С Определение от 28.04.2020 г. Конституционният съд на германската провинция Саарланд допусна привременна мярка за облекчаване на въведената от провинциалното правителство с Постановление от 17 април 2020 г. забрана за излизане от домовете без уважителна причина. Решението, макар и не окончателно, съдържа мотиви, които показват за първи път становището на германските съдилища относно въведените ограничения на свободата на придвижване и развиват концепцията за това при какви условия е допустимо органите на изпълнителната и законодателната власт да упражняват извънредни правомощия. Тук публикуваме прессъобщението на съда и кратко извлечение от мотивите на решението, заедно с кратко въведение от преводача (Andrey Georgiev) относно оспорвания акт и процедурата, по която е постановено определението.
Атакуваната разпоредба и ролята на провинциалните конституционни съдилища
Атакувана е разпоредба от Постановление на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 17.04.2020 г., изменена с Второ постановление за изменение на Постановлението на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 16.04.2020 г., която гласи следното:
§ 2. Ограничения на престоя на обществени места
(1) Престоят на обществени места е разрешен само поединично или в кръга на членовете на домакинството и най-много на още едно друго лице, живеещо извън домакинството. … Спрямо други лица на обществени места е задължително спазването на разстояние от минимум два метра там, където това е възможно. …
(3) Напускането на собственото жилище е позволено при условията на ал. 1 само при доказване на уважителни причини. Уважителните причини са, както следва:
1. упражняване на професионална дейност, посещение на детски заведения в случаите на гледане на деца по изключение[1]или полагане на изпити;
2. ползване на медицински, ветеринарномедицински или психопедагогически грижи, по-конкретно прегледи при лекар, други медицински манипулации, даряване на кръв, както и посещение при близки с медицинска професия, доколкото това е спешно необходимо от медицинска гледна точка;
3. посещение на магазини за снабдяване с вещи от ежедневна необходимост или посещение на други магазинни обекти и локали, както и предприятия по смисъла на § 5;
4. посещение на регистрирани съжители, стари или болни хора, или хора с увреждания извън институции и упражняване на право на разходка в съответния частен имот;
5. придружаване и оказване на помощ на нуждаещи се от подкрепа лица и ненавършили пълнолетие, включително в случаите на помощ в рамките на съседската общност;
6. придружаване на умиращи и погребения в най-тесен семеен кръг;
7. спорт и разходка на открито, но във всички случаи с не повече от още едно друго лице или с членове на собственото домакинство;
8. осъществяване на спешно необходими контакти с учреждения, съдилища, съдебни изпълнители, банки, адвокат и нотариуси, счетоводители и данъчни консултанти;
9. участие в спешно необходими заседания на почетните членове на органи на учреждения, корпорации и фондации на публичното право;
10. действия за грижа за животни;
11. посещения на библиотеки и архиви;
12. добиване на дърва за огрев заедно с членове на домакинството и с не повече от още едно друго лице.
В случаи на проверка уважителната причина следва да бъде доказана.
Атакуваното постановление е акт на правителството на самоуправляваща се федерална провинция – една от съставните части на Федерална република Германия, която има свои законодателни и изпълнителни органи и компетентност в опазването на обществения ред.
Гражданин на провинция Саарланд (на границата с Франция) е оспорил мерките на правителството на същата провинция пред Конституционния съд провинцията, като е поискал и постановяване на временна мярка – спиране на действието на акта на правителството. Освен Федерален конституционен съд в някои провинции на Германия, включително в Саарланд, действат и провинциални конституционни съдилища, които имат компетентност да проверяват съответствието на актове на съответната федерална провинция с федералния Основен закон и с провинциалната конституция.
Както се отбелязва в съобщенията на съда, ограниченията в провинция Саарланд са били по-тежки от тези в други федерални провинции, като е въведена забрана за излизане от дома без наличие на някоя от изчерпателно посочените уважителни причини.
По-долу представяме текста на съобщението до медиите и кратко извлечение от основните мотиви на определението, изготвено от съда (т.нар. „антетка“). Пълният текст на определението на немски език е достъпен на адрес: https://www.verfassungsgerichtshof-saarland.de/verfghsaar/dboutput.php?id=352 (след последване на линка „Anzeigen als PDF“).
Прессъобщение на Конституционния съд на Саарландт 28.04.2020 г. относно дело Lv 7/20[2]
Постановление за Коронавируса: Конституционният съд облекчава ограниченията за излизане на открито
I.
Конституционният съд на Саарланд облекчи с определение от днес по искане за бързо разглеждане на гражданин на Саарланд ограниченията за излизане на открито, въведени с § 2, ал. 3 от Постановление на провинциалното правителство от 17.04.2020 г., като направи възможни срещите в семейството, като и престоя на открито – при спазване на необходимите разстояния и на изискванията за ограничаване на контактите.
II.
Жалбоподателят се е обърнал с конституционна жалба до Конституционния съд единствено срещу § 2, ал. 3 от Постановлението, като е поискал също да бъде спряно действието на разпоредбата в производство за постановяване на привременни мерки. Той счита, че неговото основно право на свобода на личността е накърнено с принципната забрана за напускане на собственото жилище.
III.
Конституционният съд установи, че взетите от провинциалното правителство мерки за ограничаване на пандемията от коронавирус са били наложени с оглед разположението на Саарланд на границата с особено тежко засегнатата Франция и с оглед на особено високия брой на заразените през март в сравнение с други части на Германия. Засягането на основни права чрез ограничение за излизане на открито обаче следва – според становището на Конституционния съд – да бъде контролирано за пропорционалност ден за ден.
Конституционният съд реши, че към момента вече не съществуват основателни причини за неограничено продължаване във времето на строгите разпоредби на Саарланд за забрана за напускане на жилището. От една страна, при сравнение на процента на заразените и починалите в германските федерални провинции, които са наложили и които не са наложили ограничения на излизането на открито, не се установява връзка с ефекта на забраната за излизане на открито. Това е потвърдено и от актуално изследване на швейцарски учени, според което забраната за излизане на открито – за разлика от забраната за провеждане на масови събития и други събирания на хора – има слабо допълнително въздействие върху установените заразявания. От друга страна, Националната академия на науките „Леополдиана“ препоръчва колкото е възможно по-рано да се въведе внимателно облекчение на ограниченията на свободите, за да се ограничат други странични негативни ефекти и да се запази одобрението на населението.
С оглед на това Конституционният съд счита за правилно да се съгласи с намеренията на провинциалното правителство[3]за преминаване от забрани за упражняване на основни права с позволени изключения към принципно позволяване на поведение с необходими по изключение забрани.
IV.
По-конкретно, днешното решение означава, че събирането на съпрузи, на регистрирани партньори, на роднини по права линия, както и на братя, сестри и племенници или на лица, живеещи заедно в общо домакинство заедно с още един друг човек, се разрешава в частни имоти при спазване на изискванията за минимално разстояние и ограничаване на контактите. Разрешава се и престоят на открито – също при спазване на изискванията за минимално разстояние и ограничаване на контактите.“
Извлечение от решаващите мотиви на определението на съда, направено от Правната служба на Конституционния съд
1. Засягането на основното право на свобода на личността – като забрана за излизане на открито – се нуждае от съответна проверка за това дали е оправдано. Колкото по-дълго действа правилото за такова засягане, толкова по-високи трябва да са и изискванията към обосноваването му и съответствието му с други правила за събиранията на хора.
2. Основното право на закрила на семейството защитава и събирането с членове на семейството, които не са част от собственото домакинство.
3. Упражняването на дадено основно право не се нуждае от обосновка. Обратно, ограничаването на такова право трябва да бъде обосновано чрез задълбочена преценка в каква степен ограничението засяга съответното право, от една страна, а от друга – доколко е сериозна опасността, за чието отстраняване е въведено ограничението, и каква е вероятността тази опасност да настъпи.
4. На изпълнителната власт по принцип е дадена широка свобода на преценка за прогнозиране на опасността. С увеличаване на продължителността на ограничаването на основните права обаче е необходима все по-достоверна и подкрепена с факти обосновка на рисковете, които се очакват с оглед на конкретната форма на забрана за излизане на открито. Чистите предположения са недостатъчни за това, както е недостатъчен и фактът, че са установени нови заразявания. При посочената преценка следва да се вземе предвид и начинът, по който другите правителства на федерални провинции упражняват прерогативата си за оценка на риска.
5. Хипотезата, при която събирането с близки хора на обществено място е позволено при спазване на изискванията за минимална дистанция, а в частни имоти такова събиране е забранено, не представлява предвидимо правило за упражняване на основното право на свобода на личността.
6. Ако движението на открито не е забранено при спазване на изискванията за минимална дистанция, няма причини оставането на открито да бъде забранено при същите условия.
7. Необратимите последици на неограниченото продължаване на засягането на основното право на свобода на личността имат голяма тежест при преценката на възможните последици от частичното, ограничено до семейния кръг, спиране на действието на това ограничение с оглед на съпоставимото развитие на броя на заразените спрямо населението във федерални провинции, които се намират близо до границата, и които са наложили или не са наложили ограничения за напускането на дома, и с оглед на представените научни изследвания за начина на действие на тези ограничения в сравнение с други, вече частично отменени, мерки за борба с пандемията, както и с оглед на вътрешната противоречивост на нормите.
Превод от немски език: Андрей Георгиев, съдия в Софийския районен съд
[1]Преводът не е съвсем буквален, тъй като се налага да се използва описателен подход с оглед на въведеното в германското законодателство правно понятие „Notbetreuung“ – осигуряване на грижа в извънредни обстоятелства, което се отнася за правото на децата на т.нар. „критични работници“ (чиято работа не следва да прекъсва) в детските градини – б. пр.
[3]Става въпрос за намеренията на правителството да въведе по-малко строги мерки от 4 май 2020 г. – б.пр.