Последни новини
Home / Законът / Инспекторатът отговори на Де факто: Проверяваме съдиите по „Полфрийман“ за същото, за което ще се произнесе ВКС

Инспекторатът отговори на Де факто: Проверяваме съдиите по „Полфрийман“ за същото, за което ще се произнесе ВКС

Defakto.bg

Спирането на производство в изчакване на ВКС е прецедент

Де факто получи отговори от Инспектората към ВСС за проверката им на тримата съдии, постановили условното предсрочно освобождаване (УПО) на Джок Полфрийман. А от тях става ясно, че инспекторите ще се произнасят по същите факти, по които инстанционна проверка се очаква да направи Върховният касационен съд – дали Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева е трябвало да си направят отводи по делото на чужденеца. Това е странно  – излиза, че Инспекторатът ще проверява магистратите за действията им по правораздаване, което излиза извън правомощията му.

Преди дни информирахме, че инспекторската проверка срещу съдиите по „Полфрийман“ е спряна още в началото на годината до произнасянето на ВКС като „преюдициално“. Както и че Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева са оспорили спирането пред Административен съд-София град, но там дори не са насрочили заседание. А съставът на ВКС с председател Жанина Начева, който трябва да се произнесе по искането на бившия вече главен прокурор Сотир Цацаров за отмяна на влязлото в сила определение за предсрочното освобождаване на Полфрийман (което по действащия НПК не подлежи на подобно оспорване), от началото на октомври м.г. седми месец тупа топката и мълчи. Резултатът от веригата отсрочвания е, че през това време нарочените за „виновни“ магистрати нямат шанс да се защитят.

Попитахме Инспектората какви са мотивите за спирането на производството? И практика ли е проверка за уронване на престижа на съдебната власт и подобни нарушения да изчаква решения на Върховния касационен съд като „преюдициални“?

Отговорите:

„Проверката, образувана по заповед на главния инспектор на ИВСС във връзка със сигнал, съдържащ твърдения за извършени нарушения по чл. 175к, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗСВ от съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева-Клингова, е спряна с решение на ИВСС от 03.02.2020 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК във вр. с чл. 175ф ЗСВ.

Производството по образуваната проверка по реда на глава девета, раздел I „б“ от ЗСВ  е спряно до произнасянето на Върховния касационен съд по КНД № 967/2019 г. по описа на същия съд по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 921/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Инспекторатът е приел, че производството пред ВКС е преюдициално по отношение на производството по проверката на ИВСС, тъй като в рамките на същото съдебният състав ще се произнесе по същите факти (за наличие на основания за даване на самоотвод), които са и в основата на преценката и произнасянето по проверката на Инспектората. Поради това, приключването на производството по извършване на проверка от ИВСС по реда на глава девета, раздел I „б“  ЗСВ е обусловено от изхода на производството пред ВКС.

До настоящия момент ИВСС не е имал практиката да спира производства, образувани по реда на глава девета, раздел I „б“ от ЗСВ, но с оглед обстоятелството, че предмет и на двете производства (пред ВКС и пред ИВСС) са едни и същи факти, в разглеждания случай е приел такова решение“, гласят получените отговори от Инспектората към ВСС.

Законът

Прочитът очертава, първо, обхвата на проверката спрямо Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева, а именно за почти целия каталог от нарушения по специалния раздел на съдебния закон. Цитираните текстове от Закона за съдебната власт гласят:

Чл. 175к. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.
(3) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.
(4) Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото.
Второ, че основанието за спирането е бланкетно, в случая формално. Инспекторите се позовават на общата норма на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Тя гласи:
Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Обичайно обаче „общите“ норми трябва да се изпълнят с конкретно съдържание, според казуса. Според жалбата на съдиите до АССГ това не е направено. В отговора на Инспектората до Де факто пояснение все пак има – център на проверката им ще са основанията за даване на самоотвод, от което в крайна сметка ще се правят изводите за конфликт на интереси, накърнена независимост и уронен престиж на съдебната власт.
Само че в Закона за съдебната власт, в същия специален раздел I „б“ има и още една норма – чл. 175и, ал. 5 и тя гласи: „Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон„. Специален закон в случая безспорно има, това е Наказателно-процесуалният кодекс (чл. 29) и това произнасяне, както сочат инспекторите, може би, ще бъде направено от ВКС при инстанционната проверка по правораздаване, защото доводи за „незаконен“ състав изтъкваше и прокуратурата.
Инспекторатът очевидно го знае, а го и използва – но като мотив за „спиране“.
Трето и четвърто е, че Върховният касационен съд най-вече и основно трябва да се произнесе дали искането на Цацаров изобщо е било допустимо, след като НПК не допуска отмяна на окончателни определения на въззивния съд по условно предсрочно освобождаване и практиката на самия ВКС по въпроса е непротиворечива. Пък после – ако разтълкува, че ще се занимава с искането по „Полфрийман“, да решава за „правилността“ на определението на тримата от Софийския апелативен съд.
От всичките „ако“, „дали“ и подобни условности се натрапва усещането за кръстосан огън и подсигуряване – ако съдиите не бъдат „ударени“ по линия на ВКС, да стане по линия на Инспектората. А зад проточването във времето може би прозира свян – пред законността? Че проверката „Полфрийман“ в някои отношения е уникална, личи и от отговорите на инспекторите.
Впрочем, ако отводите по дело по „други обстоятелства“, водещи до риск от предубеденост или заинтересованост (основания и по НПК, и по ГПК) наистина така свободно можеха да се свързват с уронване на престижа на Темида, защо тогава няма инспекторски проверки срещу съдиите, които масово се отвеждаха от делата на „вечните жалпободатели“, само и само да си спестят нервите, главоболията, та и отправянето на заплахи, съпътстващи подобни казуси, в резултат на което те се стоварваха върху малцина „смелчаци“ от системата? Нима подобни абдикации от изпълнения на служебните задължения са в синхрон със съдийския морал? Или тези отводи са по „правораздаването“?
Друг вероятен отговор, може би, е, че за тях не е имало сигнали.
Риторично
И стигаме до същината. Предсрочното освобождаване на австралиеца, осъден за убийството на Андрей Монов, наистина предизвика верига от негативизъм към съда изобщо и към състава на Софийския апелативен съд в частност. Болката на близките е неотменна и разбираема, но и надали нещо може да я заличи, дори и осъденият да беше излежал цялата си присъда.
Що се отнася до обществения гняв, особено срещу правосъдието, у нас (че и по света) той не чува доводи на разума, камо ли пък на закона. Но и стихва, постепенно.
В случая „Полфрийман“, както и в други, гневът срещу  освобождаването бе използван политически и институционално.  Стига да си спомним как се стигна до коментираната проверка на Инспектората (паралелно с отправянето на искането на Сотир Цацаров до ВКС).
Медии обявяваха, че съдията Калпакчиев „гравитирал“ около Българския хелзинкски комитет, тъй като бил обявяван на два пъти за Човек на годината, а за такъв бил предложен и Джок Полфрийман, а по делото за УПО съставът отчел и характеристиката, дадена от председателя на БХК Красимир Кънев, че чужденецът се „поправил“. Съдията Весислава Иванова пък през 2016 г. е била сред авторите на годишния доклад за правата на човека в България. А адвокатът Калин Ангелов, от своя страна, бил от неуспелите кандидати за депутати от „Да, България!“ от Зелените в листата, водена от Христо Иванов. С други думи – познатата схема, в която публични факти (като получени отличия и писани доклади, незабранени на магистратите нито от Конституцията, ни от ЗСВ) се превръщат в конспиративни „зависимости“ и „обвързаности“. Защото, ако имаше други, конкретни факти, нямаше да бъдат спестени от критиците. И не бива – същинските аргументи за обвързаности и зависимости в Темида трябва да се обявяват, ясно.

После Националният младежки комитет на политическата партия ВМРО обобщи въпросните твърдения в „сигнали“, включително до ВСС.

А в Съдийската колегия на ВСС представители на мнозинството заговориха за „зависим и пристрастен състав“ и препратиха сигнала на младежкото ВМРО на Инспектората да извърши проверка. И проверката започна.

Само че в Закона за съдебната власт (чл. 175л) са поставени ред изисквания за сигналите. Освен да съдържат трите имена, ЕГН и други данни на подателите, се изискват и „конкретни данни за твърдяното нарушение, в т.ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т.ч. посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация“. Дали са посочени такива данни? Риторичен въпрос.

 

About Елена Енчева

Проверете също

Спецпроукратурата ще иска постоянен арест за приближени до В.Божков

Прокуратурата ще внесе в Специализирания наказателен съд искане за постоянен арест на приближените до Васил …

556 кандидати за младши съдии писмено решаваха граждански и наказателни казуси

Общо 557 от допуснатите 775 кандидати за младши съдии се явиха на писмен изпит днес …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.