акт на държавна власт, следва по принцип да не се разглеждат, освен ако конституционната жалба не е недопустима отнапред или очевидно неоснователна (срв. BVerfGE[iii]112, 284, 291; 121, 1, 14 и сл.; постоянна практика). При неясен изход на производството по жалбата следва да се преценят последиците, които биха настъпили, ако не се издаде обезпечителна заповед, но впоследствие конституционната жалба би била уважена, срещу затрудненията, които биха настъпили, ако поисканата обезпечителна заповед би била издадена, но – в случая все още неподадената бъдеща – конституционна жалба въпреки това бъде отхвърлена (срв. BVerfGE 131, 47, 55; 132, 195 232; Федерален конституционен съд, Определение на 3. състав на първия сенат от 10 март 2020 г. – 1 BvQ 15/20 – абзац 16; постоянна практика). Поради широкомащабните последици, които обезпечителната заповед може да предизвика по едно конституционно дело, предпоставките на § 32, ал. 1 ЗФКС следва се проверяват спрямо строги критерии (срв. BVerfGE 131, 47, 55;
132, 195, 232; постоянна практика).
7. 2. Като се изходи от гореизложеното, исканата обезпечителна заповед не следва да бъде издадена.
8. а) На първо място към настоящия момент една (бъдеща – б. пр.) конституционна жалба не изглежда нито недопустима, нито очевидно неоснователна. Напротив, възможностите за успех на жалбата следва да се разглеждат като неясни за краткото време, което е дадено на Федералния конституционен съд, за да вземе решението си (в настоящото производство – б. пр.).
9. Затова по искането за обезпечителна заповед следва да се вземе решение въз основа на преценка на последиците (срв. BVerfGE 91, 70, 74 и сл.; 92, 126, 129 и сл.; 93, 181, 186 и сл.; 94, 334, 347, постоянна практика). При това причините в полза на едно привременно разпореждане следва да са така значителни, че да правят отказа за постановяването на обезпечителна заповед невъзможен. При преценката на последиците следва да се вземат предвид последиците за всички засегнати от обжалваните правила, а не само последиците за жалбоподателя (срв. за актове във формата на закон BVerfGE 122, 342, 362; 131, 47, 61).
10. аа) Ако обезпечителна заповед не бъде постановена и конституционната жалба на жалбоподателя бъде уважена, противоправно ще бъде забранено на жалбоподателя по т. 1 да проведе религиозни служби при условията, описани в искането до съда; в този случай жалбоподателят по т. 2 въпреки наличието на конституционно субективно право не би могъл да участва в такива литургии. Жалбоподателите в детайли описват, че провеждането на литургии и участието в тях са централен елемент на вярата им и този акт на вярата им не може да бъде заменен с (допустими сега, както и преди) други форми на практикуване на религията като индивидуалното безмълвно посещение на църквите или предаването на религиозните служби в интернет. Оттук и забраната на Наредбата на Берлин за коронавируса за публични религиозни служби представлява изключително сериозно накърняване на правото на религиозна свобода и свобода на самоопределянето по чл. 4, ал. 1 и 2 от основния закон на ФРГ. Това е валидно още повече, съгласно твърденията на жалбоподателите с голяма степен на вероятна основателност, доколкото забраната за публични религиозни служби се прилага по време на Великденските празници – централен период на религиозния живот на християните (срв. Определение на втори състав на Първия сенат на Федералния конституционен съд от 10 април 2020 г. – 1 BvQ 28/20 – достъпно в интернет[iv]).
11. Ако обезпечителна заповед не бъде постановена и конституционната жалба е основателна, това би било изключително сериозно, а според разбиранията за вярата на жалбоподателите – и необратимо противоправно накърняване на тяхната свобода на религията и самоопределянето.
12. bb) Ако напротив, бъде установено в производството по издаване на обезпечителна заповед, както се иска от съда, че жалбоподателят по т. 1 има право да провежда в черквата „Св. А.“ за вбъдеще или (евентуално) поне по време на Великденските празници публични религиозни служби при брой на участниците не повече от 50 души, и конституционната жалба се отхвърли, вероятно много хора ще се съберат на литургии не само в черквата „Св. А.“, но и в други черкви; това важи с особена сила за Великденските празници. Този извод не влиза в противоречие с това, че установителното искане до съда се отнася само до църквата „Св. А.“. От една страна, самите жалбоподатели поддържат, че Наредбата на Берлин за коронавируса не урежда хипотеза на изброяване на изключителни фактически обстоятелства, под която нейните предписания биха могли да бъдат субсумирани. Следователно постановяването на поисканата обезпечителна заповед ще има ограничено действие до религиозните служби, съгласно конкретно посочените от жалбоподателите предпоставки, временно прекратяване на юридическото действие на постановената в рамките на правото на опазването на обществения ред забрана за публични събития, на което прекратяване ще могат да се позоват и други църковни общини. Последните биха могли и в случай на издаване на обезпечителна заповед, с оглед на изискването за еднакво третиране, да поискат да им бъде разрешено да провеждат религиозни служби при същите условия, при които това се позволява и на жалбоподателя по т. 1.
13. Във връзка с тази възможност опасността от заразяване с коронавирус, от разболяването на много хора, претоварването на здравните заведения за лекуване на тежките случаи и, в най-лошия случай – смъртта на хора, се увеличава значително съгласно анализ на риска на института „Роберт Кох“[1]от 26 март 2020 г.
(https://www.rki.de/DE/Content/InfAZ/N/Neuartiges_Coronavirus/Risikobewertung.html), въпреки че тази опасност може да бъде ограничена чрез забрана за публични религиозни служби по допустим от конституционното право начин (срв. Федерален конституционен съд, Определение на трети състав на първия сенат от 7 април 2020 г. – 1 BvR 755/20, и Определение на втори състав на първия сенат от 10 април 2020 г. – 1 BvQ 28/20, достъпни в интернет). Тези опасности не са ограничени до хората, които по свободна воля са участвали в литургията, а се разпростират върху значително по-широк кръг лица чрез възможни последващи инфекции и заемането на капацитет за лечение.
14. Това предположение не е драстично поставено под въпрос, включително и от твърденията на жалбоподателите. Те считат, че предложените от тях мерки – ограничаване на броя на присъстващите до 50 души, контрол на достъпа до черковната сграда, разпределение на маркирани седящи места в черквата на минимално разстояние от 1,5 м, съставяне на списъци на участващите, могат да осигурят достатъчно ефективна защита от настъпване на посочените по-горе опасности съобразно познанията, с които разполагаме понастоящем. Противно на изложеното, Административният съд – Берлин е приел в Определението си от 7 април 2020 г. – VG 14 L 32/20, с което е отхвърлил искането на жалбоподателите за обезпечителна заповед,че от него не могат да бъдат формирани изводи, разколебаващи с достатъчна степен на сигурност констатациите на науката. Съдът се е позовал във връзка с това на преценката на Института „Роберт Кох“, според която разстоянието от 1,5 м от другите хора все пак намалява риска от предаване на коронавируса, но според сегашното състояние на познанието не може да бъде прието, че разпространението на инфекцията се прекъсва надеждно, доколкото не е изключено предаване по пътя на контактно-битовата инфекция или заразяване през лигавицата на очите (https://www.rki.de/DE/Content/InfAZ/N/Neuartiges_Coronavirus/Steckbrief.html#doc13776792bodyText1)
Оттук според разбирането на Административния съд следва, че спазването на минимално разстояние при влизане в черквата и при излизане от нея, както и по време на литургията едва ли може да се гарантира надеждно, а и при типичното за литургиите едновременно говорене (молитва) и пеене от страна на присъстващите могат да бъдат изпуснати във въздуха многократно потенциално вирулентни аерозоли. Освен това според актуалното научно познание опасността от заразяване е толкова по-голяма, колкото по-дълго се осъществява контакт между хората; според научното познание при контакт със заразèн човек над 15 минути съществува „висок риск от заразяване“ (съгласно Насоки на Федералната централа за здравно образование, версия от 31 март 2020 г. https://www.infektionsschutz.de/fileadmin/infektionsschutz.de/Downloads/Merkblatt-Infektionsschutz-Coronavirus.pdf).
При литургии обаче този времеви период обикновено се надскача.
15. cc) Конституционно защитеното право на общо почитане на литургията следва понастоящем да отстъпи на описаните по-горе опасности за здравето и живота, от които държавата също е задължена да защитава поради основното право на живот и телесна неприкосновеност по чл. 2, ал. 2 от Основния закон на ФРГ (срв. BVerfGE 77, 170, 214; 85, 191, 212; 115, 25, 44 и сл.). Съгласно оценката на Института „Роберт Кох“ в тази ранна фаза на коронавирусната пандемия колапс на системата на здравеопазването с многобройни смъртни случаи може да бъде избегнат само ако бъде забавено разпространението на високозаразното вирусно заболяване чрез възможно най-широко ограничаване на контактите (https://www.rki.de/DE/Content/InfAZ/N/NeuartigesCoronavirus/Risikobewertung.html; срв. Определение на втори състав на Първия сенат на Федералния конституционен съд от 10. април 2020 г. – 1 BvQ 28/20 – достъпно в интернет). Основополагащото решение подобен сценарий да бъде по възможност смекчен въпреки всички свързани с това икономически и социални проблеми всъщност е било взето, противно на твърденията на жалбоподателите, не от „науката“, а от политически отговорните за това лица.
16. Изключително сериозната намеса в религиозната свобода с цел защита на здравето и живота е допустима в настоящия момент и поради това, че Наредбата на Берлин за коронавируса, а с нея – и обсъжданата тук забрана за публични религиозни служби до 19 април 2020 г., е издадена за определен срок. По този начин е гарантирано, че Наредбата следва да бъде изменена с оглед по-нататъшно развитие на коронавирусната пандемия. При това е необходимо – както и при всяко по-нататъшно изменение на Наредбата, да бъде предприета стриктна оценка за пропорционалността на посочената в настоящото производство забрана за публичните религиозни служби и да се изследва дали нови открития относно разпространението на вируса и опасността от претоварване на здравната система допускат съответно смекчаване на забраната за религиозни служби при – отново строги – условия (срв. в този смисъл Определение на втори състав на Първия сенат на Федералния конституционен съд от 10 април 2020 г. – 1 BvQ 28/20 – достъпно в интернет).
17. Същото важи и за други религиозни общности, които са засегнати по сравнително сходен изключително сериозен начин, тъй като за тях общото събиране на вярващите е също централна съставна част на вярата.
18. Определението не подлежи на обжалване.
Masing
Paulus
Christ
Превод от немски: Андрей Георгиев, съдия в Софийския районен съд, Съдийски вестник
[1]Институтът „Роберт Кох“ е германският национален институт по заразни болести.
Бележки:
[i]Bundesgesetzblatt– „Държавен вестник“ на Федерална република Германия.
[ii]Между две тирета са посочени номерата на съответните дела – б. пр.
[iii]Като „BVerfGE“ (EntscheidungendesBundesverfassungsgerichts) се цитира официалният сборник с решения на Федералния конституционен съд. Първото число е номерът на тома на сборника, второто – страницата, на която започва текстът на цитираното решение, третата – страницата на цитираното място в решението – б. пр.
[iv]В оригиналния текст има препратка към страницата на ФКС в интернет: https://www.bundesverfassungsgericht.de/ – б. пр.

About De Fakto

Проверете също

556 кандидати за младши съдии писмено решаваха граждански и наказателни казуси

Общо 557 от допуснатите 775 кандидати за младши съдии се явиха на писмен изпит днес …

Прокуратурата назначи охрана на журналиста Николай Стайков заради „Осемте джуджета“

Софийска градска прокуратура с постановление на наблюдавщия прокурор е  назначила  физическа охрана от органите на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.